ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Евгений Пачиков
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500899 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Производството е образувано по подадено от К. Р. Н., чрез адвокат Б.Г. от САК,
възражение срещу Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадени по ч.гр.дело № 329/2017 г. по описа на Районен съд – П.. Твърди, че узнал за
издадените заповеди при връчване на 27.08.2020 г. на съобщение по образувано
изпълнително дело № 20207280400430 по описа на ЧСИ Д. К.. Посочва, че заповедите били
връчени по надлежния ред, но не лично на него. Твърди, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е имал постоянен адрес на територията
на Р. Б., че от 01.09.2016 г. трайно пребивава в К. Н., където бил регистриран адресно,
създал семейство и осъществявал търговска дейност. Моли възражението да бъде прието,
поради наличието на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК заповедите за изпълнение
да бъдат обезсилени, а делото върнато на заповедния съд за даване на указания на заявителя
по чл. 415 от ГПК.
Препис от възражението е връчен на другата страна – „Б.“ ЕООД, която в
законоустановения срок е депозирала отговор за неоснователност на същото, като
претендира разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат В. К. от АК - В. Т.,
която поддържа депозираното възражение и моли за приемането му. Счита, че от събраните
1
по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на предпоставките по
чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Насрещната страна не изпраща представител в съдебно заседание.
В. окръжен съд, като взе предвид постъпилото възражение, намира за
установено следното:
Районен съд – П. е бил сезиран със заявление по чл. 410 ГПК за снабдяване на „Б.“
ЕООД със заповед за изпълнение за вземане за парични суми срещу К. Р. Н.. Съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение и допълнителна заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 329/2017 г. по описа на РС-П., след което разпоредил връчване на същите на
длъжника на установения по делото постоянен и настоящ адрес. Съобщенията били връчени
на 31.05.2017 г., респективно на 21.06.2017 г., чрез Г. Х. Н. – майка на дллъжника, живуща
на адреса. Не е подавано възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК. С
разпореждане от 10.07.2017 г. заповедният съд приел, че заповедите подлежат на
принудително изпълнение и въз основа на тях издал изпълнителен лист.
От страна на длъжника е представено съобщение и разписка за връчване, видно от
които въз основа на издаден по ч.гр.дело № 329/2017 г. на РС-П. изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 20207280400430 по описа на ЧСИ Д. К., като на 27.08.2020 г.
съобщение за образуваното дело, ведно с копие на изпълнителния лист, са връчени на
длъжника на адрес в гр. В. Т., чрез майка му Г. Х. Н.
Към депозираното от длъжника възражение са приложени писмени документи на
чужд език, по отношение на които съдът е допуснал изготвяне на превод на български език.
Документите представляват препис от 09.09.2020 г. от регистъра на населението на Община
Х., К. Н. и извлечение от 22.09.2020 г. от Търговския регистър на Търговската камара, видно
от които К. Р. Н. е вписан в регистъра на населението на Х. на 01.09.2016 г. с адрес: ул. „О.“
№ ..., гр. Б., а на 16.01.2017 г. е регистриран като съдружник на Събирателно дружество К.
С., основано на 09.10.2012 г. и вписано под регистрационен номер на камарата 67827241, с
адрес за клиенти: ул. „О.“ № ..., гр. Б..
В съдебно заседание ВТОС е допуснал до разпит в качеството на свидетел Г. Х. Н.,
която заявява, че длъжникът (нейн син) живее в Х. (К. Н.) от 2012 г., където се е установил
трайно и е създал семейство. Сочи, че длъжникът има фирма там, работи и заплаща данъци
там, децата му са родени там и там ходят на училище. Споделя, че в Б. идва само на гости,
през ваканциите за по десет дни. Заявява, че е получавала документи, адресирани до
длъжника, за които не го е уведомявала, защото е смятала, че ще може да се справи сама и
едва при получаването на съобщение от съдебен изпълнител е информирала сина си.
2
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Възражението е подадено в срока по чл. 423 от ГПК, доколкото с оглед на данните по
делото възможната най-ранна дата, на която длъжникът е узнал за издаването на заповедите
за изпълнение, е 27.08.2020 г., а възражението е изпратено по пощата на 24.09.2020 г. То
изхожда от легитимирана за производството страна, отговаря на изискванията за редовност
на процесуалния закон и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението е основателно.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК предоставя на длъжника по заповедното
производство възможност да подаде възражение пред въззивния съд в случаите, когато
поради нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или поради
особени обстоятелства, той не е могъл да оспори вземането, предмет на заповедта, чрез
депозиране съобразно чл. 414, ал. 1 от ГПК на писмено възражение пред заповедния съд.
Хипотезите, в които се счита, че длъжникът е бил лишен от тази възможност, са
изчерпателно уредени в т. 1 - т. 4 на цитираната норма и наличието им е в доказателствена
тежест на длъжника. В случая, възражението за това, че заповедите не са били връчени
лично и в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Р. Б., представляващо обстоятелство по смисъла чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, се
явява основателно. Материалите по заповедното производство, както и приобщените в
настоящото производство писмени и гласни доказателства дават основание на съда да
приеме, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори заявеното пред съда вземане.
Издадените срещу длъжника заповеди за изпълнение на парично задължение са били
връчени по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на друго лице – майката на длъжника, т.е.
безспорно установено се явява обстоятелството, че заповедите не са били връчени лично на
длъжника. Представените с възражението писмени документи и показанията на
свидетелката Н.а от своя страна установяват, че в деня на връчването на заповедите
длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. Б.. Според
общоприетото съдържание на понятието „обичайно местопребиваване“ и предвид
продължителността и редовността на престоя на длъжника в К. Н., както и условията и
причините за този престой (създадената трайна връзка с тази държава от личен и
професионален характер), се налага категоричен извод за наличието на отрицателната
предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, даваща основание за отказ да бъде издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ето защо подаденото по реда на чл. 423 от ГПК възражение следва да бъде прието.
Съобразно разпоредбата на чл. 423, ал. 3, изр. последно от ГПК съдът следва да обезсили
Заповед № 179/25.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
Допълнителна заповед № 226/09.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадени по ч.гр.дело № 329/2017 г. по описа на Районен съд-П., както и издадения
въз основа на тях изпълнителен лист по отношение на длъжника К. Р. Н..
3
При този изход на делото в тежест на заявителя следва да се присъдят сторените от
възразилия длъжник разноски в общ размер на 85 лв. (държавна такса за настоящото
производство в размер на 25 лв. и депозит за извършен превод на документи в размер на 60
лв.).
Мотивиран от изложеното, В. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение с правно основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК на К. Р. Н. с ЕГН
**********, че е бил лишен от възможност да оспори вземането, за което по ч.гр.дело №
329/2017 г. по описа на РС-П. са издадени Заповед № 179/25.05.2017 г. и Допълнителна
заповед № 226/09.06.2017 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 179/25.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК и Допълнителна заповед № 226/09.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадени по ч.гр.дело № 329/2017 г. по описа на Районен съд-П.
и издадения въз основа на тях изпълнителен лист по отношение на К. Р. Н. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „Б.“, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „С.“ № ....,
да плати на К. Р. Н. с ЕГН **********, сумата 85 лв. (осемдесет и пет лева) - направени в
настоящото производство разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд - П. за продължаване на съдопроизводствените
действия съобразно чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4