Решение по дело №942/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 46
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180700942
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№46

 

Гр. Пловдив, 08.01.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р. ,

 като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 942 по описа за 2020 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството по делото е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на "МДЖИ Търговска компания" ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 63, представлявано от М.Д.М.,против Решение № 110/24.03.2020 г. на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, с което е потвърден акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № Р-16002419005508-171-002/20.02.2020г., на орган по приходите при  ТД на НАП – Пловдив, с който на дружеството на основание чл.92 ал.11 от ЗДДС не е възстановен декларирания по СД по ЗДДС с вх.№ 24002184416/13.08.2019г. данък за възстановяване за данъчен период 01.07.2019г -31.07.2019г.в размер на 28671,54 лева

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърдения с него АПВ,както и да бъде задължен компетентният орган да възстанови заявения по справката декларация данък. Претендира се присъждането на сторените разноски по производството.

Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Административен съд – гр.Пловдив, Първо отделение, I състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното :

І.По допустимостта.

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от легитимирано лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен и при наличие на правен интерес, поради което и се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІ.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява,че на дружеството е възложена ревизия със ЗВР № Р-16002419005508-020-001/22.08.19г., за определяне на задълженията по ЗДДС за периода 01.07.2019г. - 31.07.2019г.

В хода на ревизионното производство е извършена проверка по прихващане и възстановяване на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, приключила с издаването на АПВ № Р-16002419005508-171 -001/16.10.2019г. Цитираното АПВ е обжалвано и с Решение № 45 от 11.02.2020г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив е отменено и върнато за възлагане на нова проверка, приключила с издаването на обжалвания в настоящето производство АПВ № Р-16002419005508-171 -002/20.02.2020г.

При проверката е установено, че основната дейност на дружеството за проверявания период е доставка на разредител към гръцки контрагенти. Няма назначени лица_на трудов договор. Дейността се извършва от управителя М.М.с личен труд.

"МДЖИ Търговска компания" ЕООД е подало СД по ЗДДС с вх.№ 24002184416/13.08.2019г. ,като е деклариран данък за възстановяване за данъчен период 01.07.2019г -31.07.2019г.в размер на 28671,54 лева по реда на чл.92,ал.3 от ЗДДС,посочен в клетка 81 от СД на основание чл.70 от ППЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че през периода 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г. в дневника за продажби на дружеството са декларирани единствено доставки на разредител за бои – „Insa high test“ с място на изпълнение – територията на друга държава – членка. Доставките са декларирани  към дружества, регистрирани на територията на Република Гърция с валидни VIN номера.

Подадена е VIES –декларация съгласно чл.125,ал.2 от ЗДДС с вх.№ 24002184416/13.08.2019 г. за извършен ВОД в размер на 176 097,80 лева.,по който като получатели са посочени регистрарани лица за целите на ДДС в друга държава –членка на ЕС.

За периода 01.07.2019г.-31.07.2019г. от дружеството-жалбоподател не са представени счетоводни документи/фактури/,не е представена справка за последните 12 месеца преди текущия за извършени облагаеми доставки с нулева ставка,за наличие на обстоятелства за възстановяване на данъка в срока по чл.92,ал.3 от ЗДДС.

От дневниците за покупки се установява,че данъчният кредит за периода в размер на 28 671,54 лева е формиран основно от декларирани покупки на стоки от „Инса Ойл“ЕООД /доставка на разтворител за бои по общо 4 броя фактури/и транспортни услуги от „ТСТ Транс Ойл“ЕООД /по 5 броя фактури/и „ЕМ Ес Транс Строй“ЕООД.

За целите на ревизията  са изпратени искания за предоставяне на информация от трети лица-„Инса Ойл“ЕООД, „ТСТ Транс Ойл“ЕООД и „ЕМ Ес Транс Строй“ЕООД.

От „ТСТ Транс Ойл“ЕООД са постъпили доказателства-договор за превоз на товари от 27.03.2019г.,сключен между „ТСТ Транс Ойл“ЕООД като превозвач и „Мджи Агро-19“/предишно наименование на  "МДЖИ Търговска компания" ЕООД /като заявител  с предмет „транспортна услуга –превоз на разредител на алкидни бои или препарати за антикорозионна защита,натоварени от „Инса Ойл“ЕООД и разтоварени в РГърция;договор за наем от 01.01.2016г.;лиценз за международен автомобилен превоз на товари,свидетелство за регистрация на МПС,фактури за транспорт и обяснения от дружеството.От последните става ясно, че стоката се натоварва от служители на „Инса Ойл“ЕООД и се транспортира от базата им в гр.Раковски до базата на "МДЖИ Търговска компания" ЕООД в гр.Пазарджик.При договорена сделка между "МДЖИ Търговска компания" ЕООД и клиенти от РГърция,се натоварва отново стоката от служители на „ТСТ Транс Ойл“ЕООД и се транспортира до клиентите в РГърция.

От „Инса Ойл“ЕООД са представени следните документи: договор за покупка на стоки от 27.03.2019г.,сключен между „Инса Ойл“ЕООД като продавач и „МДЖИ Агро-19" ЕООД като купувач на следния продукт:Инса Хай тест/сложен органичен разтворител/;приложена е декларация за съответствие,технически спецификации,банкови извлечения и фактури,издадени от "МДЖИ Търговска компания" ЕООД/предишно„МДЖИ Агро-19" ЕООД/ и др..

От третото лице „ЕМ Ес Транс Строй“ЕООД до издаване на АПВ не са постъпвали документи.

Пак според СД за месец 07.2019г., жалбоподателят декларира обща ДО за облагане с ДДС в размер от 176 097,80 лв., представляваща ДО на доставки със ставка 0% за ВОД (вътреобщностна доставка на стоки). Според процесия АПВ, е подадена VIES-декларация за данъчния период 07.2019г. с Вх.№24002184416 от 13.08.2019г. (неприложена по делото), за извършени ВОД към получатели, регистрирани за целите на ДДС в друг държава, както следва: 3 броя към Georgios Poliandis Eteria (Georgios Polianidis Eteria Monoprosopiki Ike), VAT ЕL800691539, Гърция, на обща стойност  105 607 лв.; 2 броя към Kara Kataskevastike Mon Ike, VAT ЕL800974658, Гърция, на обща стойност 70 490 лв.

Извършена е справка в системата VIES в справка 1.14 Справка за съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите, подадени от български задължени лица (на ниво L2, в евро), при която е установено, че нито едно от гръцките контрагенти не е декларирал никакви данни, както и получен ВОП от българското дружество.

Прието е за установено, че издадените към гръцките лица общо 5 броя фактури (invoice) и представените в рамките на ревизията доказателства, съпътстващи декларираните ВОД, не водят до реален извод, че е изпълнен съставът на чл.45 от ППЗДДС, във връзка с чл.7 и чл.53 от ЗДДС.

Съответно, на основание чл.53, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.45, ал.ал.1 и 2 от ППЗДДС, върху декларираните общо 5 броя ВОД за месец 07.2019г. следва да бъде начислен ДДС в общ размер от 35219,56 лв. (20% от 176097,80 лв.).

Тъй като размерът на задълженията, които се очаква да бъдат установени в рамките на ревизията (35219,56 лв.  ), е по-голям от размера на декларирания за възстановяване ДДС за месец 07.2019г. (28671,54 лв.), то няма разлика за възстановяване/прихващане,така както е посочено в АПВ.

Въз основа на тези фактически установявания е издаден  от органите по приходите оспорения акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № Р-16002419005508-171-002/20.02.2020г., на орган по приходите при  ТД на НАП – Пловдив, с който на дружеството на основание чл.92 ал.11 от ЗДДС не е възстановен декларирания по СД по ЗДДС с вх.№ 24002184416/13.08.2019г. данък за възстановяване за данъчен период 01.07.2019г -31.07.2019г.в размер на 28671,54 лева,потвърден с Решение № 110/24.03.2020 г. на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив.

В настоящото производство по делото ответникът представи РД №16002419005508-092-001/12.08.2020г. и РА № 16002419005508-091-001/12.10.2020г.В РА органите по приходите са констатирали,че през данъчен период м.07.2019г. ревизираното дружество  "МДЖИ Търговска компания" ЕООД не е осъществило ВОД по смисъла на чл.7,ал.1 от ДДС по описаните подробно в  представения РД №16002419005508-092-001/12.08.2020г. фактури, на обща стойност 176 097,80 лева,тъй като не е доказало фактическото транспортиране на процесните стоки и тяхното получаване от гръцкия контрахент.Поради горното ,на основание чл.82,ал.1 и чл.86 от ЗДДС органите по приходите са начислили на дружеството-жалбоподател ДДС в размер на 35219,56 лева/20%х176097,80 лева/ за данъчен период м.07.2019г.Установеният ДДС за внасяне от извършената ревизия е в размер на 10267,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в законоустановения срок.

Процесният АПВ е издаден от компетентен орган- главен инспектор по приходите (орган по приходите) в ТД- Пловдив на НАП, притежаващ валиден сертификат за използвания електронен подпис, за което по делото е приета нарочна разпечатка .

Според разпоредбата на чл.92, ал.11, изр.1 от ЗДДС, в случаите по ал.3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски (ЗОВ), които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията.

В случая, обстоятелствата, че за месец 07.2019г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер от 28671,54 лв. и че за периода 07.2019г. е възложена ревизия на жалбоподателя със ЗВР № Р-16002419005508-020-001/22.08.19г, не са спорни между страните.

Освен това, приетите по делото доказателства позволяват формирането на извод, че по отношение на жалбоподателя е издаден  вече РА № 16002419005508-091-001/12.10.2020г.,като органите по приходите са начислили на дружеството-жалбоподател ДДС в размер на 35219,56 лева/20%х176097,80 лева/ за данъчен период м.07.2019г.Установеният ДДС за внасяне от извършената ревизия е в размер на 10267,00 лева.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че процесният АПВ е издаден при наличие на фактическо основание за целта- размерът на данъците (ДДС), които обосновано се очаква да бъдат установени, е по-голям от размера на декларирания за възстановяване ДДС, и съответно без противоречие с относимата материалноправна норма на чл.92, ал.11 от ЗДДС.

Следователно, процесният АПВ е валиден и законосъобразен и като потвърждава същия, ответникът в настоящето производство постановява оспореното по делото решение при правилно прилагане на закона. Респективно, оспореното по делото решение също е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “МДЖИ ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 63, представлявано от М.Д.М.,против Решение № 110/24.03.2020 г. на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, с което е потвърден акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № Р-16002419005508-171-002/20.02.2020г., на орган по приходите при  ТД на НАП – Пловдив, с който на дружеството на основание чл.92 ал.11 от ЗДДС не е възстановен декларирания по СД по ЗДДС с вх.№ 24002184416/13.08.2019г. данък за възстановяване за данъчен период 01.07.2019г -31.07.2019г.в размер на 28671,54 лева.

ОСЪЖДА “МДЖИ ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 63, представлявано от М.Д.М.“, да заплати на Национална агенция по приходите-гр.София сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

                                               СЪДИЯ: