Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 12.08.2019 год.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3-ти въззивен
състав, в открито заседание
на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Врачева ВНОХД № 157 / 2019 год., и за
да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда от 16.01.2019 година на СНС, по НОХД №1080/2017 година, 10-
ти състав е признал подсъдимия Р. М. Ч. - роден
на ***г. в гр.Н.,български гражданин, неосъждан, висше образование, във
фактическо съжителство, ЕГН:**********,
за ВИНОВЕН за това,че за периода от началото на месец януари
2014г. до 03.11.2014г. се е сговорил с П.К.И., ЕГН: **********, да върши в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, а именно престъпления по чл. 159А от НК, чрез които се
цели да се набави имотна облага, поради което на основание чл.
321, ал. 6 от НК и чл. 54 от НК,
СНС му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
Със същата присъда, СНС е признал подсъдимия Р. М. Ч. за ВИНОВЕН
за това, че на неустановена дата в края на месец февруари и началото на месец март на 2014г. в гр. С.набрал
отделно лице — К.И.П.ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
и чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, поради което и на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1,
пр. 1 от НК и чл.54 от НК , СНС му
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и
наказание „глоба“ в 15000 /петнадесет/ хиляди лева.
Първоинстанционният съд на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание
в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил
на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години.
СНС на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така
определеното едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода е ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло наказанието глоба в
размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лева.
СНС на
основание чл. 59, ал. 1, т.1 от НК ПРИСПАДНАЛ времето, през което подС. Р.Ч. е бил задържан под стража считано от 03.11.2014 г. до 24.06.2015 година, като един
ден „задържане под стража“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“, при
реално изтърпяване на наказанието.
СНС на
основание чл. 59, ал. 1, т.2 от НК ПРИСПАДНАЛ времето, през което подС. Р.Ч. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“,
считано от 24.06.2015 г. до 02.07.2015 г. като два дни „домашен арест“ се
зачитат за един ден „лишаване от свобода“, при реално изтърпяване на
наказанието.
Първоинстанционният съд на
основание чл. 67, ал. 3 от НК вр.чл. 42а, ал. 2, т.1 от НК е ПОСТАНОВИЛ
изтърпяването на пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от една година и шест
месеца, с периодичност два пъти седмично.
Със същата
присъда СНС е признал за ВИНОВНА подС. П.К.И. – родена на ***г***, българка, българска
гражданка, несемейна, средно образование, студент в НБУ С., неосъждана, ЕГН: **********,
за това, че:
1.За периода от началото на месец януари 2014г. до 03.11. 2014г. се е
сговорила с Р.М.Ч., ЕГН: ********** с пост. адрес: ***-4 , да върши в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години, а именно престъпления по чл. 159А от НК, чрез които се цели да се
набави имотна облага, като на основание чл. 321, ал. 6
от НК и чл. 54 от НК е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
/две/ години.
2. Със
същата присъда СНС е признал за ВИНОВНА подС.
П.К.И. за това, че: на неустановена дата през периода от края на
месец май и началото на месец юни 2014г. в гр. С.набрала отделно лице - Н.Ю.Т., ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо
от съгласието й, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило
осемнадесет години и чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, като на
основание чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1 от НК, СНС й е определил
наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 /три/ години и наказание „глоба“ в размер на 15000 /петнадесет/
хиляди лева.
3. СНС е е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през м.март-април 2014г.
в гр. С.набрала отделно лице - К.И.П.ЕГН:
**********, с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, и чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, като на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1
от НК и чл. 54 от НК, СНС й е
определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години и наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
4. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: На неустановена дата през есента на 2013г. в
гр. С.набрала отделно лице - А.А.Д., ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за
развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от
платената от клиентите сума за сексуалните услуги, като на основание чл.
159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК, СНС й е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и наказание „глоба“ в
размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
5. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през пролетта на 2013г.
в гр. С.набрала отделно лице - М.К.А.ЕГН:
**********, с цел да бъде използвано за развратни действия- предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, като на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК и чл. 54 от НК, СНС й е
определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години и наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
6. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през месец април 2014г.
в гр. С.набрала отделно лице - Б.А.А., ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за
развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от
платената от клиентите сума за сексуалните услуги, като на основание чл.
159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК, СНС й е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години и наказание „глоба“ в
размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
7. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през месец април 2014г.
в гр. С.набрала отделно лице - Я.С.К.,
ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, като на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК и чл. 54 от НК, СНС й е
определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години
и наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
8. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през месец декември
2013г.- февруари 2014г. в гр. С.набрала отделно лице - Б..М.Л., ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, като на основание чл. 159а, ал. 2, т.
6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК, СНС й е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години и наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
9. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през месец април 2014г.
в гр. С.набрала отделно лице – В.А.Т.,
ЕГН:**********, с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги, , като на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1
от НК и чл. 54 от НК, СНС й е
определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години и наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
10. СНС е признал
за ВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на неустановена дата през месец април 2014г.
в гр. С.набрала отделно лице – Р.В.Х.,
ЕГН:**********, с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги , като на основание чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК и чл. 54 от НК, СНС й е
определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години и наказание „глоба“ в размер на 10000 /десет/ хиляди лева.
11. СНС е признал за НЕВИНОВНА подС. П.К.И. за това, че: на
03.11.2014г. в гр. С., на адрес: бул. „Б.“ 98, вх. „Г“, ет. 6, ап.19, без
надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държала високорисково наркотично
вещество – кокаин левамизол, под формата на
бяло прахообразно вещество, с нетно тегло 0,07г. със съдържание на наркотично
действащ компонент 63% , на стойност 13 лева./ съобразно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 НА
МС ОТ 29.01. 1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като на основание чл.304 от НПК вр. чл. 9, ал.2
от НК я е ОПРАВДАЛ по това повдигнато обвинение.
СНС на основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИЛ на подС. П.К.И. едно общо
най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на три години, чието изпълнение
е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.
СНС на
основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното едно общо най-тежко
наказание е ПРИСЪЕДЕНИЛ изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 15 000
/петнадесет/ хиляди лева.
Първоинстанционният съд на
основание чл. 59, ал. 1, т.1 от НК е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подС. П.К.И. е била
задържана под стража, считано от 03.11.2014 г. до 06.11.2014 г., като един ден
„задържане под стража“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“, при реално
изтърпяване на наказанието.
СНС на
основание чл. 59, ал. 1, т.2 от НК е ПРИСПАДНАЛ
времето, през което подС. П.К.И. е била с
мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 06.11.2014 г. до 22.01. 2015
г. като два дни „домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
при реално изтърпяване на наказанието.
Първоинстанционният съд на
основание чл. 67, ал. 3 от НК вр.чл. 42а, ал. 2, т.1 от НК ПОСТАНОВИЛ
изтърпяването на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца, с
периодичност два пъти седмично.
СНС на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подС. Р.М.Ч. / със
снета самоличност/ да заплати направените
по делото разноски, в размер на
3 421, 51 /три хиляди четиристотин двадесет и един лева/ и 51
стотинки.
СНС на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подС.П.К.И. /със снета самоличност/ да заплати направените
по делото разноски, в размер на 3 421,
51 /три хиляди четиристотин двадесет и един лева/ и 51 стотинки.
СНС на основание чл. 190, ал. 2 от НПК е ОСЪДИЛ подС. Р.М.Ч.
и подС.П.К.И. да заплатят по пет лева държавна такса всеки, за издаването на ИЛ за събиране
на вземането.
В законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адв. В.К. от САК,
защитник на подС. Р.М.Ч., в която жалба се излагат
твърдения, че присъдата на СНС е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при липса на доказателства и базирана основно на
предположения, тъй като в хода на
съдебното следствие не са събрани доказателства, които безспорно и категорично,
така както изисква НПК, да докажат обвинителната теза, за да бъде постановена
осъдителна присъда, а събраните гласни и писмени доказателства, по никакъв
начин не са изяснили и не са потвърдили фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, предвид тяхната противоречивост.
Защитникът на подС. Ч. прави искане до въззивната
инстанция за отмЯ.на присъдата като въззивният съд да се произнесе с оправдателна присъда, с
която подС. Ч. да бъде признат за невиновен и
оправдан по всички пунктове на обвинението.
В законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адв. И.Н.И.
от САК, защитник на подС.
П.К.И., в която
жалба се излагат твърдения, че присъдата на СНС е
неправилна и незаконосъобразна и е постановена при наличие и допуснати
процесуални нарушения, поради следните съображения:
Според защитата
присъдата е необоснована, тъй като фактическите
положения, приети от първоинстанционния съд, не
съответстват на събраните и проверени доказателства по делото поради това, че липсват доказателства
и поради това, че оценката за достоверността или недостоверността на доказателствените средства, извършена от първоинстанционния съд е неправилна. Налице е явно
несъгласие на приетите фактически положения от първоинстанционния
съд със събраните доказателства.
В съдебно заседание
прокурорът от АСП изразява становище, че присъдата на първоинстанционния
съд, с която двамата подсъдими са признати за виновни по повдигнати обвинения и
са им наложени съответните наказания, е правилна и законосъобразна и като
такава същата следва да бъде потвърдена изцяло от въззивната
инстанция. Престъпленията,
за които са били признати за виновни подС. Ч. и подС. И. са доказани от обективна и субективна страна, като
в съдебната фаза на първата инстанция са проверени всички събрани доказателства
и в мотивите си, съдът е направил обстоен анализ на същите. Обвинителната теза
се подкрепя напълно от събраните доказателства на първо място гласните такива,
от намерените и иззети ВД, от прилаганите СРС и изготвени ВДС, както и от
приобщените по делото справки и документи, наложените наказания са справедливи,
съответстващи на целите на специалната и генерална превенция. Според прокурора
изложените в жалбите доводи на защитата и подсъдимите са несъстоятелни.
Преценката за наличие на процесуални нарушения по отношение на подС. П.И. досежно пострадалото
лице Б..М.Л., прокурорът предоставя на съда.
В съдебно заседание
защитникът на подС. Ч., адв. К. подържа жалбата срещу
първоинстанционната присъда и прави искане до въззивната инстанция за отмяната й и постановяване на нова
оправдателна присъда, тъй като липсват доказателства за авторството на двете
престъпления, повдигнати на подС. Ч. от
прокуратурата. Становището на защитника по
отношение на първото обвинение по чл.321 НК е, че не са налични доказателства,
които безспорно, категорично, безусловно да доказват, че подС.
Ч. предварително се е сговорил с другата подсъдима по делото П.К.И.. Липсват
доказателства по отношение на времето и мястото за това, че в подС. Ч. е било формирано
вътрешно убеждение да се срещат, да говорят, да разсъждават по темата
как да набират момичета, какво да се случва по-натам, как да се предоставят
сексуални услуги от тях. Според защитника мотивите към присъдата на СНС относно
обвинението за престъпление по чл. 321 от НК са абсолютно бланкови и в голямата
си час представляват препис на обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът изразява и становище, че липсва и анализ на показанията на
свидетелката К.П.и съпоставянето им с тези, дадени на ДП, с тези, дадени пред
съдия в хода на съдебното производство по отношение на второто обвинение, по
което подС. Ч. е признат за виновен, а именно по чл.
159 а от НК, както и липсва анализ и съпоставяне с останалите гласни доказателства
на другите свидетелки, за които свид. К.П.е посочила
в показанията си, че се е срещала с тях, била е заедно с тях, извършвала е
сексуални услуги, за които те знаят и съпоставянето им с показанията на св. Г.Б..
Защитникът на подС. Ч. прави и алтернативно искане, а именно въззивния състав да се произнесе с решение, с което да
отмени първоинстанционната присъда и да върне делото
за ново разглеждане от СНС, тъй като атакуваната присъда страда от порок, а
именно липса на мотиви.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, адв. И. от САК
поддържа изцяло въззивната жалба и доводите към
допълнителните изложения, като изразява становище, че въззивната
инстанция е поставен в невъзможност да прочете оправдателен диспозитив,
поради допуснатите множество процесуални нарушения от СНС, както в хода на
съдебното следствие по събиране на доказателства, така и при постановяването на
съдебния акт и изготвянето на мотиви.
Според
защитникът присъдата следва да бъде отменена поради липса на мотиви и прави
искане за постановяване на въззивно решение, с което
се отменя първоинстанционния съдебен акт.
ПодС.
Ч. в съдебно заседание през въззивния съд моли да
бъде оправдан.
ПодС.
И. в съдебно заседание през въззивния съд моли за
справедливо решение.
Съдът,
след като се запозна с доводите, изтъкнати във въззивните
жалби, изслуша доводите и съжденията на страните в съдебно заседание и като
прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срок срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт и са процесуално допустими.
Разгледани по същество
същите са основателни по следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при съществено процесуално
нарушение по смисъл на чл. 348, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК –
липса на мотиви. Специализираният наказателен съд не е изпълнил задължението си
за изграждане на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички факти и обстоятелства разкрити по делото (чл. 14, ал. 1 от НПК). По този начин, правните изводи за осъществени престъпни деяния досежно двамата подсъдими Ч. и И. почиват на доказателства
необсъдени в цялост и несъпоставянето им с други налични такива. Съдебните
умозаключения се оказват необосновани, тъй като се основават на незадълбочен
анализ на доказателствения материал. Наред с липсата
на мотиви по всички пунктове на обвинението, липсва и произнасяне в диспозитива на присъдата по отношение на едно обвинение или
преквалифициране на деянието в едно престъпление.
Основателни са възраженията на
защитата по отношение на фактическите
обстоятелства за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че подС.
П.К. и подсъдимият Р.Ч. се сговорили да извършват престъпления по чл.159а от НК
с цел имотна облага, а именно: „Напускайки ареста, Ч. решил да продължи да се
занимава със същата дейност, заради която бил арестуван. Междувременно бил
разбрал, че П.И. се занимавала с тази дейност, докато той бил в ареста. Това го
мотивирало да предприеме действия да се срещне с И. и да работят заедно. Така по
инициатива на Ч. двамата
се срещнали в гр. С.в
началото на м. януари 2014 г. и се
сговорили да извършват заедно дейността по набиране на момичета за
сексуални услуги, независимо от съгласието
им, като това да става чрез даване на облаги - част от платената от клиентите
сума за сексуалните услуги." (стр.7-ма, абз.1-ви
от мотивите), но тези фактически положения СНС не е посочил от какви
доказателства ги е извел и установил. Единствено СНС е посочил, че от релевантна
по делото доказателствена информация, материализирана
в приетите за годни веществени доказателствени
средства /ВДС/, изготвени в резултат на експлоатираните специални
разузнавателни средства, е видно, че подсъдимите Ч. и И. се познавали помежду
си, контактували са често по повод престъпната си дейност.
Според въззивния
състав СНС не е събрал, проверил и изследвал наличните други доказателства,
извън ВДС по повод експлоатация на СРС, а именно показанията на свидетелите и
жертвите на трафик за наличие на връзки и контакти на двамата подсъдими във
връзка с твърдяната от прокуратурата задружна престъпна дейност и сговарянето
им по осъществяване на престъплението по чл. 321, ал.6 от НК, а
именно:свидетелите знаели ли са за контактите на двамата подсъдими, тези
контакти на базата на какво са основани, набирани ли са жени за сексуална
експлоатация и осигурявали ли са двамата подсъдими клиенти на сексуални услуги
на проституиращите лица, осигурявали са помещения за разврат, по какъв начин са
извършвани плащанията.
При условие, че са налице противоречия в
показанията свидетелките, пострадали от трафик на хора, дадени в хода на
досъдебното производство и такива, дадени непосредствено пред съдия от първоинстанционния съд, СНС не е изнесъл в мотиви към
присъда, кои показания приема за достоверни и кои не.
По отношение престъплението по чл. 159а,
ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК с пострадало лице Н.Ю.Т., първоинстанционният съд е приел за установени по безспорен
и категоричен начин твърдените факти и обстоятелства в обстоятелствената част
на О.А. (стр.11-12), които е „инкорпорирал" в мотивите на присъдата (стр.
13, предпоследен и последен абзац - стр.14). В мотивите на присъдата (стр. 27
абзац-предпоследен) първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетелката Н.Т., включително и тези, дадени по реда
на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т.2 от НПК /т.2, л. 111
от ДП/, като се е мотивирал, че същите са ясни, логични, последователни и в
синхрон с описаната от останалите свидетели фактическа обстановка и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал. Според въззивния състав при внимателния
прочит на показанията, дадени в С.з. от 20.10.2017г. по НОХД № 1080/17г. от свидетелката
Н.Т. се установяват противоречия с тези дадени в хода на досъдебното
производство по важни факти, относими към преценка
относно изпълнителното деяние на подС. И., тъй като
свидетелката заявява, че доброволно е правила секс, че инициативата е била
нейна, че подС. П.И. не я е убеждавала да се среща
със съответен човек за секс услуга срещу заплащане. Приобщените показания на
свидетелката Н.Т., дадени по реда на чл. 223 от НПК, установяват факти и
обстоятелства, които са различни от дадените пред съда в хода на съдебното
следствие. Свидетелката Н.Т. е заявила, че поддържа прочетените й показания, но
СНС не е изложил аргументи кои показания приема за достоверни и не се е
мотивирал как е извършил тази процесуална дейност по оценка достоверността на
сочените и кредитирани в цялост доказателствени
средства.
По отношение престъплението по чл. 159а,
ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК с пострадало лице К.И.П. фактическото обвинение в обстоятелствената
част на обвинителния акт пункт 7. (стр.10 -11), се изразява в това, че подС. П.К. заедно с пострадалата К.П.предоставяли секс услуги
в чужбина на неустановена дата в края на месец февруари и началото на месец
март 2014г., след което пострадалата К.П.се почувствала неудобно от това, че
била извършвала сексуални услуги и преустановила извършването им. ПодС. П.К. имала много ангажименти, имала нужда от момичета
да извършват секс услуги срещу заплащане, се сетила, че пострадалата -
свидетелката П.била в недобро финансово състояние и на неустановена дата през
м.март -април 2014г. й позвънила по телефона, като в разговора й предложила да
извършва секс услуги срещу заплащане. Свидетелката П.се съгласила, като
условието било да получава половината от заработената сума. На неустановена
дата през м.март-април 2014г. в гр. С.свидетелката К.П.получила авансово от подС. П.К. половината от сумата, която щяла да заработи от
секс услуга. По този начин подС.П.К. набрала
свидетелката К.П.да извършва секс услуги срещу заплащане през месец март-април
2014г. ПодС. П.К. се обадила на подсъдимия Ч., който
в периода месец март-април 2014г. уредил около 30 секс срещи на св.К.П..
От съдържанието на мотивите към присъдата
(стр.10-11), първоинстанционният съд е приел
следното: „По тази причина в периода м. март- април 2014 г. П.И. отново се
обадила на П.да се занимава с предоставяне на секс услуги срещу заплащане. П.се
съгласила като поставила условие половината от заработената сума да е за нея. През
посочения период подсъдимия Ч. уредил многократно такива срещи на П.с клиенти. Сумата,
която получавала П.за всеки клиент била 400 лв.Общата сума, която се давала за
сеанс била 1000 лева."
Въззивният
състав при съпоставянето на цитираните фактически обстоятелства, изложени от
прокуратурата в обвинителния акт и приетите за установени от първоинстанционният съд, констатира, както между впрочем е
и отразено в жалбата, че е налице противоречие. От мотивите на присъдата не
става ясно какви точно фактически действия е извършила П.К., за да е
„набрала" свидетелката П.. В мотивите на присъдата СНС е изградил своите
фактически изводи като е кредитирал показанията на свидетелката К.П., дадени
пред първоинстанционния съд и тези дадени на
досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, без да изложи съображения
при наличие на противоречия, които показания приема за достоверни.
Основателни са възраженията на защитата,
че СНС е изградил своите изводи върху доказателства, които не е приобщил в хода
на съдебното следствие, тъй като е кредитирал приобщените по реда на чл. 281. ал.1. т.2 от НПК /т.2, л. 240 от ДП/ показания
на свидетелката К.П.. В хода на съдебното следствие в С.з. на 10.10.2017г. съдът е приобщил показанията на свидетелката К.И.П.при
разпита й пред съдия, проведен на 03.11.2014г., съдържащ се в протокол в том 2, лист 102-105 от ДП - протокол С.з. 10.10.2017г.
стр.11. Наред с това СНС не е съпоставил показанията на св.П.с показанията на свидетелите Б.А.А.(протокол С.з.
04.12.2017г.), показанията от ДП -том 2, л.46-47; на св. Б..М.Л. (протокол С.з.
04.12.2017г. стр. 13, абз.3-ти, стр.14); на свидетелката
Р.В.Х. (протокол С.з. 24.10.2017г. стр.5-9).
Основателни
са възраженията на защитата и по отношение на липса на мотиви в пръвоинстанционния съдебен акт и в частта с пострадало лице
А.А.Д., която липса на мотиви се изразява в това, че СНС не е посочил кои показания на свидетелката
кредитира, а именно тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда
на чл. 281, ал.1,т. 2 от НПК /т.2 ,л. 124 ДП/ или дадените в хода на съдебното
следствие в С.з. на 23.06.2017г. ( протокол стр.12-14 ). При внимателният
прочит на извършената процесуална дейност- анализ на доказателства от СНС, дава
основание да се приеме, че има смесване на фактически обстоятелства, изложени в
протокола за разпит пред съдия по реда на чл.223 от НПК и протокола от С.з. на
23.06.2017г. в хода на съдебното следствие.
Неправилният процесуален подход към
анализ на събраните и провери доказателства на СНС отново се повтаря и в частта
от мотивите на съдебния акт, относими към анализ на
доказателствата по отношение престъплението по чл. 159, а, ал. 2, т. 6, пр. 2,
вр. ал.1, пр. 1 от НК с пострадало лице М.К.А.и се изразяват в това, че СНС показанията
на свидетелката М.А., дадени по реда на
чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 НПК /т.2, л. 127 ДП/ и
тези, дадени в хода на съдебното следствие в С.з. на 23.06.2017г. пред състава
на съда ги е кредитирал, но отново СНС не е посочил при наличие на противоречия
кои от тях приема за достоверни и поставени в основата на фактическите си
изводи.
По пункт от обвинението относимо към пострадалата Б.А.А.също
е неправилен процесуален подход от страна на първоинстанционния
съд при изграждането на фактическите му изводи. За да приеме за установени и
доказани горецитираните факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е изложил следното: " - Съдът
кредитира показанията на свидетелката пред орган на ДП/ т. 2 , л. 46 ДП/, включително
и тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал.1 ,
т.2 от НПК /т.2, л. 117 от ДП/ и на пострадалата свидетелка Б.А., които са ясни,
логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите свидетели фактическа
обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал." (стр.31, абз.2-ри от мотивите). Отново
се установява липсата на какъвто и да било анализ на трите доказателствени
средства поотделно и в съвкупност, както и аргументация кои и как е ценил,
изследвал СНС след като е кредитирал всичките показания на свидетелката А.- от
ДП пред разследващ орган, по реда на чл.223 от НПК пред съдия и в С.з. на
04.12.2017г. при наличие на противоречия.
Неправилен е подходът на СНС към анализ
на доказателствата относими към обвинението касаещо пострадалата Я.К.. СНС отново не е обсъдил доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност
и не е посочил кои доказателства приема за достоверни и кои се покрепят от останалия доказателствен
материал, а единствено е посочил, че е кредитирал показанията на свидетелката К., дадени в хода
на съдебното следствие в условията на устност и непосредственост
на 20.10.2017г. ( протокол С.з.20.10.2017г. стр.7 -10и приобщените показанията на свидетелката К., дадени по реда
на чл.223 от НПК пред съдия в ДП, а по делото се констатира, че свидетелката след
прочитането им в съдебно заседание е
обяснила изрично и категорично кои факти не са верни от прочетеното, а те са
именно тези, които е приел за установени в мотивите на присъдата. Няма
процесуална пречка СНС да приеме фактически констатации, но следва и дължи
мотиви на базата на кои доказателства се установяват приетите факти.
Според
въззивният състав първоинстанционния
съдебен акт не съдържа мотиви, а също така и в присъдата липсва осъдителен или
оправдателен диспозитив или преквалифициращ диспозитив, касаещи обвиненията с пострадала Б.М.Л., което
процесуално нарушение въззивната инстанция няма
правомощия да отстрани. Недопустимо е съдът да не се произнася по повдигнатото
и предявено обвинение срещу подсъдимите лица, при условие, че параметрите на
обвинението очертават рамката и предмета на делото и в този смисъл съдът дължи
произнасяне по всички пунктове на обвинението.
СП е внесла обвинителен акт в
специализирания наказателен съд срещу подС.П.К., че е
извършила две отделни деяния, които
осъществяват състава на престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал.
1, пр. 1 от НК с пострадало лице Б..М.Л.. Видно от съдържанието на обвинителния
акт в обстоятелствената част (стр.4-6) специализираната прокуратура твърди, че подС. К. „набрала" свидетелката Л. през месец декември
2013г. (пункт 3). След това подС. К. е „набрала
повторно" свидетелката Л. на неустановена дата през месец декември
2013г.г- февруари 2014г. В обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. 6, абз. 2-ри) се твърди, че подС. К.
се обадила по телефона на свидетелката Л. на неустановена дата през месец декември 2013г. - месец април 2014г„ която
по-рано е била заявила, че не желае да се занимава с проституция, но двете се
срещнали на неустановена дата през месец декември
2013г. - месец Февруари 2014г.. когато
свидетелката Л. отново дала съгласие да извършва секс срещу заплащане. В
заключителната част на обвинителния акт (стр.19-20), правната квалификация е за две деяния, извършени
от подсъдимата спрямо свидетелката Б..М.Л..
С присъда от 16.01.2019г. по
НОХД № 1080/2017г. специализираният наказателен съд е признал подС. П.К. за виновна в извършването на едно деяние пункт
7 от диспозитива, пункт 8 от мотивите на присъдата - неустановена дата през месец декември 2013г.- февруари
2014г. В мотивите към присъдата
(стр. 9 ) първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна, че подС. П.К.И. е осъществила
деянието преди сговора с подсъдимия Ч., „ - И още един случай преди сговора
между П.И. и Р.Ч.. В началото на м. декември 2013 г. Б..Л. разглеждала
страницата на Д.БГ и открила обява за работа като хостеса
за „К."" - очевидно, че това е приел от фактическа страна за начало
на набирането на свидетелката Л.. На следващо място съдът е приел от фактическа
страна, че подС.К. е извършила деянието в периода м. декември 2013 г- м. април 2014 г. (стр.9
от мотивите), : След този случай известно време подсъдимата П.И. не търсила
пострадалата Л., тъй
като тя й заявила, че не желае повече да се занимава с тази дейност.На
неустановена дата през периода м. декември 2013 г- м. април 2014 г., въпреки
изразеното нежелание на пострадалата Л., П.И. й се обадила по телефона, двете
се срещнали и отново И. й предложила да се занимава с предоставяне на секс
услуги срещу заплащане, при което Л. отново се съгласила."
Въззивният
състав констатира, че липсва диспозитив относно едно
от повдигнатите обвинения на подС. И., което е
съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правата и на
подсъдимата и на прокуратурата.
Въззивният
състав констатира несъотвествие между присъда и
мотиви към присъдата, тъй като с присъдата от 16.01.2019г. по пункт 8-ми от диспозитива подС. П.К.И. е
призната за виновна в това че:„ - На неустановена дата през месец април 2014г. в
гр. С.набрала отделно лице - В.А.Т., ЕГН:**********, с цел да бъде използвано
за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от
платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по чл.159а,
ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК",а СП с внесения обвинителен акт е повдигнала
обвинение на подС. И., което е поддържала, за това,
че : „ - На неустановена дата през месец
януари 2014г. в гр. С.набрала отделно лице
- В.А.Т., ЕГН:**********, с цел да бъде използвано за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено чрез даване на облаги - част от платената от клиентите
сума за сексуалните услуги, - престъпление по чл.159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1 от НК" (стр.20, пункт 10 от О.А.). в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че подС.И. е „набрала" пострадалата В.А.Т. на
неустановена дата през месец януари 2014г., (
стр.11 последен абзац и стр.12 мотиви).
Основателни са възраженията
на защитата, че липсва анализ на събраните и проверени доказателства от СНС в
мотивите към присъдата, касаещи обвинението с пострадало лице Р.В.Х., тъй като показанията
на свидетелката Р.Х., дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на
чл. 281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2, л. 117 от ДП/ и тези дадени в съдебно
заседание в хода на съдебното следствие на 24.10.2017 година са налице противоречия,
но СНС в мотивите към присъдата не е посочил, кои от показанията ги приема за
достоверни.
В заключение въззивният състав на АСНС счита, че мотивите на първоинстанционния съд са изготвени в разрез с правилата на
НПК, правната теория с въведения от нея научен метод на оценка на
доказателствата. Оценката на доказателствата като мисловно- логическа дейност
на съда много често се свежда до оценка на преки и на косвени доказателства. В
тази дейност явленията, включващи човешките действия трябва да се възприемат
съобразно тяхната естествена, логична и закономерна взаимовръзка и
взаимозависимост, при отчитане на
правилото, че всяка човешка проява има конкретна и реална причина и обяснение.
Недопустимо е в оценъчната дейност да се пренебрегват съществуващите факти и
тяхната очевидна връзка с други факти. Недопустимо е да се привнасят теоретично
възможни, но неподкрепени с доказателства предполагаеми факти и обстоятелства.
Съществуването на определени явления - винаги, на първо място, трябва да се
обяснява с естествения им произход и закономерна логическа връзка е тяхната
причина. И само когато има обстоятелства, изключващи и правещи тази връзка
невъзможна в конкретния случай, да се търсят други възможни обяснения. Но това
е на второ място. Недопустимо е да се игнорира реалната житейска, най-логична и
закономерна обусловеност между фактите и да се заменя е въображаема, без
подкрепящи налични данни, произволна и изкуствено-мисловна фигура. За да бъдат
верни определени констатации и изводи, те трябва да бъдат направени при
спазване на логическите правила за оценка на аргументите. Трябва да се отчитат
при всеки отделен случай и натрупаните опит и познания във всички сфери на
човешката дейност. Така се гарантира намирането на реално-същностното, а не
повърхностно-формалното съдържание, гарантира се разкриването на обективната
истина. Обратно, неспазването на горния метод обрича разследването на погрешен
път. В конкретния случай първоинстанционния съд е
изоставил метода на истинност при оценка на доказателствата и е възприел
формално- повърхностния подход. Практически присъдата на Специализирания
наказателен съд почива на предположения
и е в разрез е нормата на чл.303,ал.1 и ал.2 от НПК и почива върху неправилен и
фрагментарен анализ на събраните по делото доказателства.Липсата на мотиви по
важни за наказателната отговорност на подсъдимите въпроси – извършени ли са престъпления и подсъдимите ли са техните
автори, не позволяват надлежен преглед и проверка на правилността на съдебния
акт.
С оглед на горното първоинстанционната
присъда подлежи на отмяна, като производството по делото следва да бъде върнато на СНС
за повторното му разглеждане от друг съдебен състав.
Апелативният специализиран наказателен съд,
трити състав, на основание чл. 335, ал.2 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 16.01.2019 година на СНС, по НОХД №1080/2017 година, 10- ти
състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.