Решение по дело №2870/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 103
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20197040702870
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер      103                    от 27.01.2020 г.                          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                   Председател: Лилия Александрова

                                                          Членове: 1. Станимир Христов

                                                                                    2. Галя Русева

 

при секретаря К. Л.

и прокурора Христо Колев,

като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 2870 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).      

            Образувано е по касационна жалба на „ЕКОТЕРМАЛ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Сливница“ №47, представлявано от С.С., чрез процесуален представител – адв. С.Н. от БАК, със съдебен адрес: *** против Решение № 1288/23.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 3592/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002395 от 08.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ) във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно. Иска се неговата отмяна и отмяна на НП или, алтернативно, определената санкция да бъде намалена до предвидения от закона минимум.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат, който поддържа жалбата, не сочи доказателства.

         Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, редовно уведомен, изпраща представител, който сочи неоснователност на жалбата.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника по жалбата и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

         С обжалваното пред Районен съд – Бургас наказателно постановление отговорността на дружество е ангажирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на 05.06.2019 г. в 10:20 часа, в обект: Производствена база за производство на ел.котли и колекторни кутии, находящ се в с.Константиново, общ.Камено, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Т.Р.Д. с ЕГН **********, който е установен в обекта да полага труд, като лепи етикети върху картонени кутии. Д. собственоръчно е попълнил справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирал място на работа, работно време и заемана длъжност.

         За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че  при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата  отмяна, като същото е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Според съда са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, а нарушението е описано правилно, с всички елементи от неговия състав. По същество районният съд е приел, че е осъществен съставът на нарушението, посочено в НП. Приема за доказано, че дружеството има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и че правилно е била ангажирана неговата отговорност. На следващо място, съдът намира за установено по безспорен начин, че в момента на извършване на проверката Д. е предоставял работна сила. Според първоинстанционния съд, представеният граждански договор от 24.04.2019 г. е съставен за целите на процеса и противоречи на фактите, установени при проверката и на отразеното в писмената справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, поради което извършваната от Д. дейност, според съда, има характер на трудово правоотношение. Що се отнася до размера на наложената имуществена санкция, районният съд е намерил, че определеният от административнонаказващия орган размер съответства на тежестта на извършеното деяние, на обществената опасност на дееца и на поведението му, насочено кум неспазване разпоредбите на КТ.

         Решението е частично правилно.

         Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с процесуалните правила и частично за съобразено с материалния закон. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         По съществото на спора, съдът намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Районен съд – Бургас обосновано е приел, че лицето Т.Р.Д. е предоставял работната си сила и съобразно императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от КТ, работодателят „ЕКОТЕРМАЛ“ ООД е следвало да сключи с него трудов договор в писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на това задължение от търговеца към момента на проверката, поради което правилно е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ.

         В настоящият случай правнозначимият факт е, че към момента на извършване  на проверката на 05.06.2019 г. г. в 10:20 часа, на място в обекта Д. е изпълнявал трудови функции. Това по несъмнен начин се установява от събраните пред Районен съд - Бургас гласни доказателства и от приложените по делото писмени такива. От събрания по делото доказателствен материал несъмнено се установява, че са налице всички елементи на трудовото правоотношение - работодател, работно време, длъжност, работно място, престиране на работна сила, както посочва и първоинстанционният състав. За това несъмнено говори не само неоспорената от касатора саморъчно попълнена от Д. справка по чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и установеното от проверяващите органи, но и впоследствие сключеният трудов договор между лицето Д. и дружеството „ЕКОТЕРМАЛ“ ООД за длъжност „шлосер“, независимо, че това се е случило месец след проверката. Ирелевантно е разминаването между посочената от Д. в писмената справка по чл.402 от КТ заемана от него длъжност и дейността, която е намерен да извършва в момента на проверката. Обстоятелството, че към момента на проверката Д. е полагал труд чрез лепене етикети върху картонени кутии, а не трудова дейност като „шлосер-монтьор“, не налага извод, че работодателят не е нарушил разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, след като не е уредил като трудови отношенията по престирането на тази работна сила.

         Горният извод не се променя от представения по делото граждански договор от 24.04.2019 г., сключен между касатора и Д., по силата на който за периода от 26.04.2019 г. до 30.06.2019 г. на лицето е възложено от касатора цялостното почистване на цех. На първо място, като частен документ този договор не се ползва с материална доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в него, следва да се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В тази връзка, напълно се споделят и доводите на въззивния съд, с които не е кредитиран този договор. Доколкото този договор не е представен при проверката, а едва по-късно, при съставянето на АУАН, може да се направи извод, че същият е антидатиран и е съставен за целите на настоящото производство. На следващо място, дори и да се приеме обратното и да бъде кредитиран този договор, това не би променило крайният извод за извършено от работодателя нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, след като при проверката лицето е установено да полага труд, като извършва дейност, различна от тази, за която е сключен гражданският договор /същото е намерено да лепи етикети, а не да почиства цеха/. Престирането на труд е предмет на специален вид гражданско правоотношение - трудово правоотношение. Страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Д., не са били уредени в трудов договор. Ето защо, в частта, с която е потвърдено НП като определящо нарушението, решението е правилно.

         По отношение на наложената с НП имуществена санкция в размер на 2 500 лв., административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обосноващи определянето на същата в размер над предвидения в закона минимум. Поради това, решението на РС в частта, потвърждаваща определената с НП санкция, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се измени НП в тази част и вместо определената санкция от 2 500 лв. се наложи имуществена санкция на касатора в минималния размер от 1 500 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1288/23.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 3592/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002395 от 08.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас в частта, с която на „ЕКОТЕРМАЛ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 02-0002395 от 08.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас в частта, с която на „ЕКОТЕРМАЛ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., като определя имуществената санкция в размер на 1 500 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1288/23.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 3592/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, в останалата част.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.