РЕШЕНИЕ
№ 1894
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215913 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на „Х.” ООД против наказателно
постановление (НП) № 22-2100048/28.10.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във
вр. с чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че е
нарушена процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на
административно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество. На следващо място се поддържа, че с протокол
№ 2121992/02.07.2021 г. за извършена проверка на „Х.” ООД са установени
нарушения на трудовото законодателство, описани в отделни точки,
констатациите по които касаят едно и също по вид нарушение относно
неизплащане на трудови възнаграждения на едно и също лице – Б. Д. Б.,
отнасящи се за различни периоди, като незаконосъобразно за всяка отделна
точка по предписанието са издадени отделни наказателни постановления,
1
вместо едно единствено такова за всички нарушения. Сочи се, че в
конкретния случай органът е издал едно общо предписание, което не е било
изпълнено поради затрудненото финансово състояние на предприятието и
предвид установените кратки срокове за последното. Отделно от това се
навежда допуснато и друго съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и НП, изразяващо се в липса на посочено място на
извършване на нарушението, доколкото последното представлява съществен
съставомерен елемент на нарушението, чието непосочване не може да бъде
санирано впоследствие. Излага доводи за неправилно определен размер на
наложената имуществена санкция. Моли НП да бъде отменено а в условията
на евентуалност – имуществената санкция да бъде намалена до
законоустановения минимум от 1500 лв.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. П., в
съдебно заседание изразява становище, че процесното предписание е влязло в
сила и е подлежало на изпълнение, като до приключване на проверката и в
настоящото съдебно производство не са представени документи,
удостоверяващи изпълнението му. Излага доводи за липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН, тъй
като актът е бил предявен, управителят е отказал да го подпише, тръгнал си е
и е съставен констативен протокол, изпратено е и писмо до същия със
съответните актове. Счита, че от събраните доказателства се установява по
безспорен начин извършеното нарушение. Моли съдът да постанови решение,
с което да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.01.2020 г. бил сключен трудов договор № 71 между „Х.” ООД в
качеството на работодател и Б.Д. Б. в качеството на служител, като било
2
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 4300 лева. С
допълнително споразумение от 01.12.2020 г. служителят преминал на
непълно работно време от 4 часа за периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2021 г.,
за който размерът на основното трудовото възнаграждение бил намален на
2500 лв. В изготвения фиш за заплати за м.12.2020 г. била отразена сума за
получаване по банков път от служителя в размер на 3016,97 лв. На 11.02.2021
г. на Божинов била изплатена сумата от 1076,92 лв. по банков път с основание
на превода „Р....“. Във връзка с подадено заявление от 20.02.2021 г. със
заповед № 035/22.02.2021 г. на работодателя трудовото правоотношение с Б.
Д.Б. по трудов договор № 71/30.01.2020 г. било прекратено, считано от
22.02.2021 г.
В периода от 25.06.2021 г. до 02.07.2021 г. била извършена проверка
във връзка със спазване на трудовото законодателство на „Х.“ ООД от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София. Резултатите от
проверката били обективирани в протокол с изх. № ПР2121992/02.07.2021 г.,
съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение девет
задължителни предписания на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от КТ във
връзка с констатирани нарушения. Съгласно предписание № 7 работодателят
е следвало да изплати до пълния размер начисленото във фиш за заплата за
м.10.2020 г. на Б. Д. Б. ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ (Обн. ДВ
бр.26/1986 г.). Срокът за изпълнение на това предписание бил до 16.08.2021 г.
С решение от 02.07.2021 г., връчено на управителя на дружеството-
жалбоподател, била поправена очевидна фактическа грешка в протокола като
вместо „м.10.2020 г.“ да се чете „м.12.2020 г.“. Предписанието не било
оспорено по надлежния ред.
В определения в предписанието срок до 16.08.2021 г. „Х.“ ООД не
изпълнило предписание № 7, което било констатирано при извършена
последваща проверка, приключила на 07.10.2021 г., резултатите от която били
обективирани в протокол за извършена проверка изх. №
ПР2132797/07.10.2021 г.
Свидетелката ХР. АНТ. П., на длъжност „старши инспектор“ при
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-2100048/07.10.2021 г. на „Х.”
ООД, ЕИК ..........., в качеството му на работодател за извършено нарушение
3
на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, но същият отказал да подпише АУАН, което било удостоверено
с подписа на свидетелката Н. Г. К.. Не била съставена обаче разписка за
връчване на акта при отказ. На 12.10.2021 г. препис от АУАН бил изпратен на
управителя по пощата, като пратката се върнала на подателя ДИТ-София на
02.11.2021 г. с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП № 22-
2100048/28.10.2021 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. НП било връчено на
03.11.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите ХР. АНТ. П. и Н. Г. К., както и от писмените
доказателства по делото – трудов договор № 71/30.01.2020 г., справки от
НАП, допълнително споразумение от 01.12.2020 г. към трудов договор №
71/30.01.2020 г., заявление за прекратяване на трудово правоотношение от Б.
Д. Б., заповед № 035/22.02.2021 г., фишове за заплати, извлечения от
електронно банкиране, протокол № ПР2132797/07.10.2021 г. и протокол №
ПР2121992/02.07.2021 г. за извършени проверки от ДИТ - София, решение за
поправка на очевидна фактическа грешка в протокол за извършена проверка
№ ПР2121992/02.07.2021 г., призовки на основание чл.45, ал.1 от АПК, имейл
кореспонденция, заповед № З-0058/11.02.2014 г. и заповед № 977/21.08.2017
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инспекция по
труда“, длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на Дирекция
„ИТ“- София, заповед № ЧР-909/12.08.2020 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика за
длъжността „ старши инспектор” в отдел „Трудови правоотношения и правно
осигуряване” в ДИТ – София, констативен протокол от 07.10.2021 г., копие на
пощенски плик на пратка ИД PS 1040 ведно с обратна разписка, копия на НП
№ 22-2100044/28.10.2021 г., НП № 22-2100045/28.10.2021 г., НП № 22-
2100046/28.10.2021 г., НП № 22-2100047/28.10.2021 г. и НП № 22-
2100049/28.10.2021 г. Събраните по делото доказателства единно и
непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на
което съдебният състав ги кредитира в цялост.
4
От показанията на свидетеля П. и от протоколите за извършените
проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо
дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване
на трудовото законодателство, направените при тях констатации и дадените
задължителни предписания. Процедурата по съставяне на АУАН се
установява от показанията на свидетелите П. и К..
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди
и изричната норма на чл.416 от КТ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение при посочване на мястото на извършване на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че същото е
извършено в предприятието на работодателя, като при индивидуализиращите
данни на нарушителя е отразен конкретния адрес на управление и седалище
на „Х.“ ООД. Следва да се отбележи, че по отношение трудовото
възнаграждение чл. 270, ал.1 от КТ изрично предвижда, че то се изплаща в
предприятието, където се извършва работата, а по смисъла на параграф 1, т.2
от ДР на КТ „предприятие“ е всяко място - предприятие, учреждение,
организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага
наемен труд. Видно от представения трудов договор № 71/30.01.2022 г.
мястото на работа е било определено в седалището на работодателя в гр.
5
София, с оглед на което именно там е следвало да се изпълни задължението
на дружеството-жалбоподател да изплати трудовото възнаграждение за
положения труд за месец декември 2020 г.
На следващо място, съдът намира, че не е допуснато нарушение на
принципа „nе bis in idem“, тъй като неизпълнението на всяко отделно
предписание, макар и обективирани в един протокол, безспорно представлява
самостоятелно нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Касае се за
отделни задължения, индивидуализирани по предмет и скрепени с отделен
срок. В случая неизпълнението на всяко едно от дадените предписания е
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
работодателя, респективно за налагане на имуществена санкция. Дадените
предписания с протокол за извършена проверка № ПР2121992/02.07.2021 г.
касаят различни периоди, в които работодателят е дължал изплащане на
трудовите възнаграждения на служителя Божинов, но е бездействал.
Доколкото изплащането на трудово възнаграждение за всеки отделен период
е отделно задължение за работодателя, то при неплащане на трудово
възнаграждение за всеки месец и за всеки работник работодателят извършва
отделно нарушение, за което следва да бъде наложено и отделно
административно наказание.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От
доказателствата по делото се установи безспорно, че с противоправното си
бездействие, неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните
органи срок (до 16.08.2021 г.) задължителното за изпълнение предписание по
спазване на трудовото законодателство, а именно да изплати до пълния
размер начисленото трудово възнаграждение във фиш за заплата за м.10.2020
г. на Б. Д. Б. ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ (Обн. ДВ
бр.26/1986 г.)., в качеството на работодател „Х.“ ООД е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл.415, ал.1 КТ. Нарушението е
извършено на 17.08.2020 г., както правилно е посочено в АУАН и НП. С
изтичане срока за изпълнение на дадените предписания възниква
отговорността на техния адресат, поради което след тази дата нарушението е
извършено. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото
е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и не е било оспорено в
законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни
6
последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало
задължението за изпълнението му в указания срок, макар и неясно да остава
несъответствието между уговореното трудово възнаграждение съгласно
допълнителното споразумение между работодателя и служителя от 01.12.2020
г. и начисленото във фиша за работна заплата, който не носи подпис и печат
на работодателя.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение при процедурата по връчване на АУАН,
обосноваващо отмяна на издаденото въз основа на него НП. Начинът на
съставяне на АУАН и направеният отказ от управителя на „Х.“ ООД да
подпише същия (което е надлежно удостоверено), не освобождава
актосъставителя от задължението му да връчи препис от съставения акт на
соченото за нарушител лице, тъй като това са две последователни и
самостоятелни действия. Няма пречка да бъде връчен и препис от АУАН при
отказ на нарушителя, удостоверен с подпис на един свидетел, но в конкретния
случай това не е направено видно от разписката за връчване към акта, която е
непопълнена. Съставеният констативен протокол не санира този пропуск, тъй
като видно от показанията на актосъставителя и начина на оформяне на
протокола, е налице смесване на двете самостоятелни действия – по
подписване на акта и по връчването му, а и констативният протокол е
съставен от актосъставителя и свидетелите по акта, а не от отделен свидетел
на самия отказ. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.416, ал.6 от КТ
установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН,
доколкото с КТ не е установен друг ред. По отношение връчването на АУАН
в чл.416, ал.3 от КТ е предвидено, че АУАН се връчва на нарушителя лично
срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено на
адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. От анализа на разпоредбата се
установява, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис и едва
при невъзможност да му се връчи по този начин се връчва с изпращане по
7
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай не са
представени доказателства, от които да е видно, че е направен опит АУАН да
бъде връчен лично на представител на нарушителя, както предвижда
разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ, а явно, че контролните органи на ДИТ-
София не са имали проблем с намирането и призоваването на управителя, на
когото е връчено лично и обжалваното НП. Вместо това препис от АУАН е
изпратен до управителя на „Х.“ ООД по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка, като същата се е върнала с отбелязване „пратката не е
потърсена от получателя“, което обаче е различно от хипотезата нарушителят
да не е намерен (за което са налице отделни графи в обратната разписка).
Освен обратната разписка не са налице доказателства относно това какви
действия са били извършени от връчителя на пратката, от които евентулано
да може да се установи, че лицето не е на адреса. Не е посочено каква сграда
се намира на адреса, дали са налице знаци, обозначаващи, че на този адрес се
намира дружество с наименование „Х.“ ООД или няма обозначения на
дружеството, като не е ясно и дали е търсено лицето, представляващо
дружеството. Дори и да се приеме, че лицето не е намерено на адреса, то
съгласно изискванията на чл.416, ал.3 от КТ контролните органи е следвало
да пристъпят към поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ
на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на ДИТ-София,
за което не са налице нито твърдения, нито доказателства, представени от
въззиваемата страна. Още повече, че видно от обратната разписка, същата се
е върнала на подателя на 02.11.2021 г., т.е. след издаване на процесното НП, а
едва след тази дата е следвало да се пристъпи към останалите стъпки от
процедурата за връчване на АУАН по чл.416, ал.3 от КТ. Нарушаване на реда
за връчване на АУАН сериозно ограничава възможността за реализиране
защитата на санкционираното лице както с оглед произтичащите от
връчването на акта права и задължения (чл.44 от ЗАНН), свързани именно с
правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в
административнонаказателното производство - значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило
административнонаказателното производство. При това
положение не е следвало АНО да издава НП, а да упражни правомощията си
по чл.52, ал.2 от ЗАНН.
8
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2100048/28.10.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на „Х.“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9