Присъда по дело №396/2009 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 11
Дата: 20 април 2010 г. (в сила от 18 януари 2011 г.)
Съдия: Диана Димитрова Фарфарова
Дело: 20092300200396
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 декември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                             П Р И С Ъ Д А

 

№ 39                                            20.04.2010 г.                                       гр.Ямбол

 

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       І-ви   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ  на  20 април                                                                           2010 година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА  ФАРФАРОВА

                                       

      СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ :1. П.И.

                                            2. Т.А.

                                          

Секретар Ив.З.

Прокурор  Живко Илиев

Като разгледа докладваното  от съдия Фарфарова

НОХД №396 по описа за 2009 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.А. - роден на *** ***., български гражданин, разведен, завършен шести клас, пенсионер, неосъждан, ЕГН-**********

 

ЗА ВИНОВЕН в това,че на 01.04.2009 г. около 19.30 часа в с. Поляна обл. Ямболска, на поляна между улиците „Александър Стамболийски” , ул. „Индже Войвода”,  умишлено е умъртвил  К. С. К.от с. Поляна, обл.Ямбол в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие, от което са настъпили тежки последици за виновния, поради което и на осн. чл.118 вр. с чл.115 вр. с чл.54 от НК  ГО ОСЪЖДА  на  ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , което да изтърпи при първоначален  ОБЩ  режим в затворническо общежитие от открит тип.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Д.А. /с установена по делото самоличност/  за невиновен  и на осн. чл.304 от НПК го оправдава по първоначално внесеното обвинение по чл.115 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.А. /с установена по делото самоличност/ да заплати на гражданските ищци Г.Д.К. , ЕГН ********** и Д.Г.С. , ЕГН ********** за причинените имот престъплението неимуществени вреди суми в размер от по 30 000 лв. за всяка една от тях, ведно със законната лихва считано от 01.04.2009 г.  до окончателното изплащане на сумите, като исковете над посочения размер до размера на по 50 000 лв. за всяка една от тях ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.А. /с установена по делото самоличност/ да заплати на гражданските ищци Д.К.Н. ЕГН ********** и С.К.С. ЕГН ********** за причинените им от престъплението неимуществени вреди суми в размер от по 25 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от 01.04.2009 г.  до окончателното изплащане на сумите, като исковете над този размер до размера на по 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.А. /с установена по делото самоличност/ да заплати на гражданската ищца Д.К.Н. ЕГН ********** за причинените и от престъплението имуществени вреди сума в размер на 1055,58 лв. ведно със законната лихва считано от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Предявения от Г.Д.К. и С.К.С. граждански иск в размер на 1055,58 лв. за причинените им от престъплението имуществени вреди ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.А. /с установена по делото самоличност/  да заплати направените по делото разноски  в размер на  1044,78 лв. по сметка на ОД –МВР- Ямбол и 163 лв. в полза на държавата ,по бюджета на съдебната власт,по сметка на  ВСС, както и държавна такса в размер на 4440 лв.

 

ОСЪЖДА подсъдимия М.Д.А. /с установена по делото самоличност/ да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Г.Д.К., Д.К.Н. и С.К. С. за направените по делото разноски сума в размер от по 400 лв. за всеки един от тях и на Д.Г.С. сума в размер на 200 лв.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: нож с дървена дръжка, марля накапана с кръв от К. С.К., 1 бр. бял найлонов чувал съдържащ вещи от подс. А. при извършения оглед на 01.04.2009 г., 1 бр. черен найлонов чувал съдържащ дрехите на К. С.К., иззети при аутопсията и 1 бр. черна найлонова торба съдържаща вещи иззети при оглед на местопроизшествието на 01.04.2009 г., като вещи без стойност  след влизане на присъдата в сила да се унищожат. 

 

Присъдата ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ  в  петнадесетдневен срок  от днес пред  Апелативен съд-Бургас.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                                           

 

МОТИВИ:

 

Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Д.А. от с.Поляна , обл.Ямбол  с обвинение по чл.115 от НК за това , че  на 01.04.2009 г. около 19.30 часа  в с.Поляна  , обл.Ямбол , на поляна между улиците „Ал.Стамболийски” и ул.”Индже войвода” чрез нанасяне на  удар с нож в лявата гръдна половина между  VІ и VІІ ребро , причиняващ пронизваща  прободно порезна рана на сърцето и околосърцевата  торбичка ,  умишлено е умъртвил  К. С. К. от с.Поляна , обл.Ямбол.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението  по отношение на авторството  и начина на осъществяване като счита , че  деянието е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства  от фактическа страна , както и , че следва  същото да се преквалифицира като такова по чл.118 вр. с чл.115 от НК и излага подробни съображения за това.Иска признаването на подсъдимия за виновен и определяне на наказание при условията на чл.54  от НК към средното предвидено в текста.

В качеството на граждански ищци и частни  обвинители в процеса съда конституира  Г.  Д.К. – съпруга на починалия К. С.К., Д.К.Н. и С.К. С. – негови деца и  Д.Г.С. – негова майка  и прие за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от същите граждански искове срещу подсъдимия А. за причинени им от осъщественото от него престъпление неимуществени вреди  общо в размер на 200 000 лева – по 50 000 лева за всеки от тях и за причинени имуществени вреди от  първите трима общо в размер на  1055,58 лв.

Гражданските ищци и частни обвинители  Г.К. , Д.Н. и С.С. участват в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник , а гр.ищца и частна обвинителка  Д.С. чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си  поддържат обвинението  съобразно внасянето с обвинителния акт , като излагат съображения за доказаност на същото по чл.115 от НК.Искат признаване на  подсъдимия за виновен  и определяне на наказание в съответствие с осъщественото.Поддържат предявените гражданските си искове така както са предявени  , като считат същите за основателни и доказани в пълен размер.Претендират се и направените по делото разноски.

Подсъдимия А. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си излага съображения за причиняване на смъртта на пострадалото лице при  превишаване на  пределите  на неизбежната отбрана.Иска преквалификация на деянието по чл.119 от НК  и определяне на наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства в размер от две години лишаване от свобода , изтърпяването на което да бъде отложено  за срок определен от съда. .Алтернативно в хода на  пледоарията се излагат съображения  касателно приложението на чл.118 от НК.По отношение на гражданските искове  приема , че същите са основателни  като моли уважаването им  по размер да бъде съобразено  както с квалификацията на деянието , така и с практиката на съдилищата , в справедливи размери.

Подсъдимия А. лично  твърди,че не е искал настъпването на противоправните последици,като сочи,че пострадалият е паднал  върху него.  

От анализа  на събраните и проверени в хода  на съдебното следствие доказателства съдът приема за установена  следната фактическа обстановка:

Подс.А.  бил пастир в с.Поляна , обл.Ямбол , като освен свои пасял и овце на жители на селото.Между него и постр.К. К. съществували добри отношения , като единствено спорове имали по отношение на местата където  А. пасял овцете .

На  01.04.2009 г.  около 08.30 часа  А. извел  овцете  на паша в землището на с.Поляна и около 19.00 - 19.30 часа тръгнал обратно да ги прибира в селото.На поляната намираща се между улиците  „Ал.Стамболийски” и „Индже войвода” подс.А. се срещнал с постр.К. К. , като постр.К. се насочил към подсъдимия А. .Подс. А.  се обърнал към постр.К. като му казал   , че  те се връщат в селото  а той отива в къра  , при което пострадалият му отговорил , че  отива при него и го попитал  от къде е прекарал овцете.Подс.А. му обяснил , че идва от „Широките чиири , от Райковата кория”.Същевременно  постр.К. достигнал до  подс.А. , ударил го с кривака си в областта на гърба , при което  А. започнал да отстъпва назад , спънал се и  паднал по гръб на земята.Постр.К. започнал да нанася удари на падналия на земята  подс.А. с ръце в областта на  лицето и тялото.Оставяйки А. постр.К. взел  от земята  кривака на А. ,  който същият бил изпуснал  и се насочил обратно към подсъдимия , който се бил свил на земята  в опит да се предпази.Постр.К. започнал да нанася удари  с кривака в областта на гърба на А. , след което  хвърлил кривака , хванал А. за ръката и го изправил. Същевременно докато постр.К. нанасял удари на А.  го псувал и  отправял закани с думите „мама ти да еба тази вечер  ще те убия „ , а  А.  викал за помощ  както и „бати К. защо ме биеш , идвам си от къра , нищо не съм направил”.След като изправил А. постр.К.  му казал „Тази вечер няма да те убия.Няма да ме казваш на полицията , защото иначе утре ще те убия.” , на което  подс.А. му отговорил  „няма , няма” .Непосредствено след това  подс.А. тръгнал по посока на селото  , а постр.К.  едновременно с  него в същата посока.Изминавайки кратко разстояние  двамата си разменили отново реплики ,  постр.К. настигнал подс.А.  и му нанесъл удар  с кривак в гърба , след което  двамата се разделили и тръгнали в различна посока .Към този момент  подс.А. казал нещо на постр.К. , К.  се отправил към А. при което  А.  афектиран от случилото се  и нанесения му побой  от К. непосредствено преди това извадил от  чантата / торба/ която носел на рамото  си нож  с  лявата си ръка и нанесъл два удара  с него в областта на  корема и  лявата част на гърдите на  К..При това  К. паднал на земята , където в последствие бил намерен мъртъв , а подс.А. избърсал окървавения нож в тревата и го прибрал  обратно в чантата си , след което тръгнал по посока на селото.Преминавайки покрай свид.П.  подс.А.  споделил с нея , че постр.К. го е набил , а той  го е наръгал с ножа , като  свидетелката  видяла , че по лицето , ръцете и дрехите му имало кръв и , че личало , че е бит.На местопроизшествието  по сигнал на хора от селото пристигнали  оперативно следствена група  и  спешна помощ , които констатирали и настъпилата смърт на постр.К..

Назначената и изслушана  по делото съдебно медицинска експертиза  в заключението си сочи , че  при съдебно медицинското изследване на трупа  на  К. С.К.  се установява  остра следкръвоизливна анемия  , пронизваща прободно – порезна рана на сърцето и околосърцевата торбичка , хемоперикард  / 300 мл./ , левостранен хемоторакс / 2 900 мл./ , прободно – порезна рана  на коремната стена , прерязване на  VІ и VІІ ребро в лявата гръдна половина , оток на мозъка , подплеврални точковидни кръвоизливи , кистозни бъбреци  двустранно , генерализирана атеросклероза , коронаросклероза ,  миокардиофиброза.Експертизата дава заключение , че смъртта на К. се дължи на  остра сърдечно съдова  и дихателна недостатъчност  , настъпили в следствие нараняването  на сърцето и изразената  следкръвоизливна анемия , установени от аутопсионната находка.Установените прободно  - порезни наранявания се дължат  на действието на оръжие  с остър връх и един или два режещи ръба , като същите са в причинна връзка с   настъпването на смъртта , съобразно заключението на експертизата.

Назначената и изслушана по делото съдебно медицинска експертиза на живо лице  в заключението си сочи , че на  М.Д.А.  при нанесен на 01.04.2009 г. побой  е било причинено счупване  на носните кости , отоци , кръвонасядания и охлузване по лицето , като описаните травматични увреждания по съвкупност са причинили  временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и се дължат на действието на  твърди тъпи предмети.

Назначената и изслушана по делото  комплексна психиатрично – психологична експертиза  и допълнителна такава   дава заключение , че   подс.А.   не  боледува от психични разстройства и не се води на диспансерно наблюдение ,  както и , че към момента на извършване на инкриминираното деяние са липсвали качествени разстройства в съзнанието му – илюзии и халюцинации във възприятно представната му дейност , както и налудни идеи , в мисловната му дейност,  като експертизата приема , че  е можел да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.Експертизата дава заключение , че след нанесения му побой , появилите се болки по главата , кръвотечение от носа , поява на сърцебиене , шум и  бучене в ушите  съпроводено със засилен страх А. е изпаднал  в едно силно наситено емоционално състояние / силно раздразнение/ , средно изразен физиологичен ефект.

От заключението на назначените и изслушани  по делото съдебно химически  експертизи  се  установява , че  към момента на осъществяване на деянието в кръвта на  подс.А. се доказва  съдържание на етилов алкохол  2.17 % , а в кръвната проба  иззета от трупа на  К. С.К.  наличие на етилов  алкохол  с концентрация  3.85 %.

От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно  - медицинска  експертиза на веществени доказателства  - кръвни проби  от кръвта на  К. К. и М.А. се установява  , че кръвта и на двете лица е А бета кръвно групова  принадлежност.

От  заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза  на веществени доказателства  с обект на експертизата – нож ръчна изработка с дървена дръжка с червеникаво – кафяви петна  по острието  се установява , че  петната върху предоставения за изследване нож  са от кръв,  човешка , кръвно – групова принадлежност  А бета.

От заключението на извършената по делото  ДНК експертиза на веществени доказателства  , приобщена към доказателствата по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК се установява , че ДНК профила на  биологичния материал / кръв/ , получена от обект №1/нож/ показва пълно съвпадение с генотипа на  К. С.К. ,  вероятността  този ДНК  профил  , ако клетъчният материал  е оставен от  някой друг индивид  , освен  К. С.К.  е 1 на  11 299 000 000 000 , както и , че тези данни  осигуряват категорично доказателство,  че човешката кръв по обект №1 /нож/ произхожда от К. С.К..

Изложените фактически обстоятелства   се установяват по  безспорен начин  от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства-гласни,писмени и веществени,както и от заключенията на изслушаните експертизи , а именно показанията на разпитаните свидетели Х.  П. ,  К. Х. ,Н.Н. , М.Е. , Д.С., частично от обясненията на подс.А. и свид. Ст.С. ,  Г.Д. и  Т.М. ,  приложените по делото веществени доказателства -  нож  , чанта , дрехи на подсъдимия и пострадалия , заключения по назначените съдебно медицински  експертизи – на труп , на живо лице ,  на веществени доказателства – нож , кръв иззета от подсъдимия и пострадалия ,  ДНК експертиза на  веществени доказателства , комплексна  психиатрично психологична експертиза и допълнителна такава , а и съдебно химически такива , а и на приложените по делото писмени доказателства -  протокол за оглед на местопроизшествие , справка за съдимост ,протокол за доброволно предаване от 01.04.2009 г.  от подс.А. ,протокол за вземане на образци за сравнително изследване  от  подс.А. от  01.04.2009 г. , предавателен протокол  от 02.04.2009 г. , удостоверения за наследници и раждане .

На лице е съответствие в показанията на разпитаните свид.П. ,  Х. , С. , С.  по отношение на обстоятелството , че между подсъдимия и пострадалия не е имало  влошени отношения , напротив  свид.Д. С. сочи , че  двамата често се черпели заедно и очевидно били в добри отношения.Свид.С. – кмет на селото сочи и , че   по-късно му е станало известно,  че  между двамата е съществувал спор от няколко месеца преди това  за мястото където се пасат овцете , тъй като  подсъдимия бил пастир.За  съществуването на такъв спор  данни се съдържат и в показанията на свид.Д. , който сочи , че е присъствал на кавга  помежду им за мера / касателно обстоятелството къде подс.А. пасе овцете/ година преди това. Показанията на свидетелите в тази им част са съответни едни на други и взаимно допълващи се  , поради което и съда ги кредитира.

За да приеме за установени фактическите обстоятелства по осъществени от подсъдимия и пострадалия действия , респективно  причиняване на увреждания от пострадалия на подсъдимия и  нанасяне на удари от подсъдимия на пострадалия с нож , с един от които  е причинено и  нараняването  довело до смъртта на пострадалия съда  анализира показанията на свидетелите очевидци Д.С. и  К. Х.  в тяхната  последователност , а и взаимовръзка , както и в съответствието им с останалите доказателства по делото – заключения на назначените  и изслушани в съдебно заседание експертизи , а и приобщена такава по реда на чл.282 ал.3 от НПК , а и веществените такива , както и обясненията на  подс.А..Съда кредитира показанията на свид.Д.С.  относно обстоятелството на началния момент  на срещата на  пострадалия К. и подс.А. , посоката на движение на всеки един от тях и разменените първоначално реплики свързани  с това , а именно  от страна на А. към К. , че те се връщат  от полето  към селото , а той  в обратна посока , последвалата реплика на К. към А. , че отива при него и продължението на същата с въпроса къде е пасъл овцете.В тази насока са както показанията на свид.С. , така и обясненията на подс.А..Същите са и логични  свързано и с  известното от показанията на останалите свидетели обстоятелство на  съществуващ между двамата спор именно по отношение на мястото на което се пасат овцете от подсъдимия , а именно в мерата или в люцерната засадена  в лозов масив от пострадалия.В последователност е налице  съответствие между показанията на свид.С. и  обясненията на подс.А. относно обстоятелството , че пострадалия е напсувал подсъдимия , отправил му е закана с убийство , както и тези  на  нанасяне на удари  с  ръце  и  кривак  съответно в гърба , тялото и главата на  подсъдимия  А. от пострадалия К. , първоначално в изправено  положение на двамата , а в последствие  след падането на  А. на земята  и в това му положение със заставане на пострадалия над него , изправянето на  подсъдимия от пострадалия с хващането му и издърпване за ръката , последващото  заявяване , че няма да го убие същата вечер , но ще го убие  на другия ден ако  каже на полицията , заявеното от подсъдимия  - няма и последвалото отдалечаване на двамата от мястото.Съда кредитира и показанията на свид.Х.  дадени в хода на  досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК досежно обстоятелството на нанасяне на удар с  кривак  от пострадалия на подсъдимия , последващо отдалечаване  , отправяне на израз от подсъдимия към пострадалия и насочване от пострадалия към подсъдимия , респективно  нанасяне на два удара с нож от подсъдимия на пострадалия , падането на пострадалия на земята и отдалечаването на подсъдимия от мястото , след  избърсване на ножа  и прибирането му в чантата , която носел  на рамото си.Касае се за  показания на двама свидетели очевидци  възприели осъществяването на деянието в неговата последователност , в различните му части , а именно  свид.С.   началото  на срещата между двамата  и действията осъществени на мерата  в близост до жилището и, а свид.Х.  след  отдалечаването  последвано от нов контакт между двамата – подсъдим и пострадал , респективно  и осъществени от всеки от тях действия , включително тези  по нанасяне на  удари с нож , респективно и  този причинил смъртта на пострадалия.Съда кредитира показанията на свидетелите очевидци Х. и С.  и обясненията на подс.А. в тази им част както предвид съответствието им  едни спрямо други в тяхната последователност , така и предвид съответствието им със заключенията на назначените  съдебно медицински експертизи досежно механизма на причиняване на уврежданията на подсъдимия и пострадалия , а и тази на настъпването на смъртта на постр.К. по отношение на начина на нанасянето на ударите , броя им  , а и предметите  с които са нанесени -  кривак , нож , ръце .Безспорно в заключенията си експертизата сочи на причиняване на уврежданията на подсъдимия – констатирани счупване на носни кости , отоци , кръвонасядане и  охлузване по лицето , съобщаване за болки в  задната повърхност на дясното рамо , като дължащи се на действието на твърди тъпи предмети .В хода на съдебното следствие  експерта сочи , че  уврежданията се държат на действието на твърди тъпи предмети   , като уточнява , че  могат да се получат при удари с юмруци и  с всичко което е твърдо.Що се касае до пострадалия К.  в заключението си съдебно медицинската експертиза сочи  две наранявания с нож  , като установените прободно порезни наранявания се дължат  на действието на оръжие с  остър връх  и един или два режещи ръба , могат да бъдат причинени от представения нож  , и са в причинна връзка с настъпването на смъртта на К..На лице е и съответствие на твърдяното от свид.Х. по отношение на  ножа с който са нанесени ударите,    доброволно предаден с протокол от 01.04.2009 г. като веществено доказателство по делото  от подс.А. , разпознат като такъв с който  са нанесени ударите на  К. от А. и като собствен такъв  на А. .Показанията на свид.Х. в тази им част са в пълно съответствие и с  установеното от  съдебно медицинската експертиза на веществено доказателство / нож/, а и  ДНК експертиза на биологичен материал иззет от същото веществено доказателство  установили обстоятелството , че се касае за  кръв   по ножа   с кръвно групова принадлежност  А бета , каквато е кръвната група на  пострадалия съобразно  експертното заключение  на съдебно медицинската експертиза на веществено доказателство  - кръв иззета от трупа на  пострадалия , която съобразно заключението на ДНК експертизата  на веществени доказателства  ДНК профила на  биологичния материал  / кръв/ получен от  обект №1/нож/ показва пълно съвпадение с генотипа на  К. , вероятността да е оставен от друг индивид освен К.  е  1 на  11 299 000 000 000  , като тези данни  осигуряват категорично доказателство,   че човешката кръв по  обект  № 1 /нож  / произхожда от К..

За да кредитира показанията на свид.Х. дадени в хода на  досъдебното производство по реда на чл.223 ал.1 от НПК и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК , а не тези дадени  първоначално  в хода на съдебното производство , че нищо не се е случило , съда отчете  съответствието им изложено по-горе с останалите доказателства по делото  и обстоятелството  на заявяване  в съдебно заседание от  този свидетел , че  са верни показанията му дадени в хода на досъдебното производство , а и  изложените в последователност на това  обстоятелства,   както  и тези при  предявяване от съда на този свидетел на вещественото доказателство – нож  по реда на чл.283 от НПК.

Съда кредитира и показанията на свид.П. относно споделеното и от  подс.А. непосредствено след инцидента  за това , че му е бил нанесен побой от постр.К. , както и , че  е наръгал пострадалия  , тъй като същите съответстват на  установеното от визираните вече по-горе доказателства –  показания на свидетелите очевидци С. и Х. , веществените доказателства по делото  , а и заключенията на назначените  съдебни експертизи -  съдебно медицински  такива на  подсъдимия и  на  пострадалия , такива на  веществени доказателства  и ДНК експертиза. .Освен това и свидетелката  сочи , че  към този момент  е констатирала , че по лицето , ръцете и дрехите на  подсъдимия е имало кръв – обстоятелство установено  от  съдебно медицинската експертиза предвид  получените увреждания на пострадалия – счупени  носни кости  , охлузвания по лицето , а и съответни и на  обясненията на подс.А. в тази им част.

Съда не кредитира  обясненията на подс.А. в частта им относно механизма на  причиняване на  уврежданията с нож  от него на пострадалия К. , а именно  при падане от  пострадалия към подсъдимия , при което  се е наранил сам на  държания от  подсъдимия в лявата  ръка нож.Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат както на показанията на свид.Х.  за нанасяне на два удара с ножа от подсъдимия на пострадалия  изправени един срещу друг , така и на механизма на  нанасяне на същите , а именно  по отношение на смъртоносното такова  - в лявата гръдна половина  в близост до гръдната кост  , с посока на раневия канал назад , наляво и леко нагоре  по дължината на 14 см. , в следствие на което са били  причинени нараняването на сърцето и  околосърцевата  торбичка.Този удар съобразно установеното от експертизата  е бил нанесен със значителна сила  , тъй като са прерязани  VІ и VІІ ляво ребро , а прерязването на костните структури  изисква по-голяма сила на удара.Положението на двамата  към момента на нанасяне на удара най вероятно е такова – лице в лице и леко в дясно подсъдимия  спрямо пострадалия  , при нанасяне на удар с лява ръка.

Съда не кредитира  обясненията на подс.А. и в частта им в която същият заявява , че същия ден през деня не е употребявал алкохол , а е употребил такъв след прибирането си в дома си и преди задържането му от органите на МВР.Обясненията на  подсъдимия в тази им част  са в противоречие с твърдяното от свид.П.  с която е разговарял непосредствено след осъществяване на деянието и която заявява  , че „ не мога да кажа  , че е бил почти трезвен , но не беше пиян. Друг път съм го виждала и по-пиян” – т.е.  независимо от количеството е употребил алкохол , а и от заключението на назначената  експертиза  съобразно  която  съдържанието на етилов алкохол в кръвта му е бил  такъв от  2,17 %.

Съда не кредитира и показанията на свид.С.   и свид.Д.  в частите им в които всеки един от тях сочи , че същия ден  подс.А. в полето и  пострадалия  К. в  кафене намиращо се в селото  са заявили съответно , че всеки от тях ще убие другия.По отношение на показанията на свид.С. в тази им част  същите  са опосредствени такива  , като свидетеля сочи , че  твърдяното обстоятелство му е било съобщено от свид.Т.М.  която е възприела отправената от  К. закана  в същия ден непосредствено преди осъществяване на деянието  докато е била на работа в кафенето си.Същевременно тази свидетелка разпитана в хода на съдебното следствие заявява  , че  по същото време  не е била на работа в кафето  и не е  разговаряла същия ден с кмета С..Що се касае до показанията на  свид.Д.  , то  същите са нелогични  предвид  твърдението за  начина на  отправяне на изявлението, а и предвид обстоятелството , че  обективно  не подс.А. е  търсил среща с  постр.К. , а е бил пресрещнат от К. при прибирането си в селото заедно със стадото от овце.

Съдът приема изцяло и заключенията  по назначените съдебно медицински  експертизи – на труп , на живо лице ,  на веществени доказателства – нож , кръв иззета от подсъдимия и пострадалия ,  ДНК експертиза на  веществени доказателства , комплексна  психиатрично психологична експертиза и допълнителна такава , а и съдебно химически такива  като обективни и точни.Същите са изготвени професионално и отговарят на изискванията за това.

 

От анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира,че с деянието си подсъдимият А.  е осъществил от обективна и субективна страна  при пряк умисъл престъпление по чл.118 вр. с чл.115 от НК , тъй като  на 01.04.2009 г. около 19.30 часа  в с.Поляна , обл.Ямбол , на поляна между улиците  „Александър Стамболийски” , ул.”Индже войвода” , умишлено е умъртвил  К. С. К. от с.Поляна  , обл.Ямбол в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие , от което са настъпили тежки последици за виновния.

 Безспорно установено  от доказателствата по делото е обстоятелството за наличието на пряка причинна връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари и причиненото на пострадалия увреждане , в резултат на което е настъпила и смъртта му.Касае се за нанесени два  удара от непосредствена близост  , единия от тях и със значителна сила насочени пряко в области от човешкото тяло в която са съсредоточени органи от жизнено важно значение,с оръжие годно да причини смърт,от което следва и извода за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за причиняване смърт на пострадалия.Подсъдимият е искал настъпването на смъртта на пострадалия и е целял точно това с действието си  по нанасяне на удара с нож в областта на  тялото - лявата гръдна половина на пострадалия, при което са прерязани  VІ и VІІ ребро в лявата гръдна половина непосредствено до залавните им  места за гръдната кост  , както и  нараняване на сърцето – проникваща  прободно – порезна рана на сърцето и  околосърцевата торбичка с последвали остра  следкръвоизливна анемия , хемоперикард /300 мл./ ,левостранен хемоторакс/ 2 900 мл./ и остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност , настъпили в следствие нараняването на сърцето и изразената следкръвоизливна  анемия.Не е без значение и обстоятелството , че макар с по-малка сила  другия нанесен от  подсъдимия на пострадалия удар с нож е такъв в областта на корема , макар и с повърхностно нараняване.Следва да се има предвид и обстоятелството,че в областта на нараняванията са разположени сърцето , големи кръвоносни съдове , бели дробове и  органи разположени в коремната кухина , нараняването на които може да причини смъртта на пострадалото лице, а по отношение на  конкретно нараняването на сърцето  директно  е довело и до този резултат.Т.е.на лице е пряк умисъл за лишаване от  живот на пострадалия с реализация на действия в тази насока предвид нанасянето на удар с нож със значителна сила в жизненоважен орган от човешкото тяло ,за което съда прави извод от  описаните в  заключението на съдебно медицинската експертиза наранявания в областта на лявата гръдна половина и заявеното от експерта в хода на съдебното следствие относно силата на удара  даващ възможност за  причиняване на такива увреждания,както и настъпване на искания резултат .

Що се касае до възражението на  подсъдимия касаещи липса на умисъл за причиняване смърт на пострадалия то същото е неоснователно.На първо място както вече бе посочено удара  причинил нараняването довело до настъпване на смъртта на  пострадалия е бил нанесен от непосредствена близост,със значителна сила в област с наличието на жизненоважни органи какъвто е сърцето.Касае се и за такъв нанесен с оръжие годно да причини смърт каквото е ножа.На лице е механизъм  на причиняване на увреждането- нанасяне на силен удар с нож  при  положение изправени един срещу друг , подсъдимия леко в дясно  по отношение на пострадалия , който изключва  твърдението на подсъдимия.Неоснователно е и възражението на подсъдимия , че  нараняванията от ножа пострадалия е получил  тъй като е паднал върху него.Сам подсъдимия непосредствено след осъществяване на деянието е казал на свид.П.,  че е „наръгал” пострадалия.

Съдът намира,че в случая следва да намери  приложение  разпоредбата на чл.118 от НК и деянието да бъде квалифицирано като такова извършено  от подсъдимия в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие,от което  са  настъпили тежки последици за виновния по следните съображения и доводи:На първо място комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза сочи в заключението си на наличието на физиологичен афект дължащ се конкретно на физическото въздействие упражнено по отношение на него – силно  наситено емоционално състояние / силно раздразнение/ , демонстриран с  физиологичните си прояви и поведенчески изяви , емоционално състояние - физиологично , съпроводено  със сърцебиене , повишен пулс, главозамайване  на терена на проявилия се страх от нанесените удари , които безспорно  установено от доказателствата по делото  са били осъществени от пострадалия- нанасяне на  удари с ръце и  тояга. Посегателството над личността на подсъдимия реализирано от пострадалия е довело и до реализирането на агресивно поведение в състояние на физиологичен афект,респективно осъществяване на престъпното деяние.Безспорно от действията на пострадалия са  последвали   тежки последици за виновния.Касае се  освен  за наранявания свързани с отоци , кръвонасядания и охлузвания и за счупване на  носни кости съпроводено  с много голяма болка  към момента на причиняване на увреждането , а и непосредствено след това  , а и със значителен видим и реално възприет кръвоизлив  , като побоя както вече бе посочено е бил нанесен освен с ръце  и с кривак - предмет годен да причини тежки увреждания .

Съдът не споделя наведените от защитата на подсъдимия доводи за осъществяване на действия по самозащита,респективно осъществяването на такова при  условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана .За да е налице неизбежна отбрана следва да е налице реално нападение,което да не е приключило.А в конкретния случай не е налице към момента на нанасянето на удари от  подсъдимия на пострадалия с нож на реално нападение от страна на пострадалия , което да не е прекратено.Напротив , на лице са категорични доказателства – показанията на свидетеля очевидец  Х. , че към този момент  след като са се отдалечили и след отправен израз от подсъдимия към пострадалия същият се е върнал по посока на подсъдимия , но не се установява да е осъществявал каквито и да било действия по нападение в този момент.Липсват доказателства които да сочат на  продължаване на нападението с други средства,включително и без оръжие,които да дават основание да се счете,че не е налице прекратяване на нападението.По изложените съображения и съдът счита,че липсва основание за приложението на  чл.12 НК,респективно и такова на приложението на чл.119 от НК.

Съда не споделя и наведените от  повереника на гражданските ищци и частни обвинители  доводи  за  това , че  деянието не е осъществено  в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия , позоваващо се на  твърдение , че  след нанасяне на  побоя от страна на пострадалия на подсъдимия  двамата се били  сдобрили  , а и  състоянието на физиологичен афект  е моментно такова.От доказателствата по делото е видно , че  след като е нанесъл побой на подсъдимия пострадалия му е казал , че същата вечер няма да го убива , но ако съобщи на МВР ще направи това на следващия ден  , на което подсъдимия отговорил – няма , няма , след което същият тръгнал  от мястото.Действително и пострадалия е тръгнал в същата посока , обстоятелство възприето от  свидетелката  С. .Тази свидетелка обаче  непосредствено след това се е отправила към селото  и не е  наблюдавала повече развитието на конфликта между двамата.Същевременно от показанията на свид.Х. , а частично и от обясненията на подсъдимия се установяват последващите действия на пострадалия и подсъдимия , които сочат на продължаване на конфликта , по начин визиран по – горе  в приетите за установени фактически обстоятелства от съда.Що се касае  до  времето на  действие на състоянието на физиологичен афект , то    експертите  изготвили съдебно  психиатрично психологичната експертиза сочат , че същият е краткотрайно състояние което може да продължи  минути – т.е. очевидно  включва времето на  развитие на конфликта между двамата , а и същите категорично  дават заключение  за наличието на физиологичен афект към момента на  осъществяване на деянието от подсъдимия.

По изложените съображения и съда  призна подсъдимия за виновен в осъществяване на  деяние по чл.118 вр. с чл.115  от НК,като го призна за невиновен и оправда  на осн. чл.304 от НПК по  първоначално внесеното обвинение по чл.115  от НК.

При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на  наложеното наказание съда взе предвид следното:

Осъщественото от подсъдимия деяние е такова с относително висока степен на  обществена опасност предвид вида на нарушените обществени отношения.Същевременно  при определяне на степента на обществена опасност на реално осъщественото съда взе предвид от една страна  и обстоятелствата при които е осъществено същото,а именно при предварително  провокативно поведение на пострадалото лице извън предприетото от негова страна нападение,включително и с отправяне на обидни по същество изрази / напсувал го/  и действия  , отправени закани  и заявяване на  отказ от осъществяването им под условие , ако подсъдимия не уведоми за това органите на МВР.От друга страна видно от доказателствата по делото деянието е осъществено  на обществено място – на поляна  в края на селото в рамките на светлата част на деня.

Съда взе предвид и степента на обществена опасност на личността на подсъдимия,която не е висока такава.Касае се за  лице което  по твърдения на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели , включително и дългогодишен кмет на селото  не е конфликтна личност , независимо дали  е употребил  или не алкохол.Същият не е създавал проблеми в селото и е имал добри отношения със съселяните си.Работил е  като пастир   и се е ползвал с добро име в обществото.На лице е и критичност в поведението му. За това и съда  счита , че наказанието на подс.А.  следва да се определи при условията на чл.54 от НК,  при  превес  на смекчаващи отговорността обстоятелства , под средния предвиден в текста размер на  наказанието лишаване от свобода , а именно такова  от четири години лишаване от свобода , което в съответствие с разпоредбите на ЗИН  подсъдимия следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

В този си вид,размер и начин на изтърпяване съда счита,че наказанието определено на подс.А. ще осъществи в пълнота възпитателната и възпираща роля  по отношение на него и обществото визирани в чл.36 от НК.

Предявените от  гражданските ищци Г.Д.К. , Д.Г.С.  , Д.К.Н. и  С.К. С. искове за причинени им от престъплението неимуществени  вреди , а на  Д.К.Н.   и  имуществени такива срещу подсъдимия съда счита за доказани по основание.  

Съда счита,че майката   на  починалия К. К.  – гр.ищца Д.Г.С. , неговата съпруга Г.  К. и двете му деца  Д.  Н. и  С.С. са претърпели неимуществени вреди от престъплението.Безспорна е болката  им свързана със смъртта на  сина  , съпруга и бащата настъпила  по един такъв внезапен начин.Всички те са  загубили човека в който са намирали морална подкрепа , при наличието на отлични взаимоотношения между тях  свързани с взаимна любов и уважение.Особено голяма  е загубата на  Д.С. и Г.К. – майка и съпруга на същия, които са  в  напреднала възраст  и недобро здравословно състояние , а майката и в значително напреднала такава ,в момент в който имат и най-голяма нужда от грижи и морална подкрепа предвид  възрастта, а по отношение на майката и каквито е получавала ежедневно от сина си. За това и причинените  им неимуществени вреди  следва да бъдат обезщетени по справедливост  от подсъдимия  , съобразено и с поведението на пострадалия със суми в размер от по  30 000 лева за Д.С. и Г.К.  и такива  от по  25 000 лв. за  Д.Н. и С.С. .Сумите съда осъди подс.А.  да заплати ведно със законните лихви, считано от датата на увредата – 01.04.2009 г. до окончателното им изплащане.Исковете над посочения  размер  от   30 000 лв. до размера  от   50 000 лева   за  Д.  С. и Г.К.  и  от  25 000 лв. до 50 000 лв. за Д.Н. и С.С. съда отхвърли.

Съда счете за основателен и доказан  и предявения от  гр.ищца  Д.Н. граждански иск за причинени и от престъплението имуществени вреди   в предявения им размер  от 1055.58 лв , в какъвто размер същите са доказани  с представени по делото  отчетни документи. Касае се за разноски свързани с погребението на починалия  К. К..Съда осъди  подсъдимия да заплати и  законните лихви  на сумата  считано от  01.04.2009 г. , до окончателното им изплащане.

Съда счита за неоснователен  и недоказан  предявения от гражданските ищци Г.Д.К. и  С.К.С.  за причинени им от престъплението имуществени вреди  в размер на  1055.58 лв.От представените по делото разходни документи се установи , че  разходите по погребението на  К.в този им размер  са  извършени от гр.ищца Д.Н..Липсват доказателства за извършени разходи , респективно претърпени в резултат от престъплението на имуществени по своя характер вреди  от  гр.ищци  Г.К. и  Ст.С. , поради което и  предявения граждански иск  съда отхвърли.

Съда осъди подсъдимия А.   да заплати държавна такса  в размер на 4 440 лв. и направените по делото разноски,така както са извършени,а именно: разноски в полза на Държавата  по бюджета на съдебната власт , по сметка на ВСС 163 лв.  ,  по сметка на ОД на МВР-Ямбол сума в размер на  1044.78 лева за разноски, както и разноски на  гр.ищци и частни обвинители Г.Д.К.  , Д.К.Н. и С.К. С.  суми в размер от по  400 лв. за всеки един от тях  и на Д.Г.С.   сума в размер на  200 лв.

По отношение на вещественото доказателства нож с дървена дръжка  , марля накапана с кръв  от К. С.  К. ,  1 бр. бял найлонов чувал съдържащ вещи от подс.А. , 1 бр. черен найлонов чувал съдържащ дрехи на  постр.К. иззети при аутопсията и  1 бр. черна найлонова торба съдържаща вещи иззети  при оглед на местопроизшествието на 01.04.2009 г. съда постанови като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

Като причина за осъществяване на деянието съда отчете ниската правна култура на подсъдимия,употребата на алкохол и създадените взаимоотношения пострадал - подсъдим.

По изложените съображения съда постанови  съдебния си акт.

 

                                                             

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ:

 

Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Д.А. ***  с обвинение по чл.115 от НК за това , че  на 01.04.2009 г. около 19.30 часа  в с.Поляна  , обл.Ямбол , на поляна между улиците „Ал.Стамболийски” и ул.”Индже войвода” чрез нанасяне на  удар с нож в лявата гръдна половина между  VІ и VІІ ребро , причиняващ пронизваща  прободно порезна рана на сърцето и околосърцевата  торбичка ,  умишлено е умъртвил  К. С. К. от с.Поляна , обл.Ямбол.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението  по отношение на авторството  и начина на осъществяване като счита , че  деянието е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства  от фактическа страна , както и , че следва  същото да се преквалифицира като такова по чл.118 вр. с чл.115 от НК и излага подробни съображения за това.Иска признаването на подсъдимия за виновен и определяне на наказание при условията на чл.54  от НК към средното предвидено в текста.

В качеството на граждански ищци и частни  обвинители в процеса съда конституира  Г.  Д.К. – съпруга на починалия К. С.К., Д.К.Н. и С.К. С. – негови деца и  Д.Г.С. – негова майка  и прие за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от същите граждански искове срещу подсъдимия А. за причинени им от осъщественото от него престъпление неимуществени вреди  общо в размер на 200 000 лева – по 50 000 лева за всеки от тях и за причинени имуществени вреди от  първите трима общо в размер на  1055,58 лв.

Гражданските ищци и частни обвинители  Г.К. , Д.Н. и С.С. участват в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник , а гр.ищца и частна обвинителка  Д.С. чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си  поддържат обвинението  съобразно внасянето с обвинителния акт , като излагат съображения за доказаност на същото по чл.115 от НК.Искат признаване на  подсъдимия за виновен  и определяне на наказание в съответствие с осъщественото.Поддържат предявените гражданските си искове така както са предявени  , като считат същите за основателни и доказани в пълен размер.Претендират се и направените по делото разноски.

Подсъдимия А. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник.Чрез защитата си излага съображения за причиняване на смъртта на пострадалото лице при  превишаване на  пределите  на неизбежната отбрана.Иска преквалификация на деянието по чл.119 от НК  и определяне на наказание при смекчаващи отговорността обстоятелства в размер от две години лишаване от свобода , изтърпяването на което да бъде отложено  за срок определен от съда. .Алтернативно в хода на  пледоарията се излагат съображения  касателно приложението на чл.118 от НК.По отношение на гражданските искове  приема , че същите са основателни  като моли уважаването им  по размер да бъде съобразено  както с квалификацията на деянието , така и с практиката на съдилищата , в справедливи размери.

Подсъдимия А. лично  твърди,че не е искал настъпването на противоправните последици,като сочи,че пострадалият е паднал  върху него.  

От анализа  на събраните и проверени в хода  на съдебното следствие доказателства съдът приема за установена  следната фактическа обстановка:

Подс.А.  бил пастир в с.Поляна , обл.Ямбол , като освен свои пасял и овце на жители на селото.Между него и постр.К. К. съществували добри отношения , като единствено спорове имали по отношение на местата където  А. пасял овцете .

На  01.04.2009 г.  около 08.30 часа  А. извел  овцете  на паша в землището на с.Поляна и около 19.00 - 19.30 часа тръгнал обратно да ги прибира в селото.На поляната намираща се между улиците  „Ал.Стамболийски” и „Индже войвода” подс.А. се срещнал с постр.К. К. , като постр.К. се насочил към подсъдимия А. .Подс. А.  се обърнал към постр.К. като му казал   , че  те се връщат в селото  а той отива в къра  , при което пострадалият му отговорил , че  отива при него и го попитал  от къде е прекарал овцете.Подс.А. му обяснил , че идва от „Широките чиири , от Райковата кория”.Същевременно  постр.К. достигнал до  подс.А. , ударил го с кривака си в областта на гърба , при което  А. започнал да отстъпва назад , спънал се и  паднал по гръб на земята.Постр.К. започнал да нанася удари на падналия на земята  подс.А. с ръце в областта на  лицето и тялото.Оставяйки А. постр.К. взел  от земята  кривака на А. ,  който същият бил изпуснал  и се насочил обратно към подсъдимия , който се бил свил на земята  в опит да се предпази.Постр.К. започнал да нанася удари  с кривака в областта на гърба на А. , след което  хвърлил кривака , хванал А. за ръката и го изправил. Същевременно докато постр.К. нанасял удари на А.  го псувал и  отправял закани с думите „мама ти да еба тази вечер  ще те убия „ , а  А.  викал за помощ  както и „бати К. защо ме биеш , идвам си от къра , нищо не съм направил”.След като изправил А. постр.К.  му казал „Тази вечер няма да те убия.Няма да ме казваш на полицията , защото иначе утре ще те убия.” , на което  подс.А. му отговорил  „няма , няма” .Непосредствено след това  подс.А. тръгнал по посока на селото  , а постр.К.  едновременно с  него в същата посока.Изминавайки кратко разстояние  двамата си разменили отново реплики ,  постр.К. настигнал подс.А.  и му нанесъл удар  с кривак в гърба , след което  двамата се разделили и тръгнали в различна посока .Към този момент  подс.А. казал нещо на постр.К. , К.  се отправил към А. при което  А.  афектиран от случилото се  и нанесения му побой  от К. непосредствено преди това извадил от  чантата / торба/ която носел на рамото  си нож  с  лявата си ръка и нанесъл два удара  с него в областта на  корема и  лявата част на гърдите на  К..При това  К. паднал на земята , където в последствие бил намерен мъртъв , а подс.А. избърсал окървавения нож в тревата и го прибрал  обратно в чантата си , след което тръгнал по посока на селото.Преминавайки покрай свид.П.  подс.А.  споделил с нея , че постр.К. го е набил , а той  го е наръгал с ножа , като  свидетелката  видяла , че по лицето , ръцете и дрехите му имало кръв и , че личало , че е бит.На местопроизшествието  по сигнал на хора от селото пристигнали  оперативно следствена група  и  спешна помощ , които констатирали и настъпилата смърт на постр.К..

Назначената и изслушана  по делото съдебно медицинска експертиза  в заключението си сочи , че  при съдебно медицинското изследване на трупа  на  К. С.К.  се установява  остра следкръвоизливна анемия  , пронизваща прободно – порезна рана на сърцето и околосърцевата торбичка , хемоперикард  / 300 мл./ , левостранен хемоторакс / 2 900 мл./ , прободно – порезна рана  на коремната стена , прерязване на  VІ и VІІ ребро в лявата гръдна половина , оток на мозъка , подплеврални точковидни кръвоизливи , кистозни бъбреци  двустранно , генерализирана атеросклероза , коронаросклероза ,  миокардиофиброза.Експертизата дава заключение , че смъртта на К. се дължи на  остра сърдечно съдова  и дихателна недостатъчност  , настъпили в следствие нараняването  на сърцето и изразената  следкръвоизливна анемия , установени от аутопсионната находка.Установените прободно  - порезни наранявания се дължат  на действието на оръжие  с остър връх и един или два режещи ръба , като същите са в причинна връзка с   настъпването на смъртта , съобразно заключението на експертизата.

Назначената и изслушана по делото съдебно медицинска експертиза на живо лице  в заключението си сочи , че на  М.Д.А.  при нанесен на 01.04.2009 г. побой  е било причинено счупване  на носните кости , отоци , кръвонасядания и охлузване по лицето , като описаните травматични увреждания по съвкупност са причинили  временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и се дължат на действието на  твърди тъпи предмети.

Назначената и изслушана по делото  комплексна психиатрично – психологична експертиза  и допълнителна такава   дава заключение , че   подс.А.   не  боледува от психични разстройства и не се води на диспансерно наблюдение ,  както и , че към момента на извършване на инкриминираното деяние са липсвали качествени разстройства в съзнанието му – илюзии и халюцинации във възприятно представната му дейност , както и налудни идеи , в мисловната му дейност,  като експертизата приема , че  е можел да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.Експертизата дава заключение , че след нанесения му побой , появилите се болки по главата , кръвотечение от носа , поява на сърцебиене , шум и  бучене в ушите  съпроводено със засилен страх А. е изпаднал  в едно силно наситено емоционално състояние / силно раздразнение/ , средно изразен физиологичен ефект.

От заключението на назначените и изслушани  по делото съдебно химически  експертизи  се  установява , че  към момента на осъществяване на деянието в кръвта на  подс.А. се доказва  съдържание на етилов алкохол  2.17 % , а в кръвната проба  иззета от трупа на  К. С.К.  наличие на етилов  алкохол  с концентрация  3.85 %.

От заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно  - медицинска  експертиза на веществени доказателства  - кръвни проби  от кръвта на  К. К. и М.А. се установява  , че кръвта и на двете лица е А бета кръвно групова  принадлежност.

От  заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза  на веществени доказателства  с обект на експертизата – нож ръчна изработка с дървена дръжка с червеникаво – кафяви петна  по острието  се установява , че  петната върху предоставения за изследване нож  са от кръв,  човешка , кръвно – групова принадлежност  А бета.

От заключението на извършената по делото  ДНК експертиза на веществени доказателства  , приобщена към доказателствата по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК се установява , че ДНК профила на  биологичния материал / кръв/ , получена от обект №1/нож/ показва пълно съвпадение с генотипа на  К. С.К. ,  вероятността  този ДНК  профил  , ако клетъчният материал  е оставен от  някой друг индивид  , освен  К. С.К.  е 1 на  11 299 000 000 000 , както и , че тези данни  осигуряват категорично доказателство,  че човешката кръв по обект №1 /нож/ произхожда от К. С.К..

Изложените фактически обстоятелства   се установяват по  безспорен начин  от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства-гласни,писмени и веществени,както и от заключенията на изслушаните експертизи , а именно показанията на разпитаните свидетели Х.  П. ,  К. Х. ,Н.Н. , М.Е. , Д.С., частично от обясненията на подс.А. и свид. Ст.С. ,  Г.Д. и  Т.М. ,  приложените по делото веществени доказателства -  нож  , чанта , дрехи на подсъдимия и пострадалия , заключения по назначените съдебно медицински  експертизи – на труп , на живо лице ,  на веществени доказателства – нож , кръв иззета от подсъдимия и пострадалия ,  ДНК експертиза на  веществени доказателства , комплексна  психиатрично психологична експертиза и допълнителна такава , а и съдебно химически такива , а и на приложените по делото писмени доказателства -  протокол за оглед на местопроизшествие , справка за съдимост ,протокол за доброволно предаване от 01.04.2009 г.  от подс.А. ,протокол за вземане на образци за сравнително изследване  от  подс.А. от  01.04.2009 г. , предавателен протокол  от 02.04.2009 г. , удостоверения за наследници и раждане .

На лице е съответствие в показанията на разпитаните свид.П. ,  Х. , С. , С.  по отношение на обстоятелството , че между подсъдимия и пострадалия не е имало  влошени отношения , напротив  свид.Д. С. сочи , че  двамата често се черпели заедно и очевидно били в добри отношения.Свид.С. – кмет на селото сочи и , че   по-късно му е станало известно,  че  между двамата е съществувал спор от няколко месеца преди това  за мястото където се пасат овцете , тъй като  подсъдимия бил пастир.За  съществуването на такъв спор  данни се съдържат и в показанията на свид.Д. , който сочи , че е присъствал на кавга  помежду им за мера / касателно обстоятелството къде подс.А. пасе овцете/ година преди това. Показанията на свидетелите в тази им част са съответни едни на други и взаимно допълващи се  , поради което и съда ги кредитира.

За да приеме за установени фактическите обстоятелства по осъществени от подсъдимия и пострадалия действия , респективно  причиняване на увреждания от пострадалия на подсъдимия и  нанасяне на удари от подсъдимия на пострадалия с нож , с един от които  е причинено и  нараняването  довело до смъртта на пострадалия съда  анализира показанията на свидетелите очевидци Д.С. и  К. Х.  в тяхната  последователност , а и взаимовръзка , както и в съответствието им с останалите доказателства по делото – заключения на назначените  и изслушани в съдебно заседание експертизи , а и приобщена такава по реда на чл.282 ал.3 от НПК , а и веществените такива , както и обясненията на  подс.А..Съда кредитира показанията на свид.Д.С.  относно обстоятелството на началния момент  на срещата на  пострадалия К. и подс.А. , посоката на движение на всеки един от тях и разменените първоначално реплики свързани  с това , а именно  от страна на А. към К. , че те се връщат  от полето  към селото , а той  в обратна посока , последвалата реплика на К. към А. , че отива при него и продължението на същата с въпроса къде е пасъл овцете.В тази насока са както показанията на свид.С. , така и обясненията на подс.А..Същите са и логични  свързано и с  известното от показанията на останалите свидетели обстоятелство на  съществуващ между двамата спор именно по отношение на мястото на което се пасат овцете от подсъдимия , а именно в мерата или в люцерната засадена  в лозов масив от пострадалия.В последователност е налице  съответствие между показанията на свид.С. и  обясненията на подс.А. относно обстоятелството , че пострадалия е напсувал подсъдимия , отправил му е закана с убийство , както и тези  на  нанасяне на удари  с  ръце  и  кривак  съответно в гърба , тялото и главата на  подсъдимия  А. от пострадалия К. , първоначално в изправено  положение на двамата , а в последствие  след падането на  А. на земята  и в това му положение със заставане на пострадалия над него , изправянето на  подсъдимия от пострадалия с хващането му и издърпване за ръката , последващото  заявяване , че няма да го убие същата вечер , но ще го убие  на другия ден ако  каже на полицията , заявеното от подсъдимия  - няма и последвалото отдалечаване на двамата от мястото.Съда кредитира и показанията на свид.Х.  дадени в хода на  досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК досежно обстоятелството на нанасяне на удар с  кривак  от пострадалия на подсъдимия , последващо отдалечаване  , отправяне на израз от подсъдимия към пострадалия и насочване от пострадалия към подсъдимия , респективно  нанасяне на два удара с нож от подсъдимия на пострадалия , падането на пострадалия на земята и отдалечаването на подсъдимия от мястото , след  избърсване на ножа  и прибирането му в чантата , която носел  на рамото си.Касае се за  показания на двама свидетели очевидци  възприели осъществяването на деянието в неговата последователност , в различните му части , а именно  свид.С.   началото  на срещата между двамата  и действията осъществени на мерата  в близост до жилището и, а свид.Х.  след  отдалечаването  последвано от нов контакт между двамата – подсъдим и пострадал , респективно  и осъществени от всеки от тях действия , включително тези  по нанасяне на  удари с нож , респективно и  този причинил смъртта на пострадалия.Съда кредитира показанията на свидетелите очевидци Х. и С.  и обясненията на подс.А. в тази им част както предвид съответствието им  едни спрямо други в тяхната последователност , така и предвид съответствието им със заключенията на назначените  съдебно медицински експертизи досежно механизма на причиняване на уврежданията на подсъдимия и пострадалия , а и тази на настъпването на смъртта на постр.К. по отношение на начина на нанасянето на ударите , броя им  , а и предметите  с които са нанесени -  кривак , нож , ръце .Безспорно в заключенията си експертизата сочи на причиняване на уврежданията на подсъдимия – констатирани счупване на носни кости , отоци , кръвонасядане и  охлузване по лицето , съобщаване за болки в  задната повърхност на дясното рамо , като дължащи се на действието на твърди тъпи предмети .В хода на съдебното следствие  експерта сочи , че  уврежданията се държат на действието на твърди тъпи предмети   , като уточнява , че  могат да се получат при удари с юмруци и  с всичко което е твърдо.Що се касае до пострадалия К.  в заключението си съдебно медицинската експертиза сочи  две наранявания с нож  , като установените прободно порезни наранявания се дължат  на действието на оръжие с  остър връх  и един или два режещи ръба , могат да бъдат причинени от представения нож  , и са в причинна връзка с настъпването на смъртта на К..На лице е и съответствие на твърдяното от свид.Х. по отношение на  ножа с който са нанесени ударите,    доброволно предаден с протокол от 01.04.2009 г. като веществено доказателство по делото  от подс.А. , разпознат като такъв с който  са нанесени ударите на  К. от А. и като собствен такъв  на А. .Показанията на свид.Х. в тази им част са в пълно съответствие и с  установеното от  съдебно медицинската експертиза на веществено доказателство / нож/, а и  ДНК експертиза на биологичен материал иззет от същото веществено доказателство  установили обстоятелството , че се касае за  кръв   по ножа   с кръвно групова принадлежност  А бета , каквато е кръвната група на  пострадалия съобразно  експертното заключение  на съдебно медицинската експертиза на веществено доказателство  - кръв иззета от трупа на  пострадалия , която съобразно заключението на ДНК експертизата  на веществени доказателства  ДНК профила на  биологичния материал  / кръв/ получен от  обект №1/нож/ показва пълно съвпадение с генотипа на  К. , вероятността да е оставен от друг индивид освен К.  е  1 на  11 299 000 000 000  , като тези данни  осигуряват категорично доказателство,   че човешката кръв по  обект  № 1 /нож  / произхожда от К..

За да кредитира показанията на свид.Х. дадени в хода на  досъдебното производство по реда на чл.223 ал.1 от НПК и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК , а не тези дадени  първоначално  в хода на съдебното производство , че нищо не се е случило , съда отчете  съответствието им изложено по-горе с останалите доказателства по делото  и обстоятелството  на заявяване  в съдебно заседание от  този свидетел , че  са верни показанията му дадени в хода на досъдебното производство , а и  изложените в последователност на това  обстоятелства,   както  и тези при  предявяване от съда на този свидетел на вещественото доказателство – нож  по реда на чл.283 от НПК.

Съда кредитира и показанията на свид.П. относно споделеното и от  подс.А. непосредствено след инцидента  за това , че му е бил нанесен побой от постр.К. , както и , че  е наръгал пострадалия  , тъй като същите съответстват на  установеното от визираните вече по-горе доказателства –  показания на свидетелите очевидци С. и Х. , веществените доказателства по делото  , а и заключенията на назначените  съдебни експертизи -  съдебно медицински  такива на  подсъдимия и  на  пострадалия , такива на  веществени доказателства  и ДНК експертиза. .Освен това и свидетелката  сочи , че  към този момент  е констатирала , че по лицето , ръцете и дрехите на  подсъдимия е имало кръв – обстоятелство установено  от  съдебно медицинската експертиза предвид  получените увреждания на пострадалия – счупени  носни кости  , охлузвания по лицето , а и съответни и на  обясненията на подс.А. в тази им част.

Съда не кредитира  обясненията на подс.А. в частта им относно механизма на  причиняване на  уврежданията с нож  от него на пострадалия К. , а именно  при падане от  пострадалия към подсъдимия , при което  се е наранил сам на  държания от  подсъдимия в лявата  ръка нож.Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат както на показанията на свид.Х.  за нанасяне на два удара с ножа от подсъдимия на пострадалия  изправени един срещу друг , така и на механизма на  нанасяне на същите , а именно  по отношение на смъртоносното такова  - в лявата гръдна половина  в близост до гръдната кост  , с посока на раневия канал назад , наляво и леко нагоре  по дължината на 14 см. , в следствие на което са били  причинени нараняването на сърцето и  околосърцевата  торбичка.Този удар съобразно установеното от експертизата  е бил нанесен със значителна сила  , тъй като са прерязани  VІ и VІІ ляво ребро , а прерязването на костните структури  изисква по-голяма сила на удара.Положението на двамата  към момента на нанасяне на удара най вероятно е такова – лице в лице и леко в дясно подсъдимия  спрямо пострадалия  , при нанасяне на удар с лява ръка.

Съда не кредитира  обясненията на подс.А. и в частта им в която същият заявява , че същия ден през деня не е употребявал алкохол , а е употребил такъв след прибирането си в дома си и преди задържането му от органите на МВР.Обясненията на  подсъдимия в тази им част  са в противоречие с твърдяното от свид.П.  с която е разговарял непосредствено след осъществяване на деянието и която заявява  , че „ не мога да кажа  , че е бил почти трезвен , но не беше пиян. Друг път съм го виждала и по-пиян” – т.е.  независимо от количеството е употребил алкохол , а и от заключението на назначената  експертиза  съобразно  която  съдържанието на етилов алкохол в кръвта му е бил  такъв от  2,17 %.

Съда не кредитира и показанията на свид.С.   и свид.Д.  в частите им в които всеки един от тях сочи , че същия ден  подс.А. в полето и  пострадалия  К. в  кафене намиращо се в селото  са заявили съответно , че всеки от тях ще убие другия.По отношение на показанията на свид.С. в тази им част  същите  са опосредствени такива  , като свидетеля сочи , че  твърдяното обстоятелство му е било съобщено от свид.Т.М.  която е възприела отправената от  К. закана  в същия ден непосредствено преди осъществяване на деянието  докато е била на работа в кафенето си.Същевременно тази свидетелка разпитана в хода на съдебното следствие заявява  , че  по същото време  не е била на работа в кафето  и не е  разговаряла същия ден с кмета С..Що се касае до показанията на  свид.Д.  , то  същите са нелогични  предвид  твърдението за  начина на  отправяне на изявлението, а и предвид обстоятелството , че  обективно  не подс.А. е  търсил среща с  постр.К. , а е бил пресрещнат от К. при прибирането си в селото заедно със стадото от овце.

Съдът приема изцяло и заключенията  по назначените съдебно медицински  експертизи – на труп , на живо лице ,  на веществени доказателства – нож , кръв иззета от подсъдимия и пострадалия ,  ДНК експертиза на  веществени доказателства , комплексна  психиатрично психологична експертиза и допълнителна такава , а и съдебно химически такива  като обективни и точни.Същите са изготвени професионално и отговарят на изискванията за това.

 

От анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира,че с деянието си подсъдимият А.  е осъществил от обективна и субективна страна  при пряк умисъл престъпление по чл.118 вр. с чл.115 от НК , тъй като  на 01.04.2009 г. около 19.30 часа  в с.Поляна , обл.Ямбол , на поляна между улиците  „Александър Стамболийски” , ул.”Индже войвода” , умишлено е умъртвил  К. С. К. от с.Поляна  , обл.Ямбол в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие , от което са настъпили тежки последици за виновния.

 Безспорно установено  от доказателствата по делото е обстоятелството за наличието на пряка причинна връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удари и причиненото на пострадалия увреждане , в резултат на което е настъпила и смъртта му.Касае се за нанесени два  удара от непосредствена близост  , единия от тях и със значителна сила насочени пряко в области от човешкото тяло в която са съсредоточени органи от жизнено важно значение,с оръжие годно да причини смърт,от което следва и извода за наличието на пряк умисъл у подсъдимия за причиняване смърт на пострадалия.Подсъдимият е искал настъпването на смъртта на пострадалия и е целял точно това с действието си  по нанасяне на удара с нож в областта на  тялото - лявата гръдна половина на пострадалия, при което са прерязани  VІ и VІІ ребро в лявата гръдна половина непосредствено до залавните им  места за гръдната кост  , както и  нараняване на сърцето – проникваща  прободно – порезна рана на сърцето и  околосърцевата торбичка с последвали остра  следкръвоизливна анемия , хемоперикард /300 мл./ ,левостранен хемоторакс/ 2 900 мл./ и остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност , настъпили в следствие нараняването на сърцето и изразената следкръвоизливна  анемия.Не е без значение и обстоятелството , че макар с по-малка сила  другия нанесен от  подсъдимия на пострадалия удар с нож е такъв в областта на корема , макар и с повърхностно нараняване.Следва да се има предвид и обстоятелството,че в областта на нараняванията са разположени сърцето , големи кръвоносни съдове , бели дробове и  органи разположени в коремната кухина , нараняването на които може да причини смъртта на пострадалото лице, а по отношение на  конкретно нараняването на сърцето  директно  е довело и до този резултат.Т.е.на лице е пряк умисъл за лишаване от  живот на пострадалия с реализация на действия в тази насока предвид нанасянето на удар с нож със значителна сила в жизненоважен орган от човешкото тяло ,за което съда прави извод от  описаните в  заключението на съдебно медицинската експертиза наранявания в областта на лявата гръдна половина и заявеното от експерта в хода на съдебното следствие относно силата на удара  даващ възможност за  причиняване на такива увреждания,както и настъпване на искания резултат .

Що се касае до възражението на  подсъдимия касаещи липса на умисъл за причиняване смърт на пострадалия то същото е неоснователно.На първо място както вече бе посочено удара  причинил нараняването довело до настъпване на смъртта на  пострадалия е бил нанесен от непосредствена близост,със значителна сила в област с наличието на жизненоважни органи какъвто е сърцето.Касае се и за такъв нанесен с оръжие годно да причини смърт каквото е ножа.На лице е механизъм  на причиняване на увреждането- нанасяне на силен удар с нож  при  положение изправени един срещу друг , подсъдимия леко в дясно  по отношение на пострадалия , който изключва  твърдението на подсъдимия.Неоснователно е и възражението на подсъдимия , че  нараняванията от ножа пострадалия е получил  тъй като е паднал върху него.Сам подсъдимия непосредствено след осъществяване на деянието е казал на свид.П.,  че е „наръгал” пострадалия.

Съдът намира,че в случая следва да намери  приложение  разпоредбата на чл.118 от НК и деянието да бъде квалифицирано като такова извършено  от подсъдимия в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие,от което  са  настъпили тежки последици за виновния по следните съображения и доводи:На първо място комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза сочи в заключението си на наличието на физиологичен афект дължащ се конкретно на физическото въздействие упражнено по отношение на него – силно  наситено емоционално състояние / силно раздразнение/ , демонстриран с  физиологичните си прояви и поведенчески изяви , емоционално състояние - физиологично , съпроводено  със сърцебиене , повишен пулс, главозамайване  на терена на проявилия се страх от нанесените удари , които безспорно  установено от доказателствата по делото  са били осъществени от пострадалия- нанасяне на  удари с ръце и  тояга. Посегателството над личността на подсъдимия реализирано от пострадалия е довело и до реализирането на агресивно поведение в състояние на физиологичен афект,респективно осъществяване на престъпното деяние.Безспорно от действията на пострадалия са  последвали   тежки последици за виновния.Касае се  освен  за наранявания свързани с отоци , кръвонасядания и охлузвания и за счупване на  носни кости съпроводено  с много голяма болка  към момента на причиняване на увреждането , а и непосредствено след това  , а и със значителен видим и реално възприет кръвоизлив  , като побоя както вече бе посочено е бил нанесен освен с ръце  и с кривак - предмет годен да причини тежки увреждания .

Съдът не споделя наведените от защитата на подсъдимия доводи за осъществяване на действия по самозащита,респективно осъществяването на такова при  условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана .За да е налице неизбежна отбрана следва да е налице реално нападение,което да не е приключило.А в конкретния случай не е налице към момента на нанасянето на удари от  подсъдимия на пострадалия с нож на реално нападение от страна на пострадалия , което да не е прекратено.Напротив , на лице са категорични доказателства – показанията на свидетеля очевидец  Х. , че към този момент  след като са се отдалечили и след отправен израз от подсъдимия към пострадалия същият се е върнал по посока на подсъдимия , но не се установява да е осъществявал каквито и да било действия по нападение в този момент.Липсват доказателства които да сочат на  продължаване на нападението с други средства,включително и без оръжие,които да дават основание да се счете,че не е налице прекратяване на нападението.По изложените съображения и съдът счита,че липсва основание за приложението на  чл.12 НК,респективно и такова на приложението на чл.119 от НК.

Съда не споделя и наведените от  повереника на гражданските ищци и частни обвинители  доводи  за  това , че  деянието не е осъществено  в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия , позоваващо се на  твърдение , че  след нанасяне на  побоя от страна на пострадалия на подсъдимия  двамата се били  сдобрили  , а и  състоянието на физиологичен афект  е моментно такова.От доказателствата по делото е видно , че  след като е нанесъл побой на подсъдимия пострадалия му е казал , че същата вечер няма да го убива , но ако съобщи на МВР ще направи това на следващия ден  , на което подсъдимия отговорил – няма , няма , след което същият тръгнал  от мястото.Действително и пострадалия е тръгнал в същата посока , обстоятелство възприето от  свидетелката  С. .Тази свидетелка обаче  непосредствено след това се е отправила към селото  и не е  наблюдавала повече развитието на конфликта между двамата.Същевременно от показанията на свид.Х. , а частично и от обясненията на подсъдимия се установяват последващите действия на пострадалия и подсъдимия , които сочат на продължаване на конфликта , по начин визиран по – горе  в приетите за установени фактически обстоятелства от съда.Що се касае  до  времето на  действие на състоянието на физиологичен афект , то    експертите  изготвили съдебно  психиатрично психологичната експертиза сочат , че същият е краткотрайно състояние което може да продължи  минути – т.е. очевидно  включва времето на  развитие на конфликта между двамата , а и същите категорично  дават заключение  за наличието на физиологичен афект към момента на  осъществяване на деянието от подсъдимия.

По изложените съображения и съда  призна подсъдимия за виновен в осъществяване на  деяние по чл.118 вр. с чл.115  от НК,като го призна за невиновен и оправда  на осн. чл.304 от НПК по  първоначално внесеното обвинение по чл.115  от НК.

При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на  наложеното наказание съда взе предвид следното:

Осъщественото от подсъдимия деяние е такова с относително висока степен на  обществена опасност предвид вида на нарушените обществени отношения.Същевременно  при определяне на степента на обществена опасност на реално осъщественото съда взе предвид от една страна  и обстоятелствата при които е осъществено същото,а именно при предварително  провокативно поведение на пострадалото лице извън предприетото от негова страна нападение,включително и с отправяне на обидни по същество изрази / напсувал го/  и действия  , отправени закани  и заявяване на  отказ от осъществяването им под условие , ако подсъдимия не уведоми за това органите на МВР.От друга страна видно от доказателствата по делото деянието е осъществено  на обществено място – на поляна  в края на селото в рамките на светлата част на деня.

Съда взе предвид и степента на обществена опасност на личността на подсъдимия,която не е висока такава.Касае се за  лице което  по твърдения на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели , включително и дългогодишен кмет на селото  не е конфликтна личност , независимо дали  е употребил  или не алкохол.Същият не е създавал проблеми в селото и е имал добри отношения със съселяните си.Работил е  като пастир   и се е ползвал с добро име в обществото.На лице е и критичност в поведението му. За това и съда  счита , че наказанието на подс.А.  следва да се определи при условията на чл.54 от НК,  при  превес  на смекчаващи отговорността обстоятелства , под средния предвиден в текста размер на  наказанието лишаване от свобода , а именно такова  от четири години лишаване от свобода , което в съответствие с разпоредбите на ЗИН  подсъдимия следва да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

В този си вид,размер и начин на изтърпяване съда счита,че наказанието определено на подс.А. ще осъществи в пълнота възпитателната и възпираща роля  по отношение на него и обществото визирани в чл.36 от НК.

Предявените от  гражданските ищци Г.Д.К. , Д.Г.С.  , Д.К.Н. и  С.К. С. искове за причинени им от престъплението неимуществени  вреди , а на  Д.К.Н.   и  имуществени такива срещу подсъдимия съда счита за доказани по основание.  

Съда счита,че майката   на  починалия К. К.  – гр.ищца Д.Г.С. , неговата съпруга Г.  К. и двете му деца  Д.  Н. и  С.С. са претърпели неимуществени вреди от престъплението.Безспорна е болката  им свързана със смъртта на  сина  , съпруга и бащата настъпила  по един такъв внезапен начин.Всички те са  загубили човека в който са намирали морална подкрепа , при наличието на отлични взаимоотношения между тях  свързани с взаимна любов и уважение.Особено голяма  е загубата на  Д.С. и Г.К. – майка и съпруга на същия, които са  в  напреднала възраст  и недобро здравословно състояние , а майката и в значително напреднала такава ,в момент в който имат и най-голяма нужда от грижи и морална подкрепа предвид  възрастта, а по отношение на майката и каквито е получавала ежедневно от сина си. За това и причинените  им неимуществени вреди  следва да бъдат обезщетени по справедливост  от подсъдимия  , съобразено и с поведението на пострадалия със суми в размер от по  30 000 лева за Д.С. и Г.К.  и такива  от по  25 000 лв. за  Д.Н. и С.С. .Сумите съда осъди подс.А.  да заплати ведно със законните лихви, считано от датата на увредата – 01.04.2009 г. до окончателното им изплащане.Исковете над посочения  размер  от   30 000 лв. до размера  от   50 000 лева   за  Д.  С. и Г.К.  и  от  25 000 лв. до 50 000 лв. за Д.Н. и С.С. съда отхвърли.

Съда счете за основателен и доказан  и предявения от  гр.ищца  Д.Н. граждански иск за причинени и от престъплението имуществени вреди   в предявения им размер  от 1055.58 лв , в какъвто размер същите са доказани  с представени по делото  отчетни документи. Касае се за разноски свързани с погребението на починалия  К. К..Съда осъди  подсъдимия да заплати и  законните лихви  на сумата  считано от  01.04.2009 г. , до окончателното им изплащане.

Съда счита за неоснователен  и недоказан  предявения от гражданските ищци Г.Д.К. и  С.К.С.  за причинени им от престъплението имуществени вреди  в размер на  1055.58 лв.От представените по делото разходни документи се установи , че  разходите по погребението на  К.в този им размер  са  извършени от гр.ищца Д.Н..Липсват доказателства за извършени разходи , респективно претърпени в резултат от престъплението на имуществени по своя характер вреди  от  гр.ищци  Г.К. и  Ст.С. , поради което и  предявения граждански иск  съда отхвърли.

Съда осъди подсъдимия А.   да заплати държавна такса  в размер на 4 440 лв. и направените по делото разноски,така както са извършени,а именно: разноски в полза на Държавата  по бюджета на съдебната власт , по сметка на ВСС 163 лв.  ,  по сметка на ОД на МВР-Ямбол сума в размер на  1044.78 лева за разноски, както и разноски на  гр.ищци и частни обвинители Г.Д.К.  , Д.К.Н. и С.К. С.  суми в размер от по  400 лв. за всеки един от тях  и на Д.Г.С.   сума в размер на  200 лв.

По отношение на вещественото доказателства нож с дървена дръжка  , марля накапана с кръв  от К. С.  К. ,  1 бр. бял найлонов чувал съдържащ вещи от подс.А. , 1 бр. черен найлонов чувал съдържащ дрехи на  постр.К. иззети при аутопсията и  1 бр. черна найлонова торба съдържаща вещи иззети  при оглед на местопроизшествието на 01.04.2009 г. съда постанови като вещи без стойност след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

Като причина за осъществяване на деянието съда отчете ниската правна култура на подсъдимия,употребата на алкохол и създадените взаимоотношения пострадал - подсъдим.

По изложените съображения съда постанови  съдебния си акт.