РЕШЕНИЕ
№ 1801
гр. Пловдив, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330107641 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Юробанк България“ АД срещу Х. Х. Т.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна
карта от ****г., с който на ответника бил предоставен кредит под формата на кредитен
лимит от 2400 лева. Като средство за достъп до ресурса била издадена и кредитна
карта. Ответникът можел да усвоява различни суми, като се дължало връщане на
изтеглената сума. Банката издавала месечно извлечение, съдържащо всички операции
през съответния период, дължимите лихви и такси, както и минималната вноска.
Ответникът усвоил част от сумата, като след приспадане на извършените плащания
останало непогасено задължение в размер на 2297.39 лева за главница. За ползваните
суми, съгласно ОУ се дължала възнаградителна лихва, а при забавяне плащането на
минималната месечна вноска и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника вземанията по договора били
обявени за предсрочно изискуеми, за което бил уведомен с нотариална покана връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Била подписана и декларация, с която ответникът се
присъединил към застрахователна програма „Защита на плащанията“ и дал изричното
си съгласие дължимата застрахователна премия да бъде начислявана като задължение
по кредитната карта. Наред с това не били платени и дължими месечни такси за
обслужване и за надхвърляне на лимит. Иска се осъждането на ответника да заплати
1
сумата от 2297.39 лева- главница, 402.85 лева- договорна лихва, 155.60 лева- мораторна
лихва, 35.37 лева- банкови такси, 318.00 лева- нотариални такси и 42.31 лева-
застрахователни премии. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите. Твърди се, че не се установява,
предаването на кредитната карта и активирането й от ответника. Оспорва се
изпълнението на задължението за пращане на месечни извлечения. Възразява за
неяснота по отношение на размера на дължимите суми. Изтъква, че не било спазено
изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК, като в договора и ОУ се съдържали множество
неравноправни клаузи. Оспорва се дължимостта на застрахователните премии и
съгласието за тяхното удържане от кредита, както и направените разходи за връчване
на нотариална покана.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за издаване на кредитна карта от 13.04.2018г.,
съгласно, който банката предоставя на ответника револвиращ потребителски кредит с
лимит от 2400 лева. Съгласно приложение 1 към договора е била уговорена годишна
възнаградителна лихва в размер на 19.90%, посочен е ГПР от 36.37%, заедно с взетите
предвид допускания за определянето му и е определена минимална месечна вноска от
3% от общо дължимата сума.
Договорът е подписан от страните, не се констатират нарушения на
изискванията на ЗПК, водещи до цялостната му недействителност, поради което
валидно ги обвързва. В чл. 2.1 е посочено, че картодържателят получава екземпляр от
договора и ОУ заедно с картата в офис на банката. Подписването на отделен
протокол е предвидено при издаването на следващи карти в т. 2.2. При тези уговорки
съдът намира, че подписването на договора удостоверява и получаването на
кредитната карта от ответника.
На същата дата ответникът е подписал и декларация за присъединяване към
застрахователна програма. Предоставен е и е подписан от него сертификат към групов
застрахователен договор. В тях е уговорено месечната застрахователна премия, в
размер на 0.736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит, да бъде начислявана като
задължение по кредитната карта, издадена от банката и превеждана на
застрахователите.
Приета е и ССЕ, което изследва направените от банката начислявания и дава
заключение, че те съответстват на претендираните суми.
Предвид горното съдът намира, че с категоричност се доказва възникването и
2
съществуването на задължения на ответника в размер на сумата от 2297.39 лева за
усвоена и непогасена главница и 402.85 лева- договорна възнаградителна лихва за
периода от 03.12.2019 г. до 20.08.2020 г. От представените документи за връчване на
нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК се установява настъпването на
изискуемостта на задълженията.
Относно мораторната лихва:
В чл. 9.6 от договора е записано, че при неизпълнение на задължение за
минимална вноска на падежа, картодържателят дължи на банката обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху целия усвоен но непогасен кредитен лимит.
Съществен в случая е начинът, по който се определя размерът на мораторната
лихва- като процент (законната лихва) от общата усвоена сума, а не като процент от
просроченото плащане. Така формулирана лихвата не е съобразена с обема на
забавеното изпълнение, като при забава на 1 месечна вноска в размер на 3% от общата
дължима сума (около 72 лева при използване на целия кредитен лимит), се начислява
лихва върху сумата от 2400 лева, представляваща цялата главница. Поради това се
стига до крайно несъответствие между неизпълнението и предвидената за него
санкция. Ето защо, съдът намира, че тази клауза е неравноправна на основание чл. 143,
т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.), защото задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо
обезщетение.
Относно таксите и застраховките:
До същият извод се достига и относно претендираната такса за надхвърлен
лимит, която според т. 1.5 от приложение № 1 е в размер на 5% от размера на
надвишението и се дължи на всеки месечен период, съгласно чл. 7.6, изречение
последно от договора. Така обезщетението придобива размери от 60% на година при
положение, че за използваната сума над кредитния лимит банката получава и
възнаградителна лихва в размер на 19.90%. Ето защо, съдът намира, че тази клауза е
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изменението с ДВ бр.
100 от 2019 г.), защото задължават потребителя при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
Неоснователна е и претенцията за плащане на 2 бр. такси за месечно обслужва.
От приетата ССЕ се установява, че те са начислени за хартиен носител на месечно
извлечение, но от приложеното заявление за кредитна карта е видно, че ответникът е
поискал същото да бъде изпращано на електронен пощенски адреса, като в част
„Контакт“ е посочен такъв.
Неоснователно е и искането за присъждане на нотариални такси. Същите се
определят от нотариуса съгласно, Тарифата за нотариалните такси. По делото са
3
представени доказателства за плащането на суми по сметка на двама нотариуси, но
няма доказателства за какви точно действия са били извършени те.
Не се установява и възникването на задължение за плащане на процесните
застрахователни премии. Съгласно постигнатото съгласие премиите се отчитат от
ищеца и се плащат на застрахователите. Редовното плащане на премията е определящо
за срока на застрахователно покритие- чл. 5 от сертификата, т. е. за това дали се
предоставя съответната услуга. От приетата ССЕ се установява начисляването на
застрахователните премии по сметката на ответника, но не и плащането им на
застрахователите за продължаване действието на застрахователното правоотношение.
Поради това не се установява за този период застрахователния договор да е бил
действащ и ответникът да дължи плащане на ищеца.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 1168.95 лева за разноски за д.т., ССЕ, особен представител и адв.
възнаграждение съразмерно на уважените искове.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ул.
„Околовръстен път” № 260, следните суми: 2297.39 лева- главница по договор за
издаване на кредитна карта от 13.04.2018г. и 402.85 лева- договорна възнаградителна
лихва за периода от 03.12.2019г. до 20.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба в съда на 13.05.2021 г. до изплащането на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за 155.60 лева- мораторна лихва за периода от
03.12.2019г. до 15.04.2021 г. И иска за 35.37 лева- такси за периода 10.04.2019г.-
15.04.2021 г.; за 318.00 лева- нотариални такси и 42.31 лева- застрахователни премии
за периода от 28.03.2019г. до 15.04.2021 г.; като ОТХВЪРЛЯ и претенцията за
договорна възнаградителна лихва само за периода от 21.08.2020 г. до 15.04.2021 г.
ОСЪЖДА ХЮС. Х. ТЮФ., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, сумата от 1168.95 лева, разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
4