Решение по дело №2833/2015 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 ноември 2015 г. (в сила от 15 април 2016 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20154430102833
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 02.11.2015г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  VII граждански състав в  открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и  петнадесета година в състав :

                         Районен съдия : ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело №2833  по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

                   

           Обективно съединени искове с правно основание чл.242, във вр. с чл.128 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ.

                    Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.К.М. против „Мир Плевен”ООД-Плевен, в която се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжността „експерт- ресурсно  обезпечаване” НКПД24226056.Твърди се, че със Заповед№208/30.12.2014г. е прекратено ТПО.Твърди се, че не  е изплатено трудовото възнаграждение за м. ноември 2014г.-362лв.  и декември 2014г.-643лв., обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 110лв. Твърди се, че  се дължи лихва за забава върху главница- неизплатено трудово възнаграждение в размер на 18лв. за периода 01.01.2015г.-31.05.2015г. и 2лв. лихва върху главница от 110лв.  за периода 01.02.2015г.-31.05.2015г. Въз основа на изложеното, моли съда да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе.         Въз основа на изложеното, моли съда, да постанови решение ,с което да осъди ответника да заплати дължимите суми, посочени по-горе, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумите.Претендират се разноски.С определение от 30.10.2015г. е допуснато изменение на исковете претенции, както следва: Предявеният иск на правно основание чл.242 от КТ  за неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2014г. от 362лв. на 202,29лв. , за м. декември 2014г. от 643лв. на 632,41лв., по чл.245, ал.2 от КТ от 18 лв. на 29,59лв.С определение от 30.10.2015г.,  е прекратено частично производството на осн. чл.233 от ГПК относно предявените искови претенции по чл.224, ал.1 от КТ за сумата 100лв., представляваща неизплатено  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г. и  лихва за забава върху тази сума в размер на 2лв. за периода 01.02.2015г.-31.05.2015г.

          Ответникът  е депозирал отговор по чл.131 от ГПК, като оспорва изцяло исковите претенции.

          Съдът, след като се съобрази със становището на ищеца и събраните по делото,  прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Не е спорно, видно от приложената по делото заповед №208/30.12.2014г., е  че ТПО на ищецът е прекратено  на осн. чл.71, ал.1  от КТ прекратяване на трудов договор за изпитване при уговорен срок в полза на работодателя, считано от 30.12.2014г.В представената заповед е посочено, че работодателя дължи обезщетение  по чл.224, ал.1 от КТ за 2 р. дни за 2014г.

 Спорни по делото са въпросите дължи ли ответното дружество на ищцата претендираното трудово възнаграждение на основание чл.242 от КТ; изплатено ли е в срок и дължи ли се обезщетение по чл.245, ал.2 от КТ.

            По иска с правно основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.

           Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото е допусната СИЕ, със задача на ВЛ, след като прегледа документацията при ответника да даде заключение за дължимото трудово възнаграждение.ВЛ е дало заключение, което е прието от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните.ВЛ е посочва, че като е прегледало документацията по делото и при ответника е установило, че дължимата чиста сума за получаване за  м. ноември 2014г. е 202,29лв. , за м. декември 2014г.- 632,41лв.Сумите са начислени във ведомостта, но не са изплатени. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже ,че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен за претендираните суми м. ноември 2014г. е 202,29лв. , за м. декември 2014г.- 632,41лв./чиста сума за получаване/, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

          По иска с правно основание чл.245,ал.2 от КТ.

 Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.Трудовото възнаграждение се дължи помесечно. Ответникът е изпаднал в забава от първо число на месеца, последващ отработения до подаване на ИМ.ВЛ посочва, че общия размер на дължимото обезщетение е 29,59лв. за периода 01.01.2015г.-31.05.2015г.: 8,49 лв. върху 202,29лв. за периода 01.01.2015г.-31.05.2015г. и 21,10лв. върху сумата 632,41лв. за периода 01.02.2015г.-31.05.2015г. Предвид изложеното следва да се уважи предявеният иск за посочената сума и период.

         На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС д.т. върху уважените искове в размер на  100лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.     

        Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото трудово възнаграждение.

         Останалите доказателства и възражения не следва да обсъжда, като неотносими към спора.

          Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ „МИР Плевен”ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114007116, ДА ЗАПЛАТИ  на М.К.М., ЕГН**********,***, сумата  общо в размер 834,70лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение/чиста сума за получаване/ за периода: м.ноември  - м. декември 2014г., както следва за  м. ноември 2014г. - 202,29лв., за м. декември 2014г.- 632,41лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ-16.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

        ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал.2 от КТ КТ „МИР Плевен”ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114007116, ДА ЗАПЛАТИ  на М.К.М., ЕГН**********,***, сумата 29,59лв. за периода 01.01.2015г.-31.05.2015г., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното в срок  трудово възнаграждение.

          ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК„МИР Плевен”ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК114007116, ДА ЗАПЛАТИ   по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 100лв. върху уважените  искове и  разноски за вещо лице в размер на 100лв.

          Постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото трудово възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :