ПРОТОКОЛ
№ 1090
гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
Съдия:Трайчо Г. Атанасов
СъдебниЕлена В. Младенова
заседатели:Светла Н. Каракостова
Татяна К. Златева
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора И. К. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20243100201040 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият К. С. Р. – уведомен от предходно с.з., явява се лично и с адв. Й. Д. –
ВАК – редовно упълномощен от ДП и приет от съда от преди.
Частният обвинител М. В. А. – уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв.
П. П. – ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Свидетелите:
Д. И. И. – редовно призована, явява се лично.
В. И. Р. – редовно призован, явява се лично.
Ю. Г. Т. – редовно призована, явява се лично.
В. М. С. – редовно призована, явява се лично.
И. Д. Н. – редовно призован, явява се лично.
И. Ж. С. – редовно призован, явява се лично.
Р. И. Т. – редовно призован, явява се лично.
Вещите лица:
В. Н. С. – редовно призован, явява се лично.
1
М. Н. С. – редовно призован, явява се лично.
Р. В. Б. – редовно призована, явява се лично.
Р. С. Г. – редовно призована, явява се лично.
Д. К. Н. – редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се лица:
Свидетелите:
М. В. А. – ***
Д. И. И. – ***
В. И. Р. – ***
Ю. Г. Т. – ***
В. М. С. – ***
И. Д. Н. – ***
И. Ж. С. – ***
Р. И. Т. – ***
ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетелите за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК
и правата по чл.121 от НПК, обещават да говорят истината.
Вещите лица:
В. Н. С. – ***
М. Н. С. – ***
Р. В. Б. – ***
Р. С. Г. – ***
Д. К. Н. – ***
2
ПРЕДУПРЕЖДАВА вещите лица за отговорността по чл.291 НК, обещават да дадат
добросъвестно заключение.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраняват от съдебната зала.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274, ал. 1 от НПК.
Искания в тази насока не бяха направени.
На основание чл.274 ал.2 от НПК председателят на състава разясни на подсъдимия и
частните обвинители правата им по НПК.
Нови искания на основание чл. 275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от НПК,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
Подс. Р.: Разбрах обвинението срещу мен. Ще дам обяснения на по-късен етап.
Адв. Д.: Не държа вещите лица да се изслушват след свидетелите, с изключение на
вещото лице, изготвило САТЕ.
Прокурорът: Нямам против да се разпитат вещите лица преди свидетелите.
Адв. П.: Не се противопоставям на това да се изслушат първо вещите лица.
СЪДЪТ, след като взе предвид съгласието на страните, намира че следва да бъде
променен реда на съдебното следствие като пристъпи към изслушване на вещите лица преди
разпита на свидетелите, с изключение на вещото лице С..
С оглед на което
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ хода на съдебното следствие и пристъпва към изслушване на вещите лица.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на СМЕ №12/2024 г.,
изготвена от в.л. В. С. от 17.01.2024 г., находяща се на л.80, т.1 от ДП.
В.л. С.: Поддържам даденото заключение.
На въпроси на прокурора: Посочил съм в изготвената експертиза, че няма как да се
определи колко време след получаване на травмите е настъпила смъртта. Може да се каже,
че е настъпила сравнително бързо, за което се съди по неголемия кръвоизлив в коремната
кухина от разкъсания черен дроб. Такъв кръвоизлив настъпва в рамките на минути. Не се е
развил повече, няма по-голямо количество, което означава, че е в сравнително кратък
период.
На въпроси на адв. Д.: За поредността на травмите и коя от травмите с коя гума е
причинена, мога да кажа следното: няма данни за прегазване от гумите или колелата на
автомобила. Травмите са получени от притискане на тялото от шасито на автомобила и
други части – предполагам окачване и т.н. Поредността на травмите няма начин да се
определи, тъй като няма морфологични разлики между травматичните увреждания,
получени в рамките на минути и секунди.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. Д.: Нямам въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на СМЕ №12/2024 г., изготвена от в.л. В. С. от
17.01.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице за изслушване в днешното съдебно
заседание в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден РКО)
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на комплексната
4
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л. д-р Р. Б. и в.л. Р. Г.,
назначена с постановление по ДП №16/2024 г. на РУ Девня, ОДМВР – Варна, находяща се на
л.2, т.2 от ДП.
В.л. Б.: Поддържам заключението.
В.л. Г.: Поддържам заключението.
В.л. Г. на въпроси на прокурора: Това, че той е стоял в колата след като се е случил
инцидента, такова поведение може да се обясни в ситуация на стрес, когато имаме една
астенична форма на страха, т.е. остава на едно място и вцепенен.
Прокурорът: Добре, но после се отцепеняваш и правиш действия с колата и после
пак се вцепеняваш, когато идват свидетели
Адв. Д.: Това са Ваши съждения.
В.л. Г.: Той има себезащита. В един момент той може да включи тази себезащита
независимо от състоянието си и да извърши действия.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. Д.: Нямам въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, изготвена от в.л. д-р Р. Б. и в.л. Р. Г., назначена с постановление по ДП №16/2024
г. на РУ Девня, ОДМВР – Варна.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещите лица за изслушване в днешното съдебно
заседание в размер на от по 80,00 /осемдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден 2
бр. РКО)
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на изготвената
5
фоноскопна експертиза от в.л. Д. К. Н. №8 от 08.03.2024 г., находяща се на л.16, т.2 от ДП.
В.л. Н.: Поддържам даденото заключение.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. Д.: Нямам въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на изготвената фоноскопна експертиза от в.л. Д. К. Н.
№8 от 08.03.2024 г.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.
Свид. И. Н.: Бях изпратен на ПТП в гр. Суворово. Отидохме с колегата. На място
колегите от Девня, които бяха запазили местопроизшествието. Доколкото си спомням
издадох констативен протокол за настъпило ПТП със загинал. Към него момент работих като
младши автоконтрольор към Сектор ПП.
На въпроси на прокурора: Не помня датата. Това стана зимен месец. Мисля, че
беше мокро времето. Когато отидохме вече беше тъмно. Беше към 17:30-18:00 часа. Не съм
говорил с водача на автомобила. Имаше разследващ полицай на място, който беше поел. Не
помня подробности.
Прокурорът: Моля на основание чл.281 от НПК да се прочетат показанията на
свидетеля от 30.01.2024 г. в частта: „Водачът на автомобила заяви“ и нататък.
Адв. Д.: Споделям становището на държавното обвинение. Да се прочетат.
СЪДЪТ разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК.
Подс. Р.: Разбирам, че прочетените показания ще се използват при постановяване на
присъда. Давам съгласие.
Адв. П.: Да се прочетат.
6
Предвид становищата на страните, СЪДЪТ намира, че са налице основанията на
чл.281, ал.1, т.2, вр. ал.5 от НПК за прочитане показанията на свидетеля, доколкото заявява,
че не си спомня подробности, като на основание чл.281, ал.7 НПК съдът уведомява
подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свид. И. Н., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 30.01.2024 г., находящи се на
л.67, т.1 от ДП в частта от „Водачът на автомобила Р.“ до края на абзаца.
Прочетоха се.
Свид. Н.: Всичко е така, както прочетохте.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им
същият бе освободен от залата.
Свид. Р. Т.: Към него момент работих в РУ Девня от около 5 години. В деня на
случилото се бях автопатрул с колегата С.. Получихме сигнал от дежурния, че в Суворово е
блъсната жена. Като пристигнахме на място, установихме, че жената е починала вследствие
на удара. Господинът беше тестван за алкохол и наркотици, пробите бяха отрицателни.
Господинът Беше видимо разстроен.
На въпроси на прокурора: Не помня на коя улица беше местопроизшествието. Пада
се на улицата, на която те живеят – случката става пред къщата им. Автомобилът беше
насочен към главния път, а жената се падаше в задната част на автомобила. Не помня дали
предна дясна.
На въпроси на адв. Д.: Под „главния път“ имам предвид тази, която отива към
центъра, пътят, който отива към с. Дръндар и пресечката вдясно всъщност е там, е където
става произшествието.
На въпроси на прокурора: Ние запазихме произшествието. Доколкото помня,
водачът каза, че не е разбрал как е станало. Съседите казаха, че той е трудноподвижен и че
тя има проблеми със слуха. Той каза, че е дал автомобила назад и не е видял госпожата още
при излизането.
На въпроси на адв. П.: Имаше някакви съседи на място и доколкото помня бяха
казали, че не са били в лоши отношения, че няма умисъл в действията на господина. Мисля,
7
че те не са били преки очевидци.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им
същият бе освободен от залата.
Свид. И. С.: За случая помня, че отидохме заедно с колегата за ПТП с пострадало
лице. Господинът беше в колата, подсъдимия. На земята лежеше възрастна жена, която беше
в безпомощно състояние и имаше кръв около нея. Нямаше някакви жизнени функции –
личеше си, че е мъртва. Докладвахме на дежурния и на място пристигна екип на ЦСМП,
които установиха смъртта.
Водачът беше изпробван от колегата Т. за алкохол. Имахме съдействие от КАТ –
Варна да го проверят за наркотични вещества.
На въпроси на прокурора: Говорих с водача. Той беше в колата, понеже е инвалид и
няма как да слезе. Обясни ми, че жена му е била зле със слуха. Той й е казал да се дръпне, но
понеже е трудноподвижен и не е могъл да се обърне да се огледа хубаво дали не е зад колата,
дал е назад, не е усетил как я събаря, минава върху нея и чак когато усеща че има нещо под
колата, тръгва напред и мисля, че тогава е станала фаталната маневра да мине през главата й.
Разговарях с него. Обясни, че не е искал да го направи, съжаляваше. Доколкото се сещам е
видял някакви комшии да махат, ако не се бъркам.
Прокурорът: Моля на основание чл.281 от НПК да бъдат прочетени показанията на
свидетеля от „разговаряхме с водача на автомобила“ до „и същата не помръднала“.
Адв Д.: Не виждам противоречие. Тук въпросът е само един – какво е казал относно
това накъде се е движил.
Свид. С.: Това, което ми каза господина е, че е искал да изкара колата назад като дава
надясно, но тя е минала зад колата.
Прокурорът: Поддържам искането си.
Адв. Д.: Не виждам противоречие, но нека се прочетат.
Адв. П.: Да се прочетат.
Подс. Р.: Давам съгласие.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че следва да се прочетат
показанията на свид. С., дадени на фаза ДП, като на основание чл.281, ал.7 НПК уведомява
подсъдимия, че тези показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Предвид горното и на осн. чл.281, ал.1 т.1, вр. с ал. 5 от НПК, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетеля И. С., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 21.02.2024 г., находящи
се на л.75, т.1 от ДП в частта „Разговаряхме с водача на автомобила“ до „и същата не
помръднала“. Прочетоха се.
Свид. С.: Това, което прочетохте, е вярно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им,
същият беше освободен от залата.
Частният обвинител М. А.: За случая мога да кажа следното: Я. ми е майка. На
датата на инцидента К. Р. я донесе по обяд. Д., дъщеря ми, излезе навън и я посрещна.
Помогна й да влезе вкъщи. Той тръгна с колата и не ни каза къде отива. Мъжът ми влезе и ме
пита той къде е и казах, че не знам и че не съм го питала. Аз му звъннах и той каза, че е в
банката. Около 14:50 часа той идва, взима я. Дъщеря ми й помага да излиза и да влезе в
колата. Към 16:00 часа ми звъни и ми казва, че е минал с гумите на колата отгоре й на майка
ми. Аз първо си помислих, че нещо не съм разбрала, не можах да разбера правилно. Питах
го дали правилно съм чула. Той каза „да“ и да отивам. Казах му, че нямам превоз и не мога
да ида. Питах дали е жива. Каза, че й вика „Я.! Я.!“, но тя не се обажда. След това звъннах
на дъщеря ми отвътре. Зет ми работи, има сервиз. Зет ми дойде вечерта, взе мен и мъжа ми.
Тръгнахме за Суворово и като отидохме вече бяха взели майка ми. Като влязохме, той
седеше на стола и каза, че не знае какво е направил и не помни. Това е.
На въпроси на съда: Отношенията между двамата бяха такива: те бяха приятели,
живееха заедно в Суворово. Тя си искаше картата от него. Той не искаше да я дава. Това е
картата за банката, за пенсията. Той казваше, че щял да каже на социални грижи да й спрат
пенсията. Майка ми към него момент куцаше с крака. Чуваше си нормално като за годините
си. Припадъци е нямала, беше си добре. Знаеше къде отива, знаеше върви. Беше в състояние
на всичко.
Като ми дойде майка ми на гости тогава, дъщеря ми и синът ми се готвиха да отиват
на магазина. Деси направи на баба си едно кафе и ние си почнахме да говорим с майка ми.
Майка ми ми каза, че чуждият мъж си остава чужд мъж на жена си. После почнахме да
говорим. Седнах на дИ.а, а тя така отстрани беше. От К. не ми се е оплаквала.
Аз за Р. не знам какво да кажа. Първия път се разбирахме много добре двамата. Моето
мнение е, че парите бяха в него, той не даваше пари на майка ми тя да разполага като жена
да си купи каквото й е необходимо. Последния път като дойде не мога да си спомня дали
9
беше боса или с чорапи, беше доста отслабнала. Тя му нямаше доверие да пие хапчета от
ръката му. Той като искаше да й дава хапчета, казваше „моето момиче“… Той казваше, че тя
не му има доверие и не му вярва да пие хапчета.
Те живееха в Суворово в неговата къща. Тя по едно време имаше пердета на двете си
очи. Той беше в Германия. Майка ми го извика той да дойде да й помогне за очите. Той
дойде. Тогава имаше два крака и беше здрав. Помогна й с очите, с пердетата, прогледна
майка ми и след това вече дето му рязаха крака. Те заживяха заедно той като се върна от
Германия. Преди това тя си беше при мен.
На въпроси на прокурора: На майка ми единия крак е по-къс от другия. Тя вървеше
бавно с бастун. Не можеше да върви бързо. Понякога трябваше и придружител, тъй като
понякога я болеше крака, бяха й студени ръцете, че нямаше оросяване, виеше й се свят. Него
ден беше с бастун. Не знам каква е думата – бастун с такова за лакътя.
Него ден майка ми дойде около обяд. К. с нея у нас е идвал, когато имаше два крака.
След това не можеше да идва, тъй като не можеше да слезе от колата. Той я чакаше в колата.
Аз у тях съм ходила. Той у тях се придвижва с количката. Къщата е на нивото на земята,
стълби имаше май на портата на влизане в двора. Вътре в къщата се придвижваше с
количката.
На въпроси на адв. П.: Относно банковата карта – той казваше, че майка ми имала
деменция и като й дава пари, тя не помнила къде ги оставя, къде оставя личната си карта.
Той личната й карта държеше при него си. Казваше, че тя не може да се оправя с пари. А тя
можеше – можеше да иде на магазина, да си купи каквото иска. Понякога забравяше вкъщи
къде си оставя картата. Тя банкоматната карта си искаше от него, но той не искаше да й я
дава. Това не мога да кажа кога се случи – може би месец имаше.
На въпроси на прокурора: Аз К. го питах какво е станало вече по-късно, тъй като не
мога да разбера – жива излезе от вкъщи… Като я погребахме, преди 40тия ден,… Докато
бяхме там, сме разговаряли. Той не знаел какво е направил, не могъл да разбере, не помни,
съжалявал. Ако знаел, че така ще се случи, щял да я остави вкъщи.
На въпроси на адв. П.: От друг не съм чувала какво се е случило.
На въпроси на адв. Д.: Аз в Девня живея в блок, на първия етаж. Няма възможност
да се качва човек с количка, има стъпала.
Банкоматната карта майка ми беше в състояние да я ползва, но трябваше някой да ги
изтегли от банкомата. Тя сама не можеше да изтегли пари. Ползвахме неговия телефон, тя
нямаше телефон.
На въпроси на съда: Можеше да ползва обикновен телефон. Мобилен телефон не
можеше да използва. Обикновен телефон с копчета можеше да ползва, като моя – мобилен с
копчета. Тя такъв можеше да ползва, но нямаше. Те ползваха неговия телефон. Той беше
казал, че ще й купи, но аз не съм го видяла тоя телефон. Каза, че й купил и не можела да се
оправи с телефона.
10
Относно здравословното състояние на майка ми: имаше перде и К. й помогна; имаше
главоболие и замайване, нямаше оросяване – краката и ръцете все бяха студени.
Майка ми му помагаше на К., където не можеше той – като излизаха тя му буташе
количката, за баня ли, тоалетна ли, помагаше му майка ми. Той й помагаше, ама…
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към частния обвинител.
Свид. Д. И.: Майка ми пропусна много неща, но тя от притеснение и аз ще ги кажа.
Мога да кажа какво беше обяснението на господина за инцидента: те са отишли на аптеката
той да й купи лекарства за корема, тъй като тя имаше гастрит. След това са отишли на
магазина до тях, напазарували са, прибрали се и той й казал да остави покупките. Тя слязла
от колата, оставила ги в двора на масичката и той я извикал обратно да й даде лекарствата,
извикал я към шофьорската страна. Не е била зад колата, а от неговата страна. Той й
извикал, тя не го чула. Тя е отишла към него и от там вече той я блъска. Това го знам лично
от него. Имаше и свидетели. Магазинерката, която е отвън, може да потвърди, че е имало
надежда за баба ми…
Това беше неговото обяснение – че са напазарували, че тя е слязла в двора да остави
покупките. Купили са месо и хляб. Даже вечерта като ходихме нямаше нито месо на масата,
нито хляб. Той ми беше казал да изляза да видя месото и хляба, защото нямаше какво да яде.
Даже сестра му изкара пари да му взема за ядене и цигари от магазина, където разговарях с
магазинерката.
На въпроси на съда: Аз съм живяла в Суворово с приятеля си. Ходила съм на гости
при баба ми и той я караше с колата. Не съм била постоянно с тях и не мога да кажа какви са
били точно отношенията им. Мога да потвърдя това, което каза майка ми – че тя си искаше
картата и в последния ден тя ми каза, че й е много мило за нас и че всеки сам си знае. Тя не
искаше да ни притеснява. Тя е живяла при нас, ние сме я гледали. Беше възрастен човек и се
притесняваше. Ходеше с памперс. Не мога да кажа какви са им били отношенията.
Аз Р. не мога да си го обясня. Както каза майка ми, те са имали добри отношения. Той
даже ми е помагал – карал ме е на Девня, аз ходих при тях, те идваха. Не сме очаквали това
нещо. Не е естествена смърт това…
На въпроси на прокурора: Аз бях при майка ми, живеех там. Баба ми аз я
посрещнах долу, около обяд, 12 часа и нещо. Разстоянието от колата до апартамента го взе
бързичко, като има на кого да се подпре. Аз я държах. Тя като беше сама си ходеше по-
бавно, но с човек – по-бързо. Тя си беше с патерица. Като слезе от колата не помня дали
беше с патерица. Тръгна си към 3 без 15-10. Аз я изпратих. Тогава беше с патерица.
На въпроси на адв. П.: Лично с магазинерката съм разговаряла като ходих на
магазина. Тя е свидетел на инцидента и ми каза, че е имало надежда, защото свидетел, който
11
е бил на инцидента, е викал да спре колата, че има дете или има човек под колата,
свидетелят е отишъл до магазина да поиска помощ и лично магазинерката се е обадила на
112. Тя като отишла до колата е видяла, че има надежда, но тя докато прибяга, той минава.
На въпроси на прокурора: Покупките са ги правили след като са си тръгнали от
майка ми, в Суворово. Там е купил и лекарства.
Свид. И.: Ние не знаем как се е случило. Тя е висока жена, той е опитен шофьор. Има
няколко изкарани категории, има си огледала, колата е ниска, той си вижда всичко. Има и
изкуствен крак, който рядко използва, но в онзи момент така си караше колата.
На въпроси на адв. П.: Баба ми като каза „всеки сам си знае“, не знам какво имаше
предвид. Тя се притесняваше да не притеснява нас. Баща ми искаше да й направи кухнята и
тя да живее там. Проблемите й бяха, че е възрастна жена… Не знам дали е искала помощ в
отношенията си с К..
На въпроси на адв. Д.: Психичното състояние на баба ми беше стабилно. Господина
ни каза, че има рак. Не е доказано от наша страна. Тя си знаеше, че има гастрит.
Отношенията им не мога да кажа какви са били, не съм била с тях. И да са се карали или да
са говорили пред мен, аз не съм казала нищо
Адв. Д.: Имам искане да се прочетат показанията на свидетелката от 23.02.2024 г.
като ме интересува най-вече частта, касаеща въпросите за психическото състояние на баба й
и отношенията й с подсъдимия.
Свид. И.: Баба ми не беше луда.
СЪДЪТ намира искането на защитата за прочитане показанията на свид. Д. И.,
дадени на фаза ДП за основателно, поради което и на осн. чл.281, ал.1 т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетелката Д. И., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 23.02.2024 г.,
находящи се на л.76, т.1 от ДП в частта относно отИ.е на пострадалата на гости и в частта
относно психическото й състояние. Прочетоха се.
Свид. И.: Това, което прочетохте, е вярно. Пропуснах да кажа, че тя, когато искаше да
остава на гости, той не я пускаше да остава с оправданието, че няма кой да го гледа.
12
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
Свид. В. Р.: За случая мога да кажа следното: аз бях малко по-болен тогава. Бях с
бастун. Тръгнах така надолу по главния път и от там има една пресечка, дето е магазинчето
и на втората пресечка тъкмо си минавам и чувам плач. Жената крещи и вика, плаче, вика
„помощ“. Тя беше под колата. Аз, колкото можех, се притекох на помощ, колкото можех
бягах с бастуна. Виках на К. да спре и му махах с ръката. Докато стигнах при него колата,
направи „брум“ и жената влезе под колата. Жената чух, че се казва Баба Я.. Аз 20 години не
съм бил в Суворово.
Първо като ги видях, аз отивам надолу по главния път… Жената беше до колата и
пищеше. Беше плътно до колата – мисля, че от лявата страна като гледаш пътя напред – все
едно от шофьорската страна. Пищеше жената и аз колкото можех тичах да дам помощ.
Виках на Бай К. да спре колата. Колата направи „брум“ и жената слезе под колата. Той спря
колата и казах, че ще търся помощ. Каза да бягам бързо. Отидох до магазинчето, защото
нямаше хора на пътя, казах на Ю.на, че жената е под колата.
Жената като влезе под колата, тя беше напречно под колата, от лявата страна на
колата, с крака към бордюра. Главата беше от лявата страна, краката към бордюра. Аз докато
бягам до Бай К. и му викам да спре, колата изведнъж направи „брум“ и жената влезе. Жената
остана в средата на колата с краката към бордюра. Не знам как стана…
„Лявото на автомобила“ е от шофьорската страна. Колата беше срещу мен. Жената
беше вдясно на колата, но моя лява страна. Колата беше до бордюра. Ако говоря от името на
шофьора, жената не знам от коя страна щеше да бъде. На мен жената ми е от лявата страна.
Аз ходих при нея, тя ме гледаше и поемаше въздух и беше под колата, краката й към
бордюра.
Така както го обясняваме сега, жената се е намирала от дясната предна част на
автомобила, погледнато от страната на шофьора.
На въпроси на адв. Д.: Автомобила беше насочен към главния път, не му знам
името. Улица „Острата чешма“ знам, че е другия главен път. На Бай К. не знам как се казва
улицата. Има главен път, по който вървя. Има и друг главен път, който знам, че е „Острата
чешма“. Магазинчето е на кишето.
Трудно виждам без очила.
СЪДЪТ предявява на свид. Р. скица, илюстрирана в САТЕ, л.97, т.1 от ДП, фиг.2.
Свид. Р.: Аз идвам от ул. „Острата чешма“, завивам на дясно по улицата на Бай К..
Стигайки до началото на улицата на Бай К. виждам и чух, че някой вика. Тогава се насочих
към къщата на Бай К. и видях ситуацията, за която казах.
13
На въпроси на прокурора: Колата беше с фаровете насочена към мен. Жената беше
от мое ляво, от гледна точка на водача – дясно. Краката й бяха към бордюра – към къщата на
Бай К..
На въпроси на съда: След като казах на К. да спре колата, той спря и каза да търся
помощ. Аз отидох да търся помощ. Влязох в магазинчето. Казах на жената в магазина какво
е станало. Вече като отиваме и гледаме – колата беше обърната на дясната страна, мое дясно.
Колата гледаше надолу. Не към мен, а надолу… Като се върнах колата беше обратното.
Стоповете на колата бяха към мен.
После викам „Бай К., какво направи?!“. Той не каза нищо. Видях после полицаи. Тя
още си дишаше жената, ама… Полицаите дойдоха, на мен после лошо ми стана.
На въпроси на прокурора: В колата не съм видял музика. Не съм чул. Прозореца на
Бай К. беше затворен. Отворени врати не съм видял дали е имало, видях само жената. Като
казах на Бай К., че жената е под колата, той в колата вика „къде е тя?“. Не помня дали си е
отварял вратата да види. Казах му, че ще търся помощ да извадим жената. Нямаше звуци от
жената през това време, не плачеше.
Според мен да ида до магазина от колата горе-долу 5 минути ми отне като време.
Върнах се на място с Ю.на и тя се обади на комшийката, не знам как се казва. Върнахме се
на място трима. Колата беше от дясната страна. Питах К. какво прави. Питах го защо я е
преместил и той не каза нищо. Жената като я видях първия път, не съм видял дали е с
патерица или не.
Времето беше дъждовно, беше студено, нещо като сняг прелиташе. Улицата беше
мокра. Беше горе-долу към 16:00 – 17:00 часа, не съм гледал часа. Като бях малко болен
януари проблем имах с краката. С очите виждам, ама не ясно.
Когато се върнах с помощта, жената не издаваше звуци. Само ме гледаше в очите,
защото бях до нея и поемаше въздух. К. не е излизал от колата.
На въпроси на адв. Д.: Горе-долу 4-5 минути ми отне да ида до магазина в едната
посока. В магазина не съм се бавил, най-много 1-2 минути, докато кажа какво е станало.
Разстоянието от „Острата чешма“ на ъгъла, където виждам какво се случва, до колата, горе-
долу е между 30-40-50 м. Като отидох в магазина не бях на себе си, казах на Ю.на, че трябва
да отиваме на помощ, тъй като жената влезе под Бай К. и жената веднага затвори магазина.
Казах й, че има човек под колата, жена.
Според мен да измина разстоянието от ъгъла, където видях какво става, до Бай К. ми
отне най-много 3 минути, може да са и 4-5, тъй като колкото можах, се засилих. Толкова
предполагам… Бягах с бастуна и махах да спре колата.
На въпроси на адв. П.: Аз като отидох и му махах с ръцете, той загаси колата. Казах
му, че отивам за помощ и тогава загаси. Като се върнах пак беше загасена, но беше
обърната.
Свид. Р.: Тъй като живея във Франция, ще помоля повече да не съм призоваван. Аз
14
съм асистент на болната ми жена и не мога да идвам.
Съдът служебно констатира противоречия в показанията на св. Р. дадени пред съдия
в ДП, с тези от съдебното следствие, поради което и на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетелката В. Р., обективирани в протокол за разпит на свидетел пред съдия от 25.01.2023
г., находящи се на л.63, т.1 от ДП. Прочетоха се.
Свид. Р.: Това което прочетохте е вярно, така беше.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и със съгласието им
същият бе освободен от залата.
Съдът обявява почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:15 часа в присъствието на всички страни.
Свид. Ю. Т.: За случая помня следното: него ден бях на работа. Работя в хранителен
магазин. Дойде тогава В., преди 16:00 часа, мисля. Видях, че е притеснен. Каза да ида да му
помогна. Каза „К. така и така направи“. В. беше много объркан. Не разбрах за детето ли,
жената ли ми говореше и каза да помогна да извадим някой от под колата. Аз не можах
много да разбера в първия момент. Казах, че ще заключа магазина и ще дойда да видя какво
става, тъй като не разбирам. Заключих и той ми разправяше, че видял К., че е блъснал жена
си. Казах му да идем да видим. Отидохме и той вече беше преместил колата. Тя беше на
земята вече и само дишаше. Първата ми реакция беше да звъннем на съседката, защото ги
знам само като Чичо К. и Баба Я.. Звъннах й и тя дойде. Казах й да звъннем на 112, тъй като
жената още диша и да се реагира на време, да дойде линейка. Съседката е В.. Звънна на 112.
Бях бременна тогава във втория месец и тя ми каза да се махна от там, за да не стане нещо с
бебето. Аз поначало не исках, но се съгласих, тъй като така или иначе трябваше да се вземат
децата от детска градина. Нашите деца имат разлика 1-2 месеца. Казах й, че ще отида да ги
взема и после ще се върна в магазина – ако има нещо, да ми звънне. Като се върнах в
магазина, полицаите вече бяха там.
На въпроси на съда: Като възприех ситуацията, аз идвах от ул. „Острата чешма“ и
колата беше на другата страна. Беше със задницата към мен, малко по диагонал. Тялото
беше зад колата. От моята гледна точка, жената беше зад колата вляво, горе-долу на 3-4 м от
колата. Тогава В. се развика на К., че му е казал да не мести колата. К. каза, че е преместил
колата да я освободи и да не пречи ако някой реши да мине. Аз като отидох, К. беше в
колата. Нямаше други хора освен нас тримата, които отидохме. Откакто дойде В. докато
отидем на място беше 1-2-3 мин най-много. Разстоянието от магазина до колата е към 100 м,
15
не мога точно да кажа. Магазинът е на другата пресечка, а къщата е на ъгъла и аз минавам
от другата страна, от „Острата чешма“.
На въпроси на прокурора: Съседката се казва В.. Тя си беше у тях. Ние сме къща до
къща, съседки сме. Нейната къща е точно на тази пресечка. Аз се обадих на В. когато бях на
място и видях.
В. каза, че е видял как тръгва напред, той бил махал и бутал, за да му попречи да
продължи, но той не е спрял. След това е казал на К. да изчака и че отива да намери човек,
за да я извадим от под колата.
Когато отидох на място, жената дишаше все още и гледаше с едното око. Извиках й,
но тя не реагира. В. каза, че колата е преместена и че му е казал да не мърда колата и да чака
да извика някой, а той я е преместил. Аз с К. не съм говорила. Питах го просто „Какво
направи?!“. Вратата му беше отворена.
В Суворово има няколко магазина.
На въпроси на адв. Д.: В. като дойде в магазина беше доста паникьосан, много
уплашен, пребледнял. Беше и болен тогава, дали нямаше операция скоро време. Знам, че
беше много болен. Каза ми, че К. е прегазил жена или дете – нещо такова, аз така го разбрах.
В. каза, че жената е изпищяла, след като колата е минала отгоре й.
За отношенията между К. и Баба Я., мога да кажа, че той се грижеше за нея. Имаха си
някакви конфликти, но нормални като за всяко едно семейство. Идваше тя пеша до магазина
– куцаше с единия крак. Тя и зимата е идвала на магазина. В магазина тя е плащала само в
брой. Тя забравяше напоследък доста. Да е объркана и да се губи нямам впечатление.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и със съгласието
им, същата беше освободена от залата.
Свид. В. С.: На 16.01.2024 г. в 15:30 ли, и 20 ли – ми звънна телефона. Аз миех
чиниите. Дъщеря ми беше пуснала музика и прахосмукачка. Звънна ми съседката. Аз
излязох в коридора, тъй като беше шумно и не чувах. Тя ми каза да изляза, че К. сгазил Баба
Я.. Аз се стреснах и тя каза, че това става до тях. Аз излязох, взех си якето и с телефона
излязох. Нашия дом се пада на ул. „Дунав“ и на ул. „Острата чешма“. Излязох на място и
виждам Баба Я. долу, дишаше все още. Звъннах на 112 за линейка. Това мога да кажа.
На въпроси на съда: Аз идвам всъщност от ул. „Острата чешма“. Къщата ми е на
ъгъла на ул. „Дунав“ и ул. „Острата чешма“.
Автомобилът беше напречно на самата улица, със задница към дома на К. Р. и с
предницата сочеше към съседката, която е отсреща. Аз като вървя по улицата, колата беше
вдясно, по-напред. Беше някак си настрани спряна. Жената беше паднала по средата на
улицата, приблизително на 5 м от колата.
16
На въпроси на прокурора: К. беше в колата с отворена шофьорска врата. К. не е
питал как е Я.. Той просто беше на доста далечно място. Аз не съм мърдала от мястото, на
което бях застанала. К. беше с телефона в ръка и нещо се опитваше по телефона да прави…
Не е питал как е Я. докато аз бях там, не съм чула. Обяснения дали е местил колата от него
не съм чула. Аз не знаех, че колата е изместена. Аз не съм чула да е обяснявал на някой дали
и защо е местил колата.
Баба Я. се придвижваше с бастунка – от тези новите патерици, които захващат и
лакътя. Придвижваше се много бавно. Аз, като шофьор, когато излизах от вкъщи, винаги
внимавах и като се качвах в колата внимавах дали идва. Тя имаше навика винаги да се
подпира по колите. Тя е дребна и не се виждаше и винаги се оглеждах. Понякога чуваше,
понякога не чуваше. Трябва да й повтаряш едно и също нещо няколко пъти. Не знам откога е
така със слуха. Аз живея 17 години в Суворово и от тогава я знам. Тя живееше в съседната
къща на семейни начала с един човек и тя все недочуваше.
На въпроси на адв. П.: Аз разговор с К. не съм провела тогава.
На въпроси на адв. Д.: Аз когато излязох, В. каза, че човек е прегазен. Не е уточнил
какъв човек. Каза, че не е видял жена ли е, дете ли е – „аз помислих, че е дете“. Тя Баба Я. е
дребничка, слабичка, няма 50 кг. Самата улица е кална с коловози, неасфалтиран път, зима е
и човекът помислил, че…
За психическото състояние на Баба Я. мога да кажа, че жената според мен – въпреки
че не съм медицинско лице, беше с деменция. Аз всеки ден когато я виждах, я питах какво
прави и как е. Тя все питаше майка ми какво прави, а майка ми е починала. Всеки ден едно и
също – аз й казвах, че майка ми е починала, а тя казваше, че нейната майка е починала вчера
и почваше да плаче. Със зрението беше добре – четеше без очила след операцията. Преди
операцията не виждаше, беше почти сляпа. К. я водеше до тоалетната за ръка. Не знам сега
дали е виждала надалеч. Правеше ми впечатление, че взимаше вестника и четеше.
За състоянието на В. мога да кажа, че беше стресиран, уплашен. Аз го сложих да
седне на съседната пейка, тъй като знаех, че здравословно не е добре, едва-едва стоеше на
краката си. Беше много наплашен.
За отношенията между К. и Баба Я. мога да кажа, че бяха нормални семейни
отношения. Я. се грижеше за К. и К. се грижеше за Я.. Аз не мога да кажа дали я е обичал
или мразел. Щом са заедно, никой не ги е карал насила да живеят.
Адв. Д.: Моля да се прочетат показанията на свидетелката в частта относно
здравословното състояние на покойната Я. – за зрението, включително частта за
отношението на К. към нея.
СЪДЪТ намира искането на защитата за прочитане показанията на св. В. С., дадени
на фаза ДП за основателно, поради което и на осн. чл.281, ал.1 т.1 от НПК,
17
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ВКЛЮЧВА като доказателствени средства по делото показанията на
свидетелката В. С., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 23.01.2024 г.,
находящи се на л.65, т.1 от ДП в частта относно здравословното и психическото състояние
на пострадалата, както и в частта относно отношенията между подсъдимия и пострадалата.
Прочетоха се.
Свид. С.: Това е така, както прочетохте.
Тя беше градинарка и той й се караше примерно да не излиза навън, когато вали.
На въпроси на прокурора: Баба Я. пред мен е плакала. Плачеше си за майка си
малко, кратко и тихичко и после забравяше.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и със съгласието
им, същата беше освободена от залата.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на съдебна
автотехническа експертиза №1112 по ДП №16/2024 на РУ Девня, изготвена от проф. инж. М.
С., находяща се на л.95, т.1 от ДП.
В.л. проф. инж. С.: Поддържам даденото заключение, като искам да дам едно кратко
обяснение. По частичните следи, които са намерени и установени, че са от гумите на
процесния автомобил, може да се определи категорично в коя посока е бил насочен
автомобила с предната си част, но не може да се определи в коя посока се е движил.
Посоката на движение е определяна по показанията на свидетелите какво е било
намерението, накъде да се пътува.
На въпроси на прокурора: Относно стр.7 от експертизата – това, че К. Р. е потеглил
от портата на дома му на заден ход, се извлича от следното: той е паркирал първоначално
наполовина влязъл във вратата; казал е, че ще отиде до магазина и трябва да се насочи към
ул. „Острата чешма“, което означава, че трябва да направи заден ход със задна част към ул.
„Хаджи Димитър“ и да потегли към ул. „Острата чешма“.
Свидетелските показания относно това къде е била жената не променят заключението
на експертизата.
Защо не е избегнато произшествието нямам обяснения.
18
Адв. Д.: Искам да взема отношение за постановлението за назначаване на САТЕ, като
считам, че 90% на въпросите са зададени некомпетентно към вещото лице. Уважавам
неговата компетентност като вещо лице, но въпросите са зададени некомпетентно към него и
аз се чудя как е отговорил.
На първо място: да се определи мястото на удара – как да се определи това място,
когато автомобила няколко пъти е тръгвал напред-назад, маневрирайки. Кой може да
определи мястото на удара освен евентуално свидетел-очевидец, който евентуално да
обясни? Това, според мен, не е въпрос от компетентността на вещо лице. Каква е била
скоростта на автомобила?
Хайде да започнем от най-важния въпрос. Вещото лице С. беше в залата при
изслушване на вещото лице по СМЕ. Ами той е категоричен, че прегазване с гуми няма.
Така ли е? Това се твърди от обвинителния акт и въз основа на тези твърдения, вещото лице
прави тези заключения. То излиза, че прегазване с гуми няма, така че напред-назад, гуми
при дадения случай няма. Казвам го за сетен път.
В.л. С.: Искам да отговоря на забележката. Може да оставим само термина
“прегазване“. От положението, в което е намерена пострадалата, съм стигнал до
заключението, че след като е била напречно, е по-вероятно да е прегазена от гумите. В
протокола за оглед няма подробно описване на следите по дрехите й, но съдебния лекар е
можел да разгледа отблизо и подробно и се доверявам, че прегазване от гумите не е имало
следи, а е имало „прегазване“, т.е. пострадалата е попаднала между левите и десните гуми,
като е била притисната от дъното на автомобила.
До мястото на удара има обективни находки – шал и канадка, както и следа от гума
на автомобил върху шала. Шалът, предполагам, е паднал в момента на прегазването и е
останал на място, така че има основание да се счита, че прегазването е станало между този
шал и канадката, по посоката на движение, което се вижда по разположението на следата.
Относно това, че канадката е върху купчината чакъл, мога да кажа, че същата не е
далече от падналия шал или кърпа. Тази канадка при началната фаза на прегазване може да
бъде притисната и да отхвръкне и да падне там, където е намерена. Няма съмнение за мен,
че канадката е паднала там в момента на прегазване.
Относно това в какъв момент са оставени всички следи от гуми, трябва да се вземе
предвид, че пътната настилка е била мокра и ако е имало стари следи, като се има предвид,
че характера на следите е такъв, че част от тях са оставени от разнесения от чакъла бял прах;
цялото тяло на пострадалата е покрито с бял прах като каша от влажната настилка и ако са
били стари следи, при тази мокра настилка, те биха били размити, тъй като не са следи от
триене на гумите по асфалта с оставяне на частици гуми в процес на спиране, които са малко
по-трайни, а са следи от този бял прах. Всяко навлажняване, дори и без силен дъжд, те се
размиват и не могат да бъдат скицирани. Т.е. те са оставени на деня на произшествието. Тези
следи, които са по-близо до вратата показват, че първоначално движението е било със
задницата към ул. „Острата чешма“ и след това тръгват към ул. „Хаджи Димитър“ показват,
19
че са оставени сутринта, когато Р. е тръгнал със съпругата си за лекарства мисля, като е
тръгнал към ул. „Хаджи Димитър“. Останалите следи са по-частични и са съпроводени от
някои кафяво-червени петна, за които се смята че са от кръвта на пострадалата, са оставени
по време на произшествието.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме.
Адв. Д.: Нямам въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на съдебна автотехническа експертиза №1112 по ДП
№16/2024 на РУ Девня, изготвена от проф. инж. М. С..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице за изслушване в днешното съдебно
заседание в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, платими от бюджета на съда. (издаден РКО)
СЪДЪТ приканва подс. Р. да даде обяснения.
Подс. Р.: Искам да дам обяснения. Първо искам да започна с това, че съжалявам
много за това, което се случи. Не съм искал. (Подсъдимият плаче) Не мога да се оправя. Не
съм искал. Не знам защо така ме обвиняват.
В деня на случката трябваше да отида до Девня да си взема лекарства. Така стана, че
бях закъснял, защото тези лекарства електронно ги дават и не можах да ги взема. Като
видях, че не мога да ги взема, отидох да взема бабата от дъщеря й М., където я бях оставил,
за да не я разкарвам с мен и да мръзне. Отидох и я взех към 14:30 часа мисля.
Тя поиска, като пристигнахме в Суворово, да й взема лекарства за гастрита, защото тя
имаше туморно образование на дванадесетопръстника според документите и често се
оплакваше, че я боли стомаха. Минахме и взехме и за нея лекарства. След това минахме
през магазина, взехме нещо за хапване и влизам с колата в двора. Де факто излиза, че аз
идвам от ул.“Острата чешма“ и си влизам в двора с преден. Тогава бабата й казах: „Къде са
ти лекарствата?“. Тя с нейното любопитство все взимаше и гледаше и какво да прави –
изтърва лекарствата долу в колата и аз й се скарах малко: „Ти с твоето любопитство няма да
се спреш!“. Това ми беше карането. Казах й да вземе лекарствата и да ги сложи в
моторетката, триколката. Казах й да сложи и яденето там и аз ще ида до магазина да намеря
20
човек да ми свали количката от багажника.
Тя свали и остави всичко, което й казах. Нямаше да плаче, нямаше такова… Аз се
чудя как… Само мина покрай мен, видях я, от лявата страна и след това – край, повече не я
видях. Погледнах огледалата, погледнах така… Аз съм близо 50 години шофьор, Е
категория…
На въпроси на съда: Тя слезе от колата и отиде посока да излиза към улицата. Мина
покрай мен,, покрай колата. Колата беше спряна тогава и не бях почнал маневрата назад. В
този момент се обадих на комшийката, но тя изглежда говореше, а пък като говори при нея
не се отчиташе, че някой й звъни. Не можах… Извинявам се, но имах разстройство и бързах
тогава да отида да намеря някой тогава, защото аз на друго място не мога да ходя в
тоалетна… Вече тогава какво е ставало…
Изкарах колата към къщата на Бай С. и тръгвам назад. Исках да потегля посока ул.
„Острата чешма“, дадох назад към ул. „Хаджи Димитър“. Така я изкарвам и после тръгвам и
тогава виждам В. в последния момент. Той идваше от ул. „Острата чешма“ и ми каза да спра
и махаше, имало човек отдолу. Аз се изненадах, не съм видял от никъде човек. Тогава вече
видях, отворих шофьорската вратата, наведох се на ампутирания крак. Погледнах под колата
и видях баба Я.. Тя беше между двете гуми – предните и задните, но повечето към
скоростната кутия и показваше посока към „Острата чешма“.
Тялото й беше по гръб. Главата й беше към „Острата чешма“. Части извън
автомобила от тялото й не забелязах. Тялото беше под автомобила, леко на една страна,
беше по дължината на автомобила. Погледнах и ми се стори, че тя мърда. Казах си:
„Брееей!“.
Изчаках В. да дойде и докато го чаках изпуших две цигари. Аз го знам, че той е малко
несериозен и си казах, че май няма да дойде и чакай да я освободя. Направих ляв и леко я
освободих. Тя нито мръдна, нито нищо. Все още мърдаше като излязох. Тогава се обадих на
112 и казвам „няма ли да идва тази линейка, жената още е жива“. Тя не дойде първо
линейката, а полицията.
Аз, когато направих тази маневра, минах посока към ул. „Хаджи Димитър“ и да съм
мръднал 3-4 м. Аз смятах да ходя на автомивката да дойдат, да ми помогнат за жената да я
качим и като трябва да я закараме на лекар. Ама като се сетих какво правя, ще кажат хората,
че бягам от местопрестъплението.
На въпроси на прокурора: След като звъннах веднъж на съседката и даваше заето,
втори път не звъннах, тъй като много се уплаших и направо изключих. Аз като видях Я. под
колата, тя мърдаше. Като дойде полицията, тогава казаха хората, че е починала и аз тогава
разбрах.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
СЪДЪТ, с оглед обстоятелството, че съдебният заседател Татяна Златева е част от
21
съдебния състав по НОХД №175/2024 г. на ВОС, разглеждането на което е насрочено за
13.11.2024 г. от 13:00 часа, намира, че следва да отложи производството по делото за друга
дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА разглеждането на делото за 28.11.2024 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22