МОТИВИ
по н.ч.х.д. №654/2017 г. по описа на ВрРС, НО, I-ви състав.
Производството
е образувано по тъжба, депозирана от Б.Д. ***, срещу О.В.Д.,***, с която се
повдига обвинение за извършено по чл.130, ал.1 НК престъпление, а именно за
това, че на 11.05.2017 г. около 17-18 часа, в с. Н., обл. В., чрез нанасянето
на удари в областта на главата на тъжителя И., подсъдимият му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в рзкъсно-контузни рани в областта на главата и
челно, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
ход на производството, преди даване ход на съдебното следствие, е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от тъжителя И.
срещу подсъдимия Д. граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на
сума в размер на 8000 лв., представляваща причинени с престъплението, предмет
на частното обвинение, неимуществени вреди, както и граждански иск в размер на
30 лв., представляващи претърпени в резултат на престъпната деятелност
имуществени вреди.
В
хода на съдебните прения частният тъжител и неговия повереник – адв. Д. Г. –
ВрАК, излагат съображения, обосноваващи доказаност на повдигнатото частно
обвинение и молят тъжбата да бъде уважена, както и да бъдат уважени в цялост
предявените граждански искове.
Защитникът
на подсъдимия – адв. П. - ВрАК, излага съображения за недоказаност на
обвинението, както и за наличието на института реторсия, при което моли
подзащитния му да бъде оправдан. По отношение на предявените граждански искове,
моли същите да бъдат отхвърлени, а алтернативно прави искане да бъдат уважени в
размер, съобразен с материалното състояние на подзащитния му.
Подсъдимият Д. се придържа към тезата на
защитника си и в последната си дума моли да бъде оправдан.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
О.В.Д. е роден на *** ***, българин, български граждани, неосъждан, основно
образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********.
Към
м. Май 2017 г. тъжителят Б.Д.И. и подсъдимият живеели в с. Н., обл. В.. Двамата
се познавали и били в добри отношения помежду си. На 11 май 2017 г. тъжителят
бил в полето в близост до кошарите край с. Н., обл. В., и пасял стадо овце. Между
17-18 часа край него и стадото минал подсъдимият с каруца с коне. Двамата се
скарали и спречкването прераснало във физически сблъсък, при който тъжителят и
подсъдимият започнали да се дърпат, държейки между тях носеното от тъжителя И. манарче.
В този сблъсък, подсъдимият Д. нанесъл на тъжителя И. удари в областта на
главата с дръжката на държаното между тях манарче. Тъжителят И. на свой ред
порязъл подсъдимия с държаното манарче в областта на лявата мишница, както и му
нанесъл удари с юмрук в областта на главата. Двамата започнали да си нанасят и
удари с глава в глава. Физическото спречкване било забелязано от намиращите се
в близост св. Г. Д. – брат на подсъдимия, и св. Л. Д., като св. Л. Д. отишъл до
тях, за да ги разтърве. След като преустановили физическия сблъсък, тъжителят И.
се отправил към намиращите се в близост кошари, а подсъдимият се отправил към
дома си. Малко по-късно, св. Ан. И. – син на тъжителя, видял баща си с
окървавено лице и извикал линейка, като на място пристигнала св. Ц. Б., която
извършила преглед на тъжителя и съставила необходимата за това медицинска
документация. На мястото пристигнали и В. А. и Ц. Б. ***, които установили
тъжителя и това, че същият е с окървавено лице. Посетили и дома на подсъдимия,
където, след като провели разговор с него, съставили съответните докладни по
случая. Намиращите се при тъжителя полицейски служители и екип на ЦСМП били
забелязани от св. П. П., който се намирал в близост до мястото, а по-късно същият
разбрал и за спречкването между тъжителя и подсъдимия. За физическия сблъсък
научили и св. Ц. М., който няколко дни по-късно видял тъжителя и нараняванията
му.
След
извършените на тъжителя и подсъдимия медицински прегледи, се установило, че
тъжителят е получил разкъсно-контузни рани на главата и челно, които са получени
от действието на твърд тъп продълговат или цилиндричен предмет, както и от удар
глава в глава. Подсъдимият пък получил разкъсно-контузна рана по типа на аркада
челно, лява вежда и зад лява ушна мида, порезна рана на лявата мишница, оток и
кръвонасядане на носа с кръвотечение от същия, както и охлузвания на ляво рамо,
които наранявания са получени от остър предмет, удар с юмрук, както и от удар
глава в глава. Нараняванията и на двамата са им причинили времено разстройство
на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период за И. от около 10 дни, а
за Д. от около 15-20 дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото при
условията на НПК доказателства, а именно: показанията на св. Г. Д., Л. Д., В. А.,
Ц. Б., Ан. И., Ц. Б., П. П., Ц. М., обясненията на подсъдимия, от заключенията
на СМЕ, както и от писмените материали, приобщени по реда на НПК.
Съдът
анализира показанията на св. Г. Д. и Л. Д., които разказват за това да са
видели подсъдимия и тъжителя да държат манарчето на тъжителя помежду си и да се
бият. Разказват и за това, че св. Л. Д. е отишъл да разтърве биещите се. Двамата
са единодушни по отношение на мястото на случилото се, като разказват, че след
преустановяване на физическия сблъсък, подсъдимият е тръгнал към дома си, а
тъжителят се е отправил в посока намиращите се в близост кошари. Съдът
кредитира показанията на свидетелите в коментираната им част като намира, че
същите са логични, последователни и кореспондиращи си. Двамата разказват също,
че тъжителят е удрял с глава главата на подсъдимия. Съдът се довери на
твърдението на свидетелите, че е имало удари на глава в глава, тъй като
наличието на такива удари предполага и изготвилото заключенията на СМЕ вещо
лице. Не е довери, обаче, на твърдението, че само тъжителят е удял подсъдимия с
глава, тъй като разпитано в с.з. вещото лице, изготвило заключенията на СМЕ
твърди, че не може да се каже кой от двамата е нанесъл ударите на другия с
глава, а и двамата имат наранявания, причинени от такива удари. Отделно от това
съобрази, че и двамата свидетели са възприели случващото се на един по-късен
етап и няма как да се приеме, че знаят кой е започнал спречкването и дали и
подсъдимият не е нанесъл такива удари на тъжителя. Не може да не се отчете и
обстоятелството, че св. Г. Д. е брат на подсъдимия, при което разказаното от
него не е напълно лишено от пристрастност и заинтересованост от изхода на
делото, а св. Л. Д. е видял случващото едва се след като св. Г. Д. му е казал.
Ето защо съдът счете, че не може да се приеме за доказано, че само тъжителят е
нанасял удари с глава в главата на подсъдимия.
Съдът
кредитира показанията на св. Ан. И., който разказва за това в какво състояние е
намерил тъжителя непосредствено след случилото се, твърди че е извикан екип на
ЦСМП и че тъжителят е бил на лечение, както и заявява че тъжителят няколко дни
не е можел да става от леглото и с оглед влошеното му здравословно състояние е
продал почти всички гледани от него овце и крави. Съдът се довери и на показанията
на св. П. П., който разказва за това, че е видял полицията и тъжителя и след
това е разбрал за случилото се между подсъдимия и тъжителя. Като непротиворечщи
си с доказателствената маса съдът прие и показанията на св. Ц. М., който
заявява, че тъжителят му е разказал за случилото се известно време след
инцидента, че когато го е видял не е бил в добро здравословно състояние и че му
е споделил, че има сътресение и главозамайване.
Съдът
се довери и на показанията на св. Ц. Б., която разказва за това как процедират
при посещение на сигнал, какви документи оформят и какво отразяват в тях.
Кредитира и показанията на св. В. А. и Ц. Б., които, като служители на РУ В.,
са посетили мястото на което е бил тъжителя, разбрали са за физическия сблъсък
между него и подсъдимия, като след това са посетили и дома на подсъдимия и са
разговаряли и с него.
Съдът
анализира и обясненията на подсъдимия. При този анализ, се довери на заявеното
от подсъдимия, че с тъжителя са се скарали и тъжителят му е нанесъл удари. Не
се довери на твърдението му обаче, че тъжителят го е нападнал и той не му е
нанасял удари. За да не възприеме тезата му, съдът съобрази заключенията на СМЕ,
от които се установява, че на тъжителят са нанесени удари в областта на главата
с твърд тъп предмет, както и с глава, в резултат на което той е получил разкъсно-контузни
рани на главата и челно. Ето защо съдът не се довери на заявеното от подсъдимия
в тази му част и отчете същото като защитна версия, каквото предназначение имат
обясненията му, редом с отдаденото им по смисъла на чл.115 НПК значение като
гласно доказателствено средство.
Съдът
кредитира заключенията на СМЕ, съгласно които тъжителят е получил разкъсно-контузни
рани на главата и челно, които са получени от действието на твърд тъп
продълговат или цилиндричен предмет, както и от удар глава в глава. Подсъдимият
пък получил разкъсно-контузна рана по типа на аркада челно, лява вежда и зад
лява ушна мида, порезна рана на лявата мишница, оток и кръвонасядане на носа с
кръвотечение от същия, както и охлузвания на ляво рамо, които наранявания са
получени от остър предмет, удар с юмрук и удар глава в глава. В заключенията се
сочи, че нараняванията и на двамата са им причинили времено разстройство на
здравето, неопасно за живота, с оздравителен период за И. от около 10 дни, а за
Д. от около 15-20 дни.
Съдът
кредитира останалите съдържащи се по делото, но необсъдени по-горе
доказателства. Доколкото, обаче, същите са непротиворечащи си по отношение на подлежащите
на доказване релевантни факти, съдът не намира за нужно да ги подлага на
по-подробно обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От разбора на доказателствата,
следва да се направи извод, че при съприкосновението, предмет на обвинението, както
тъжителят, така и подсъдимият са получили и взаимно са си причинили травми,
изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Допуснатите съдебно-медицински експертизи дават заключение, че на тъжителя И. са
причинени разкъсно-контузни рани на главата и челно, които са получени
от действието на твърд тъп предмет. Травмите са
причинили на И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
оздравителен период от около 10 дни. Това дава основание на съда да приеме, че
се касае за причинена от подсъдимия на тъжителя лека телесна повреда съобразно
чл.130 ал.1 НК, която телесна повреда категорично се установява да е извършена
умишлено – при съзнаване от страна на подсъдимия както на обществената опасност
на деянието, така и на последиците от същото.
По отношение на подсъдимия Д. също
се доказа да е претърпял временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в разкъсно-контузна рана по типа на аркада челно, лява
вежда и зад лява ушна мида, порезна рана на лявата мишница, оток и
кръвонасядане на носа с кръвотечение от същия, както и охлузвания на ляво рамо,
с оздравителен период от около 15-20 дни. Установи се и това, че телесното
увреждане е причинено от тъжителя умишлено – при
съзнаване от страна на подсъдимия както на обществената опасност на деянието,
така и на последиците от същото.
Доказателствената
маса дава основание да се направи категоричния извод, че телесните повреди,
освен, че са еднакви по вид, са и причинени по едно и също време. Предвид това
следва да се приеме, че участващите в инцидента по едно и също време са си
причинили еднакви по вид телесни увреди, което обуславя обсъждането на
института на реторсията съгласно чл.130 ал.3 НК. Действително съдът е сезиран
единствено с тъжба на тъжителя И.. За да прецени наличието на законовите
изисквания за приложението на чл.130, ал.3 НК, обаче, съдът не е необходимо да
е сезиран с насрещни тъжби, тъй като той е задължен да провери не само
съставомерността на описаното в тъжбата деяние, а и обстоятелствата, свързани с
насрещното деяние, т.е. с ответното поведение на самия тъжител, в което се
състои всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията. При описаната
преценка, съдът установи, че двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон, довело до изключение от правилото, че за всяко
престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответно
наказание – изключението предвидено с институтът на реторсията, при който законодателят
е съобразил по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното
възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане,
както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон. С оглед на това съдът прие, че е длъжен да освободи от
налагане на наказание и двете страни, при изпълнението на което си задължение
не следва да отдава значение на обстоятелството коя от тези страни първа е осъществила престъпното
посегателство против личността и коя първа е сезирала съда /в този смисъл
Решение №255/17.06.1992 г. по н.д. №144/1992 г., I н.о. и др./.
При приложението на института реторсия съдът съобрази и предвидения в
чл.12 НК институт на неизбежна отбрана. Прие обаче, че неизбежна отбрана не е
налице по отношение на която и да е от страните, тъй като за приложението на
същата, освен пряко и непосредствено нападение, се изисква
наличието на действия от страна на нападнатия, които да са единствено в отговор
на непосредственото и противоправно нападение. В случая не се установява нито
подсъдимият, нито тъжителят да са извършили активни действия по отблъскване на
другия по време на нападение, а се установи, че и двамата са си нанасяли удари
едновременно, които удари не са целели да спрат нападение, а са целели да
причинят увреждане. Ето защо съдът прие, че института на чл.12 НК е неприложим
в разглеждания случай и прилагайки разпоредбата на чл.130, ал.3 НК призна
подсъдимия за виновен, прие, че тъжителят му е отвърнал със същото телесно
увреждане и освободи и двамата от наказание.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Освобождаването
от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане. Ето защо, независимо, че тъжителят и подсъдимият следва
да бъдат освободени от налагане на наказание, съдът прие, че следва да се произнесе
по причинените неимуществени и имуществени вреди на тъжителя, които са резултат
от поведението на подсъдимия Д..
По
отношение на предявения от страна на тъжителя И. граждански иск за
неимуществени вреди, съдът прие, че същият е доказан по основание - с деянието
си подсъдимият е реализирал фактическия състав на непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД, като виновно е причинил на тъжителя неимуществени вреди от
причиненото временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За да
определи справедливия размер на обезщетението, което би репарирало вредите,
съдът взе предвид както вида на увреждането, така и продължителността на
оздравителния процес. Съобрази също че и подсъдимият е претъпял временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и то с по-дълъг оздравителен
период. При това счете, че гражданският иск следва да се уважи до размера от
2000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата му част, до пълния предявен размер от
8000 лв., искът бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
отношение на гражданския иск за заплащане на сума в размер на 30 лв.,
представляваща направени за лечение имуществени вреди, съдът прие, че същият
следва да се уважи като доказан както по основание, така и като размер. Ето
защо съдът осъди подсъдимият Д. да заплати на тъжителя И. сума в размер на 30
лв., представляваща причинени с разглежданата престъплна деятелност имуществени
вреди.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При
реторсията разноски не следва да бъдат присъждани - те остават за сметка на
страните така, както са направени /в този смисъл е и практиката на ВС – Решение
№53/1957 г. на ОСНК, Решение №96/1972 на I н.о./.
Ето защо съдът постанови направените от страните разноски да
останат за тяхна сметка, така както с направени от всяка от тях.
По
отношение на разноските за разглеждане на делото, дължими на съда, съдът счете,
че същите следва да бъдат присъдени. Поради това, на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимият Д. бе осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВрРС,
сумата от 150 лв., представляваща направени в хода на производството разноски
за изготвянето на СМЕ за неговото здравословно състояние, както и сумите от 60
лв. и 50 лв., представляващи държавни такси за уважените граждански искове, платими
на основание чл.2 от Трифата за държавни такси, които се събира от съдилищата
по реда на ГПК.
При
горните мотиви съдът постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: