№ 1700
гр. Варна, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110113889 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от ищеца Ж. Т. Р. ЕГН *****
против ответника „М.К.”АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****,
за осъждане ответника да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН ***** , с адрес гр. Варна, бул. „******
*****, сумата в размер на 150.00лв./сто и петдесет лева/, представляваща платена без
основание недължима административна такса, предвидена в Договор за заем ***** г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземането.
Моли се да се присъдят сторените по делото съдебни разноски в полза на ищцовата страна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
22.11.2018г., между Ж. Т. Р. ЕГН ***** и ответното дружество „М.К." АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****** № ***** представлявано от *****,
заедно и поотделно, се сключва Договор за заем *****. По силата на Договора за *****г.,
ответното дружество предоставя в заем сума в размер на 3000.00лв./три хиляди лева/ на Ж.
Р., която се задължава да върне предоставената сума в срок до 06.12.2019г., на 12 месечни
вноски, при фиксиран лихвен процент от 30,91 % и годишен процент на разходите 50 %. В
Договора за заем ***** г., е посочено, че общата сума за погасяване възлиза в размер на
3525,60лв./три хиляди петстотин двадесет и пет лева и 60 ст./. Предвидено е, че Ж. Р. дължи
еднократна административна такса в размер на 150.00лв./сто и петдесет лева/, която й се
приспада от отпуснатия заем. В приложен към Договор за заем *****г. погасителен план, се
сочи, че размерът на всяка една погасителна вноска е определен на 293,80лв./двеста
1
деветдесет и три лева и 80 ст./, като падежът им е както следва: 06.януари.2019г.;
06.февруари.2019г.; 06.март.2019г.; 06.април.2019г.; 06.май.2019г.; 06.юни.2019г.;
06.юли.2019г.; Об.август.2019г.; 06.септември.2019г.; 06.октомври.2019г.;
06.ноември.2019г.; 06.декември.2019г. Според изнесеното, доколкото Договор за заем
*****г., е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание
следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в
разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, се настоява, че води до нщожност. В конкретния случай
ищцата счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на нея й е вменено
задължение да заплати еднократна административна такса в размер на 150.00лв./сто и
петдесет лева/. Счита, че по отношение на сключения с „М.К.“АД договор за заем, следва да
се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. В ЗПК е посочено изчерпателно
какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Цитира се и чл.10а, ал.4 от ЗПК, според който видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Сочи се, че в Договор за заем *****г., е предвидено Ж. Р. да заплати
еднократна административна такса в размер на 150.00лв./сто и петдесет лева/. Шщцата
излага, че предвидената в Договора еднократна административна такса, не представлява
такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В
Договора, се излага, че не е посочено за каква точно административна услуга следва да
заплати тази такса от Ж. Р.. Счита се, че посочената административна такса по естеството си
е свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи поради това на закона
и на осн. чл. 26, ал. 1 о т ЗЗД, се счита за нищожна. Настоява се, че с оглед липсата на точна
и ясна конкретизация за естеството на административната услуга, за която се дължи таксата,
тя не е от категорията на такива за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, се настоява, че тази клауза в договора за потребителски
кредит , има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, пореди което е
нищожна.
Предвид гореизложеното, се отправя искане да се постанови решение, с което да се
установи, че посочената клауза за заплащане на административна такса, предвидена в
Договора за заем ***** г., противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, води до заобикаляне на закона (Закон за
потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от
ЗЗД. Излага се, че към датата на подаване на исковата молба в съда, се сочи, че Ж. Т. Р.
ЕГН *****, е изплатила изцяло задължението си по Договор за заем *****г. Счита се, че
ответното дружество „М.К.“АД, следва да възстанови сумата в размер 150.00лв./сто и
петдесет лева/, представляваща заплатена без основание административна такса по този
2
договор.
С горното се обосновава правният интерес от предявената осъдителна искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „М.К.”АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, с който иска се оспорва, като неоснователен.
Твърди се, че неоснователно е твърдението на ищцата, че в процесния договор не е било
посочено за каква точно административна услуга е следвало да заплати процесната
административна такса, както и че същата по естеството си е била свързана с усвояване и
управление на кредита, поради което противоречала на императивната разпоредба на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, респективно била нищожна. Настоява се, че в процесния договор съвсем ясно е
посочено за каква точно административна услуга ищцата е следвало да заплати еднократна
административна такса в размер на 150,00 лева. В чл.8 от Общите условия към Договор за
заем ***** № ***** г., според ответника ясно е посочено, че „с полагането на подписа си в
клетка „Подпис на Заемополучателя", фигурираща в поле № 3 от Искането за заем *****
(„Удостоверения и съгласия на Заемополучателя"), Заемополучателят потвърждава, че: (i) е
бил надлежно уведомен за всички клаузи на Договора за заем ***** (ii) предварително и
безвъзмездно му е бил представен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация относно Договора за заем *****, изготвен в съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит, (iii) при поискване от негова страна е
получил копие, прочел е внимателно, разбира и приема клаузите на Договора за заем *****
и настоящите Общи условия, които са приложими към него; (iv) е запознат с
обстоятелството, че подписването на Договора за заем ***** води до неговото встъпване в
договорна обвързаност при условията на Договора за заем ***** и настоящите Общи
условия, както и (v) е съгласен да бъде обвързан с техните разпоредби в случай, че му бъде
предоставен Заем, (vi) му е била предоставена информация, позволяваща му да прецени
доколко предлаГ.ят договор за заем съответства на неговите потребности и финансово
състояние, както и информация относно основните характеристики на предлаГ.я продукт и
въздействието, което може да окаже върху него, в това число последиците в случай на
просрочени плащания от негова страна, (vii) че е уведомен и се съгласява да заплати
еднократна административна такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от
подлежащите на предоставяне средства по сключен Договор *****".
Според ответната страна, видно от справка в софтуерната система на „М.К." АД, в
процесния случай, са участвали четирима различни служителя на дружеството, за да може
искането на ищеца да бъде разгледано при спазване на нормативните изисквания. Ето защо,
неоснователно е твърдението на ищцата, че в процесния договор не е било посочено за каква
точно услуга е дължима договорената еднократна административна такса. На следващо
място, като неоснователно се счита и твърдението на ищцата, че процесната
административна такса по естеството си била свързана с усвояване и управление на кредита,
поради което противоречала на императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
респективно е нищожна. Извършването на оценка на риска по смисъла на чл.16 от ЗПК, е
вменено от закона задължение за кредитодателя, но според ответника никъде в закона не се
3
съдържа задължение за последния да извършва тази дейност безвъзмездно и за своя сметка.
Поради това се настоява, че процесната еднократна административна такса за оценка на
риска, не представлява нито такса, свързана с усвояване и управление на кредита по
смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, нито пък допълнителна такса, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Процесната еднократна
административна такса за оценка на риска, според ответника представлява единствено и
само покриване на извънредните разходи на ответното дружество, произтичащи от
задължения, които той не може да не извърши, тъй като законодателят изрично му е вменил
и изискващи труда и времето на няколко служителя на дружеството-кредитор, което
неимоверно води до допълнителни разходи за последното. В този смисъл, изискванията на
чл.10а, ал.4 от ЗПК, според ответната страна, са неприложими, респективно ответното
дружество няма задължение да посочва ясно и точно конкретните си действия, свързани с
извършването на услугата, за която се дължи процесната насрещна парична престация от
ищцата. За неоснователно се счита и твърдението на ищцата, че договорното й задължение
да заплати еднократна административна такса за оценка на риска, в размер на 150,00 лева,
противоречи на добрите нрави, тъй като договарянето й води до значително несъответствие
на правата и задълженията на страните, неравноправно третиране икономически слаби
участници в оборота, използване на недостиг на материални средства или незнание на
едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата и в този смисъл за
нищожност на клаузата за тази такса, по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Отхвърля
се с отговора твърдението за нееквивалентност на престациите, като се сочи, че срещу
договорената еднократна административна такса, ответното дружество не просто се е
задължило, но и е престирало услуга по оценка кредитоспособността на ищцата, въз основа
на информация, получена чрез справки в_Централния кредитен регистър на БНБ,
Националния осигурителен институт, орГ.те по приходите, Централен регистър на
длъжниците, Дирекция "Български документи за самоличност", всякакви банки, финансови
институции, агенции за кредитен рейтинг и други независими лица, наличните в
информационните им системи данни за доходите на заемополучателите и извършените
осигурителни плащания, начислен осигурителен доход, размер на направени вноски по
фондове и т.н. Ответната страна настоява, че в процесния случай, тази услуга е извършена
чрез полагането на труд и отделяне на време от страна на четирима служителя на
дружеството, което от своя страна коства на дружеството разходи за трудови
възнаграждения, бонуси, такси за различни справки, наем на офиси, промишлена
електроенергия и т.н. И въпреки всичко изброено като разход за ответното дружество, ако
се приеме, че все пак е налице някаква нееквивалентност на престациите, то се настоява, че
тя не е значителната и явна такава, водеща до нищожност, поради противоречие с добрите
нрави. Настоява се, че срещу договорената такса, ищцата е получила напълно адекватна
услуга. В процесния случай, се настоява, че ответното дружество е престирало на ищцата
напълно еквивалентна на цената си услуга, от което е видно, че не може и дума да става, че
задължението на ищцата за заплащане на еднократна административна такса води до
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
4
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора и т.н.
При изложеното, се отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и права страна следното:
В производството е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание
чл.146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, сключването между страните по делото на договор за
допълнителни услуги към договор за заем № ***** № 1*****г., както и че процесната сума
за адм.такса 150.00лв., е получена от ответника.
Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл.8 на ОУ към Договор за за заем № *****
№ 1*****г. еднократна такса за оценка на риска, в случая възлизаща на 150,00 лева, според
еднозначните твърдения на страните по делото, е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4
ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Посочената такса е уговорена като задължителна. Според договора на л.13, тази клауза за
таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит,финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски/също неоспорено
от страните обстоятелство/.Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като липсва яснота относно основанието и размера
на исканата такса (проста такса по тарифа на
банката или като процент от разрешения кредит). По този начин не би могло обосновано да
се приеме, че действително от страна на кредитора са извършени разходи по проучване
платежоспособността на кредитополучателя и оценка на риска от евентуалното негово
кредитиране, чието компенсиране се търси с тази такса. Много по-голяма при тази
фактическа обстановка е вероятността в случая да се касае по-скоро за покриване на сумата,
която кредитодателя следва да задели като провизии (резерви) за покриване на
потенциалната загуба от предоставяне на необезпечен кредит. В този смисъл изискването на
такава такса
би било в колизия и с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото се касае действия на
кредитора, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е недопустимо.Освен
това, според настоящия съдебен състав, доколкото оценката на риска предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава, процесната клауза е
нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса
за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената норма и води
5
до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Следва
да се посочи още, че посочената в договора „еднократна такса за оценка на риска“ в размер
на 150,00 лева, включена в главницата на кредитния дълг, по съществото си
представлява прикрита такса за управление на кредита, противно на твърденията на
ответника, поради което и на основание чл.21, ал.1 ЗПК клаузата от договора, предвиждаща
нейното плащане, е нищожна и не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение. По общо правило липсва основание да се отрече правото на кредитора да
изисква заплащането на такса, покриваща разходите по оценка на кредитоспособността на
кандидатстващото за кредит лице и риска за заемодателя. Обичайно в търговската практика
на кредитните институции е заплащането на такава такса да се изисква при сключването на
договора/отпускането на кредита. В действителност не се касае за предоставена от
кредитната институция услуга на потребителя, а за действия, извършени преди сключването
на договора за кредит. Очевидно е, че
завоалираната формулировка на начина, по който длъжникът следва да плати определената
от кредитора такса за оценка на риска цели необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб
на потребителя като икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което на
общо основание е недопустимо.
Налага се извода, че коментираната клауза на договора не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне на закона (ЗПК), поради което и на основание
чл.21, ал.1 ЗПК, e нищожна и не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
С оглед всичко изложено, предявеният иск, е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавни
такси и разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС –
Варна, държавна такса на основание чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.1, вр. чл.69, ал.1, т.4 ГПК, в
размер на 50 лева, както и сумата от 5,00лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв.П. Й. Н., сумата от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото
дело, определено според размера на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата /ЗА/, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
заминималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД, ответника
„М.К.”АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца Ж. Т. Р. ЕГН *****, сумата в размер от 150,00лв., платена без
основание еднократна административна тасса по сключен Договор за заем ***** г., ведно
със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., „М.К.”АД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.П. Й. Н. ЕГН
**********, със служебен адрес в гр.Варна, бул."*****"*****, сумата от 400,00лв.,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело, определено според размера на иска и по
правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. заминималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „М.К.”АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „*****” №***** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Варненски районен съд, по сметка на бюджета, сумата от 50,00лв., представляваща
дължима държавна такса по делото, както и както и сумата от 5,00лв., държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7