ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. Силистра, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500366 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********
против Разпореждане № 2244 от 11.10.2022 г. по ч.гр.д. № 1049/2022 г. на
Районен съд Силистра, в частта му, с което е отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение лист против С. В. В. с
ЕГН ********** за -неустойка за предсрочно прекратяване по вина на
абоната на Приложение № 1 от 04.12.2019 г. към договор за електронни
съобщителни услуги № ********* от 25.02.2015 г., касаещо мобилен номер
********** в общ размер от 62,49 лв. /шестдесет и два лв. и 49 ст./
(формирана от сбора на три стандартни месечни такси без ДДС в общ размер
от 47,49 лв. и отстъпка от цената на месечната абонаментна такса в размер на
15 лв.); -неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на
Приложение № 1 от 21.07.2020 г. към договор за електронни съобщителни
услуги № ********* от 25.02.2015 г., касаещо мобилен номер ********** в
общ размер от 173,15 лв. /сто седемдесет и три лв. и 15 ст./ (формирана от
сбора на три стандартни месечни такси без ДДС в размер на 112,47 лв. и
отстъпка от цената на месечната абонаментна такса в размер на 60,68 лв.) -
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на Приложение №
1 от 08.03.2021 г. към договор за електронни съобщителни услуги №
********* от 25.02.2015 г., касаещо мобилен номер ********** в общ размер
1
от 196,86 лв. /сто деветдесет и шест лв. и 86 ст./ (формирана от сбора на три
стандартни месечни такси без ДДС в общ размер от 114,99 лв. и отстъпка от
цената на месечната абонаментна такса в размер на 81,87 лв.); -законна лихва
върху горните суми от 22.07.2022 г. до окончателното им плащане; -
мораторна лихва върху общата сума от 2527,80 лв. от първия ден на забавата
по всяка от фактурите за задълженията до 21.07.2022 г. в размер на 217,66 лв.;
-както и за направените по делото разноски за сумата над 41,91 лв. за
държавна такса и над 38,16 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови обжалваното разпореждане акт, Силистренският
районен съд е приел наличие на обоснована вероятност от реализиране на
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, мотивираща нищожност на клаузата за
неустойка, като се съобрази и невъзможността на потребителя да влияе върху
нейното съдържание. Изводът е направен, след като е отчетено, че търсените
на това основание неустойки от страна на заявителя са формирани на
значително по – висока база от съгласуваната абонаментна такса по
договорите за електронни услуги, т.е. тези неустойки не са обвързани с
реалната престация на потребителя, уговорена за целия срок на договорите, а
с един завишен размер, който не е регулирал отношенията между страните и
не е бил предмет на съгласуване между
тях.
Жалбоподателят смята, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, моли въззивния съд да го отмени и вместо него да
постанови съдебен акт, с който да уважи заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Изтъква, че неустойките са начислени поради срочния
характер на договора, с който длъжникът се е обвързал и заради който е
получил преференциални цени за същите услуги, които при безсрочни
отношения би получавал на други цени. Отстъпката в ценообразуването е
именно заради срочността на ангажимента на абоната. Сочи, че отхвърлянето
на неустойките за прекратяване на срочни договори поради изложените от
заповедния съд мотиви обезсмисля предлаганите отстъпки от оператора за
дългосрочна обвързаност и поставя дружеството в неравностойно положение
спрямо абоната.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
2
неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
Клаузата от договорите за мобилни услуги, от която се твърди, че
произтича вземането, предмет на настоящото произнасяне, предвижда, че при
предсрочното им прекратяване по вина или инициатива на потребителя
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси без отстъпка от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, която
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС. В тази хипотеза в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
/закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на
оставащия срок на ползване на съответния абонамент.
В случая в процесните договори от една страна е предвидена неустойка,
чийто размер е обвързан не с уговорените в самия договор, а с месечни
абонаменти, които са в по- висок размер – макар неустойката да следва да
обезпечава вреди, произтекли от неизпълнение на задължения по конкретния
договор, а не вреди от непоети задължения за заплащане на стандартни
месечни абонаменти, а от друга страна неустойка – формирана от получената
отстъпка в месечните такси за оставащия срок на ползване на съответния
абонамент – макар отпадането на договора да осуетява само очакваните от
доставчика приходи в намаления им размер. Така и в съдебната практика се
отрича възможността при предсрочно прекратяване на договора без
предоставяне на съответната услуга от мобилния оператор, той да получи
целият размер на абонаментните такси до края на срока на договора, а
отстъпките върху тези суми до края на срока на договора, всъщност са част от
стойността на услугата. Предвид това настоящият състав на съда също
намира, че с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка,
размерът й и условията, при които тя се дължи, е налице обосновано
предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и
от реализиране на хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на
потребителя да изпълни съществена част от своите задължения,без
операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.
3
Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради
което следва да се потвърди изцяло.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2244 от 11.10.2022 г. по ч.гр.д. №
1049/2022 г. на Районен съд Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4