Решение по дело №1290/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260498
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20211100601290
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,                     2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                             ИРИНА СТОЕВА

 

при секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурора Николай Гугушев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1290 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

            С присъда от 06.10.2017 г., постановена по НОХД № 8736/2008 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 103-ти състав, подсъдимият А.С.С. е признат за невиновен в това, че на 09.11.2006 г., около 11,30 часа, в гр. София, на „Околовръстен път“, с посока на движение от с. Казичене към автомагистрала Хемус, на ТИР – паркинг Й.“, с цел да принуди другиго – сръбския гражданин Д.Д., да се разпореди с вещ – сумата от 10 евро, с левова равностойност 19,55 лева, го заплашил с насилие, с тежки последици за него – махал с ръце, държейки заплашително дървена бухалка, като деянието е съпроводено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно разкъсно – контузни рани в областта на главата и контузия в областта на главата, на лявата гръдна половина и лявата предмишница (чрез удари с дървена бухалка), поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. С. е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

            С присъдата е постановено вещественото доказателство по делото – дървена дръжка във вид на бухалка, с дължина 69 см., в единия край 4 см., а в другия 3 см., иззета от лек автомобил марка „БМВ“ с ДК №*******, с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2006 г., и находяща се на съхранение в СДВР, да остане на съхранение при органа, при който се намира в СДВР, и ако в 1-годишен срок от завършване на наказателното производство не бъде потърсена, да се отнеме в полза на Държавата и да се унищожи като малоценна.

            На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата.

 

            Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при СРП. С така депозирания протест се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на пострадалия Д.Д., депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия, извършеното разпознаване и приобщената в качеството й на веществено доказателство по делото дървена бухалка, с която подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия. Сочи се, че в подкрепа на обвинителната теза се явяват и показанията на св. А.В., Ф.С.,Г.И., Л.Л., А.Т., В. С. и М.О., снети в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Отправя се искане към въззивния съд да прецени всички, събрани по делото доказателства, да кредитира показанията на св. Д.Д., които се подкрепят от събраните гласни, писмени и веществени доказателства, и въз основа на тях да признае за виновен подс. А.С.С. в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за което и да бъде осъден, като му бъде наложено справедливо наказание.   

 

            В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания протест, като изтъква, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, не е доказано. Сочи, че по делото са събрани единствено доказателства за извършено престъпление от частен характер. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

 

            Защитникът на подсъдимия А.С.С. – адв. И.Б. – от САК, също намира постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде потвърдена, а депозираният протест оставен без уважение.

 

            Подсъдимият А.С.С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

 

            Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

                       

            За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. Д.Д., депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК (л. 28 – 29) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК; показанията на св. Л.П.Л., снети в о.с.з. на 08.12.2015 г. и тези, депозирани пред друг състав на съответния първоинстанционен съд, в о.с.з. на 05.02.2009 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. А.В.Т., снети в о.с.з. на 08.12.2015 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 26) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св.Г.Х. И., снети в о.с.з. на 04.04.2017 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 25) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2006 г. (л. 30 – 31 от досъдебното производство); протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него от 18.11.2006 г. (л. 36 – 40 от досъдебното производство); справки от мобилен телефонен оператор (л. 51 – 71 от досъдебното производство); характеристика на подсъдимия (л. 80 от досъдебното производство); извлечение от наряден дневник, воден от полицейски орган при 05 РУ – СДВР (л. 91 – 98 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 17 и л. 173 от съдебното производство), както и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и изготвени съдебномедицинска експертиза по отношение на Д.Д. (л. 42 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (л. 46 от досъдебното производство), дактилоскопна експертиза (л. 47 от досъдебното производство) и съдебно – икономическа експертиза (л. 49 – 50 от досъдебното производство), които е обсъдил подробно и задълбочено.

            При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и заключенията на назначените и изготвени експертизи, както и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по делото. Съдът е дискредитирал единствено протокола за разпознаване на подс. С., като е преценил, че макар разпознаващият св. Д. да е заявил, че може да разпознае извършителя, е посочил единствено възрастта и височината на момчето, а впоследствие, без да е посочил други отличителни белези, „разпознава“ подсъдимия по чертите на лицето, по очите, устните, носа и формата на лицето, без обаче да конкретизира възприятията си в тази насока.

           

            Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият А.С.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ ***00, с ЕГН – **********.

            Приел е, че на 09.11.2006 г., св. Д.Д. – сръбски гражданин, управлявал товарен автомобил – тир с рег. № ******като пътувал през Турция и България за Сърбия. Движейки се по „Околовръстен път“ на град София, в района на тир паркинг Й.“, същия видял две момичета, които му махали, тъй като предлагали секс услуги, предвид, че в района на паркинга стоели момичетата, които предлагали такива услуги, едно от които била А.В., и Д. спрял. Едното от момичетата, около двадесет и няколко годишна, висока около 1.60 – 1.70 м., с черна, права коса до раменете, с тъмна кожа, дошло до камиона и през прозореца го попитала дали иска секс, и след като се осведомил за тарифата й от 20 евро, св. Д. й казал, че може да влезе в камиона и същата се качила, след което преминал от другата страна и паркирал на паркинга. Същият оставил сумата 20 евро и дребни на таблото в камиона, след което по време на сеанса, момичето поискало сумата от още 20 евро и да продължат, но тъй като св. Д. не можел да плати същата отказал, прекъснал сеанса и започнал да се облича, както и момичето, след което запалил камиона и преминал от другата страна на пътя.

            След като св. Д.Д. спрял камиона, за да слезе момичето, което не забелязал да е разговаряло с някого по мобилен телефон през това време, пред камиона спрял автомобил марка „БМВ“, черен на цвят, с рег. №*******, който св. Л.Л. купила от неин познат, но управлявала същия с пълномощно и го давала на нейни познати, включително и на съседа си – подс. А.С., да го управлява, от което „БМВ“ излязло непознато момче, което говорело за сумата от 10 евро и започнало да вика и да заплашва, а Д. нямал намерение да дава такава сума, въпреки че не разбрал точно, тъй като не владеел добре български език. Веднага след това св. Д. слязъл от камиона и тръгнал към момчето, за да го пита какво иска, но виждайки, че същото се успокоило и мислейки, че всичко е приключило, тръгнал обратно към камиона си. В този момент св. Д. чул шум от затваряне на врата, след което усетил няколко удара с дървена бухалка по ръката и по главата си, в резултат на които от главата му потекла кръв, а непознатото момче се качило в автомобила и избягало, като свидетелят не видял след това и момичето, чиито услуги ползвал.

            Тъй като в кафенето на тир паркинг Й.“ имало хора, които видели нанесените на св. Д. от непознатото момче удари и кръвта по главата му, сигнализирали в Полицията и на място били изпратен АП 211, в състава на който бил св. А.Т. от сектор „Престъпления по пътищата“ при СДП, заедно с колегите си Калоян Якимов и Георги Драганов, които на място разговаряли със св. Д.Д., който им обяснил за нанесения му побой от непознат мъж, управлявал лек автомобил марка „БМВ 520“, черен на цвят, на който им казал само цифрите от номера, а именно „99 92“, а от други лица от заведението разбрали целия номер на автомобила – ДК №*******. Предвид инцидента и тъй като св. Д. бил пострадал, св. Т. и колегите му уведомили дежурната част на СДП, като на мястото бил изпратен екип на „Бърза помощ“ и св. Д. бил откаран в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил прегледан и му била оказана съответната медицинска помощ, с оглед нараняванията, които имал.

            От извършеното впоследствие по делото разпознаване по фотоснимка, св. Д.Д. посочил подс. А.С. като мъжът, който му е искал сумата от 10 евро и му е нанесъл удари с дървена бухалка по ръката и по главата, макар да бил посочил единствено възрастта и височината на нападателя, „разпознавайки“ обаче подсъдимия по чертите на лицето, по очите, устните, носа и формата на лицето.

            Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на  св. Д.Д., съдът е приел за установено, че на същия са причинени разкъсно – контузни рани в областта на главата; контузии на лявата гръдна половина и на лявата предмишница, които травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и са причинили на пострадалия Д. „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

            Въз основа на заключението на съдебно – икономическата експертиза,  СРС е формирал извод, че паричната сума в размер на 10 евро с единична стойност по фиксинга на БНБ 1.95583 лв., е на стойност 19.55 лв.

            От заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, първият съд е приел за установено, че по иззетата при огледа на местопроизшествието дървена палка не се е доказало наличието на кръв, а от заключението на дактилоскопна експертиза – че върху дървения прът не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи.

            При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че обвинението срещу подс. С. не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Приел е, че по делото не е доказано, че именно подс. С. е лицето, нанесло ударите с дървена бухалка на св. Д., но дори да се приеме противното, не може да се заключи несъмнено, че тези действия на подсъдимия са били именно с цел свидетелят да се разпореди със сумата от 10 евро, предвид ползваните от същия платени секс услуги, доколкото макар и Д. да сочи, че момчето говорело за тази сума, а след като отказал да я даде, започнало да вика и заплашва, след което му нанесло ударите, предвид, че същият заявява, че не разбира добре български език, не може да се обоснове несъмнено извода, че подсъдимият му е нанесъл ударите с цел свидетелят да се разпореди с горепосочената сума. Предвид изложеното и на основание чл. 304 от НПК, съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

            Произнесъл се е по веществените доказателства и по разноските по делото в посочения по-горе смисъл.

           

            Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите изводи по фактите изцяло на база на доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да обосноват еднозначни изводи по фактите.

 

            Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, изцяло споделя както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционния съд.

            Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

            Така, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на личността на подс. С. и съдебното му минало, като прецени, че същите са формирани въз основа на правилен анализ на съобщеното от този подсъдим и отразеното в справката за съдимост на същия. Между така събраните доказателствени източници не се констатират каквито и да било противоречия или несъответствия, които да налагат обстойното им обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.

            Правилни и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на пълната кредитируемост на показанията на св. Д.Д., депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК, и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Този свидетел е разпитан от орган на досъдебното производство пред съдия, което е достатъчна гаранция за това, че свидетелят е имал възможност да възпроизведе обективно, добросъвестно и безпристрастно възприятията си към инкриминираната дата, като показанията му са депозирани сравнително скоро след възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – на 18.11.2006 г., при напълно съхранен спомен относно същите. Нещо повече – разпитан пред съда, св. Д. изнася неизгодни за него факти и обстоятелства по отношение на ползваните платени сексуални услуги на мястото на инкриминираното деяние, което е още един аргумент в насока пълната кредитируемост на така дадените от него показания. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че показанията му намират косвена доказателствена опора в тези на св. Т. – по отношение на съобщеното от св. Д. на полицейските служители за осъщественото спрямо него нападение, и в тези на св. И., касателно обстоятелството, че в района на тир паркинг Й.“, находящ се на „Околовръстния път“ на гр. София, към м. ноември 2006 г. е имало лица от женски пол, които предлагали платени сексуални услуги.

            Въз основа на показанията на св. Д. решаващият първоинстанционен съд правилно е установил фактите и обстоятелствата, свързани с местонахождението на пострадалия към инкриминираните дата и час – на 09.11.2006 г., около 11,30 часа; насочеността на придвижване на свидетеля с управлявания от него товарен автомобил тир с рег. № ******а именно през Турция и Р България за Р Сърбия; причината, поради която св. Д. отбил и спрял управлявания от него товарен автомобил в района на паркинг Й.“, а именно – да се ползва от предлаганите от неустановено по делото лице от женски пол платени сексуални услуги, както и заплатената от него сума от около 20 евро, и поисканата от лицето, предлагащо платени сексуални услуги, допълнителна сума от 20 евро за услугите, която свидетелят отказал да плати. По отношение на тези факти и обстоятелства, показанията на св. Д. са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на св. Т. и И., поради което и няма пречка същите да бъдат изцяло кредитирани при формиране на изводите на съдилищата по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

            Настоящата инстанция, също както и решаващият първоинстанционен съд намира, че няма пречка да кредитира показанията на св. Д. по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с комуникацията му с лице от мъжки пол – неустановено по делото, което управлявало лек автомобил марка „БМВ 520“ с регистрационен номер, съдържащ цифрите „99 92“, и нанесените му от това лице удари с дървен прът, като прецени, че показанията на св. Д. в този смисъл намират категорична доказателствена опора в показанията на св. Т., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, по отношение на съобщеното му от пострадалия свидетел, и добре обясняват констатираните от вещото лице, изготвило назначената съдебномедицинска експертиза, телесни увреждания по главата и горната част на тялото на св. Д..

            Същевременно, СГС в този си състав прецени, че не би могъл да ползва показанията на св. Д. като сигурна доказателствена опора при формиране на изводите си по фактите, по отношение на съдържанието на разговора му с неустановеното по делото лице от мъжки пол, което управлявало  лекия автомобил марка „БМВ 520“, тъй като същите не са достатъчно категорични. Така, св. Д. сочи, че „Момчето от БМВ-то искаше още 10 евро. То викаше и ме заплашваше“ (вж. показанията на този свидетел на л. 28/гръб от досъдебното производство), но едновременно с това заявява, че не разбира добре български език, като пред съда е разпитан със съдействието на преводач. При това, за съда не става ясно по какъв начин свидетелят е възприел, че въпросното лице му е поискало сумата от 10 евро и е отправило заплахи към него. Действително, настоящият състав намира, че свидетелят депозира обективно и добросъвестно възприятията си пред съда, с подчертано желание да допринесе за разкриване на обективната истина, но обстоятелството, че не разбира добре български език сериозно разколебава всеки възможен извод по отношение на конкретното съдържание на разменените помежду им реплики; въз основа на показанията на този свидетел се установява, че двамата са разговаряли на висок тон, ръкомахайки, но не и точното съдържание на отправените по негов адрес изрази от водача на лекия автомобил.

            Съдът не би могъл да изгради еднопосочни и категорични изводи по отношение на тези факти и обстоятелства и въз основа на показанията на св. Т. (л. 26/гръб от досъдебното производство), тъй като същите са производни и пресъздават съобщеното му от св. Д., който е възприел появата на лицето от мъжки пол непосредствено след отказа на св. Д. да заплати още 20 евро за ползваната от него платена сексуална услуга, поради което и е напълно възможно да е формирал извод за връзка между лицето, предложило сексуалната услуга и лицето, управлявало превозното средство и нанесло удари с дървен прът в областта на главата и тялото на Д.. Такава обективна връзка, обаче, не се установява от събраните доказателства: по делото; не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин и самоличността на лицето, предложило платената сексуална услуга на св. Д.; не се установява това лице да е познавало и да е било във взаимоотношения с подс. С.; не се установява лицето, предложило платената сексуална услуга да е провеждало разговор по телефон преди, по време и непосредствено след предложената платена сексуална услуга; не се установява лицето от мъжки пол, с което Д.е комуникирал, да е поискало именно сума от 10 евро, заради предоставената платена сексуална услуга; прави впечатление също и разликата в сумите, искани, според Д., от лицето от женски пол, предоставила платената сексуална услуга и от лицето от мъжки пол, с което този свидетел комуникирал впоследствие.

            Тук е мястото да се посочи,че настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд, че по делото не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин и това, че именно подс. С. е бил лицето, което е комуникирало със св. Д. и му е нанесло побой на инкриминираните дата и място. Обвинението срещу подсъдимото лице почива на две групи доказателствени източници: от една страна, това са показанията на св. Д. по отношение на индивидуализиращите белези на нападателя му и отразеното в протокола за разпознаване на лица от 18.11.2016 г., видно от който свидетелят разпознава именно С. като лицето, нанесло му побой; от друга, това са показанията на св. Л.Л. – собственик на процесното превозно средство, която сочи, че е имало случаи да предоставя автомобила за ползване на подс. С.. Нито една от тези групи гласни доказателствени източници, обаче, не обосновава единствено възможния и безпротиворечив извод за съпричастност на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.

            Така, решаващият първоинстанционен съд правилно е приел, че в хода на разпита си пред съдия на досъдебна фаза, св. Д. е посочил, че лицето от мъжки пол е било „с обица на ухото, късо подстриган, двадесет и няколко годишен, около 1.80 м., мисля, че на дясната страна на лицето имаше белег“ (вж. показанията на този свидетел на л. 28/гръб от досъдебното производство); в хода на проведеното разпознаване, свидетелят е посочил, че разпознава подсъдимия „…по лицето и по-конкретно по самите черти на лицето, очи, устни, нос, форма на лицето“ (вж. протокол за разпознаване на лица от 18.11.2006 г. – л. 36 от досъдебното производство), без преди това, разпитан по реда на чл. 170 от НПК, да е дал показания за възприети от него особености на лицето от мъжки пол, въз основа на които разпознава именно подсъдимия С.. Нещо повече, видно от приложения към протокола за разпознаване на лица фотоалбум, не се установява по дясната страна на лицето на подсъдимия да има белег, за какъвто съобщава св. Д. при разпита си пред съдия. Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция, също както и решаващият първоинстанционен съд, намира, че макар протоколът за разпознаване на лица от 18.11.2006 г. да е изготвен от компетентен орган и да съдържа изискуемите съгласно чл. 129 от НПК реквизити, същият не може да служи на инстанциите по същество, за да формират еднозначни изводи по отношение на самоличността на лицето, осъществило нападение над св. Д..

            Извод в тази насока не би могъл да бъде направен и въз основа на показанията на св.Л., снети в хода на съдебното следствие пред два състава на съответния първоинстанционен съд. Действително, тази свидетелка съобщава, че познава подс. С. и му е предоставяла за ползване собствения й лек автомобил марка „БМВ 520“ с ДК №*******, като съдът намира, че няма пречка да се довери на съобщеното от тази свидетелка, тъй като показанията й са единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Показанията на тази свидетелка, обаче, са твърде общи и неконкретни, като същата не е в състояние да посочи на кои дати е предоставяла автомобила на подсъдимия, респективно, дали към инкриминираната дата същият е ползвал автомобила, или не.

            В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват обективни находки, които да позволят еднопосочен извод, че именно подс. С. е лицето, нанесло побой над пострадалия: не се установяват свидетели – очевидци, които да са възприели, че подсъдимият е управлявал процесното превозно средство към инкриминираната дата или такива, които да са възприели свидетеля на тир паркинг Й.“ на инкриминираната дата; по иззетото и изследвано от вещите лица веществено доказателство – дървена дръжка във вид на бухалка, не се установяват биологични или дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия.

            Предвид всичко изложеното, настоящата инстанция намира, че следва изцяло да се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд, че по делото не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.

            Иначе настоящата инстанция няма основание да дискредитира показанията на св. Д. по отношение на механизма на получаване на телесните увреждания, установени при същия и оказаната му медицинска помощ, като прецени, че същите кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза, въз основа на която се установяват безспорно причинените на пострадалия телесни увреждания, тяхната медико – биологична характеристика и механизмът на получаването им. Въззивната инстанция, също както и решаващия първоинстанционен съд, изцяло кредитира с доверие заключението на СМЕ, като прецени, че същото е обективно, компетентно, пълно, ясно и точно, отговаря на поставените на вещото лице въпроси и е относимо към предмета на доказване.

            Фактите и обстоятелствата, свързани с подадения сигнал за инцидента до органите на Полицията и извършената полицейска проверка от АП 211  към сектор „ПП“ – СДП, в състава на който бил и св. А.Т., инстанциите по същество установяват въз основа на показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 26), приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, които следва изцяло да бъдат кредитирани като единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с тези на св. Д., обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани.

            Настоящата инстанция констатира, че разпитан пред съда, св. Т. не е могъл да възпроизведе в цялост и в детайли възприятията си, относими към инцидента, от който се е явил пострадал св. Д., което е наложило приобщаване на показанията му от досъдебна фаза към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Това, обаче, съдът отдаде не на субективизъм или заинтересованост на този свидетел, а, от една страна, на изминалия твърде продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 09.11.2006 г., и датата на разпита му пред съда – 08.12.2015 г., при което е съвсем логично да се приеме, че свидетелят не е в състояние да възпроизведе станалите му известни факти и обстоятелства, а от друга – на спецификите на изпълняваните от свидетеля служебни задължения, с оглед които същият възприема ежедневно еднотипни факти и обстоятелства, и това затруднява пресъздаването им известно време след това.

            Няма основание да бъдат дискредитирани и показанията на св.Г.И., снети пред районния съд и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Същите обаче са прекалено общи, неконкретни, не могат да бъдат отнесени към конкретен времеви период, поради което и не допринасят съществено за изясняване на обективната фактическа обстановка. Ето защо и показанията на тази свидетелка послужиха на съда единствено за проверка на показанията на св. Д. в частта им, в която същият сочи да е възприел лица, предлагащи платени сексуални услуги на тир паркинг Й.“.    

            Въззивната съдебна инстанция кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства, с изключение на протокола за разпознаване на лица от 18.11.2006 г. по изложените по-горе съображения, като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при изграждането на фактическите му изводи.

            Решаващият първоинстанционен съд правилно и обосновано е кредитирал и ползвал при формиране на изводите си по фактите, заключението на назначената и изготвена съдебно – икономическа експертиза като обективно, ясно, точно,  компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване по делото. Въз основа на същото, съдилищата установяват левовата равностойност на сумата от 10 евро към инкриминираната дата.

            Настоящият съдебен състав намира, че и останалите експертни заключения, изготвени и приети като доказателства по делото, са обективни, компетентни, ясни, пълни и точни, но доколкото същите не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, не се налага тяхното подробно и задълбочено обсъждане.

            Въз основа на направения анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да преповтаря.

           

            При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайния извод на СРС, че от събраните по делото доказателствени източници не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин подс. А.С.С. да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпно посегателство по чл. 213а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за което е ангажирана отговорността му в производството.

Изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е престъпление с комплексен непосредствен обект. От една страна, с престъплението се засягат отрицателно обществените отношения, в рамките на които се осигурява свободното формиране на воля и вземане на решение за разпореждане с имущество, а от друга – обществените отношения, гарантиращи свободното и необезпокоявано упражняване на право на собственост и други имуществени права. „Подобно на положението при грабежа, и за изнудването е характерно, че засягането на личността е условие, начин или метод за увреждане на собствеността. Именно тази връзка между двата вида отношения определя насочеността на това престъпление, поради което и неговото систематично място е именно в Глава пета от Особената част на НК“ (вж. С., Ал. Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността, С., Сиела, 2003, с. 178).

Предмет на изнудването по чл. 213а от НК е лицето, по отношение на което се осъществява заплашването с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. Оттук и изводът, че предмет на посегателство по този законов текст, е само физическо лице.

За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст е необходимо деецът да упражни мотивационно въздействие (чрез употреба на психическа принуда) върху пострадалия, с цел да го мотивира да се разпореди с вещ или със свое право, или да поеме имуществено задължение – поведение, което би рефлектирало върху имуществената му сфера (в противен случай деянието би било квалифицирано като принуда, по смисъла на чл. 143 от НК). „Изпълнителното деяние на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е от такова естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То представлява заплашване, т.е. става въпрос за застрашаване с бъдещо деяние. Средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия, са изчерпателно посочени в закона: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата или за нейни ближни“ (вж. С., Ал. Цит. съч., с. 186).

По-конкретно при заплашването с насилие, деецът довежда до знанието на пострадалия, че „…в бъдеще ще бъде упражнена някаква форма на физическо въздействие върху личността – причиняване на телесна повреда или смърт, отвличане и противозаконно лишаване от свобода или друго посегателство срещу физическата неприкосновеност или свободата на личността. Разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от НК не уточнява срещу кого деецът заплашва, че ще упражни насилие. Насилието е вид противозаконно действие с тежки последици, а заплашването с такова действие може да бъде насочено срещу изнудвания или негови ближни. Поради това и насилието, с което деецът заплашва, може да бъде насочено срещу пострадалия или срещу негови ближни, по смисъла на чл. 93, т. 10 от НК.“ (пак там).

Престъплението е уредено като формално, или още на просто извършване, като единствената общественоопасна последица, визирана в състава му, е осъществяването на изпълнителното деяние, отправянето на заплашване по отношение на пострадалия с изясненото по-горе съдържание. За довършеността на престъплението не е необходимо пострадалият да предприеме исканото от дееца поведение – в последния случай ще е осъществено престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК.

Субект на изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК е всяко наказателноотговорно лице.

От субективна страна, изнудването по чл. 213а, ал. 1 от НК, може да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца следва да включва представи, че пострадалият не желае да се разпореди със своя вещ или имущество, нито да поеме имуществено задължение, и заплашването се осъществява по отношение на същия именно с цел преодоляване на несъгласието на пострадалия. Деецът следва да съзнава общественоопасните последици от деянието си, да предвижда тяхното настъпване и пряко да ги цели. Наред с това, деецът действа и със специална съставомерна цел, а именно – да принуди пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право, или да поеме имуществено задължение.

Изнудването е квалифицирано по чл. 213а, ал. 2, т. 2 от НК, когато е придружено с причиняване на лека телесна повреда.

Това са обективните и субективни признаци от състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия С. в настоящото производство.

 

В конкретния по делото случай, събраните и обсъдени по-горе гласни доказателствени средства, не позволяват единствено възможния и категоричен извод, че именно подс. А.С. е бил на мястото на инцидента, респективно е отправил инкриминираните закани и е нанесъл ударите към св. Д.Д., за да го мотивира да се разпореди със сумата от 10 евро. Както вече се посочи по-горе, по делото липсват обективни находки, които да позволят еднопосочен извод, че именно подс. С. е лицето, нанесло побой над пострадалия: не се установяват свидетели – очевидци, които да са възприели, че подсъдимият е управлявал процесното превозно средство към инкриминираната дата или такива, които да са възприели свидетеля на тир – паркинг Й.“ на инкриминираната дата; по иззетото и изследвано от вещите лица веществено доказателство – дървена дръжка във вид на бухалка, не се установяват биологични или дактилоскопни следи, оставени от подсъдимия. Показанията на св. Д. и отразеното в протокола за разпознаване на лица, не могат да послужат на инстанциите по същество, за да формират еднозначни изводи в тази насока. Недоказано остава, следователно, авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.

Отделно от това, по делото не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин и съдържанието на отправените по адрес на св. Д.Д. изрази. Изводите на държавното обвинение в тази насока почиват само и единствено на съобщеното от св. Д., но показанията на последния не могат да послужат на съда да формира еднозначни изводи по фактите по съображения, че този свидетел не е разбирал добре български език към датата на инкриминираното деяние, както той сам е заявил в разпита си по реда на чл.223 НПК, поради което е напълно възможно да е възприел превратно отправените по негов адрес изрази, в контекста на предходната му комуникация с лицето, предоставило платените сексуални услуги. При това за съда се явява недоказано, че неустановеното по делото лице, с отправените на висок тон по адрес на св. Д. изрази, е целяло тъкмо да мотивира последния да се разпореди със сума в размер на 10 евро.

По делото безспорно се установява, че на инкриминираните дата и място неустановено по делото лице е нанесло удари на пострадалия св. Д. в областта на главата и горната част на тялото, причинили му разкъсно – контузни рани в областта на главата; контузии на лявата гръдна половина и на лявата предмишница, които травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, които по своята медико – биологична характеристика съответстват на „временно разстройство на здравето неопасно за живота“; не се установява, обаче, тези удари да са били нанесени на пострадалия именно от подсъдимия С. – подробни съображения в каквато насока вече бяха изложени по-горе, нито да са нанесени с цел пострадалият да бъде противоправно мотивиран да се разпореди с определена парична сума.

Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, в частта относно авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние, изпълнителното деяние и съставомерните общественоопасни последици на вмененото на подсъдимия престъпно посегателство. Ето защо следва да се приеме, че по делото не се установява подсъдимият С. да е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по този законов текст.

От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 213а, ал. 1 от НК, в случая – неговите изпълнителното деяние и резултат, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно обсъждането на субективната съставомерност на деянието по този законов текст, както и наличието на вменения във вина на С. квалифициран признак от състава на престъплението.

 

Ето защо и като е оправдал подсъдимия А.С.С. по обвинението да е осъществил състава на престъплението по чл. 213, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, СРС, НО, 103-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Съображенията на представителя на държавното обвинение, подал протеста срещу първоинстанционната присъда, в противния смисъл, се преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.

           

            Правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд е постановил вещественото доказателство по делото – дървена дръжка във вид на бухалка, с дължина 69 см., в единия край 4 см., а в другия 3 см., иззета от лек автомобил марка „БМВ“ с ДК №*******, с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2006 г., и находяща се на съхранение в СДВР, да остане на съхранение при органа, при който се намира в СДВР, и ако в 1-годишен срок от завършване на наказателното производство не бъде потърсена, да се отнеме в полза на Държавата и да се унищожи като малоценна. Настоящият съдебен състав няма основание да ревизира изводите на СРС в този смисъл.

           

            Правилно, предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

 

            Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.

 

            Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 06.10.2017 г., постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 103-ти състав, по НОХД № 8736/2008 г. по описа на същия съд.

           

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                          2/