Р Е Ш Е Н
И Е № 73
гр. Сливен, 08.07.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Радостина Желева и с участието на прокурора Милена Радева като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 61 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 91/20.02.2020
г., постановено по АНД № 10/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е
потвърден като правилен и законосъобразен
Електронен фиш серия К № 1922585 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на Т.Д.Б.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Горното
решение е обжалвано в законния срок Т.Д.Б.. В касационната жалба се твърди, че
решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с
изтичането на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, се изключва правото за
образуване на административно-наказателно производство и налагане на
административно наказание. В случая този срок бил изтекъл, поради което
неправилно му било наложено административно наказание. Освен това счита, че в
случая не следвало да бъде съставен електронен фиш, тъй като нарушението било
установено в присъствието на контролен орган. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на Районен съд – Сливен, като неправилно.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касацията ОД на МВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от
пълномощника му счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението
на Районен съд – Сливен. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
че решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.02.2018
г. на път I-6, км. 363+500 в района на Община Твърдица с посока
запад-изток, служители на РУ на МВР Твърдица контролирали движението на МПС,
включително и ограничението на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч с
пътен знак В-26, като за целта били паркирали служ.
а-л с peг. № ****** оборудван с техническо средство
TFR1-M и радар 584 собственост на ОД на МВР Сливен. В 11:14 часа покрай
контролиращия скоростта автомобил преминал л.а. „Пежо 307 1.6 И" с peг. ******. Тъй като при максимално разрешена 60 км/ч за
извън населеното място, радарната система установила нарушение за скорост, то
било заснето с автоматизирано техническо средство. Техническото средство
установило, че заснетия автомобил се движи със скорост от 90 км.ч.
За
констатираното на жалбоподателя лично на 27.11.2019 г. бил връчен електронен
фиш № 1922585 за налагане на глоба ведно със заснет
клип № 5795 от Радар № 584, за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения при издаването на електронния фиш, който е издаден от компетентния
административнонаказващ орган и не е нарушено правото на защита на наказаното
лице; правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя по чл. 182, ал.1 т.4 от ЗДвП.
По изложените
съображения касационния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички поискани от касатора доказателства. Обсъдил е
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е
изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на електронен
фиш за констатирано административно нарушение. Всички наведени с жалбата и с
изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност. С Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните
нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време,
тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като
освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена
опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в
по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен
на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В
този смисъл институтите на давността в двете / разновидности – давност за
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният
орган да реализира правомощията си по административнонаказателното
правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването
на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат
изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни
нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от
извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно
приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния
процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят
съответно приложение и в административнонаказателния
Погасителната
давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила
акт.
Погасителната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.
81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното (административнонаказателното) преследване независимо от
спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и
специални давностни срокове за извършване на тези
конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и
шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се
изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП, същото следва да
бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила.
Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила,
след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него
да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за
действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден
специален давностен срок, то следва субсидиарно да се
приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния
фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.
По преписката
липсват данни кога електронният фиш е съставен от служители на МВР за извършеното
от касатора нарушение на ЗДвП на 05.02.2018 г.. Същият е връчен на касатора на
27.11.2019 г., – 1 година, 9 месеца и 22 дни след извършване на нарушението. В
този смисъл не е изтекъл срока за реализиране на наказателното преследване
срещу нарушителя.
Неоснователно
касатора твърди, че когато нарушението е установено в присъствието на контролен
орган, то е следвало да бъде съставен АУАН, а не да се издава електронен фиш.
Съгласно чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата (в редакцията към
момента на издаване на ЕФ) „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.“. От граматическото и функционално
тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП става ясно, че езиковият смисъл на нормата е
различен от възприетия от касатора. Синтактичният разбор на
разпоредбата и поставените препинателни знаци и в частност запетаята след
словосъчетанието „техническо средство или система” и предшестваща израза „в
отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за
налагане…” водят до извода, че в отсъствието на контролен орган и нарушител се
извършва не установяването на нарушението, а издаването на електронния фиш.
Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма (изведен по
правилата на граматиката, формалната и правна логика) касае процедура по
издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието на
контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото
установяване и заснемане на нарушение с техническо средство или система.
Законодателят не е поставил изискване към вида на техническото средство или системата,
нито към местата, на които такова може да бъде стационирано
с цел експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при
заснемане на нарушението с техническо средство или система по никакъв начин не
би могло да опорочи установяването на административното деяние, нито да постави
под съмнение неговото извършване. В този смисъл, отсъствието на контролен орган
и нарушител се отнася само до издаването на електронния фиш, което следва от
факта, че ако нарушението може да бъде заснето и установено в отсъствието на
контролен орган, то няма как същото да се установи и в отсъствие на нарушител,
доколкото установяването съвпада с момента на извършване на нарушението и
нарушителят, който е и водач на МПС няма как да не присъства. Ето защо доводите
на касатора не могат да бъдат споделени.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
По изложените
по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано
и законосъобразно.
С оглед изхода
на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията
за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде
осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл.
63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за плащането на правната помощ.
Във връзка с
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 91/20.02.2020 г., постановено по АНД № 10/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.
Осъжда Т.Д.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.