О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260008
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с. Красен Вълев
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова въззивно гражданско дело № 1397 по описа
за 2020 година.
С Решение № 538 от 10.02.2020г., постановено по гр. дело № 4851/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на Д.С.Й. с ЕГН – **********,*** против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София 1463, област София, община Столична, район Триадица, бул. Витоша №89Б за осъждане на ответника да заплати сумата 3545 (три хиляди петстотин четиридесет и пет) лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 44010211900271/14.01.2019 г. и за сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи разноски за репатриране на увредения автомобил „БМВ“, модел „X5“ с рег. № РВ 1826ТХ от гр. Тетевен до гр. Несебър, ведно със законната лихва върху двете суми от подаването на иска до окончателното им изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д.С.Й., със съдебен адрес:***, чрез адвокат Б.Д., с която се претендира постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се заплати изцяло исковата претенция от 3545 лева за възстановяване на автомобила и сумата в размер на 600 лева за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва върху двете суми от предявяването на иска, както и да се присъдят направените по делото разноски.
В жалбата се посочва, че по делото е безспорно, че е налице застраховка „Каско +“ за процесния автомобил, уврежданията по него, факта на настъпило ПТП, както и причинна връзка между въпросното ПТП и настъпилото увреждане. Акцентира се, че първоинстанционното решение е неправилно, защото поведението на водача на автомобила за преустановяването на пътуването и предприетата маневра за промяна посоката на движение в обратна такава, трябва да се окачестви като действие за предотвратяване настъпването на каквито и да било вреди, а не както първостепенния съд е окачествил действието като допринасящо за настъпването на вредоносния резултат.
В жалбата се посочва, че съждението на първоинстанционния съд за нарушена разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП е неправилно, защото необходимо условие е да бъде указано, че по този път се изисква задължително използване на вериги. Като аргумент се посочва, че в съставения Протокол за ПТП от органите на реда не е отбелязано, че водача е нарушил пътното стопанство, а именно не е спазил знак за задължителното използване на вериги и не е санкциониран за това.
В жалбата се посочва, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и в частта, в която е отхвърлена предявената претенция за заплатена сума в размер на 600 лева, послужила за репатрирането на автомобила от мястото на ПТП до гр. Несебър. Сочи се, че това действие ищцата предприема, вследствие на получени инструкции от служител на застрахователя. Посочва се, че по делото е приложен запис между ищцата и дежурен служител на застрахователя, в който се чува как служителят заявява на ищцата да извика пътна помощ за репатрация на автомобила. Посочва се и какви биха били вредите в бъдеще време, ако ищцата е следвало да чака пътна помощ от застрахователя, както и чрез действието си се стреми да ограничи размера на вредите, за които отговаря застрахователят. Посочва се, че изводът на съда е неправилен относно това, че не е било доказано, че автомобилът е бил обездвижен. Сочи се предположение, че ако автомобилът е бил в движение, щетите ще са по-големи и че ищцата в такава ситуация не е предприела мерки да ги предотврати. Посочва се, че по делото е съставен Протокол за ПТП, че е оспорено неговото съдържание, но оспорването не е доказано, както и че в него е заявено ясно и категорично какво е станало и какви са били уврежданията на автомобила след настъпването на ПТП. В жалбата се посочва, че става въпрос за едно случайно събитие, което е станало извън волята на ищцата.
Отправено е доказателствено искане да бъде допуснат до разпит свидетел – шофьорът на автомобила в режим на довеждане. Посоченият свидетел не се е явил пред първоинстанционният съд, въпреки, че е бил поискан, поради служебните му ангажименти като международен шофьор и отсъствието му от страната при провеждане на съдебните заседания. Представено е и доказателство за отсъствието от страна на посоченото лице.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това. Дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Не е съгласна със съображенията за отмяната на решението на БРС на въззивната страна и посочва, че водачът на автомобила не е положил грижата на добър стопанин, за да опази от повреда застрахованото имущество, не е спазил разпоредбите на ЗДвП и не е отстранил източниците на опасност за причиняване на вреди. Посочва, че са налице предпоставките на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, както и е налице неизпълнение на договорните задължения по т. 10.1., 10.2., 10.3. от Общите условия по застраховката, което дерогира отговорността на застрахователя да плати обезщетение. Посочва, че действията на шофьора са зависили единствено от неговата воля, а той не положил нужната грижа, проявил е груба небрежност довела до произшествието и не е контролирал всичките си действия, така че те да не стават причина за настъпване на произшествие. В отговора на въззивната жалба се посочва, че действията на водача са в пряка и причинна връзка с настъпилите вреди по застрахования автомобил, а той е действал при груба небрежност, тъй като е могъл да предвиди, че се движи в тъмната част на денонощието, в която видимостта е намалена, видял е, че управлява автомобила по тесен, еднолентов, двупосочен път, а метеорологичните условия са неблагоприятни, и е трябвало да намали скоростта, и да направи на подходящо място обратен завой. Посочва се, че при налице на груба небрежност застрахователят не предоставя застрахователно покритие, съгласно т.9.1.8 от ОУ на подписания договор.
В отговора на въззивната жалба се посочва несъгласие с ищеца с претенцията да му се заплати сума в размер на 600 лева, послужила за репатриране на автомобила от мястото на ПТП до Несебър. Не се приемат твърденията на ищцовата страна относно дадените „инструкции от служител на застрахователя, както и последващите действия в разрез с текста на Раздел „Взаимоотношения между страните“ от Общи условия за застраховка „Помощ на пътя“. Претендира се да се потвърди първоинстанционното решение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1397/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от Д.С. Йорданов против Решение № № 538 от 10.02.2020г., постановено по гр. № 4851/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемата – ответна страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.