Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 2291 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ от Л.Г.О. срещу
В.Г.М. за установяване, че ответинкът В.М. дължи на ищеца сумата от 20 000 лева
по запис на заповед от 25.03.2017г. с падеж 25.03.2018г.
Ищецът
твърди, че с договор запаричен заем от 25.03.2013г. е предоставил на ответника
паричен заем в размер на 20 000 лева за срок от 12 месеца, считано от датата на
подписване на договора. Уговорено било сумата да бъде върната в посочения срок
ведно с възнаградителна лихва от 2% месечно върху главницата за перода на
заема. За обезпечаване изпълнението по договора от длъжника, същият издал в
полза на ищеца запис на заповед на стойност равна на сбора от дължимата
главница и възнаградителна лихва. Издаването на записът на заповед за сумата от
24 800 лева било изрично упоменато в чл.8 от договорът за заем. Страните
подисали няколко анекса към договора, тъй като ответникът не успял да изплати
заема в срок. С Анекс №3/24.03.2017г. страните уговорили да продължат договора
с една година и срокът за връщане на сумата бил определен на 25.03.2018г. Съобразно уговореното бил издаден и запис на
заповед за сумата от 24 800 лева с падеж, съответстващ на падежа по договора за
заем. Заемната сума била получена от ответника по негова банкова сметка. ***,
че въпреки настъпилия падеж за връщане на задължението, ответникът бил изплатил
единствено възнаградителната лихва. Поради неизпълнението ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК въз основа на издадения от
ответника запис на заповед. Въз основа на изаддеиня изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 84/2019г. на ЧСИ Валери Йотов. Ответникът
депозирал възражение по чл.414 ГПК, в което е изложил, че записът на заповед е
предявен преди посочения в него падеж и вземането по него не е изискуемо.
Излага, че възраженията на ответника са неоснователни, тъй като падежът на
записът на заповед е определен на конкретен ден – 25.03.2018г., като
обстоятелството, че е бил предявен на 30.04.2017г. не може да промени
определения падеж. Сочи, че след настъпване на падежа не е последвало плащане,
като с оглед обстоятелството, че същият е определен конкретно, не е необходима
покана за изпадане в забава на длъжника. Намира за неоснователно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото било определено
по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Оспорва твърденията на
длъжника, че е погасил вземането чрез плащане. Представените доказателства били
за сума различна от дължимата и били във връзка с други правоотношения между
страните. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата по
издадения запис на заповед. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че предявеният иск
е неоснователен и недоказан. Счита, че не са представени доказателства
удостоверяващи вземането на ищеца. Записът на заповед бил предявен единадесет
месеца преди падежа, поради което се явява ненадлежно предявен и вземането по
него не е станало изискуемо. По делото не било установено каузално
правоотношение. Преди подаване на исковата молба ищецът не е отправял такива
претенции към ответника. Счита, че от представените от него доказателства се
установява, че е погасил задълженията си по записа на заповед. Намира, че
предявеният иск е недоказан по размер, тъй като не било ясно каква част от
лихвата и главницата се считат погасени след като ищецът признава, че е имало
извършени плащания. Прави възражение за прихващане, тъй като счита, че
уговорената лихва е в прекомерен размер и тази клауза е нищожна, като с
платената от него сума за лихва иска да се сгита погасена съответна част от
главницата. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
исковите претенции.
Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен е
договор за паричен заем между Л.Г.О. и В.Г.М. от 25.03.2013г., с който Л.Г. е
предоставил на В.М. сумата от 20 000 лева в заем със срок от 12 месеца, считано
от датата на подписване на договора. Уговорена е възнаградителна лихва в размер
на 2% върху главницата месечно. В чл.8 от Договора е предвидено, че за
обезпечаване на вземането на заемодателя, заемателят е издал запис на заповед
на стойност главница и лихва с падеж, съответстващ на падежа по договора. С
чл.9 от договора е предвидена възможност да бъде продължен срокът на договора с
още една година. Договорът е подписан от двете страни, като подписите не са
оспорени. Приложено е по делото и преводно нареждане от 26.03.2013г. с
наредител Л.Г.О. и получател В.Г.М. за сумата от 20 000 лева.
Приложен е
по делото Анекс №3 от 24.03.2017г. към договор от 25.03.2013г. за паричен заем
между Л.О. и В.М., с който страните са се договорили да продължат срокът на
договора с още една година до 25.03.2018г.
Представен е
препис от запис на заповед от 25.03.2017г. за сумата от 24800 лева с издател В.М.
и поемател Л.О. с падеж на плащане 25.03.2018г. Оригиналът на записът на
заповед се намира по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №80/2019г.
Представени са и издадените въз основа на него изпълнителен лист и заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №80/2019г. на РС-Враца.
По делото на
лист 20 е представен от ответника препис от Анекс №3 от 24.03.2017г. към
договор за заем от 25.03.2013г. между Л.О. и В.М., който не е подписан от
страните. На гърба му има таблиза с отбелязване на плащания, като са отбелязани
11 броя плащания от 400 лева и 11 броя плащания от 100 евро на следните дати:
30.05.2017г.; 30.06.2017г.; 30.07.2017г.; 30.08.2017г.; 30.09.2017г.;
30.10.2017г.; 30.11.2017г.; 30.12.2017г.; 30.01.2018г.; 30.02.2018г.;
30.03.2018г. Съдът е извършил констатация на оригинала на документа, представен
в открито съдебно заседание на 13.11.2019г. Под таблицата е изписано:
„Приключено 31.03.2018г., парите са получени в брой“, Л.О. и подпис на лицето.
Не е оспорено, че този текст фигурира на гърба на Анекс №3 от 24.03.2017г.,
като не са оспорени подписите на лицата. Тексът е ръкописен.
Представен е
запис на заповед от 25.03.2018г. с издател В.М. и поемател Л.О. за сумата от
5400 евро с падеж 25.03.2019г. Ценната книга не е подписана. Върху нея има
ръкописен текст и подпис на Л.О., в който се заявява, че на 31.03.2018г. е
получил сумата от 5000 евро по запис на заповед от 25.03.2018г. от В.М., с
което сделката е приключена.
Приложен е
по делото и анекс № 4 от 24.03.2018г. към договор за заем от 25.03.2013г. между
В.М. и Л.О., с който срокът на договорът за заем се удължава до 25.03.2019г.
Представен е и запис на заповед от 25.03.2018г. за сумата от 24800 лева с падеж
25.03.2019г.
Представени
са по делото и запис на заповед от 25.03.2016г. за сумата от 5400 евро с падеж
25.07.2016г. с издател В.М. и поемател Л.О., както и запис на заповед от
10.07.2016г. с падеж 10.07.2017г. за сумата от 5400 евро отново с издадет В.М.
и платим на Л.О..
По делото е
изслушан свидетеля М., който е разказал, че действително е имало заемни
правоотношения между баща му В.М. и Л.О., като плащанията баща му извършвал при
посещения на Л. в магазина му. Самите плащания извършвал в колата на Л.О., като
свидетелят не е виждал какви суми се предават, като посещенията на ищеца не са
спрели, след момента, в който свидетелят мисли, че е било изплатено
задължението на баща му.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Исковете за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК са подадени в законоустановения месечен срок и са допустими. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 80/2019г.
на РС-Враца е подадено възражение в законоустановения срок, като на заявителя
са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок
от уведомяването, като исковата молба, по която е образувано производството е
постъпила в този срок.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Представен е
между кориците на ч.гр.д. № 80/2019г. на РС-Враца записът на заповед в
оригинал. Същият съдържа в текста си си
изразът „запис на заповед” на български език, на който е написан записът,
има безусловно обещание да се плати
определена сума пари, уговорен е падеж на конкретна дата – 25.03.2018г., която
е настъпила, посочено е мястото на плащане – гр. София, както и името на лицето,
на което следва да се плати, има и дата и място на издаване и подпис на
издателя след целия текст на ценната книга. Формалните изисквания на чл. 535 от
Търговския закон касателно реквизитите на записа на заповед като ценна книга са спазени,
следователно същия е годен от формална страна
да прояви ефекта на едностранното волеизявление като източник на задължение на
издателя му. От страна на ответника е
възразено, че ценната книга му е предявена единедесет месеца преди изтичане
падежа за плащане, поради което вземането не е изискуемо. Съдът намира тези
доводи за необосновани, с оглед приетото в Тълкувателно решение №1 от
28.12.2005г. по тълк.д. №1/2004 г., ОСТК, „за
да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед
да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа
на заповед представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не
съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед
за плащане. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето
на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие на кредитора за
изпълнение на задължението. Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно
изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен
лист”. Към моментът на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на
10.01.2019г. падежът на вземането по записа на заповед е бил настъпил.
Съгласно
т.17 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при въведено твърдение за каузално
правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, се разглеждат и
релативните възражения на ответника по него. В случая ищецът е навел доводи за
наличие на каузално правоотношение, обезпечено с процесния заппис на заповед,
за което са представени и доказателства, като между страните не е спорно
обстоятелството, че издаденият запис на заповед обезпечава вземането на
кредитора по представения договор за заем. Установено е, че на ответника е
предоставена сумата от 20000 лева, която се задължил да върне за срок от 12
месеца, като е уговорена лихва от 2% на месец. Направено е възражение от страна
на ответника за прекомерност на уговорената възнаградителна лихва. Съдът намира
възражението за неоснователно. В случая е уговорена възнаградителна лихва от 2%
на месец, или 24% годишно. С оглед този размер съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не е прекомерна поради противоречие с добрите нрави.
Приема се,
че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва) - Решение № 906/30,12,2004 г.
по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д.
315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г.
на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС,
4 г. о..
Наведеното
възражение от ответника, че вземането е погасено чрез плащане, съдът също
намира за неоснователно. От представеният по делото Анекс №3 от 24.03.2017г.,
на чиито гръб има таблица с изплатени суми, и отбелязване от страна на Л.О., че
задължението е изплатено на 31.03.2018г.
съдът не намира, че бе установено изпълнение на задължението на
ответника, обезпечено с издадения запис на заповед. Действително отбелязванията
са направени на гърба на Анекс №3 към процесия договор за заем от 25.03.2013г.,
но изплатените суми възлизат на 4400 лева и 1100 евро, които по никакъв начин
не са съотносими с поетото и претендирано в производството задължение за 20000
лева главница. По делото са представени три броя записи на заповед за сумата от
5400 евро с издател В.М. и поемател Л.О. от дати 25.03.2018г., 25.03.2016г. и
10.07.2016г., от които се установява, че между страните са съществували и други
облигационни правоотношения, въз основа на които ответникът е дължал пари на
ищеца в друга валута - евро. Не е посочено и не се установява заплатените от
ответника суми да погасяват именно обезпеченото с процесния запис на заповед
задължение по договор за заем от 25.03.2013г. Следва да се посочи, че в
противоречие с твърденията на ответника, че вземането е погасено чрез плащане
изцяло към момента на подаване на заявлението са и представените от него Анекс
№ 4 от 24.03.2018г. и запис на заповед от 25.03.2018г. за сумата от 24800
лева с падеж 24.03.2019г. Видно от тях,
към момента на подписването им задължението не е било погасено, след като
ответникът не само се е съгласил да бъде продължен срокът за връщането им, но и
е издал отново запис на заповед, за да ги обезпечи. Видно от таблицата за
извършени плащания на гърба на Анекс №3 от 24.03.2017г. последното плащане е
направено на 31.03.2018г. като липсва логика ответникът да издаде една седмица
по-рано запис на заповед за цялата сума, ако същата е била почти погасена и от
задъжението в размер на 24800 е останала дължима само сумата, която е заплатил
на 30.03.2018г. – 400 лева и 100 евро. Твърденията на ответника, че с
извършените плащания е покрил изцяло вземанията си по договор за заем от
25.03.2013г. се разколебават и от представеният запис на заповед от
25.03.2018г. с отбелязване, че задължението в размер на 5000 евро е погасено
чрез плащане в брой на 31.03.2018г., което кореспондира с отбелязването върху
анекса и свързва извършените плащания със запис на заповед от 25.03.2018г. за
сумата от 5400 евро. Не се установи по безспорен начин, че ответникът е
заплатил задълженията по договорът за заем, за чието обезпечеване е издаден
процесният запис на заповед. Не се оспорва и от страна на ищеца, че му е
заплатена дължимата лихва в размер на 4800 лева, което съответства и с
отбелязванията върху анекса, но не може да се приеме, че тези отбелязвания
установяват погасяване на задължението по договора за заем в цялост и по
отношение на претендираната главница. Другите записи относно заплащането на
суми в евро по никакъв начин не могат да бъдат съотнесени към задълженията по
процесния договор за заем и запис на заповед, като същите кореспондират с
представените доказателства за поето от ответника задължение да заплати сумата
от 5400 евро.
Представен е
анекс № 4 от 24.03.2018г. към договор за заем от 25.03.2013г., с който срокът
на договора е удължен до 25.03.2019г., като е издаден нов запис на заповед с
дата 25.03.2018г. и падеж 25.03.2019г. отново за сумата от 24800 лева. Неоснователни
са възраженията на ответника, че с връщането на ценната книга се установявало,
че вземането е погасено. Не се установи по делото да е било извършено плащане
на сумите по договора за заем от 25.03.2013г., нито че новоиздаденият запис на
заповед изобщо е бил предаван на ищеца. Доказателство за извършеното плащане по
него би било отбелязването на това върху документа преди връщането му. Съдът
намира, че следва да съобрази настъпването на падежа на задължението, което се
е случило в хода на процеса, както на основание чл.235 ГПК, така и съобразно и
становището на ВКС, изразено в ТР по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените разноски в заповедното производство в размер на 400 лева държавна такса и 830
лева заплатено адвокатско възнагражедение, общо 1230 лева, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото
производство разноски в размер на 400 лева държавна такса и 1130 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, общо 1530 лева. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника. Възнаграждението на адвоката на ищеца е в минималния
размер предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
538, ал. 1 ТЗ, предявен от Л.Г.О., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, че В.Г.М., ЕГН ********** дължи на Л.Г.О., ЕГН ********** сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/,
представляваща част от задължение по запис на заповед от 25.03.2017г с падеж
25.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението /10.01.2019г./ до изплащане на вземането, за която е
издадена Заповед № 64/15.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 80/2019 г. по описа на РС –Враца, първи граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Л.Г.О., ЕГН **********, сумата от 1530 лева /хиляда петстотин и
тридесет лева / представляваща разноски по делото, както и разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №80/2019г. в размер на 1230 лева /хиляда двеста и тридесет лева/.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: