Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1455 26.04.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, I
състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 18248 по описа на съда за 2017 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове по чл.
286 вр. чл. 280 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова
молба, вх. № 64818/16.11.2017г., подадена от „КОНДОР БРОКЕРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. Съединение № 3, оф. 308, представлявано от управителя Г.И.Й., чрез
пълномощника адв. М.С., съдебен адрес ***, „***“ № *, ет. *, офис * против В. Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2014г.
между страните бил сключен Договор за посредничество при покупка на недвижим
имот, отговарящ на следните параметри: голям тристаен апартамент, около 130
кв.м., по възможност в център или широк център на гр. *, с цена на имота до 200
000 евро. За дружеството-ищец, в качеството му на изпълнител възникнало
задължение да предложи на възложителя оферти, отговарящи на заявените
параметри, да извърши подбор на предложенията, да запознае възложителя с
имотите към които е проявен интерес- чрез документи и с посещение на адрес, да
окаже съдействие в преговорите за закупуване и в нотариалното производство по
придобиването му. Изпълнителят не бил обвързан със срок за изпълнение на
възложеното. Срещу възложената услуга
ответникът се задължил да заплати на дружеството възнаграждение в размер на 2%
от цената на имота, но не по-малко от 500 евро. Възнаграждението следвало да
бъде платено в деня на сключване на предварителния или, ако няма такъв- на
окончателния договор за покупко-продажба. При извършването на услугата
дружеството- ищец било представлявано от брокера И.Г., която на 23.10.2014г. се
срещнала с ответника и * му в офиса на дружеството. При срещата брокерът
запознал ответника с изготвените оферти, като ответникът проявил интерес към
няколко имота. Още същия ден брокерът организирал оглед на подбрани от
възложителя имоти, в това число и на имот с адрес гр. *, ул. „***“ № *, ет. *,
ап. *. Продажната цена на посочения имот била в размер на 95950 евро или 187
661,88 лева. В края на седмицата бил
извършен повторен оглед на посочения недвижим имот, като този път ответникът
бил с баща си г-н Р.Г.. Бащата на ответника поздравил сина си за добрия избор
на жилище и още по време на срещата ответникът бил заявил желанието си да
закупи имота.
Сочи се, че впоследствие след проверка в Служба по
вписванията гр. Пловдив, ищецът установил, че на 11.12.2014г. „Роден плод“ АД,
ЕИК *********, което дружество било представлявано от бащата на ответника Р.Г.-
*****, е закупило недвижимия имот с адрес гр. *, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *,
ведно с * – двоен № * и прилежащите идеални части от общите части на сградата и
дворното място, който недвижим имот бил идентичен с предложения на В.Г. имот
съгласно приложение № 1 /Протокол за огледи/ към договора за посредничество.
Твърди се, че ответникът не бил изпълнил
задълженията си по чл. III, т. 2 от договора, съгласно който няма право да води
преговори с продавачите на имотите, като
в случай на недобросъвестно поведение от страна на възложителя, същия
заплаща дължимото възнаграждение по договора. Възнаграждение се дължало и в
случай, че някой от предложните имоти бил закупен от близки и свързани лица по пар. 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. Поради неизпълнение на
задължението на ответника била начислена и неустойка по чл. IV, т. 1 т. 2 от договора в размер на 5% на ден от
дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от трикратния размер на
дължимото възнаграждение.
Ищецът сочи, че купувачът на имота „Роден плод“ АД,
чийто представител и ***на съвета на директорите е бащата на ответника Р.В.Г.,
и ответникът В. Р.Г. са свързани лица, поради което възложителят по договора е
съдействал на купувача за намиране на имота. Ищецът бил изправна страна по
договора за посредничество. След узнаване на покупко-продажбата ищецът
ангажирал адвокат за защита на интересите си, който отправил покана до
ответникът за заплащане на дължимото възнаграждение.
Предвид изложеното ищецът моли да бъде осъден
ответникът да му заплати следните суми: 1919 евро, равно на 3753,24 лева-
главница, представляваща дължимо възнаграждение по сключения между страните
договор за посредничество при покупката на недвижим имот, 5757 евро, равно на
11 259,72 лева- неустойка в размер на 5% от дължимата сума за всеки просрочен
ден, но не повече от тройния размер на дължимото възнаграждение за периода от
11.12.2014 г- 08.02.2015г., 290 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за уреждане на
отношенията с ответника по процесния договор., ведно с направените по делото
съдебно разноски.
В условията на евентуалност ищецът претендира да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 500 евро, равно на 977,92 лева-
главница, представляващо неплатено възнаграждение по договор за посредничество
при покупка на недвижим имот от 23.10.2014г. в минимален размер., сумата от 1
500 евро, равно на 2933,75 лева- неустойка в размер на 5% от дължимата сума за
всеки просрочен ден, но не повече от тройния размер на дължимото възнаграждение
за периода от 11.12.2014 г- 08.02.2015г, 290 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за
уреждане на отношенията с ответника по процесния договор, ведно с направените
по делото съдебно разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор
от ответника, чрез пълномощника адв. С.Т., с който исковете се оспорват като
неоснователни.
Признават се обстоятелствата, че между страните бил
сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот № ***от
23.10.2014г., че е направил оглед на
процесния апартамент, както и че е получил покана за доброволно изпълнение.
Посочва, че за закупуването на процесния апартамент
разбрал от връчената му покана за доброволно изпълнение. През този период
ответникът не бил контактувал с баща си, предвид влошените отношения между
родителите му. Впоследствие разбрал от чичо си К.Г., ***на съвета на
директорите на „Роден плод“ АД, че преговорите за закупуването на имота
стартирали още през лятото на 2014г., т.е. купувачът на процесния имот
преговарял за закупуването му още преди подписването на комисиония
договор.
Ответникът счита, че не били налице предпоставките
за заплащане на претендираното комисионно
възнаграждение, тъй като от съдържането на протокола за оглед на недвижими
имоти не ставало ясно дали някой от тях и кой от тях е одобреният за
закупуване. Отделно от това от нотариалния акт за покупко-продажба на процесния
имот било видно, че имотът бил закупен от третото лице на цена, която е почти
4000 евро по-ниска от договорената от посредника. Посредническото
възнаграждение се дължало не само за осигурени огледи на недвижими имоти, а за
тези от тях, които възложителят се съгласил да закупи. Оспорва твърдението, че
е недобросъвестна страна по договора за посредничество, че е приложима
хипотезата на чл. IV, т. 1 и т .2 от договора, както и твърдението, че е налице
свързаност по смисъла на параграф 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. Предвид изложеното
ответникът моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, I граждански състав, като взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 286 вр.
чл. 280 ЗЗД:
За да бъде уважен искът следва да бъде установено наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по сключен между тях договор за поръчка, че довереникът
е изправна страна по договора и че в неговия патримониум
е възникнало правото да иска плащане на възнаграждение.
Липсва спор между страните, а и от приетото като писмено доказателство по
делото – Договор за посредничество при покупка на недвижим имот № ***/л.10/, се
установява, че на 23.10.2014 г., е сключен договора между В. Р.Г., от една страна като възложител и „Кондор Брокерс Груп“ ЕООД, от друга страна като изпълнител. В чл.
І „Предмет на договора“, т. 1, е посочено, че възложителят възлага на
изпълнителя да консултира и посредничи при покупката на голям тристаен
апартамент над 150 кв.м., с цена до 200 000 евро. Според чл. ІІІ, т. 1 от
Договора, възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя възнаграждение в
размер на 2 % без ДДС от пазарната цена на имота, посочена в предварителния
договор или ако няма такъв – посочената в нотариалния акт, сключени между
възложителя, качеството на купувач и продавача, но във всички случаи на
изпълнение – не по-малко от 500 евро без ДДС. Страните по делото са постигнали
съгласие, че възложителят няма право да води преговори без знанието и
присъствието на изпълнителя за имоти описани в приложение № *- протокол за
оглед на недвижими имоти. Съгласно
уговореното между страните в т. 4 на чл. ІІІ, при всяко получаване на оферта,
възложителят е длъжен да се подписва на „Протокола за оглед“, който е
неразделна част от този договор, като с подписа си декларира, че е получил
офертата в посочените параметри от „Кондор Брокерс
Груп“ ЕООД.
Според т. 2, чл. ІV от договора възнаграждение се дължи и в случай, че
някой от описаните в „Приложение 1“ – „Протокол за оглед“ имоти бъде закупен не
лично от възложителя, а от негов съпруг/а/, или живеещ с него на съпружески
начала, брат, сестра, възходящ или низходящ роднина или от свързани лица по
смисъла на 1, ал. 1 от ДР на ТЗ.
В Приложение 1 – Протокол за оглед на недвижими имоти към Договора за
посредничество при покупка на недвижим имот, на първи ръкописен ред е посочено:
гр. *, ул. „***“ № *, ап. *, *, дата на посещение 23.10.2014г.
Не е спорно между
страните, а и от събраните по делото доказателства /показанията на св. Г./ се
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения между страните
договор за посредничество при покупка на недвижим имот, като е предложил на
ответника за закупуване процесните апартамент и гараж.
Видно от договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт /л.
22/ за покупко – продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № ***, дело № ***от ***на ***С.К., с район на действие - ПдРС, сключен между „Рента Груп С“ ООД, ЕИК
*********, в качеството на продавач и „Роден Плод“ АД, ЕИК *********,
представлявано от ***Р.В.Г.- купувач, процесният
апартамент, находящ се в гр. *, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, с идентификатор
56784.523.1350.2.3, и ***с идентификатор
56784.523.1350.2.6 са били закупени от „Роден Плод“ АД за сумата от общо
92 000 евро, с левова равностойност 179 936,36 лева.
С оглед ангажирането на
отговорността на ответника за заплащане на дължимото възнаграждение по договора
ищецът се позовава на чл. IV, т. 2 от процесния договор. По делото е безспорно, а и
от представеното удостоверение за родствени връзки /л. 16 д./, се установява че
ответникът е син на Р.В.Г., който към момента на придобиване на имотите е бил
изпълнителен директор на „Роден Плод“ АД. Ответникът обаче възразява, че Р.Г. е
знаел за офертата още преди сключването на процесния договор за посредничество
при покупка на недвижим имот, че апартаментът не се ползвал от ответника, а бил
закупен от дружеството с инвестиционна цел за отдаване под наем, както и че
отношенията между В.Г. и синът му били влошени. Именно върху посочените
обстоятелства се концентрира настоящият спор между страните.
В о.с.з. от
11.01.2018г. е разпитана св. И.Г.- ***при дружеството ищец, която заяви, че на
23.10.2014г. по инициатива на ищеца и в присъствието на ответника е бил
извършен оглед на процесния апартамент. В изпълнение на поетите с процесния
договор задължения свидетелката предложила на ответника апартамент, находящ се
на ул. „***“, който бил с по-нестандартна архитектура и много голям. Към този
имот ответникът бил проявил голям интерес. След това извършвали огледи на още
доста имоти, но се върнали за втори оглед на този имот. На втория оглед на
апартамента присъствала и М.П., ***при ищеца, която отговаряла за района, в
който се намирал процесния имот. Уговори ли се след половин час да направят още
един оглед, на който да присъства и бащата на ответника. Впоследствие се провел
оглед в присъствието на родителите на ответника, както и на неговата приятелка.
Всички одобрили апартамента и баща му поискал да им предложат и гараж.
Споделили на свидетелката, че това е апартаментът, който търсели, но искали
вечерта да обсъдят всичко обстойно и да дадат отговор в рамките на два дни.
Впоследствие страните преустановили контакти и всички опити на свидетелката да
се свърже с ответника или ***на семейството му били неуспешни. По-късно
свидетелката разбрала, че апартаментът бил закупен „по друг начин“.
Свидетелката заяви, че е имала наблюдения върху имота и след 2014 година, тъй
като офисът на агенцията им бил на разстояние от около 300 метра от същия. Била
виждала ответникът и съпругата му да излизат с детска количка от сградата, в
която се намирал апартаментът. В социалната мрежа „Фейсбук“ гледала видеоклип от сватбата на ответника,
който бил заснет в хола на процесния апартамент.
В о.с.з. от
11.01.2018г. в качеството на свидетел е разпитана Л.К.- ***при „Роден плод“ АД,
която заяви пред съда, че през лятото на 2014г. се видяла случайно с адв. М.Р.,
който й споделил, че освен с адвокатска дейност се занимава и с посредническа
дейност за имоти, които продава. Свидетелката
представила адв. М.Р.на законния представител на дружеството, за да
преговарят относно имотите, които могат да бъдат закупени от адв. Р.. В края на
2014г. дружеството закупило процесния имот, като от момента на
покупко-продажбата до сега имотът се отдавал под наем на физически лица.
По-късно дружеството купило още два жилищни имота, които също отдавали под
наем. Когато дружеството имало свободни средства купувало имоти и ги отдавало
под наем. Основната дейност на „Роден плод“ АД била търговия на едро. От 2000г.
до 2014г. нямало друг купен жилищен имот от дружеството, а бил закупен само
един магазин.
В същото о.с.з. е разпитана
и св. П.Д.- ***на съвета на директорите на „Роден плод“ АД и ***на отдел във
фирма „Елко мес“, която
била собственост на законните представители на „Роден плод“ АД. Свидетелката
заяви, че ***/Р.Г./ имал емоционално тежък развод, който рефлектирал негативно
върху взаимоотношенията му със синът му В.. Последният избягвал да се вижда с
баща си. В началото ходил в офиса, но после спрял да го посещава.
По делото е представен договор за наем от
01.06.2016г. /л. 68 д./, сключен между „Роден плод“ АД и Ж.С.К., за процесният
недвижим имот, както и 22 бр. фактури /л. 71- 92 д./
В о.с.з. от
23.02.2018г. е разпитан като свидетел Д.Я., който заяви пред съда, че работи
във фирма „Елко Мес“. Заявява,
че присъствал на почерпка за закупуване на имот. Когато бил в цеха на работа,
имало оставени бонбони на прозореца на пласмента. Някой от неговите колеги му
споделил, че В.Г. черпи, тъй като си купил апартамент. От св. И.Г., с която
живеел на съпружески начала, знаел, че ответникът си купил апартамент. Свидетелят
присъствал на телефонен разговор между В.Г. и И.Г., впоследствие разбрал, че
майката на ответника се обадила на последната с искане да бъде намерен
апартамент за В., който щял да бъде закупен от баща му.
В о.с.з. от
28.03.2018г. е разпитана свидетелката И.Г.- **на ответника, която заяви, че
познава И.Г. от много години и знаела, че работи в агенция за недвижими имоти. Свидетелката
посочва, че през месец май 2014г. съпругът й я напуснал. Почти оттогава не били
поддържали взаимоотношения с него. Синът й живеел при нея. Знаела, че синът й
си търсел жилище и била с него на огледи. В момента синът й живеел при нея,
заедно със семейството си. През 2015г. се отказал да търси жилище. Свидетелката
предполага, че за закупуването на жилището е разчитал финансово на баща си,
защото тя не можела да му помогне в това отношение. Познавала Ж.К., която била ***в
„Роден плод“ АД, но не знаела, че последната е сключила договор за наем за
процесния апартамент, тъй като не поддържала близки отношения с нея.
След извършена преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намира за недоказани твърденията на
ответника, че Р.Г. е преговарял за закупуването на имота още преди подписването
на комисионния договор от ответника. В тази връзка, съдът счита, че показанията
на св. К.са лишени от конкретика, тъй като от същите
не става ясно дали именно процесният апартамент е бил предложен от адв. М.Р.на
бъдещия купувач, поради което същите не могат да служат като годно доказателствено средство за установяването на този факт. От
друга страна св. И.Г. заяви, че през процесния период ответникът търсил да
закупи жилище, като за финансирането на сделката разчитал на баща си. Показанията
на св. Г. изцяло кореспондират с изложените от св. Д.Я. обстоятелства, който
макар и косвено възпроизвежда съдържането на проведен телефонен разговор между В.Г.
и И.Г., в който майката на ответника поискала от И.Г. да намери апартамент за
ответника, който имот щял да бъде закупен от баща му. Житейски оправдано е,
след като бащата на ответника е поел ангажимента да осигури средствата за
закупуване на жилището, същият да се интересува и да бъде информиран относно
параметрите на бъдещата сделка, вкл. и на цената, тъй като става въпрос за вещ
с висока парична стойност. Съдът кредитира показанията на св. И.Г., в частта в
която заяви, че на един от огледите на процесните апартамент и гараж е
присъствал и бащата на ответника. Свидетелката се намира в трудови
правоотношения с дружеството- ищец, но на това основание обективността на
показанията й не може да бъде изключена, като трябва да може да бъде изведена
въпреки преценката им със засилена критичност /чл. 172 от ГПК/. В настоящия
случай съдът счита, че показанията на св. Г. в посочената част са логични,
житейски оправдани, а и неопровергаващи се от останалите доказателства по
делото. Действително по делото са налице данни за влошени семейни отношения
между ответника и баща му, но не може да се приеме, че взаимоотношенията между
тях са окончателно прекъснати, тъй като както вече се посочи, бащата е бил
ангажиран с осигуряване на средства за закупуването на жилище на сина си. Ето
защо съдът счита, че ответникът и приобретателя на
процесния апартамент са свързани лица по смисъла на § ДР, ал. 1, т. 1 ТЗ поради
което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащането на
уговореното между страните възнаграждение по процесния договор за посредничество.
Съдът счита, че
обстоятелството дали след продажбата имотът е бил ползван от ответника или е
бил отдаван под наем от „Роден плод“ АД
на трето лице е ирелевантно, тъй като по
делото се установи, че ищецът е изпълнил задълженията си по т. III от договора, а по какъв начин ще се ползва имота е без
значение за отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение.
Отделно от гореизложеното
от събраните по делото доказателства става ясно, че към момента на придобиване
на собствеността върху процесните имоти от „Роден плод“ АД, ответникът е бил в
трудови правоотношения с посоченото дружество. Този факт се установява от
дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения от страна на ответника, който в
о.с.з. от 11.01.2018г., заяви пред съда, че от края на 2014г. и до настоящия
момент работи по трудов договор при „Роден плод“ АД като „**“, както и че баща
му и чичо му са собственици на капитала на дружеството. Ето защо ответникът и
„Роден плод“ АД са свързани лица и по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ, в качеството им на работник и
работодател. Горното обуславя извода, че с придобиването на собствеността върху
процесните имоти- апартамент и гараж от „Роден плод“ АД е възникнало и правото
на ищеца да претендира полагащото му се възнаграждение по сключения договор за
посредничество съобразно чл. IV, т. 2 от
същия.
Съобразно чл. III, т.
2 изр. трето от договора страните са уговорили, че при недобросъвестно
поведение от страна на възложителя, същият изплаща дължимото възнаграждение,
определено спрямо цената на имота по приложение ***. В предходните две
изречения на посочената договорна клауза е уговорено, че възложителят няма
право да води преговори без знанието и присъствието на изпълнителя за имотите,
описани в Приложение 1 - протокол за оглед на недвижими имоти и че закупуването
на осигурения от изпълнителя имот се извършва също със знанието и в
присъствието на изпълнителя. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната воля на страните, тълкувайки отделните
уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и
добросъвестността. В настоящия случай съдът счита, че размерът на дължимото
възнаграждение не следва да бъде определян по чл. III, т. 2, тъй като с оглед на систематичното място на
уговорката в договора следва да се счита, че същата намира приложение при недобросъвестно
поведение, което се проявява чрез водене на преговори и закупуването на имота
от възложителя, без знанието и присъствието на изпълнителя, каквито хипотези не
са налице. Също така в чл. IV, т. 1 от договора е предвидено, че при нарушение на определени
условия, възложителят дължи на изпълнителя освен договореното възнаграждение по
чл. III, т. 1 и неустойка, а в чл. IV, т. 2 от договора, се сочи, че същото, т.е. договореното възнаграждение по
чл. III,
т. 1 от договора се дължи и ако имотът е
закупен от близки и свързани лица, съгласно §1, ал. 1 от ДР на ТЗ. Предвид
изложеното съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на осн. чл. III, т. 1 от
договора въз основа на посочената в договора за покупко-продажба цена. От
приетото по делото заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза /л.
63-66 д./, което съдът кредитира като обективно, непротиворечиво и
безпристрастно, се установява, че при цена на недвижимия имот от 92 000
евро, съгласно нотариален акт от 11.12.2014г., изчисленото възнаграждение в
размер на 1840 евро или 3598,73 лева, до която сума искът е основателен и
следва да се уважи, а за разликата над 1840 евро, равно на 3598,73 лева до
пълния предявен размер от 1919 евро, равно на 3753,24 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД:
Според чл. ІV, т. 1 от
процесния договор за посредничество, при забава за плащане на възнаграждението,
по чл. ІІІ, т. 1 от договора, възложителят дължи на изпълнителя, освен
уговореното възнаграждение и неустойка в размер на 5 % от дължимата сума за
всеки просрочен ден, но не повече от тройния размер на дължимото
възнаграждение. В настоящия случай се претендира неустойка в трикратния размер
на възнаграждението по чл. III, т. 2 от
договора или сумата от 11 259,72 лева за период от 11.12.2014г. до 08.02.2015г.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Съдът следи служебно
при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, както и когато е налице противоречие с добрите нрави. Съгласно
мотивите на ТР № 1/15.06.2010 год. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, т. 3 добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Критериите за наличие на нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в цитираното ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се
извършва за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
примерно изброени критерии са естеството и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи, вида на уговорената неустойка
и вида на неизпълнението, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В същия смисъл са и Решение № * от
21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., докладчик Б.Й.и Решение № * от 26.02.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2945/2013 г., II т. о.
Видно от съдържанието
на сключения договор принципът на справедливост е нарушен. Налице е безспорно
несъответствие между размера на уговорената неустойка и очакваните при
сключването на договора вреди, произтичащи от неизпълнение на конкретното
договорно задължение. Видно е, че размерът на неустойката, надвишава драстично
размерът на законната лихва, която законът предвижда като обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за претендирания
период. Също така максималният размер на неустойката надвишава трикратно
размера на дължимото възнаграждение, което води до неоснователно обогатяване на
посредника. Така уговорената неустоечна клауза излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна поради противоречи на добрите
нрави. С оглед изложеното искът по чл.
92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен. Доколкото нищожността
на неустоечната клауза изключва наличието на валидно
възникнало в полза на ищеца вземане за неустойка за неизпълнение, то като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният при условията на
евентуалност иск за присъждането на сумата от 1 500 евро – неустойка
изчислена върху главницата от 500 евро за периода от 11.12.2014г. до
08.02.2015г.
По предявения иск с правно основание чл. 82 ЗЗД
Като писмени
доказателства по делото са приети договор за правна защита и съдействие /л. 20
д./ със страни ищеца и адвокат М.С., по който договор ищецът е заплатил в брой
сумата от 290 лева и пълномощно, с което ищецът упълномощава посочения по горе
адвокат да извършва действия по изготвяне и изпращане на покана за доброволно
плащане до В. Р.Г. /л. 25 д./. Покана за доброволно изпълнение изпратена от пълномощника
на ищеца адв. С., която е получена на 27.10.2015 г. лично от ответника, което
обстоятелство е безспорно по делото. Сумата от 290 лева се претендира като
обезщетение за допълнително претърпени от дружеството- ищец имуществени вреди,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на
спора като пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на
ответника на неговите договорни задълженията. Настоящият съдебен състав намира
предявеният иск по чл. 82 от ЗЗД за изцяло основателен поради следните
съображения:
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Елементите на фактическия състав
включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която
може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността
по чл. 82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е
ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и
здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.
Единия вид вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 82 ЗЗД е
претърпяната загуба, която е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване
на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Претърпените загуби
представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива
на имуществото на кредитора.
От събраните по делото доказателства се установи, че
между страните са възникнали облигационни правоотношения по договор за посредничество
при покупка на недвижим имот. По този договор ответникът в качеството му на възложител
се е задължил да плати уговореното възнаграждение. Безспорно по делото се
установи, че ответникът не е изпълнил това свое задължение, поради което ищецът
е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат М.С., по който е
заплатил в брой сумата от 290 лева. Освен това ищецът е упълномощил посочения
по горе адвокат да извършва действия по изготвяне и изпращане на покана за
доброволно плащане ответника, които действия са извършени от пълномощника. От събраните по делото писмени доказателства
се налага извода, че в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника по
договора за посредничество - да изплати навреме дължимото по договора
възнаграждение, ищцовото дружество е направило допълнителни разходи по договора
за правна защита и съдействие. Ответникът следва да отговаря за причинените на
ищеца имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, възлизащи на сумата
от 290 лева, който са били заплатени на адв. С.. От несвоевременното изпълнение на задълженията
на ответника на ищеца са причинени вреди в размера разходите за адвокат, които разходи реално водят до намаляване на актива на
имуществото на ищеца и са настъпили вследствие на неизпълнението.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора и
двете страни имат право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
На ищеца
му се дължат разноски за заплатена държавна такса в размер на 650,52 лева /л. 6
д./, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева /л. 99 д./, депозит за
вещо лице в размер на 100 лева /л. 57 д./ и за заплатено съдебно удостоверение
в размер на 5 лева /л. 58 д./
Така общият размер на разноските за производството,
направени от ищеца възлизат на 1228,37 лева, от които по съразмерност следва да
му се присъдят разноски в размер на 446,11 лева.
По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е направил разноски в производството, поради което такива не
следва да му се присъждат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В. Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „КОНДОР БРОКЕРС ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. Съединение № 3, ет.
3, ап. 308, представлявано от управителя Г.И.Й., чрез пълномощника адв. М.С.
сумата от 1840 евро /хиляда осемстотин и четиридесет евро/, с левова
равностойност 3 598,73 лева /три хиляди петстотин деветдесет и осем лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение
по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 23.10.2014г., касаещ имот, находящ се в гр. **, ул. „***“ № *, ап. * и ***,
както и сумата от 290 лева /двеста и
деветдесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
неизпълнението на договора имуществени
вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ частично
иска за заплащане на възнаграждение по Договор за посредничество от
23.10.2014г. за разликата над присъдения размер от 1840 евро, с левова
равностойност 3598,73 лева, до пълния предявен размер от 1919 евро, с левова
равностойност 3753,24 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КОНДОР БРОКЕРС ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. Съединение № 3,
ет. 3, ап. 308 против В. Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** обективно евентуално съединени искове за осъждане на последната да заплати
следните суми: сумата от 5 757 евро, с
левова равностойност 11 259,72 лева, представляваща договорна неустойка по
чл. IV,
т. 1 от договора, изчислена върху
главница от 1 919 евро, с левова равностойност 3 753,24 лева за периода
11.12.2014г. - 08.02.2015г., както и сумата от 1 500 евро, с левова
равностойност 2 933,75 лева, съставляваща договорна неустойка по чл. IV,
т. 1 от договора, изчислена върху главница от 500 евро, с левова равностойност
977,92 лева за периода 11.12.2014г. - 08.02.2015г.
ОСЪЖДА В.
Р.Г., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на КОНДОР БРОКЕРС ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, пл. Съединение № 3, ет. 3, ап. 308 сумата от 446,11 лева
/четиристотин четиридесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.