Решение по дело №3431/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 17.04.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3431/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на услуги за достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа на ищеца по клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *. Изтъква се, че съгласно чл. 8 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ищеца, ответникът е имал задължение да му заплаща цена за пренос на доставяната му електрическа енергия и цена за достъп свързана с ползване на мрежата. Навеждат се доводи, че за времето от 01.11.2017г. до 30.04.2018г. ответникът е ползвал горепосочените услуги на обща стойност от 533,16 лв., за което ищецът е издал фактури за периода от 07.12.2017г. до 08.05.2018г., които не са заплатени. Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 19,01 лв., считано от падежа на всяка фактура до 24.07.2018г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, спрямо която ответникът е подал възражения. Ищецът твърди, че претендираните суми са дължими и отговарят на действителното ползване на предоставените услуги от ответника, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на горепосочените вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1240 от 15.08.2018г. по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Излага становище, че съгласно Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирана услуга *, за процесния период е получавал доставка на електроенергия от *, поради което задължение за плащане на услугите за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа на ищеца е на доставчика на електроенергия. Алтернативно излага становище, че не дължи заплащането на услуги за пренос и за достъп средно и ниско напрежение тъй като електроенергията от средно напрежение се трансформира в ниско напрежение от негов трансформатор и се пренася по негов електропровод. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 04.09.2015г. между ищеца с предходно наименование *и ответника, действащ чрез пълномощника си *, е сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на *при Общи условия по отношение на стопанския обект на *с клиентски *и абонатен *, намиращ се в *. В договора страните определили идентификационен код на точката на измерване и технически параметри, при които да се осъществява достъп и пренос на електрическа енергия – ниско напрежение, трифазно захранване, 100 kW предоставена мощност, токови трансформатори – 150/5А и диспечерско наименование на съоръжението за присъединяване – МТП *. На 14.07.2016г. ответникът в качеството на клиент и  * в качеството на търговец сключили Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирана услуга *, съгласно който търговецът се задължил за срок от една година да продава на клиента нетна електрическа енергия, измерена в точката на измерване, а последният - да заплаща нейната цена. В договора страните индивидуализирали цената за МВтч доставена електроенергия като постигнали съгласие цените за предоставените мрежови услуги за достъп и пренос на оператора на мрежата да се заплащат от клиента чрез търговеца само при приложен стандартизиран товаров профил за снабдяване с електроенергия. На 28.12.2017г. ответникът сключил с *Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на клиент и предоставяне на комбинирани услуги *, в който уговорил идентични условия за заплащане на мрежовите услуги за достъп и пренос на оператора на мрежата чрез търговеца само при приложен стандартизиран товаров профил. За периода от 07.12.2017г. до 08.05.2018г. ищецът издал фактури с ********, в които за времето от 01.11.2017г. до 30.04.2018г. начислил за обекта на ответника цена на услуги за пренос високо и ниско напрежение и цена за достъп високо и средно/ниско напрежение. Във връзка с продажбата на електрическа енергия на ответника за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2018г., са издадени фактури от *, в които не са включени цени за горепосочените мрежови услуги с оглед обстоятелството, че *е с почасово измерване на консумираната електрическа енергия. Поради забавата на ответника за заплащане на цената на мрежовите услуги ищецът начислил обезщетение за забава в размер на 19,01 лв., считано от падежа на всяка фактура до 24.07.2018г. На 13.08.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно заплащане на горепосочените суми за главница и лихви, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 15.08.2018г. издал заповед за изпълнение, спрямо която ответникът подал възражение. На 07.09.2018г. последният заплатил в полза на ищеца сумата 126,55 лв. по издадените фактури за 2018г. От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че захранването с електроенергия за имота на ответника се осъществява посредством въздушно отклонение от въздушен електропровод * 20 kV /*/, състоящо се от три проводника с дължина 50 метра. Проводниците с единия си край са присъединени към проводниците от електроразпределителната мрежа  на *, а с другия си край – към стъклените изолатори на ЖР стълб, намиращ се в имота на ответника, свързват се с входящите клеми на разединител тип РОМ 20 kV, с входящите клеми на 3 броя предпазители 20 kV, с входа на понижаващия трансформатор мачтов трафопост /МТП/ *, където електроенергията се трансформира до ниво ниско напрежение, а след това се свързват с електрическото табло, от където захранват електрическите мощности на абоната. Вещото лице е установило, че границата на собственост на електросъоръженията между страните се намира в местата на присъединяване на проводниците на въздушното отклонение към * и че измерването на ползваната от ответника електроенергия се извършва на ниво ниско напрежение по индиректен начин посредством токови трансформатори и токови датчици като средството за търговско измерване е монтирано в електрическото табло, намиращо се под основата на МТП *. При извършване на експертизата е установено, че трафопостът се използва за захранване с електроенергия и на друг абонат като средството му за търговско измерване е монтирано на същото място, където е монтирано и това на ответника. Вещото лице е изяснило, че ако средството за търговско измерване на ответника е монтирано преди трафопоста на ниво средно напрежение, то ще отчита и електроенергията потребявана от другия абонат, който е свързан чрез него.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно сключения договор от 04.09.2015г. по чл. 11, т. 3, вр. чл. 14, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, между страните по делото са възникнали облигационни отношения, съгласно които за ищеца като оператор на електропреносна и електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34а и 34б от ДР на Закона за енергетиката е възникнало задължение за процесния период да предоставя на ответника като потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката, услуги свързани с достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната си мрежа. От съдържанието на сключените от ответника с * и *комбинирани договори за продажба на електрическа енергия и предвид липсата на приложен стандартизиран товаров профил по тях за снабдяване с електроенергия, за *е възникнало задължение за заплащане цената на мрежовите услуги не чрез търговците на електрическа енергия, а директно на мрежовия оператор. Поради тази причина и в приложените по делото фактури, издадени от *за процесния период, липсва начисляване на цени за тези услуги.

Обстоятелствата свързани със собствеността на въздушно отклонение от * и МТП * са ирелевантни относно липсата на основание за заплащане на горепосочените услуги и биха имали значение във връзка с уреждане на отношенията между страните по реда на § 4, ал. 1 от ДР на Закона за енергетиката. Цените за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, включваща разходите свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. Въздушно отклонение от електропровода представлява част от електроразпределителната мрежа съгласно § 1, т. 22 от ДР на Закона за енергетиката, а трансформатора – енергиен обект съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката тъй като служат за разпределение и трансформиране на електроенергия средно и ниско напрежение, с която се захранват съоръженията не само на ответника, но и на друг абонат.

Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ разглежданите мрежови услуги следва да се заплащат от потребителите върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдени от КЕВР цени. Тъй като цените на мрежовите услуги представляват компоненти от цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за тяхната дължимост. При това положение поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия на места различни от уговорените между страните или в несъответствие с нормативно определените технически изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №227 от 11.02.2013г. по т. д. №1054/2011г. на ВКС, ІІ т. о. В разглеждания случай липсват доказателства средството за търговско измерване да е поставено на различно място от определената в договора от 04.09.2015г. точка на измерване като същото отчита електроенергията на ниво ниско напрежение с оглед уговорените между страните технически параметри. При това положение при определяне мястото на монтиране на средството за търговско измерване приложение намира разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД като от значение е уговореното между страните, а не нормативно определените правила по чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката, чл. 28 и 29 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, на които се позовава ответникът. В същия смисъл е и решение №145 от 10.04.2018г. по въззивно гражданско дело №74/2018г., по описа на Великотърновския окръжен съд. При съпоставка на приложените по делото фактури и извлечения от електронната база данни за пренесеното количество електрическа енергия до обекта на ответника през процесния период се установява, че ищецът е начислил за обекта му цена на мрежови услуги върху фактурираните количества активна електрическа енергия по комбинирани договори за продажба на електрическа енергия, поради което последният дължи заплащането на тяхната цена в общ размер на 533,16 лв. Поради липсанта на изпълнение на задължението в посочените във фактурите срокове, за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано падежа на всяка една от тях до 24.07.2018г. в общ размер на 19,01 лв. След издаване на заповедта за изпълнение ответникът е заплатил сумата 126,55 лв., която не е достатъчна за погасяване на задълженията по всички фактури за 2018г. В този случай предвид еднородността на задълженията и еднаквата им обременителност, погасителният ефект съгласно чл. 76, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД е настъпил за най-старите от тях за 2018г. – изцяло за задължението по фактура * на стойност 54,37 лв. и частично за задължението по фактура * на стойност 120,86 лв., по която остава дължим остатък от 48,68 лв.

При това положение предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вземането за главница от 406,61 лв. по *., и за обезщетение за забава от 19,01 лв. върху вземанията по фактури с *., считано от падежа на всяка от тях до 24.07.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Поради извършеното плащане в хода на производството по делото и във връзка с чл. 235, ал. 3 от ГПК се достига до извода, че  претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД относно вземането за главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна в частта за разликата от 406,61 лв. до 533,16 лв.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 173,43 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 75 лв., представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 126,05 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на * *, че дължи на * *, сумите от 406,61 лв. /четиристотин и шест лева и шестдесет и една стотинки/ - главница, представляваща цена за предоставени мрежови услуги за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2018г., за което са издадени фактури с *. по партида с клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *, 19,01 лв. /деветнадесет лева и една стотинка/ - лихва за забава върху вземанията по фактури с *, считано от падежа на всяка от тях до 24.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до окончателно изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1240 от 15.08.2018г. по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователен предявения от **, срещу **, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД относно главницата в частта за разликата от 406,61 лв. до 533,16 лв., за която е издадена заповед за изпълнение №1240 от 15.08.2018г. по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда **, да заплати на **, сумата от 173,43 лв. /сто седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда **, да заплати на **, сумата от 126,05 лв. /сто двадесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №2528/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: