Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........25.11........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...............................десети...ноември……….........................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 514
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от Ф.И.Ш. *** чрез пълномощника й адв.Н.М.,*** против решение № 260021/26.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 3758/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявения от Ф.И.Ш., ЕГН ********** против С.П.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде осъден ответникът да предаде владението върху 1085 кв.м, находящи се на източната страна на имот с № 67338.406.259 /стар идентификатор № 67338.406.269, номер по предходен план 2862782/, находящ се в гр. С., м.“*******“, ведно с изградените постройки от 9 кв.м и 7 кв.м.
Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск като бъде признато за установено, че Ш. е собственик на 8/10 ид.ч. от имот с площ 1085 кв.м, находящи се на източната страна на имот с № 67338.406.259 /стар идентификатор № 67338.406.269, номер по предходен план 2862782/, находящ се в гр. С., м.“*******“, ведно с по 8/10 ид.ч. от изградените постройки от 9 кв.м и 7 кв.м, ответникът да бъде осъден да предаде собствеността върху тези части, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Счита се, че съдът не е направил правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и поради това решението е необосновано. Въз основа на установеното придобиване на имота по давностно владение на 12.11.2007 г. и настъпилото частно правоприемство по силата на договор за покупко-продажба от 13.05.2008 г., по който Ш. придобива 8/10 ид.ч. от имота, съдът не е съобразил хронологията в процеса с оглед приложението на чл.226 от ГПК и ефектът на вписването по чл.226 ал.3 от ГПК. Претенцията на „Геостройкомплект“ ЕООД за предаване на владението е от 2006 г. преди да настъпи частното правоприемство по отношение на процесния имот в лицето на Ш.. Невписването на исковата молба и решението са годно законово основание да се счита, че ищцата не е обвързана със силата на пресъдено нещо на решението. След прехвърляне на имота на 13.05.2008 г. от С. на Ш., същият е загубил качеството на владелец на имота и ако не е предал собствеността на имота, а е останал в него, то вече е имал качеството на държател. В периода след покупко-продажбата на 13.05.2008 г. до влизане в сила на постановлението за възлагане на имота на С. на 30.04.2014 г., въззивницата Ш. е била добросъвестен владелец на имота. Всички възражения по въззивната жалба въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок въззиваемия С.П.С. чрез своя пълномощник адв.Г.М.,*** е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Изложените от въззивницата доводи
във въззивната жалба не кореспондират със събраните по делото доказателства
като за по-голяма част от тях е настъпила преклузия. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата
молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не
се явяват, ачрез пълномощниците си поддържат своите становища.
След преценка на събраните по
делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на Ф.И.Ш. против С.П.С. ***, с която се претендира да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на 1085 кв.м находящи се на източната страна на имот с № 67338.406.259 /стар идентификатор №
67338.406.269, номер по предходен план 2862782/, ведно с изградените постройки
от 9 кв.м и 7 кв.м, както и ответникът да бъде осъден да й предаде владението
върху този имот. Твърденията на ищцата са за това, че през 1978 г. на покойния съпруг
на ищцата бил била предоставена 1000 кв.м пустееща земя с идентификатор №
67338.406.269, който имот бил на
ТД „Геостройкомплект“ гр. Сливен. През 2007 г. ответникът се свързал с ищцата като й заявил, че ще я снабди с нотариалне акт за имота, който владеела. На 12.11.2007 г. С. се снабдил с нотариален акт за своя имот от 639 кв.м /съседен на на нейния/ и за имота на ищцата от 1085 кв.м. На 13.05.2008 г. ответникът продал на ищцата нейният ПИ, който тя владяла
до 2014 г. Междувременно било
водено дело между собственика на имота и С. по реда на чл. 108 ЗС. Твърденията на ищцата са за упражнявано от нея непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за периода 1978 г. –
2014 г., когато разбрала, че е продаден на публична продан по ИД № 191/2011
год. на ДСИ при РС – Сливен. Ищцата се счита за собственик на имота на основание покупко – продажбата от 2008
г. и изтекла в нейна полза придобивна давност чрез недобросъвестно владение за
периода 2003 г. – м. май 2014 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Ответникът счита, че е собственик на имота, който е придобил на годно правно основание - постановление за възлагане на ДСИ
от 2014 г. Позовава
се и на изтекла в
негова полза придобивна давност. С решение на ВКС, собствеността върху имота е била
призната на ТД
„Геостройкомплект“ гр. Сливен, поради което е невъзможно ищцата да упражнява
владение върху имот, собственост на трето лице и това владение да го
противопоставя на ответника С..
С исковата молба ищцата е представила копие на служебна
бележка, издадена на И.Й. К., в уверение на това, че през 1978 г. ръководството
на р-к “Миньор“ му предоставя в м.“Сефер бунар“ пустееща и ненужна земя в
размер на 1000 кв.м за селскостопански нужди, собственост на рудника.
Представен е също констативен нотариален акт №
113/12.11.2007 г., по който ответникът С. е признат за собственик на недвижим
имот, придобит по давностно владение, представляващ ПИ с идентификатор 67338.406.266,
находящ се в гр. С., с адрес „******“, с площ 639 кв.м, стар идентификатор 2680204
и ПИ с идентификатор 67338.406.269, находящ се в гр. С., с адрес „******“, с
площ 1085 кв.м, със стар идентификатор № 2862782. След това, съгласно нотариален
акт № 115/13.05.2008 г. С.С. е продал на Ф.Ш. 8/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№ 67338.406.269, целият с площ 1085 кв.м, ведно с 8/10 ид.ч. от построените в
имота сграда със застроена площ 9 кв.м и сграда със застроена площ 7 кв.м. Със
същия нотариален акт С. и Ш. с са си разпределили ползването на терена, както
следва: за С. – 217 кв.м и за Ш. – 868 кв.м.
От двете страни
е представен препис на решение № 406/25.11.2010 г., постановено по гр.д.
№ 614/2010 г. на II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Производството пред ВКС
е било образувано по обжалване на решение № 323/12.01.2010 г. по гр.д.№
135/2009 г. на Сливенски ОС, с което е потвърдено решение № 1014/9.01.2009 г.
по гр.д.№ 1429/2006 г. на Сливенски РС, с което е отхвърлен предявеният от “Геостройкомплект“
ЕООД гр. Хасково против С.П.С. иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на ПИ №
2862782 с площ 559 кв.м и на ПИ № 2862782 с площ 2182 кв.м, находящи се в
землището на гр.С., селищно образувание „Изгрев“, м.“*****“. С решението на ВКС
решението на окръжен съд е отменено и С. е осъден да предаде на основание чл.108 ЗС собствеността и
владението на дружеството върху двата поземлени имота. ВКС е приел, че
дружеството е собственик на имотите след извършено преобразуване на ДФ „Редки
метали“ /с подразделение МСП „Миньор“/ в търговско дружество “Геостройкомплект“
ЕООД гр. Хасково. В това решение е обсъдено обстоятелството, че С. не е
представил доказателства, годни да го легитимират за собственик на имотите, а
единствено безспорно е, че ги владее, но не е установил, че ги е придобил по
давност до момента на предявяване на иска – 1.06.2006 г.
Ответникът с. се легитимира за собственик на
процесния имот с Постановление от 01.04.2014 г., по и.д. № 191/2011 г., с което
са му възложени следните недвижими имоти – ПИ с идентификатор 67338.406.593 с
площ 555 кв.м и ПИ с идентификатор 67338.406.592 с площ 2138 кв.м, стар
идентификатор 67338.206.266 и 67338.406.209. Бивш собственик на имотите е
посочено, че “Геостройкомплект“ ЕООД гр. Хасково. Постановлението е влязло в
сила на 30.04.2014 г.
По искане на страните делото са събрани гласни
доказателства в лицето на посочени от тях свидетели. Свидетелката Д. П.,
посочена от ищцата е съседка по имот на страните. Заявява, че през 1975-76 г.
на Ф. дали място за ползване от „Редки
метали“. Имотът се намирал в м.“Сухата чешма“, през едно място от свидетелката.
Когато закрили предприятието започнали да се водят дела. Местата били дадени
със служебна бележка. Мястото на Ф. било образцово, обработвали го, всяка
седмица била там с мъжа си и децата. С. имал имот и също го обработвал, бил отсреща.
Имотите първоначално били без огради, свидетелката не помни кога ги оградили. От
Ф. знаела, че С. й е взел имота. Ф. не била водила дело за собственост на
имота. Първоначално от фирмата определили кое място къде ще е. Мястото на Ф.
било 1 дка и 2 ара. След 2014 г. нямало нищо, защото С. не го поддържал. От Ф.знаела,
че той го взел 2003 г. Ф. не го ползвала от 2014 г. Понякога Ф. ходела в
Истанбул и се връщала. Свидетелката не била виждала Ф. от 3-4 години, но преди
това идвала постоянно. В мястото имало подпорна стена, но тя паднала. Сега С.
направил друга стена.
Свидетелката М. П. посочва, че съжителства с
ответника повече от 25 години. Не познава ищцата, никога не я е виждала.
Свидетелката познавала добре спорния имот, тъй като в продължение на 15 години
лично тя безпрепятствено го посещавала и ползвала. През тези години не е
виждала друг да посещава имота. Повече
от 15 години живеели в къща срещу имота. Площта му била 2 дка, бил заграден. С.
изградил бетонна стена. За имота се грижели свидетелката и С.. Децата им също
посещавали имота. Знае, че С. е започнал да се грижи за имота, а после имало
публичен търг, който той спечелил. Познавала свидетелката Павлова, която също
имала имот там. Не била чувала някой да е имал претенции към С. за имота.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно
основание чл.108 от ЗС.
За
да бъде основателна ревандикационната претенция е необходимо в това
производство ищецът да докаже три кумулативни предпоставки: че е собственик на
имота, че същият се владее или държи от ответника, както и че последният
упражнява това владение или държане без правно основание. Неустановяване на коя
да е от предпоставките води до отхвърляне на иска, а в случая ищцата не е
доказала основната – че е собственик на процесния имот.
Първото основание, на което се позовава въззивницата да е собственик
на имот с площ 1085 кв.м въз основа на изтекла придобивна давност през периода 2003
г. – май 2014 г. не е доказано. Съгласно разпоредбата на
чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно,
несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота
се упражнява с намерението имотът да се свои без противопоставяне от страна на
собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца. За придобиване имот
по давност е необходимо да се докажат два елемента: упражняване на фактическа
власт върху имота през определен в закона период от време и ясно манифестирана
воля - намерение за своене. Владелецът следва и да е демонстрирал по
отношение на лицето - собственик на вещта, поведение на пълноправен собственик.
Ш. не е установила явното си и непрекъснато владение върху имота предмет на
иска. В тази връзка са единствено показанията на свидетелката П., но от тях не
може да се направи категоричен извод за упражнявано непрекъснато владение на
имота от страна на Ш.. Периода откогато са им предоставили ползване на земята в
края на 70-те години до 2003 г. е без значение, тъй като ищцата не се позовава
на него, свидетелката заявява, че са били изселници в Турция, но не е ясно кога
са се върнали в България и в същото време били водени дела от другите
ползватели за тези имоти. Свидетелка П. твърди, че С. взел имота 2003 г., а в
същото време Ф. го обработвала до 2014 г., с което най-малкото се отрича
необезпокояваното владение, ако е имало такова. В показанията си свидетелката
не посочва в имота да има построени сгради със съответната площ.
Относно недоказване на
непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота следва да се отбележи, че Ш.,
както твърди е била запозната, че С. се е снабдил с нотариален акт по
обстоятелствена проверка за имота и не се е противопоставила, а напротив през
2008 г. е закупила от него част от имота. От тези действия на въззивницата
разгледани съвкупно с доказателствата по делото, следва изводът, че владението
не е било необезпокоявано и явно. Липсват доказателства и относно установяване
на втората предпоставка за придобивна давност - че Ш. е имала намерение за
своене на имота през процесния период.
Не се установи и второто основание, на което се позовава въззивницата да е
собственик на имота по силата на покупко-продажба. Действително е налице
нотариален акт от 2008 г., по който С. е продал на Ш. 8/10 ид.ч. от имота /не
целия, както се претендира/, но в същото време се установи, че в този момент е
било в процес на разглеждане принадлежността на правото на собственост върху
имота. Резултатът от съдебния процес, продължил в периода 2006 г.-2010 г. е
представеното съдебно решение на ВКС, с което за собственик на процесния имот е
прието трето лице – търговско дружество, а ответникът е бил осъден да го
предаде. Т.е. през 2008 г. Ш. е закупила имот от несобственик, което не може да
направи нея собственик на това основание. Независимо, че Ш. не е била страна по
това дело, силата на пресъдено нещо се простира и върху нея по силата на чл.226
ал.3 от ГПК. Както и районният съд се е позовал, налице е съдебна практика – решение,
постановено по чл.290 от ГПК № 88/29.07.2016 г. по гр.д. № 5719/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., с което е прието, че лицето, което е придобило владението върху имота от
ответника по време на висящ процес по иска по чл.
108 ЗС, е обвързано от силата на
пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен и това не е обусловено от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, съответно
на решението, с което искът е уважен. Нещо повече, Ш. не твърди след продажбата да е
получила владението върху имота от С., а напротив. В това решение ВКС е
направил разграничение на случаите на искове по чл.108 от ЗС с останалите
предвид, въведеното в чл.226 ал.3 от ГПК изключение за пределите на сила на
пресъдено нещо по отношение на неучастващото по делото лице – действието на
вписването, когато се отнася до недвижим имот. Прието е, че лицето,
което е придобило владението на имота от ответника по ревандикационния иск,
може да се легитимира като собственик на основание придобивен способ, чийто
фактически състав е осъществен след датата, на която е влязло в сила решението,
с което искът по чл. 108 ЗС е уважен. В случая, ако се твърди придобиване по давност след датата на решението
на ВКС - 25.11.2010 г., което е недостатъчно до 2014 г., както претендира
ищцата.
В обобщение – в настоящото производство въззивният съд приема за недоказано
твърдението на Ш., че е собственик на процесния имот. Представеното от С.
постановление за възлагане на ДСИ от 01.04.2014 г. е годно да го легитимира за собственик на имота. Липсват
данни постановлението за възлагане да е било атакувано по надлежния ред, същото
е и влязло в сила. Поради това след като не се установи въззивницата да е
собственик на имота, а същият не е спорно, че се владее от въззиваемия и това
владение се упражнява от него на правно основание, искът по чл.108 от ЗС
правилно е отхвърлен от ЯРС и атакуваното решение следва да се потвърди.
При
този изход на въззивното производство въззивницата следва да бъде осъдена да заплати
на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски. При определяне
на разноските следва да се вземе предвид възражението, на въззиваемата в
писмената й защита за прекомерност на разноските на въззивника за адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Договореното и платено
адвокатско възнаграждение от въззиваемия С. на пълномощника му адв.М. в размер
1000 лв. е прекомерно предвид разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за МРАВ. Според тази разпоредба за процесуално представителство
по иск с правно основание чл.108 от ЗС, възнаграждението се определя съобразно
интереса /в случая предвид данъчната оценка на имота, интересът е по-малко от 5000
лв./ според правилата на ал.2, но не по-малко от 600 лв. В такъв случай
разноските, които следва да бъдат присъдени на въззиваемия след намаляне на
адвокатското възнаграждение на представителя му следва да са в размер 600 лв.
На
основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021/26.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3758/2019 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ф.И.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на С.П.С.,***
направените пред въззивната инстанция разноски в размер 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.