Р Е Ш Е Н И Е
№ 262401
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18527 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.Н.Д., ЕГН ********** против „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2150 лв., платена без основание през 2015 г. и преведена на ответното дружество с вноска бележка по сметка IBAN: *** „Банка ДСК“ ЕАД, с основание погасяване на кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019 г., до погасяване на вземането.
В исковата молба и допълнителна молба от 19.11.2019г. се твърди, че през 2015г. ищецът превел по сметка на ответното дружество сумата от 2150 лв., като в основанието на плащането било посочено, че се погасява кредит. Посочена е банковата сметка – при „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN: ***, по която било извършено плащането. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество не бил сключван договор за кредит, нито съществували облигационни отношения помежду им. При това положение платената сума от 2150 лв. била преведена по сметка на ответника при начална липса на основание. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът за връщането й, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Към исковата молба е приложена вносна бележка за сумата от 2150 лв. Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, в който е посочено, че действително между Т.Д. и ответника не е сключван договор за кредит, като ответникът не е отпускал потребителски кредити, а е сътрудничил на „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД за сключване на такива договори с трети лица. Именно с оглед осъществяване на това сътрудничество между ищеца и ответното дружество бил сключен граждански договор за поръчка и сътрудничество на кредитен консултант, съгласно който г-н Д. осъществявал определени правни и фактически действия, във връзка с което имал достъп до документацията на ответника. По този или по друг неизвестен за управителя на дружеството начин, ищецът се снабдил с приложената към исковата молба вносна бележка, но същата не носила име на вносител. При проверка в Банка ДСК ответникът установил, че по банковата сметка, посочена в процесната вносна бележка, няма постъпвали суми от лицето Т.Д. през 2015г., което се установявало от приложеното към отговора удостоверение от 20.12.2019г. Не бил сключван от ответника и договор за цесия с „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД относно вземане срещу Т.Д., което било потвърдено и в тяхно изрично изявление, което се прилага към отговора. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски. В хода на делото се поддържа, че ищецът е направил превода в качеството си кредитен консултант, работещ на граждански договор при ответника.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена в оригинал вноска бележка, с която е внесена сумата от 2150 лв. в полза на ответника „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, по сметка IBAN: *** „Банка ДСК“ ЕАД, с основание на превода за погасване на кредит. На бележката липсва отразена дата.
Видно от заключението по назначената по делото СГЕ, което не е оспорено и се кредитира от съда, като компетентно изготвено, подписът на вносителя на тази вносна бележка е положен от ищеца Т.Н.Д..
Представено е от ответника удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД, че по сметка на „ДУДЪЛ 1“ ЕООД с № ********************за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. няма постъпили суми от лицето Т.Н.Д.. Представен е и Договор за поръчка и сътрудничество от 02.12.2014 г., сключен между страните, по силата на който ищецът се е задължил да сътрудничи на ответника, срещу възнаграждение, при осъществяване от страна на ответника на дейност по предоставяне на заеми и кредити, вкл. и като събира вземания по повод на заемни продукти и ги отчита пред ответното дружество, на базата на който отчет му се дължи възнаграждение.
От „Банка ДСК“ ЕАД е представена справка с вх. № 20460/02.04.2020 г. по описа на съда, съгласно която, на дата 12.03.2015 г. е внесена сума в размер на 2150 лв. по банкова сметка ***, с титуляр „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, ЕИК *********, с основание „погасяване на кредит“. Банката посочва, че разполага само с подпис на вносителя.
Представени са от ответника и правилник за възнагражденията на кредитните консултанти на „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, както и справка за кредитен консултант Т.Д., за периода 01.02.2015 г. – 28.02.2015 г., с отбелязани събрани вноски - 10 157,09 лв., от които отчетени – 8007,09 лв. и неотчетен остатък – 2150,00 лв., за което се дължало възнаграждение за изплащане – 250 лв., и за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г., с отбелязани събрани вноски - 2195,34 лв., от които отчетени – 2195,34 лв. и неотчетен остатък – 0,00 лв., за което се дължало възнаграждение от 227 лв. Представени са и сметки за издължени суми от ответника на ищеца по договора от 02.12.2014 г., както следва: сметка, издадена на 10.03.2015 г., подписана от ищеца, за сумата от 250 лв., сметка, издадена на 03.04.2015 г., подписана от ищеца, за сумата от 227 лв., и сметка, издадена на 08.05.2015 г., подписана от ищеца, за сумата от 336,22 лв.
В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетелят Ц.Ц, бивш служител на ответното дружество – офис мениджър през периода 2016 г. – 2017 г., който обяснява в какво са се състояли задълженията на кредитните консултанти, а именно търсене и намиране на клиенти, писане на кредите, до събиране на пари и падежирали вноски, както и отчитане на парите. Отчитането на парите ставало в офис или по банков път, като при втория начин отчитането е ставало от името на дружеството. При всяко отчитане се пишело по кой кредит се нарежда и като постъпили парите в сметката на дружеството се разпределя по съответния заем. Показанията на същия, като такъв изразяващ лични впечатления от работата в дружество, се кредитират от съда.
По делото е постъпила и справка от „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно която за банкова операция, отразена във вносна бележка, приложена към писмото /процесната бележка за сумата от 2150 лв./, не е събрана такса. Банката изрично е посочила и случаите, съгласно действащата към 12.03.2015 г. Тарифа, при които такса не се дължи, а именно при погасяване на кредит отпуснат от банката или при внасяне по сметка от титуляр за суми до 3000 лв., а такса за превод от трите лица винаги се събирала.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаване на исковата претенция ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че е престирал на ответното дружество сумата от 2150 лв. и е налице разместване на имуществени блага. Ответникът е следва да докаже наличието на основание за това разместване.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът не доказа да е престирал на ответното дружество свои лични средства в размер на 2150 лв. през 2015 г., респ. не се установява да е налице неоснователно разместване на имуществени блага. Действително установява се, че ищецът е подписал представената по делото вносна бележка, с която се твърди да е преведена през 2015 г. сумата от 2150 лв. по сметка на ответното дружество. На същата обаче липса посочена дата, поради което не може със сигурност да се определи, дали именно с тази бележка е преведена процесната претендирана сума.
В случай, че претендираната сума е тази, преведена на дата 12.03.2015 г., за която е налице потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД, че е постъпила по сметка на ответното дружество, и тя е била преведена от ищеца, въпреки че потвърждение в този смисъл от банката липсва, то съдът намира, че за посочения превод е имало основание и сумите не са били на ищеца, а на ответното дружество, като ищецът е превел същите в качеството си на кредитен консултант. Т.е. липсва и разместване на блага.
По делото се събраха достатъчно данни, видно от които между страните е съществувало гражданско правоотношение, по силата на което ищецът е съдействал на ответника при осъществяването на кредитната му дейност, вкл. и чрез събиране на парични суми и отчитането на събраните суми пред дружеството. Това е видно от представения Договор за поръчка и сътрудничество от 02.12.2014 г. Нещо повече, възнаграждението на ищеца е зависело от събраните суми. Същите, съгласно показанията на разпитания свидетел Ц., са се отчитали или в офис, или по банков път. Видно от представена и неоспорена справка от ответника „ДУДЪЛ 1“ ЕООД за събрани вноски от ищеца по договора с ответното дружество, за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г., същият е събрал вноски в размер на 2195,34 лв., от които отчетени – 2195,34 лв., за което му се дължало възнаграждение от 227 лв. Последното, видно от сметка за изплатени суми от 03.04.2014 г., т.е. следващият месец, е заплатено на ищеца срещу подпис. Съгласно справката за събрани такси от „Банка ДСК“ ЕАД за превода на сумата от 2150 лв. на дата 12.03.2015 г., такса не е събирана, като две са възможните хипотезите за това – плащане за погасяване на кредит към банката, за какъвто кредит няма данни по делото, или внос до 3000 лв. по сметка от титуляр. Съгласно друга справка от банката, сметка с IBAN ***, е с титуляр „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, ЕИК *********. С оглед на тези данни, като се има предвид свидетелските показания за начина на отчитане на събраните от кредитните консултанти суми, данните за събрани от ищеца за месец март 2015 г. суми – 2195,34 лв., които са еднакви с постъпилата на 12.03.2015 г. сума по сметка на ответника, може да се направи изводът, че вноската е направена от името на ответното дружество по негова сметка във връзка с кредитната му дейност, а не от трето лице с чужди средства /като се има предвид и че при вноска от трето лице такса винаги се дължи, а в случая не е събрана/. В тази насока и в случая, че преводът е направен от ищеца, то съдът намира, че сумата е преведена в изпълнение на задълженията на Т.Д. в качеството му на кредитен консултант при ответното дружество, с цел отчитане на събрани суми за погасяване на кредити. Следователно налице е основание за този превод и не е налице неоснователно разместване на блага, доколкото сумите са били собствени на „ДУДЪЛ 1“ ЕООД и ищецът е следвало да ги преведе по сметката на ответника, за да може да получи възнагражденито си, което и е получил.
С оглед на гореизложеното искът като недоказан и неоснователен ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ще се присъди сторените от него разноски за един адвокат в размер на 500 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Чорлу“ № 43, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Т.Н.Д., ЕГН **********, сумата от 2 150 лв., платена без основание през 2015 г. и преведена на ответното дружество с вноска бележка по сметка *******************при „Банка ДСК“ ЕАД, с основание погасяване на кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2019 г., до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА Т.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ДУДЪЛ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Чорлу“ № 43, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща разноски за един адвокат, направени по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД