№ 512
гр. гр.Несебър, 09.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Гражданско дело № 20232150100528
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В.К.“ ЕАД с
ЕИК ........., със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. подадена чрез процесуалния им
представител - гл.юк. Д. З. против Р. Ф. Ж., гражданин на Република Беларус, роден на
********** г., с адрес общ. Несебър, к.к. С.б., бл. Г., ет. 4, офис А ....
В исковата молба се твърди, че ответника е клиент на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, представляващ офис А ..., находящ се в общ. Несебър, к.к. С.б., бл.
Г., ет. 4, със заведена партида в базата данни с аб. № 731361. Твърди се, че в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, ответника притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ във
възникналото облигационно отношение като собственик на водоснабдявания обект от
момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба
№ 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет-страницата на
водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
1
електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че
при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в
близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера
се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в
имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност
и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се
внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени
повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се
издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че Р. Ж. е следвало да заплати задълженията по
издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят
дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от
първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че била издадена фактура № ********** от 25.09.2020г. на стойност
532,93 лева и фактура № ********** от 26.08.2019г. на стойност 179,62 лева, върху
която ответника дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 47,46 лева, считано от 26.10.2020г.
до датата на подаване на исковата молба - 18.05.2023г., както и лихвата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди Р. Ф. Ж. да заплати на „В.К.“ ЕАД сумата от 179,62 лева, дължими по
издадена фактура от 25.09.2020г., с отчетен период по фактурата от 04.06.2019г. до
17.09.2020г., сумата от 47,46 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците, дължимо за периода от 26.10.2020 г. до датата на подаване на
исковата молба, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират присъждане
на заплатените по делото разноски. Представят писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител - адв.Л. К. от АК-Бургас, с който се оспорват
предявените искове, за което се излагат подробни съображения. Сочи се, че липсват
категорични доказателства, че за ответника е възникнало качеството потребител.
Изтъква се, че неизпращането на покана за доброволно изпълнение до ответника било
в разрез с разпоредбите на ЗЗД. Акцентира се, че ищцовото дружество не било
издавало фактури всеки месец, позовавайки се, че обекта е сезон, за което липсвали
доказателства. Обръща се внимание, че от приложената фактура не ставало ясно за кой
отчетен период била издадена. Счита се, че сумата по фактурата следвало да бъде
разбита по месеци или конкретизирана за кой период е потреблението. Навежда се, че
през процесния период било обявено извънредно положение, както и, че липсват
доказателства ответникът да е напускал страната си и да е пребивавал в България. В
тази връзка се сочи, че липсвали доказателства дали изобщо е консумирана вода от
водоснабдявания обект. С тези доводи се моли съда да отхвърли предявените искове.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която заявяват, че поддържат исковата молба. Наред с това излагат
становище относно качеството потребител на ответника. Изразяват становище по
възраженията в отговора на исковата молба. Представят писмени доказателства.
Ангажират изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Претендират присъждане
на направените по делото разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК.
Назначеният на ответника особен представител в съдебно заседание не се явява.
Представя молба, с която заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Излага
становище по същество, като моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира
присъждане на възнаграждение за особен представител, като моли съда да увеличи
определеният депозит от 200 лева на 400 лева. Развива доводи в тази насока.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът следва да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на вода за
процесния период на основание валидно сключен договор с ответника; консумация от
страна на последния; качеството потребител на ответника; извършване на отчитанията
на консумация през отчетния период в съответствие с нормативната уредба. При
доказване на тези факти ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимите суми
или че не дължи същите на посочените в отговора основания.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане
3
на територията на гр. Несебър, к.к. С.б..
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. С.б., бл. Г., ет. 4, офис А..., са
представените по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76,
том VI, рег. № ...., дело № .... от 2013г. на нотариус ..... с рег. № ... на НК и с район на
действие Районен съд - Несебър, справка от Служба по вписванията - Несебър с №
591312 от 10.05.2023г., както и заявление за прехвърляне на партида.
Като собственик, ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги. С
оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитират от съда.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
4
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е и ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответникът е титуляр на
партида с абонатен № 731361 на имот, находящ се в гр. Несебър, к.к. С.б., бл. Г., ет. 4,
офис А..., по отношение на който се претендира незаплатена стойност за ползвани ВиК
услуги по издадена фактура от 25.09.2020г., с отчетен период по фактура от
04.06.2019г. до 17.09.2020г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № 731361, с титуляр Р. Ф. Ж.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1517/288) е правено отчитане
за периода от 04.06.2019г. до 17.09.2020г., при което водомерът бил „видян“ от
служители на ищцовото дружество.
От данните по делото се установява, че водоснабденият обект е собственост на
чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване. Съобразно
разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия при обекти, имащи сезонен
характер на ползване е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Сезонният характер на имота е отразен и в справката извлечение, представена от
ищцовото дружество. Ето защо съдът намира, че отчитането е извършено в
съответствие с цитираната разпоредба, като е отчетено действително потребеното
количество вода в обекта, поради което възраженията на особения представител на
ответника в тази насока са неоснователни.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г. цената на услугата за доставяне
на вода към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб.м. за доставяне на вода, 0,477 лева
на куб.м. за отвеждане на вода и 0,619 лева на куб.м. за пречистване на вода. Видно от
Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. цената на услугата за доставяне на вода към
2020г. била без ДДС: 1,415 лева на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лева на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лева на куб.м. за пречистване на вода.
5
По делото е представена фактура № ********** от 25.09.2020г., от която се
установява, че за водомер (1517/288) за периода от 04.06.2019г. до 31.12.2019г. били
начислявани цени от 1,399 лева за вода, 0,477 лева за канал и 0,619 лева за
пречистване, като за периода от 01.01.2020г. до 17.09.2020г. били начислявани цени от
1,415 лева за вода, 0,503 лева за канал и 0,652 лева за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества били остойностени за
посочените периоди. Представената по делото фактура кореспондира с останалите
доказателства по делото. Процесните суми са фактурирани по отчитане, извършено
при спазване на правилата, предвидени в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Ето
защо представената фактура се кредитира от съда. В тази връзка неоснователно е и
възражението, че от фактурата не става ясно за какъв и кой отчетен период е издадена.
От представената фактура се установява, че за отчетен период от 04.06.2019г. до
31.12.2019г. е начислена сума в размер на 64,87 лева, а за отчетен период от
01.01.2020г. до 17.09.2020г. - сума в размер на 84.81 лева. Налага се извод, че
фактурата е издадена за потребеното количество вода.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в
претендирания размер общо в размер на 227,08 лева, ведно със законната лихва върху
тази част, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 ОУ/, за периода от 26.10.2020г. до
датата на подаване на исковата молба, възлизащо общо в размер на 47,46 лева.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест
на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 200 лева и юрисконсултско възнаграждение -
80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По отношение на постъпилата по делото молба от особеният представител на
ответника - адв. Л. К., с която е отправено искане за увеличаване на размера на
определения депозит за особен представител от 200 лева на 400 лева, да да се
произнесе, съдът съобрази:
С разпореждане № 2028 от 04.08.2023г. съдът е определил възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 200 лева, съобразено с изискванията
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и
съдействие. Според цитираната разпоредба по дела с правен интеерес до 1000 лева,
минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 400 лева. Същевременно
съгласно нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения представител
6
се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като
размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид
работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от
него.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
разглеждането на което е протекло в едно открито съдебно заседание, като особеният
представител не се е явил в същото, а представените от ищеца нови доказателства не
усложняват фактически или правно производството, приема, че няма основание за
увеличение размера на възнаграждението на особения представител на ответника,
поради което искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ф. Ж., гражданин на Република Беларус, роден на ********** г.,
с адрес общ. Несебър, к.к. С.б., бл. Г., ет. 4, офис А ... да заплати на „В.К.“ ЕАД с ЕИК
........., със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 179,62 лева
/сто седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща доставена,
отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Несебър, к.к. С.б., бл. Г., ет. 4, офис
А..., дължима по издадена фактура от 25.09.2020г., с отчетен период по фактури от
04.06.2019г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 18.05.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 47,46 лева /четиридесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците, дължимо за периода от 26.10.2020г. до датата на подаване на исковата
молба - 18.05.2023г.
ОСЪЖДА Р. Ф. Ж., гражданин на Република Беларус, роден на ********** г.,
с адрес общ. Несебър, к.к. С.б., бл. Г., ет. 4, офис А ... да заплати на „В.К.“ ЕАД с ЕИК
........., със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. „Г.В.В.“, № 3,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 380
лева /триста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА на адвокат Л. К. от АК-Бургас да бъде изплатена сумата в
размер на 200 лева /двеста лева/, представляваща възнаграждение за особен
представител, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за увеличаване на размера на
определения депозит за особен представител от 200 лева на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7
8