Р Е Ш Е
Н И Е
1212/13.12.2019г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2801 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92
от ЗЗД и осъдителен иск, с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.99 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***,
считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от И.Г.Д. – М. и Е. К., излага, че със съобщение по ч.гр.д. №916/2015 г. по
описа на ШРС, дружеството е уведомено от Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ за разпореждане на съда,
постановено по чл.415 от ГПК, съдържащо указания за подаване на установителен
иск срещу длъжника, ответник по настоящото дело Е.Л.С., ЕГН **********,***. В
молбата се излагат твърдения, че на 30.01.2009 г. между Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Е.Л.С., ЕГН **********,
като кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума от 15 000 лева.
Кредитът бил усвоен изцяло. Уговорени са падежна дата, лихвен процент и годишен
процент на разходите. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, с падежна дата
за издължаване на месечните вноски- 28- мо число на месеца. Вземането на
Банката било обезпечено с поръчителство от страна на Г.С.М.. Поради затруднения
в изплащането на кредита, на 31.05.2012 г., между кредитора и ответника било
подписано Допълнително споразумение към договора за кредит. На 29.01.2014 г.
било подписано второ допълнително споразумение, с което страните се уговарят за
удължаване на срока, като крайният падеж на договора е определен на 05.01.2024
г. С това споразумение страните постигат и договорки за запазване на лихвения
процент и за промяна на падежната дата- пето число на месеца. Поради
неизпълнение на задължението за погасяване на кредита, последният, съгласно
предвиденото в договора, е станал предсрочно изискуем. Ответникът, с писмо
получено от последния на 11.12.2014 г., бил надлежно уведомен за упражненото
право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. „Банка ДСК“ ЕАД, на 23.04.2015
г., е подала в Районен съд Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, за което е образувано ч.гр.д. №916/2015 г. по
описа на РС Шумен. По това дело са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника, в качеството му на кредитополучател, за
следните суми: 12 639,98 лв. - неплатена главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към
него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД; 2139,88 лв. – неплатена
договорна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. –
неплатена лихвена надбавка за забава от 07.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 120,00
лв. – неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., като е присъдена и законна лихва
за забава върху главницата от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и извършените по делото разноски. На 15.07.2015 г. /след снабдяване със заповедта и
изпълнителния лист/ между заявителя по ч.гр.д. №916/2015 г. по описа на РС Шумен
и ищецът е сключен договор за покупко- продажба на вземания, по силата на който
банката прехвърля на ищцовото дружество вземанията по горепосочената заповед за
изпълнение, ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и
обезпечения. Ищецът, въз основа на изрично пълномощно от цедента, е изпратил
уведомление до длъжника за извършената цесия, което било получено от длъжника.
Отделно, ищецът заявява, че уведомява ответника за настъпилата цесия и с
настоящата искова молба, към която са приложени всички документи за цедиране на
вземането. Ищецът бил инициирал и принудително осъществяване на вземането си,
като е образувано ИД№1028/2018 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева. Не е налице
погасяване на задълженията, поради което и предвид постъпилото от ответника
възражение срещу заповедта, за ищеца, като цесионер възниквал интерес от
предявяване на настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 12 639,98 лв. - неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и
Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество; 2139,88 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 06.03.2014 г.
до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. – неплатена лихвена надбавка за забава от
07.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 120,00 лв. – неплатени заемни такси до
22.04.2015 г., както и законна лихва за забава върху главницата от 23.04.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 405 от 24.04.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
по ч.гр. дело № 916/2015 г. по описа на Районен съд - Шумен. Претендира и
разноски. При условие, че производството по установителните искове бъде
прекратено, поради недопустимост, ищецът предявява евентуални осъдителни
искове, да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12 477,53 лева -
неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г.
и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, за периода от 05.05.2015 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. За евентуално заявените си претенции ищецът сочи, че
претендира посочените суми въз основа на горепосочения договор за кредит,
поради неплащане на задължението и настъпила през 2014 г., предсрочна
изискуемост на цялото вземане.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез процесуалният си представител, представя писмен отговор, в
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете,
излагайки правни и фактически доводи и възражения. Оспорва, че вземането е
цедирано на ищеца с Договора за цесия от 15.07.2015 г. Обективира и възражение
за изтекла погасителна давност.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№916/2015 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжниците
Е.Л.С., ЕГН ********** и Г.С.М., като е разпоредено двамата, в условията на
солидарност, да заплатят на заявителя следните суми: 12 639,98 лв. - неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и
Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника; 2139,88 лв. – неплатена договорна лихва за периода от
06.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. – неплатена лихвена надбавка за
забава от 18.03.2014 г. до 22.04.2015 г.; 120,00 лв. – неплатени заемни такси
до 22.04.2015 г., като е присъдена и законна лихва за забава върху главницата
от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Е.Л.С., чрез
процесуален представител е подал възражение срещу заповедта. Съдът е уведомил
заявителя за постъпилото възражение. В срока по чл.415 от ГПК, ищецът предявява
настоящите искове.
При повторна
преценка допустимостта на исковете, съдът съобрази следното:
Безспорно в
случая ищецът обосновава активната си легитимация въз основа на настъпило, след
издаване на заповедта за изпълнение, частно правоприемство. Но заповедното
производство е инициирано от кредитор- банкова институция, въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводни книги, с което се
установява вземането на банката. Съгласно Решение №1/01.02.2017 г. на ВКС по т.д.№3228/2015
г., II т.о., ТК, когато заповедта за изпълнение е издадена
на банка, на основание чл.417, т.2 от ГПК, при частно правоприемство на
заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта
за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да
предяви иска за установяване на вземането по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В
разглеждания казус ищецът, в качеството му на цесионер по процесните вземания,
няма качеството „банка“, поради което съдът заключава, че същият не е надлежна
страна по установителните искове по чл.422, ал.1 от ГПК. Ето защо счита, че
производството по предявените от ищеца срещу ответника обективно съединени положителни установителни искове,
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1
и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД е недопустимо и като такова следва да бъде
прекратено.
С оглед на обстоятелството, че съдът счита
главните искове за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация,
то следва да се произнесе и по евентуално заявените осъдителни претенции. Съдът
счита за неоснователно възражението на ответника, че осъдителните искове са
недопустими по изложените в отговора съображения, тъй като предвид
съединяването на настоящите искове /евентуално съединени осъдителни искове
спрямо установителните/, счита че не е необходимо влязло в сила решение по
установителните искове, с което издадената в заповедното производство заповед
за изпълнение да е обезсилена. Принцип при това съединяване на искове е, че до разглеждане
на евентуалния иск се стига при отхвърляне на главния иск, респ. при
прекратяване на производството по последния, т.е. когато се сбъдне условието,
при което е предявен евентуалният иск. В случая условието е
вътрешнопроцесуално- изходът на делото по главния иск, като в този смисъл не е
необходимо влизане в сила на решението по главния иск. Ако би се предположило,
че следва да има такава зависимост би се стигнало до невъзможност съдът да се
произнася по евентуално съединен иск, т.е. би се обезсмислило това предвидено в
закона съединяване на искове. В разглеждания казус ищецът предявява осъдителен иск, евентуално съединен, спрямо
установителните, с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. с
чл.99 от ЗЗД, с искане, при условие, че се прекрати производството по главните
искове като недопустимо, то да се постанови решение, по силата на което да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 12 477,53 лева - неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и
Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, за периода от 05.05.2015 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за кредит
за текущо потребление от 30.01.2009 г., ведно с Погасителен план и Общи
условия; Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Партньори“; Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 30.01.2009г.;
Информация по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД; справка Видове такси – кредити – физически
лица; Допълнително споразумение от 31.05.2012 г., ведно с погасителен план и
общи условия; Допълнително споразумение от 29.01.2014 г., ведно с погасителен
план и общи условия; Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД от 23.04.2015 г./, се установи, че на 30.01.2009
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника
е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е
предоставила кредит на ответника в размер на 15 000.00 лева. Вземането на
банката е обезпечено с поръчителство от страна на Г.С.М.. В договора е посочено,
че кредитът се усвоява еднократно. Срокът на издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Уговорени са лихвен процент по
кредита и ГПР. Определена е падежна дата на месечните вноски- 28-то число на
месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение задълженията на
кредитополучателя при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, а именно начисляване на наказателна
лихва от 10 процентни пункта, имаща характер на санкция за неизпълнение на
задължението за своевременно погасяване на дълга. В общите условия е
предвидено, че при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. На 31.05.2012 г., между кредитора и ответника било подписано
Допълнително споразумение към договора за кредит. На 29.01.2014 г. било
подписано второ допълнително споразумение, с което страните се уговарят за
удължаване на срока, като крайният падеж на договора е определен на 05.01.2024
г. С това споразумение страните постигат и договорки за запазване на лихвения
процент и за промяна на падежната дата- пето число на месеца. В това
споразумение длъжникът е признал, че към датата на подписването му остатъкът от
дълга се равнява на 12 862.00 лева. Сочените факти и обстоятелства не се
оспорват от ответника. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял плащанията
по договора. Видно от представените по делото писмени доказателства /уведомление,
изх.№06-20-00141/09.12.2014 г., обратна разписка и товарителница/, се установи,
че Банката, поради неплащане в уговорените срокове задълженията по договора, е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е
получено лично от длъжника. На следващо място, съгласно непротиворечивата
съдебна практика, ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за
упражненото право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и с
получаването на настоящата искова молба. От представеното по делото заключение
по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, се установи, че на 30.01.2009 г. по сметка в
лева на „Банка ДСК“ с титуляр ответника е преведена сума в размер на
15 000.00 лева, с основание „усвояване на кредит за текущо потребление“.
През целия период на договора по същия са постъпили суми общо в размер на
13 324, 04 лева, от които банката е погасила 4500, 42 лева- главница, 8 536, 88 лева-
договорна лихва, 21, 74 лева- санкционираща лихва върху главницата, 265.00
лева- такси. Вноските са внасяни със забава и не всяка вноска е била достатъчна
за погасяване на задължението по кредита.
Съгласно счетоводните записвания в системата на банката, въз основа на
договореното при забава плащанията по договора, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 15.04.2015 г. Последното плащане от длъжника е извършено на 17.03.2014
г. /по-малко от два месеца след сключване на второто допълнително споразумение/
и е било в размер на 207, 23 лева. ВЛ дава заключение, че към датата на изготвяне
на заключението /15.11.2019 г./ задължението на ответника по процесния договор
за кредит е следното: 12 639, 98 лева- главница; 2202, 27 лева- договорна
и наказателна лихва; 120.00 лева- такси; 584, 06 лева- разноски; законна лихва
върху главницата- 372, 67; 100.00 лева- разноски по изпълнителното дело. След
издаване на заповедта за незабавно изпълнение, на 15.07.2015 г. между Банка ДСК
и ищеца е сключен Договор за покупко- продажба на вземания
/цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземането, предмет на
издадената по ч.гр.д.№ №916/2015 г. по описа на ШРС, заповед за изпълнение. За
последния извод, съдът се съобрази и с представеното от ищеца писмено
доказателства- приемо- предавателен протокол от 07.08.2015 г., от който
безспорно се установява, че предмет на договора за цесия е и процесното
вземане, индивидуализирано по предмет /страни, срок, задължения/. Цедентът
изрично е потвърдил прехвърляне на вземанията по разглеждания договор за кредит
/писмо, изходящо от Банка ДСК до ищцовото дружество от 07.08.2015 г./. Видно от
представения по делото частно заверен препис от пълномощно, с нотариална
заверка на подписите, извършена на 13.08.2015 г., цедентът е упълномощил
изрично ищеца, в качеството му на цесионер, да уведоми, от името на банката,
всички длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/ по вземанията,
прехвърлени по силата на горепосочения договор за цесия. По делото е
представено уведомление относно договор за покупко- продажба на вземания, но
няма данни същото да е връчено на ответника. Съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си,
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.
първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г.
на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за цесия и
уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема,
че по отношение на ответника е настъпил прехвърлителният ефект на цесията, като
в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Няма
данни ответникът да е извършвал някакви плащания по договора, след издаване на
заповедта, нито на Банка ДСК, нито на ищцовото дружество.
По отношение
направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, за да
се произнесе, съобрази следното: Видно от материалите, приложени по ч.гр.д. №916/2015
г. по описа на ШРС, се установи, че заповедта е издадена по реда на чл.417, т.2
от ГПК, въз основа на документ- извлечение от сметка, като заявителят се
позовава на постигнати между страните уговорки относно настъпване предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Съгласно ТР№4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /т.18/, по силата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение
се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал.2 от ГПК.
Когато според представения документи изискуемостта е поставена в зависимост от
дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е
удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал.3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от ГПК
установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника
е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател. Предпоставките по чл. 418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на
минало страдателно причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и
съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал.3 от ГПК. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. В настоящото производство, се установи, че
ответникът е уведомен за упражненото право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем на 11.12.2014 г., като от този момент цялото главно вземане
е станало предсрочно изискуемо. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Ето защо, счита, че към датата на
предявяване на исковата молба предвиденият в закона петгодишен давностен срок
не е изтекъл и вземането подлежи на принудително изпълнение. Ето защо
заключава, че в случая не са налице материално правните предпоставки за
погасяване вземането по давност и възражението на ответника е неоснователно.
Ответникът не оспори фактите относно сключения договор за кредит, касателно
договорените главни и акцесорни задължения, за последните, включително и
санкцията при спиране на плащанията по договора. Не оспори и фактите относно
усвояване на договорената сума и спиране на плащанията по договора. Няма
наведени твърдения за последващо изпълнение задълженията по договора, нито
ангажирани доказателства за плащане на задълженията, извършени както към
предишния кредитор, така и към приобретателя на вземането. Предвид
гореизложеното, съдът стига до извода, че осъдителният иск е основателен и
следва да се уважи.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от осъдителния иск и с оглед прекратената
част от производството, в общ размер на 405, 60 лева.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
прекратената част от производството, в размер на 534, 37 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявените от „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено
без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано oт
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от И. Г.а Д. – М. и Е. К., срещу Е.Л.С., ЕГН **********,***, обективно съединени положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД, да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца, в качеството му на цесионер по
процесните вземания, съществува парично вземане, както следва: 12 639,98 лв.
/дванадесет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки/- неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
30.01.2009 г. и Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 2139,88 лв. /две хиляди сто тридесет и девет лева и
осемдесет и осем стотинки/– неплатена договорна лихва за периода от 06.03.2014
г. до 22.04.2015 г.; 62,39 лв. /шестдесет и два лева и тридесет и девет
стотинки/– неплатена лихвена надбавка за забава от 07.06.2014 г. до 22.04.2015
г.; 120,00 лв. /сто и двадесет лева/– неплатени заемни такси до 22.04.2015 г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от 23.04.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 405
от 24.04.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр. дело № 916/2015 г. по описа на Районен съд - Шумен, като НЕДОПУСТИМО.
ОБЕЗСИЛВА
издадената по ч.гр.д.№916/2015 г. по описа на ШРС Заповед № 405 от 24.04.2015
год. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, както и издадения
въз основа на заповедта изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.Л.С., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България” ГАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“
ЕООД, ЕИК ***, считано oт 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския
регистър под № 20121115101316), представлявано от И.Г. Д. – М. и Е. К., /цесионер,
въз основа на сключен на 15.07.2015 г. с „Банка ДСК“ ЕАД договор за цесия/, сумата
от 12 477,53 лева /дванадесет хиляди
четиристотин седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ - неплатена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.01.2009 г. и
Допълнително споразумение към него от 29.01.2014 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, за периода от 05.05.2015 г. до 05.01.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 09.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 405,
60 лева /четиристотин и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща извършени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА „ОТП
Факторинг България” ГАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ***, считано oт 15.11.2012 г.,
съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано
от И.Г. Д. – М. и Е. К., да заплати на Е.Л.С., ЕГН **********,***, сумата от 534,
37 лева /петстотин тридесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски съобразно прекратената част от
производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а в частта, в която производството е прекратено, поради
недопустимост- в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: