Мотиви
към присъда по НОХД № 1247 по описа за 2011г. по описа на ШРС
От Шуменска районна
прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно
производство № 735/2011г. по описа на РУ “Полиция” - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу Е.М.Б., ЕГН **********,***, с
постоянен адрес: гр.Шумен, ул. “М.” № **, ет.**, ап.**, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, осъждан за извършено от него престъплениe от общ характер, а именно по чл.194, ал.1 от НК, във вр.
чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият в периода месец януари до края на месец март 2011г. в
гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи
/двигател Д-2 за лодка на стойност 470.00лв.; 3бр. пили на стойност 4.50лв.;
комплект чукове на стойност 40.00лв.; комплект отверки на стойност 12.00лв.;
3бр. варели 200л. на стойност 90.00лв. и 1бр. печка “Чудо” на стойност
30.00лв./, всичко на обща стойност 646.50лв., от владението на С.К.Г., ЕГН **********
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Б. преди даване ход на делото изяви желание
да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2
от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
09.11.2011г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата
на чл.55 от НК, а именно: наказание “пробация” чрез
прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за
срок от 1 /една/ година и пробационната мярка по
чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд в размер на 150 /сто и петдесет/
часа за срок от 1 /една/ година.
Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият действително е извършил
посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда на Б. да бъде наложено
наказание “пробация”, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 1 /една/ година и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд, но в
размер на 100 /сто/ часа за срок от 1 /една/ година.
Подсъдимия се присъединява към предложението на защитника си, като моли
съда за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Пострадалият С.К.Г. е
собственик на апартамент,
находящ се на ул.
“Белмекен” № 17, ап.5 в
гр.Шумен, в който през месец декември 2010г. се нанесли да живеят под наем /без
писмен договор/ семейството на подсъдимия
Е.М.Б. ***. Подсъдимия Б. плащал наем на
племенницата на свидетеля Г.
– Г.К.Ж., като имал
уговорка за размера на наема само с Ж., но не
и със
собственика на имота свидетеля Г.. Свидетелят С.Г. предоставил на подсъдимия Б. срещу наем от 30лв. да ползва отделно гараж
към посочения
апартамент, като изрично го предупредил, че в гаража
съхранява свои вещи и държи същите да не се ползват от наемателя. В началото Б.
изплащал задълженията си по наема в срок, но в последствие поради финансови
затруднения не бил в състояние да заплаща месечния наем на жилището и гаража, като преустановил
да плаща дължимия наем.
Още през месец януари 2011г. обаче
подсъдимият Б. започнал да взема и да
изнася от гаража част от находящите се там движими
вещи. През месец март 2011г. свидетелката Галя Ж. помолила подсъдимия Б. да напусне апартамента
със семейството си, като пожелала да бъде уведомена и да присъства при
напускане на апартамента от страна на същия. В края на месец март 2011г. подсъдимият Б. се изнесъл от
апартамента. За периода от месец януари 2011г. до края на месец март 2011г., подсъдимият Б. взел от гаража следните
движими вещи, собственост на пострадалия Г.: 1бр. двигател Д-2 за лодка; 3бр.
пили; комплект чукове; комплект отверки; 3бр. варели 200л.; 1бр. печка “Чудо”.
Обвиняемият продал в пункт за цветни метали и желязо, стопанисван от фирма
“Биана” ЕООД – гр.Шумен – двигател за лодка Д-2 и 3бр. варели 200л.
Видно от назначената
експертиза, стойността на отнетите вещи по време на извършване на деянието била
646.50лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Б., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата
на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на С.К.Г., Г.К.Ж.,
Г.Х.Ц., А.Б.Ф., Ц.Й.В., Ц.С.Д., както и писмени такива – протокол от
01.07.2011г. за оглед на местопроизшествие /л.13 от досъдебното производство/, както и от назначената и изготвена в
досъдебното производство по съответния процесуален ред съдебно -икономическа
експертиза /л.27/, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние
подсъдимият Е.М.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от
общ характер, наказуемо по чл.194 ал.1 от НК, във вр. чл.26,
ал.1 от НК, защото:
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна подсъдимият чрез
своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението
на свидетелят С.К.Г. ***, без негово съгласието, като е прекратил фактическата
власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния
владелец и е установил своя фактическа власт върху нея; отсъствието на съгласие
липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило
изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт
върху предмета.
Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.194, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време - в периода от месец
януари 2011г. до края на месец март 2011г., при една и съща обстановка и при
еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
Субект на престъплението e пълнолетно
вменяемо лице, което не е имало фактическа власт върху движимите вещи - предмет
на престъплението и не е бил техен собственик.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – той
е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с него в свой
интерес /имал е намерение противозаконно да ги присвои/ - т.е. съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието
на подсъдимия Б. за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, която съдът преценява като
висока - с оглед на ръста и
динамиката на престъпленията против собствеността на гражданите, както и с
оглед значителната стойност на отнетите чужди движими вещи /сумата от 646.50
лв./, които са
невъзстановени и към настоящия момент. Степента на обществена опасност на подсъдимият Б. съдът преценява с оглед данните за личността му. При
обсъждане степента на обществена опасност на подсъдимия Е.М.Б. съдът
прецени, като смекчаващи вината обстоятелства влошеното материално състояние на
семейството на подсъдимия, което се доказва от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
както и факта, че по настоящото дело подсъдимият се признава за виновен, като
дава обяснения и прави самопризнания за случилото се, като по този начин
оказва съдействие на разследващите органи, както и изразеното критично отношение към
процесното деяние. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема
множеството предишни осъждания на подсъдимия. Видно от справката за съдимост на
Б. става ясно, че след
датата на извършване на настоящото деяние е осъден с влезли в сила присъди по пет
други производства за различни престъпни посегателства, а именно по чл.343б,
ал.1 от НК, по чл.343б, ал.2 от НК, по чл.343в, ал.2 от НК, по чл.150, предл.1
от НК и по чл.152, ал.2, т.1 от НК, т.е. налице е трайна престъпна нагласа. Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Б., при отчитане както
на смекчаващите, а така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. В
настоящия случай, преценявайки изложените по-горе смекчаващи обстоятелства,
съдът намира, че същите не са достатъчни, за да обосноват приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В този смисъл съдът съобрази и
обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено след
като са били факт други пет осъждания на лицето /с присъда № 1478/24.10.2007г.
по НОХД № 555/2007г. по описа на РС – гр.Шумен, присъда № 367/28.02.2008г. по
НОХД № 1828/2007г. по описа на ШРС, присъда № 474/19.03.2008г. по НОХД №
1608/2007г. по описа на ШРС, присъда № 324/04.03.2009г. по НОХД № 1725/2008г.
по описа на ШРС и със Споразумение № 130/29.01.2010г. по НОХД № 127/2010г. по
описа на ШРС/. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото
делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при
приложение разпоредбата на чл.58а от НК. В тази връзка ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК /предвидено е наказание "лишаване от
свобода" до 8 /осем/ години лишаване от свобода, счете за справедливо и съответно на
извършеното да определи на Б. наказание “лишаване
от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца. В същото време, съгласно разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което
представлява 2 /два/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на
4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.
При определяне срока на наказанието “лишаване от свобода” съдът съобрази
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече личността
на подсъдимия и обстоятелството, че към настоящия момент той има две малолетни
деца, за които полага грижи за издръжката и възпитанието им.
По отношение на
наложеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните
осъждания на дееца, по които са му били налагани наказание “пробация”, а и
наказание “лишаване от свобода”, но въпреки това не е преустановил своята
престъпна дейност и очевидно не се е поправил, намира, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Освен
това, съдът съобрази и обстоятелството, че деянието по настоящото дело е
извършено само малко по-малко от една година след датата на влизане в законна
сила на петата присъда. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на
дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, доколкото по предишните осъждания на
подсъдимия не е настъпила реабилитация, а и такова дори да е възможно не би
могло да даде необходимия и целен положителен резултат и да преустанови неговата
престъпната дейност за в бъдеще. В тази връзка съдът отново съобрази
обстоятелството, че настоящото деяние е било извършено в срока на изтърпяване
на наказание “пробация”, което само по себе си говори, че наложените до този
момент наказания не са изиграли своята възпитателна и възпираща роля у
подсъдимия. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът като съобрази вида и срока
на така наложеното наказание определи първоначален “строг” режим на изтърпяване,
като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде
изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
Определеният размер на това наказание, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежеста,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът при преценка
на престъпната деятелност на подсъдимия Б. установи, че са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК за групиране на наложените му наказания,
поради което счита, че следва да му бъде определено едно общо наказание, както
следва:
Съдът установи, че
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр.
чл.23, ал.1 от НК за групиране на наложеното му наказание с настоящата присъда
и наказанието, наложено му с Присъда № 234/16.02.2011г.
по НОХД № 1939/2010г. по описа на ШРС, обжалвана и потвърдена от ШОС, влязла в
законна сила на 13.04.2011г. в размер на по-тежкото от определените наказания,
а именно: 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС съдът като съобрази вида и срока на така определеното общо наказание
определи първоначален общ режим на изтърпяване, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо
заведение от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните
присъди.
Освен това, съдът
прецени, че на Б. на основание чл.25,
ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК следва да се определи общо наказание
измежду наложените му наказания с Присъда № 1478/24.10.2007г. по НОХД № 555/2007г. по описа
на ШРС, обжалвана и изменена от ШОС с Решение № 273/03.01.2008г. по ВНОХД №
662/2007г. по описа на ШОС, влязла в законна сила на 03.01.2008г.; с Присъда №
367/28.02.2008г. по НОХД № 1828/2007г. по описа на ШРС, влязла в законна сила
на 14.03.2008г.; с Присъда № 474/19.03.2008г. по НОХД № 1608/2007г. по описа на
ШРС, влязла в законна сила на 03.04.2008г. и с Присъда № 342/04.03.2009г. по
НОХД № 1725/2008г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 19.03.2009г. в
размер на най-тежкото от определените наказания, а именно: 2 /две/ години и 8
/осем/ месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр.
чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към така определеното общо наказание
“лишаване от свобода” наложеното на подсъдимия Б. наказание “глоба” в размер на
800 /осемстотин/ лева, наложено му с Присъда № 342/04.03.2009г. по НОХД №
1725/2008г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 19.03.2009г. и
наказанието “лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 1 /една/ година,
наложено му с Присъда № 474/19.03.2008г. по НОХД № 1608/2007г. по описа на ШРС,
влязла в законна сила на 03.04.2008г. ”. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът като съобрази вида
и срока на така определеното общо наказание определи първоначален общ режим на
изтърпяване, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието
следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. На основание
чл.25, ал.2 от НК приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната
част от наказанията по кумулираните присъди.
Съдът намира, че са
налице основанията за определяне на общо наказание измежду наложените наказания
на подсъдимия по посочените по-горе групи присъди, тъй като деянията по всяка
една от присъдите е извършено преди да има влязла в сила присъда, по което и да
е от тях. Освен това не е налице друг вариант за групиране на посочените присъди,
който да се явява по-благоприятен вариант за подсъдимия Д.. Така определения размер на общото наказание по отношение на подсъдимия,
съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Също така, съдът
прецени, че подсъдимият Е.М.Б. следва да изтърпи отделно наказанието, наложено
му със Споразумение № 130/29.01.2010г. по НОХД № 127/2010г. по описа на ШРС,
влязло в законна сила на 29.01.2010г., а именно: “пробация” чрез прилагане на
следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от 1 /една/ година, с периодичност 2 /два/ пъти седмично; “задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, за срок от 1 /една/ година и
“поправителен труд” чрез удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 15%,
за срок от 1 /една/ година, както и наказанията “глоба” в размер на 300
/триста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 9 /девет/
месеца, тъй като не са налице
изискуемите предпоставки за определяне на общо наказание с останалите осъждания
на лицето, поради което наказанието следва да се търпи отделно. Съдът прецени,
че следва да бъде зачетена изтърпяната част от наказанията по НОХД №
127/2010г. по описа на ШРС
Съдът намира, че
така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще
окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
На основание чл.189, ал.3 от ПНК, съдът възложи на подсъдимия направените по
досъдебното производство
деловодни разноски в размер на 40 /четиридесет/ лв., които да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен и 5 /пет/ лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: