РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Монтана, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 849 от 25.11.2024 година, издадено от
Директора на РДГ град Берковица на П. Т. И. с ЕГН **********, адрес гр. Б,
ул. „СП“ № Х, ет. Х, ап. ХХ, на основание чл. 257, ап.1, т.2 от Закона за
горите, във връзка с чл.15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01 2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл.9а от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
/НКОГТ/, във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т.11.7.2 на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИД на ИАГ/, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 лева.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление И., обжалва
същото, като изтъква конкретни доводи. В съдебно заседание редовно
призован се явява лично и с упълномощен представител – адв. К. от АК
Монтана.
Въззиваемата страна не се явява лично. Представлява се от юрисконсулт
Д, който заявява че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП
законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира че жалбата е ДОПУСТИМА.
От фактическа страна настоящият съд намира за установено следното:
1
На 29.10.2024 година свидетелят по настоящето производство П. Н. Д.
съвместно с колегата си Т. Е. Т. извършили проверка по документи по повод на
постъпил сигнал от електронната система за дублиране на издадени билети.
При проверката установили че жалбоподателят - П. Т. И. с ЕГН **********, в
качеството си на лице упражняващо лесовъдска практика на 25.10.2024 година
издал последващ превозен билет за преместване /ПБ/ с №
7662/00515/25102024/195458-2F02FВ0, за 8 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен
вид цер и дъб. Като основание за издаването на този превозен билет за
преместване е посочен превозен билет №
9617/00064/04072024/120441-UD06751 от 04.07.2024 г. за 8.00 пр.м.3 дърва за
огрев от дървесен вид дъб и цер. При проверката на превозния билет издаден
на 04.07.2024 година било установено, че цялото количество дървесина по
него в общ обем от 8 пр.м.3 вече било транспортирано с превозни билети №
7662/00242/05072024/170014-А82СЕ66 от 05.07.2024г.-4.00пр.м3 и №
7662/00243/05072024/170534-Е9356D1 от 05.07.2024 г. - 4.00 пр.м3.
За установеното бил съставен констативен протокол серия А00 с №
149994, бил съставен и АУАН № 0112601 от свидетеля Д. за нарушение на
член 257,ал.1, т.2 от ЗГ в вр. с чл.15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.01 2012 г.
за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във връзка с чл.9а
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии /НКОГТ/, във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.-
т.11.7.2 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИД
на ИАГ/.
След извършена проверка директора на РДГ-Берковица издава
атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели Д. и Т.. Същите дават правдиви и непротиворечиви показания за
факти, които лично са възприели.
От процесуална страна са спазени всички изисквания на ЗАНН и ЗГ за
ангажиране на административнонаказателната отговорност. Не се допуснати
нарушения, които да опорочават обжалваното НП. Такива не се и твърдят в
подадената жалба и в хода на производството от страна на жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на член 9а от Наредба № 1/30.01.2012 година за
контрола и опазване на горските територии лицата, издаващи или попълващи
документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са
длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване,
водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за
определяне на съответните образци. Такъв документ представляват и
посочените в АУАН и |НП превозни билети, издадени от жалбоподателя И.
В настоящият случай се касае за нарушение на т.11.7.2 от Заповед №
2
ЗАП-1019 от 17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите /ИД на ИАГ/, въвеждаща забрана за издаване на превозен
билет за транспортиране на дървесина, в който като основание за издаването
му е посочен предходен превозен билет, по който количеството дървесина
вече е транспортирано от мястото на доставка- посочено в предходния
превозен билет, с други превозни билети. В конкретния случай извършеното
нарушение по ЗГ е безспорно установено. Доводите на жалбоподателя касаят
не самото нарушение по същество, а процесуални основания свързани в
мястото ни извършване на нарушението и реда по който е установено.
След като се запозна подробно със събраните доказателства настоящият
съд намира, че атакуваното НП е изцяло правилно и законосъобразно както по
отношение на установяването на нарушение така и по отношение на неговото
описание в АУАН и атакуваното НП. По отношение на мястото на мястото на
извършване на нарушението същото е подробно посочено в процесния
превозен билет с № 7662/00515/25102024/195458-2F02FВ0, където са
посочени GPS координати на неговото издаване, което е на територия на село
Смоляновци обл. Монтана, така както правилно е отразено в АУАН И НП. По
отношение на начина на установяване на нарушението видно от свидетелските
показания на служителите на РДГ Берковица, същите са извършили проверка
по документи, след подаден сигнал от електронната система на ИАГ за
дублиране на превозни билети, от откъдето са извлекли всички относими
обстоятелства на нарушението описана в атакуваното НП.
В съдено заседание се релевираха доводи за липса на умисъл с мотива,
че жалбоподателят е „изпратил кода на РДГ Берковица на позволителното за
сеч на превозния билет“. Представи се заверена от процесуалния представител
на жалбоподателя справка, касаеща изпратен СМС от номер
ХХХХХХХХХХХ до номер ХХХХХХХХХХ в 18:57 на 25.10.2024 година.
Справката бе приета от съда, но от съдържанието и не може да се направи
извод за липса на умисъл за извършеното нарушение, такова каквото е
описано в АУАН и НП, поради невъзможност да се удостовери съдържанието
на СМС-а и относимостта му към настоящия случай. Поради тази причина
настоящият съд приема предоставената справка за ирелевантна досежно
твърденията на жалбоподателя и неговия процесуален представител и част от
защитната им позиция по случая.
Извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин
от соченото за нарушител лице и е обявено за наказуемо с административно
наказание„глоба“ от 300 до 5000 лв., съгласно санкционната разпоредба на чл.
257, ап.1, т.2 от Закона за горите, предвиждаща посоченото санкция ако не е
предвидено по-тежко наказание за длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в
нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми. При индивидуализацията на
наказанието АНО е наложил глоба в размер на 300 лева, т.е. в минимално
предвидения за това размер.
3
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
административнонаказващия орган правилно не е приложил чл.28 от
ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му. За
извършеното нарушение, като деяние, разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
намира приложение, тъй като се касае за типично нарушение от вида на тези
посочени в нарушените законови и подзаконови разпоредби.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по
производството се дължат от страна на жалбоподателя. Видно е, че се
претендира възнаграждение съразмерно и отговарящо на сложността на
делото. Като прецени тези обстоятелства настоящият съд намира, че следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 849 от 25.11.2024
година, издадено от Директора на РДГ град Берковица, с което на П. Т. И. с
ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „СП“ № Х, ет. Х, ап. ХХ, на основание чл.
257, ап.1, т.2 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 30.01 2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/, във
връзка с чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии /НКОГТ/, във връзка със Заповед № ЗАП-1019 от
17.11.2021 г.- т.11.7.2 на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите /ИД на ИАГ/, е наложено административно наказание – глоба в размер
на 300,00 лева.
ОСЪЖДА П. Т. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на РДГ град
Берковица, сума в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4