Решение по дело №137/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 201

гр. Видин, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в открито заседание на

Дванадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 137

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.26, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.6, т.2, чл.26а и чл.26б,ал.1,т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007-2013 година /Наредба №9 от 03.04.2008 г./.

Образувано е по жалба от Н.Л.Я., срещу Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година, в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н.Л.Я., по договор №05/112/02490 от 12.10.2009 год. за разликата от 6 140.50 лв. до 15 293.27 лв. Делото първоначално е образувано против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, но в хода на производството е издаден изричен такъв.

Жалбоподателката поддържа, че чл.30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони /Регламент №65/2011г./ е неприложим, тъй като към момента на сключване на договора не е действал, той няма обратно действие и затова не следва да бъде приложен. Претендира разноски.

Ответната страна директор на Областна дирекция „Земеделие”-Монтана, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Сочи, че оспорения акт е мотивиран, издаден при преценка на всички факти и обстоятелства относими към случая. Извършени са проверки – административни и на място. Актът е издаден от компетентен орган. Задължение на жалбоподателката е да поддържа жизнено стопанство тя е поела ангажимент да възстанови с живи растения стопанството. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. Твърди, че съгласно чл.142 АПК преценката за съответствие с материалния закон на административния акт е към момента на издаването му. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.26б, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., тъй като заявката за второ плащане на жалбоподателката е от 21.11.2013 година.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

По административната преписка е приложена и Заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция (л. 40 по адм.д.№243 т.2), с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и във връзка с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд “Земеделие” на Административните директори на Областните дирекции на ДФ “Земеделие” са делегирани правомощия, включително да вземат решение и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансовата помощ по заявки за плащане, подадени по одобрени заявления за подпомагане по мярка 114 „Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори”, мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” и мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” при условията и реда, посочен в приложимите наредби за реда и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответните мерки; да сключват допълнителни споразумения (анекси) за изменение на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 ; да вземат решение за прекратяване или разваляне на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 при наличие на условията и предпоставките за това, посочени в договорите и в Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112.

Такива правомощия са предвидени и в чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., според който, в срок до 3 месеца от подаване на заявката за второ плащане по чл. 6, т. 2, тя се одобрява или мотивирано  се отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект.

Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Тоест, обжалваното Решение на Директора на Областна дирекция Монтана на Държавен фонд „Земеделие“ е издадена по предвидения за това процесуален ред, от снабден с необходимите правомощията, местно компетентен орган на администрацията.

В т. 3.1 от договора страните са се уговорили , че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана  в срок до 12.10.2012 г., удължен с анекс от 23.11.12 г. до 12.10.13г.  

Предмет на оспорване в настоящето производство е Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, с изх. № 01-123-6500/275 от 14.09.2020г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Монтана, в частта с която на жалбоподателката е отказано частично изплащането на финансова помощ по договор № 05/112/02490 от 12.10.2009г., над одобрената за изплащане оторизирана сума от 6 140.54 лв. до пълния размер на сумата 15 293.27 лева, определена за финансова помощ в същото решение, съответстваща на нарастването на икономическия размер на стопанството. По делото е установено и не се спори между страните, че през 2009г. Я. е подала заявление за подпомагане по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитите на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони, с идентификационен №**********, към което е приложила необходимите документи, в т.ч. бизнес план по образец. На 12.10.2009 г. е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони между ДФЗ и Н.Я. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48 892 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана /Приложение № 1/. В раздел II от Договора е предвидено помощта да се изплати на два етапа, а именно: първо плащане, в размер на 24 446 лева и второ плащане, също в размер на 24 446 лв., то е уговорено да се осъществи при нарастване на икономическия размер на стопанството с 3 ИЕ /чл.4.4, б“б“ от договора/ - с оглед разпоредбата на чл. 6, т.2, във вр. с чл. 5 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. С т.3.1 от Договора, ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, в срок до 12.10.2012г. С Анекс II от 23.11.2012г. към горецитирания договор, същият е изменен в частта на чл. 3.1, Раздел III от договора, като страните са се споразумели всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, да бъдат извършени от ползвателя, в срок до 12.10.2013г.

На 21.11.2013г. Я. подава заявка за второ плащане в ОД на ДФ“Земеделие“ - Монтана. Видно от същата, жалбоподателката заявява за второ плащане максимално допустимата финансова помощ от 24 446 лв., съответстваща на нарастване на икономическия размер стопанството от 5 ИЕ. Със Заповед № 258832 от 31.03.2014г. на началника на Регионален технически инспекторат при ОД на ДФ “Земеделие“ Монтана е назначена повторна проверка на място на стопанство, като същата е извършена на 03.04.2014г. Въз основа на данните от извършената проверка е изчислен икономически размер на стопанството от 5,60 ИЕ, или постигнатото увеличение на икономическия размер на стопанство спрямо първоначалния е 3,13 ИЕ. Така финансовата помощ, съответстваща на същото, е в размер на 15 293,27 лв., съгласно чл. 6, т.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като това обстоятелство не е спорно между страните и именно този размер претендира жалбоподателката в настоящето производство.

С уведомително писмо за отхвърляне на плащанията изx.№ 01-123- 6500/96 от 09.05.2014г. на Областна Дирекция - Монтана на ДФ"Земеделие" Я. е уведомена, че се спира изпращането на втория транш от безвъзмездната финансова помощ, като писмото съдържа и изявление за прекратяване на договора на основание допуснати нарушения, извън основния му предмет на изпълнение. Издадена е Заповед №03-120-РД183/09.05.2014 год. на Директора на ОД на ДФЗ Монтана, с която е отказано излащането на финансова помощ – второ плащане, като е прието, че е нарушен чл.29, ал.3 от Наредба №9, във вр. с чл.4.28 от договора /адресна регистрация/ и чл.29, ал.4 от Наредба №9, във вр. с чл.4.29 от договора, Договора е прекратен и се дължи връщане на полученото първо плащане.

Срещу Я. е предявен иск за връщане на получения първи транш от безвъзмездната финансова помощ в размер на 24 446 лева, ведно с лихви и разноски.

С влезли в сила решения № 100/28.05.2018г.; постановено по гр.д.№38/2015г. по описа на Районен съд - гр.Белоградчик и № 90/22.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 330/2018г. по описа на Окръжен съд - гр.Видин и Определение № 629/12.11.2019г., постановено по т.дело № 459/2019г. на ВКС, Търговска колегия са отхвърлени изцяло предявените срещу нея искове. Прието е, че процесния договор № 05/112/ 02490 от 12.10. 2009г. не е прекратен, не е развален / решение № 100/28.05.2018г. по гр.д.№38/ 2015г. на РС- Белоградчик /, съответно че развалянето на договора по силата на чл.87, ал.4 от ЗЗД е незаконосъбразно, тъй като неизпълнената част от задължението е незначителна оглед интересите кредитора, касае се за неизпълнени второстепенни и незначителни задължения с оглед интересите на кредитора, които не влияят и не са повлияли на главното съдържание на договора и неговото пълно изпълнение, а именно създаване и модернизиране на земеделско стопанство / решение № 90/22.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 330/2018г. на Окръжен съд - Видин /. Съгласно т. 1.2 от договор № 05/112/02490 от 12.10.2009г. основния му предмет е изплащане/предоставяне на финансова помощ от страна на Фонда при извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект. Целият основен предмет на договора като подсигуряване на необходимата техника и осъществяване на всички предвидени в него агротехнически мероприятия, е изпълнен изцяло. Това се потвърждава от Контролни листа, съответно от 20.11.2013г. и от 08.04.2014г. от извършени проверки от представители на Фонда към ОД на Фонд „Земеделие" - гр. Монтана и от Контролен лист от 23.04.2014г. от извършена проверка от Дирекция „Технически инспекторат" към ЦУ на Държавен фонд „Земеделие"-гр. София.

С Определение № 629/12.11.2019г., постановено по т.дело № 459/2019г. на ВКС, Търговска колегия, Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на Решение № 90/22.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 330/2018г. по описа на Окръжен съд - гр.Видин, като е възприел тезата на второинстанционния съд, че на основание чл.87, ал.4 от ЗЗД развалянето на договора е недопустимо и не е налице противоречие с практиката на ВКС по чл.87, ал.4 от ЗЗД.

С молба от 01.03.2020г., с вх. № 01-1100/87 от 11.03.2020г. на ДФ"Земеделие" Я. е поискала от Изпълнителния Директор на Фонда да разпореди и отпусне плащане, превеждане по банков път на второ плащане по договор № 05/112/02490 от 12.10.2009г. в размер на 24 446 лева.

С процесното Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ издадено на основание чл. 20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл.б, т.2, чл.26а и чл.26б, ал.1,т.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9 от 03.04.2008г./ и във връзка с Решение № 100 от 28.05.2018г. по гр. дело № 38/2015г. по описа на Районен съд - Белоградчик, потвърдено с Решение № 90 от 22.11.2018г. по въззивно гр. дело № 330/2018г. по описа на Окръжен съд – Видин Директора на ОД на ДФ“Земеделие“ Монтана се е произнесъл отново по заявката за второ плащане.

В мотивите на същото е записано, че въз основа на данните от извършената проверка на 12.11.2013г. е изчислен икономически размер на стопанството от 5,60 ИЕ, или постигнатото увеличение на икономическия размер на стопанство спрямо първоначалния е 3,13 ИЕ. Като е прието, че така финансовата помощ, съответстваща на същото, е в размер на 15 293,27 лв., съгласно чл. 6, т.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. С оглед на това, че заявената от ползвателя сума по заявка за плащане, в размер на 24 446 лева, надхвърля е повече от 3% реално допустимата за оторизация сума от 15 293,27 лева, съответстваща на нарастването на стопанството, приложение намира разпоредбата на чл. 26б, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., като е извършено преизчисление на субсидията за изплащане, съгласно чл. 30 от Регламент №65/2011 на Комисията, и допустимата за оторизация сума е определена в размер на 6 140,54 лева.

Спорът в настоящия случай се свежда до това приложима ли е или не разпоредбата на чл.26б, ал.1, т.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., респ. Регламент 65/2011 год. или не. Т.е. следва ли сумата от 15 293.27 лв. да бъде коригирана съгласно 3 процентното правилно на 6 140.54 лв.

При тези фактически установявания съдът прецени следното:

Според АС Видин нормата на чл.26б, ал.1, т.3, респ. Регламент 65/2011 год., влязъл в сила на 14.10.12 год. е неприложима. Административният орган е приложил действаща към момента на постановяване на процесното решение норма, като основателни са доводите на жалбоподателката, че е приложена неправилно разпоредбата на чл.26б, ал.1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., несъществувала към момента на сключване на Договор 05/112/02490 от 12.10.2009г.

Органът е мотивирал приложението й, като е приел, че основополагащ принцип в правото, за да бъдат търпени неблагоприятни последици за определено поведение, то е необходимо към момента на обективирането му да е налице действаща правна норма, която изрично да урежда произтичащите от това поведение неблагоприятни прави последици. Изискванията за приложението на чл.26б, ал.1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. са изпълнени, доколкото заявката за второ плащане е подадена от жалбоподателката на 21.11.2013г., повече от две години след влизане в сила на нормата. В случая юридическите факти, представляващи фактически основания за преизчисление на субсидията за изплащане, са осъществени при действието на сочените в решението разпоредби - правни основания, като в този смисъл не е налице и обратно действие на същите.

АС Видин не споделя това становище по следните съображения: По принцип всеки граждански закон се създава, за да урежда юридически факти, които настъпват след влизането му в сила и преди отмяната му. Т.е. гражданският закон има действие ex nunc. Поначало гражданският закон няма обратно действие (ex tunc) – 14, ал. 1 и 2 ЗНА.
Въпросът за обратното действие е предмет на много дискусии. Няма спор, че ex tunc е налице, когато новият закон се прилага спрямо юридически факти, настъпили преди влизането му в сила, за да им се предаде нова правна оценка. Характеристиките на това обратно действие са две: Новият закон пренормира тези юридически факти, фингира се, че той се връща назад във времето и преоценката на тези юридически факти и промяна на техните правни последици – т.е. факти, които не са били правнорелевантни при стария закон, стават правнорелевантни при новия закон.

Дискусията касае хипотезите, когато новият граждански закон включва при влизането си в сила и заварени висящи правоотношения и съществуващи юридически факти. Действието на гражданския закон върху заварени правоотношения: Разликата между обратната сила на гражданско правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия граждански закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на гражданския закон, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, т.е. хипотезата тук е, че действието отново е ex nunc. Новият граждански закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, и юридическите факти, които той заварва, но не са се проявили. Тук действието също е ex nunc. Анализирайки правната теория, и настоящия казус, то тук безспорно говорим за юридически факти настъпили преди влизането му в сила, тъй като договора е сключен преди влизането в сила на Регламент 65/2011 год. и той именно поражда основанието за второ плащане, а не подаването на заявление за второ плащане по договора. Видно от договора, корекция по така нареченото 3 процентно правило не е уговорена между страните, като клауза на договора. При това положение прилагането й от органа е незаконосъобразно.

С оглед изхода на настоящото дело, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи на сумата общо в размер на 920.00 лева, от които 10 лева - заплатена дължима държавна такса за образуване на дело №137/20 год., 10 лева заплатена ДТ за образуване на адм.д.№243/20 год. и 600.00 лева - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 06.06.20 год. по дело №137/20 год. и 300.00 лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по адм.д. №243/20 год. на 29.09.20г. С оглед направено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и предвид разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че евентуалната му редукция, съобразно съответствието на уговорената сума с фактическата и правна сложност на делото, това че се касае за две присъединени дела, то същото не е прекомерно и не следва да се уважава.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. II- ро и чл. 143 ал. 1 от АПК, съдът

                                    Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 05/112/02490/3/01/03/01 от 14.09.20 година, в частта в която е отказана финансова помощ представляваща плащане на Н.Л.Я., по договор №05/112/02490 от 12.10.2009 год. за разликата от 6 140.50 лв. до 15 293.27 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция - Монтана на Държавен фонд „Земеделие”, да заплати на Н.Л.Я., направените по делото разноски в общ размер от 920.00 /деветстотин и двадесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: