№ 1871
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206736 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4256399,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Н. П. С. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша относно
съставянето му в отсъствието на контролен орган, както и относно използването на
средство от одобрен тип, преминало проверка. В съдебно заседание се поддържат
доводи за незаконосъобразност, свързани с липсата на нарушение от правна страна,
доколкото не е съществувало ограничение на скоростта на заснетия участък, както и
процесуално нарушение, което се твърди да е боравенето с автоматизираното
техническо средство или система (АТСС) от лице, което не е преминало обучение.
Претендират се разноски. Моли се фишът да бъде отменен.
Въззиваемата страна счита издадения електронен фиш за законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.11.2020 г. в 14:07 ч. лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ“ с рег. № **
1
се движил по републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд. Към км
49+500 от същия път скоростта на движение била 107 км/ч и това е установено с
автоматизирано техническо средство и система (АТСС) TFR1-M № 529. Собственик на
регистрираното МПС е жалбоподателят Н. С.. Отчетен е толеранс от минус 3% км/ч от
заснетата скорост, която е установена на 110 км/ч. АТСС било настроено на
ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчело превишение от 47 km/h. За установеното
нарушение е издаден обжалвания електронен фиш.
Установява се, че км 49+500 от републикански път II -64 „Карлово-Пловдив“ се
намира в района на пътен възел „Пловдив Север“, след отбивката за сградата на фирма
за козметика „Рефан“, като нарастването на километража на пътя е в посока Карлово-
Пловдив. Посочения километър не попада в обхвата на табела Т2. На същият бил
монтиран на 12.11.2019 г. пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено движението със
скорост, по-висока от означената“ в посоката от гр. Пловдив към с. Труд
приблизително към км 49+860, преди пътеуказателна табела Ж1. Непосредствено след
изхода за сградата на фирма „Рефан“ приблизително на км 49+736 от пътя се намира
забавителен шлюз за друг пътен възел. Към посочения пътен знак не е поставена
пътеуказателна табела Т2. Приблизително на км 49+500 действително има поставен
пътен знак В26 (60 км/ч), но е разположен в дясно, на пътната връзка за гр. Бургас и
въвеждащ ограничение на скоростта на движение за самата пътна връзка и движещите
се в нея ППС.
Установява се АТСС TFR1-M № 529 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 12.06.2020 г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за
техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен протокол с
рег. № 6207р-14135 от 18.11.2020 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 30786,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология (БИМ), протокол № 2-32-20 г. от проверка на мобилна система
за видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС № 6207р-14135 от
18.11.2020 г., разпечатки от база данни за първоначална регистрация на ППС, писмо от
ОПУ – Пловдив към АПИ изх. № 11-00-14 от 06.01.2022 г., писмо от ОПУ – Пловдив
към АПИ изх. № 11-00-922 от 29.10.2021 г. ведно с извадка ГИС на АПИ, писмо от
БИМ рег. № 20-00-107-2/18.12.2020 г., справка за нарушител/водач, справки АИС
АНД, 4 бр. снимков материал на служебен автомобил, пътен знак и знак за проверка,
писмо РУ Труд към ОД на МВР Пловдив изх. № 620700-10448/22.11.2021 г., писмо
изх. № 458100-2102 от 07.12.2021 г. на МВР Академия.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
2
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 %
km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост от 110 км/ч,
отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката
на движението, регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите на
нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък край
пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване. Затова и възражението в тази връзка се прие за
неоснователно.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен
орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(нататък Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
3
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта,
какъвто е настоящия случай, или да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система. Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно
разположение на участък край пътя, не е се изисква съставянето на снимка на АТСС,
която да придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на
Административен съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за
измерване не представлява съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в
такава степен правата на жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от
14.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив и др.
В случая са налице следните кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка на 12.06.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Представена е снимка на самото нарушение № 30786. Спазени са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване
на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата
отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по
час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер
на последното статично изображение, както и отбелязване за използването на АТСС
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е
настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София.
Използването на техническото средство е извършено от полицейски орган в
качеството му на младши автоконтрольор от звено за пътен контрол, преминало в
Академия на МВР първоначален курс на обучение за длъжността, включително за
работа с технически средства, одобрени от БИМ и въведени в експлоатация в
системата на МВР. В този смисъл и не се споделя възражението за непреминато
обучение на служителя боравил със средството за измерване.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че неправилно е квалифицирано поведението, включено в електронния
фиш като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП,
4
доколкото не се установява от правна страна на базата на приетите за осъществени
обстоятелствата да са налице признаците за нарушение. Посочената норма гласи, че
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като извън
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, освен ако
същата не е ограничена с пътен знак, какъвто се твърди да е действал към мястото на
заснемане и да въвеждал скорост за водачите от 60 km/h.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Фолксваген Пасат ТДИ“ с рег. № **
се е движил по път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд. Установява се, че същият
е заснет на км 49+500 (нарастването на километража на пътя е в обратната посока) със
скорост от 107 km/h. Към мястото, на което е установена скоростта и е заснет
автомобилът на жалбоподателя, обаче не е действало ограничение на скоростта на
движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, за което се и търси отговорността на
жалбоподателя. Такъв знак е поставен на същия път, но на км 49+860 в същата посока
във връзка с организацията и безопасността на движението в района на пътна връзка
преди крайпътния обект „Рефан“. В случая приложима е разпоредба на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътните знаци въведената забрана
с пътен знак В26 да е в сила до следващото кръстовище. Това в случая се явява
забавителния шлюз на следващата пътна връзка за движение на автомобилите за гр.
Бургас приблизително на км 49+736 преди зоната на пътния възел. Още повече че
преди нея се намира и изхода на пътя за крайпътния обект „Рефан“. Следователно след
изхода за крайпътния обект и без каквото и да е съмнение след началото на
забавителния шлюз за пътната връзка за движение на автомобилите на пътен възел
„Пловдив Север“ в посока гр. Бургас ограничението на скоростта на движещите по
републикански път II-64 би следвало да се определя от общото правило за избиране на
скорост за движение, а именно за ППС от категория В извън населено място от 90
km/h. Затова че важи именно това правило за поведение свидетелства и самото място
на констатиране на нарушението км 49+500, което е 236 м след началото на
предходната пътна връзка. Следователно жалбоподателят не е извършил нарушение
като не се е съобразил с поставен знак В26, който е въвеждал специална скорост на
движение.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не е съществувало задължение
за жалбоподателят да се съобразява с указанието на пътен знак и ограничение на
скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да са осъществени
всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП, свързано с конкретната вменена скорост, но се установяват всички
признаци на същото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП за това
жалбоподателят да не се е съобразил с общото правило за поведение при избиране на
скорост при движение извън населено място при управление на автомобил от
категория В.
Електронният фиш очертава предмета на доказване в
административнонаказателния процес, което означава, че
административнонаказателната отговорност на лицето, възприето като нарушител,
може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в него се докажат в хода
на съдебното следствие и могат да се определят като съставомерни за определено
нарушение. Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на
обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване. Такова се явява и наличието на знак В26
за ограничаването на скоростта до 60 km/h, но пък следва да се приложи общото
5
ограничение на скоростта за извънградски условия от 90 km/h, чието игнориране не
може да бъде подминато. Така Решение № 509/21.03.2022 г. по КНАХД № 228/2022 г.
Административен съд – Пловдив, ХІХ състав. По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено
виновното лице за безспорно установено нарушение, а именно превишаване на общото
ограничение от 90 km/h със 17 km/h, а и са спазени задължителните формални
изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация
към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да
се прецени като законосъобразен, но същият съгласно Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд следва да бъде
изменен като се преквалифицира санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 5 в чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП и размерът на наложеното наказание „глоба“ се намали до размер на
50 лв. Същото е допустимо правомощие на въззивния съд, доколкото с посоченото
тълкувателно решение се призна тази възможност при положение, че не се откриват
съществено изменение на обстоятелствата по делото и се приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение. В конкретния случай няма съществено
изменение на обстоятелствата по делото, доколкото, както вече се изложи,
нарушителят е бил запознат с рамката на обвинението и се е защитавал и включително
по възприетата от съда скорост. Така и се прилага закон за по-леко наказуемо
нарушение предвид наложената с електронния фиш санкция и тази по определената от
съда санкционна разпоредба.
От субективна страна, извършвайки деянието предмет на издадения фиш,
виновно не са съобразени правилата за поведение, а водачът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните
последици, като е искал настъпването им, управлявайки със скорост над допустимата,
поради което съдът намира, че деянието е извършено с пряк умисъл.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, а именно по реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. Липсва обаче изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и
частично отхвърлено. Съдът намира, че следва да приложи правилата на чл. 78 от ГПК,
в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането и към който препраща нормата
на чл. 144 от АПК относно субсидиарното прилагане на ГПК.
При възприетото и с оглед изхода на спора и направената претенция от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна и на жалбоподателя съдът намира,
че разноски следва да бъдат присъдени по съразмерност.
На основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът счита, че разноски следва да се възложат в тежест
6
на жалбоподателя, като определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на 15
лв. на базата на първоначално определено възнаграждение в размер на 120 лв. с оглед
фактическата и правна сложност и факта, че разглеждането на делото е протекло в
повече от две открити заседания, включително и пред касационната инстанция по
проверка на определение на въззивния съд.
Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на разноски от страна на
адвоката на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна инстанция, като
въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 262,50 лв., разноски за
адвокатско представителство. Представени са доказателства за това, че същите са
уговорени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че
възнаграждението е осъществено в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Съгласно същата разпоредба адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на близък. Последното впрочем съдът не може да
проверява по основателност, при положение че не е направено възражение от
противната страна в този смисъл, какъвто е и случаят. Оттук и следва да се приложи
правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която повелява, че, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Същите в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се определят на 300 лв., доколкото
наложената санкция в е размер до 1000 лв. Затова и ще следва въззиваемата страна да
се осъди в полза на адвоката, С. Ж. П., да заплати възнаграждението му за оказаното
процесуално представителство в определения по съразмерност обем.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4256399, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Н. П. С. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма от чл. 182, ал. 2, т. 5 в чл. 182, ал. 2, т. 2
от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на глобата от 400 лева на 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част.
ОСЪЖДА Н. П. С. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата
от 15 лв., представляваща възнаграждение по съразмерност за представителство от
юрисконсулт.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат С. Ж. П. от ** сумата от
262,50 лв., представляваща възнаграждение по съразмерност за адвокатско
представителство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7