№ 988
гр. Русе, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520102232 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД от Б. МЛ. СТ. срещу ИГЛ. Й. ГЮРЧ..
Ищецът твърди, че през 2017г. е продал свой недвижим имот, която
покупко – продажба била обективирана в Нотариален акт № ***, т.****, дело
№ ***/2017 г., вх.рег.№ ***/21.06.2017г., дв. вх.рег.№ *** на Службата по
вписвания към Агенция по вписванията – Варна, като продажна цена в размер
на 15 330лв. била преведена от купувачите по банковата сметка на
ответницата – ИГЛ. Й. ГЮРЧ., което изрично било отразено в нотариалния
акт. Причина да бъде платена цената не директно на продавача, а чрез
банковата сметка на трето лице - ответницата, бил наложен запор на
банковите сметки на ищеца, във връзка с водени срещу него дела. Твърди, че
за този превод се били договорили с ответницата, като сумата следвало да
бъде на негово разположение и да има възможност да ползва от нея колкото
средства са му необходими. Заявява, че до 03.07.2017 г. ответницата
изпълнявала договорката, като коректно е предоставяла на ищеца суми,
каквито му били необходими и каквито той искал от нея. Твърди още, че на
03.07.2017г. негов познат му поискал заем от 3000 лв., които ищецът поискал
1
от ответницата да изтегли и да му ги предаде, но вместо това тя изпаднала в
истерия, а последствие признала, че парите ги няма и помолила да бъде
изчакана да се успокои, след което щяла да му даде обяснения. Ищецът
твърди, че между него и ответницата към него момент съществували лични
отношения, поради което счел, че е редно да я изчака да се успокои и тогава
да говори с нея. В продължителен период от време ответницата отправяла
към него закани, че ще се самоубие, изпадала в нервни кризи и се криела от
него. Пет месеца по – късно решил, че е изчакал достатъчно и настоял пред
ответницата да получи отговор къде са парите му. Вместо това на 26.03.2018
г. в негово отсъствие, тя напуснала дома му заедно с багажа си без да го
предупреди.
Ищецът признава, че от продажната цена на имота му е получил от
ответницата сумата от 6330 лв. С нотариална покана, връчена на ответницата
на 12.04.2018г., я приканил доброволно да уредят отношенията си във връзка
с неполучената от него сума в размер на 9 000 лв. Вместо да уреди
отношенията си с ищецът, ответницата изпратила отговор с който заявила, че
не дължи претендираната от нея сума.
По изложените съображения се моли да бъде постановено решение, с
което ответницата ИГЛ. Й. ГЮРЧ. бъде осъдена да заплати на ищеца Б. МЛ.
СТ. сумата от 9 000лв., съгласно постигнатата между тях уговорка, сумата от
1170лв. представляваща обезщетение за забава върху неплатената сума за
периода от 12.04.2018г. до предявяване на иска, както и законната лихва
върху дължимата сума от датата на завеждане на иска до окончателното
плащане. В условията на евентуалност се претендират процесните суми на
основание неоснователното обогатяване на ответницата.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата ИГЛ. Й. ГЮРЧ.
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е имало
уговорка между страните за извършване на банковия превод по сметката на
ответницата, както и задължаването й да му ги върне. Сочи, че наведените в
исковата молба твърдения не отговарят на истината и че получената от нея
сума в размер на 15 330лв. е предадена на ищеца изцяло още преди двамата да
заживеят на семейни начала. Твърди, че получената от нея сума е изтеглена
на части - по искане на ищеца теглила сумата на каса или банкомат, в
присъствието на ищеца, който получавал сумата веднага. Ответницата
твърди, че през периода посочен в исковата молба ищецът не е работел, нямал
2
доходи и не е разполагал с други средства с които да се издържа, освен тези,
които тя му давала от продажната цена на имота му. Поради това, че цялата
претендирана от ищеца сума му била предадена от ответницата, се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се
присъждане и на направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са се запознали през 2015г. и са установили връзка,
като заживели на съпружески начала в гр. **** през 2017г.. През месец
февруари 2018г. двамата са влошили отношенията си и се разделили.
С Нотариален акт № ***, т.****, дело № ***/2017 г., вх.рег.№
***/21.06.2017г., дв. вх.рег.№ *** на Службата по вписвания към Агенция по
вписванията – Варна, ищецът е продал свой недвижим имот, като продажната
цена в размер на 15 330лв. му била заплатена чрез банкова сметка на
ответницата. Този начин на плащане изрично бил уговорен в нотариалния акт,
тъй като ищецът имал наложен запор по своята банкова сметка.
Ищецът е признал, че ответницата му е предала от получената по
банковата си сметка сума част в размер на 6330лв.
Според представеното по делото банково извлечение от сметката на
ответницата в „Банка ДСК“ ЕАД, са извършвани тегления на суми на
22.06.2017г. в размер на 2000лв., на 23.06.2017г. в размер на 1000лв., а на
26.06.2017г. в размер на 1000лв., както и едно плащане на ПОС в размер на
1,068лв. Тегленията са извършени от банкомат в гр. ****.
Свидетелката Н.Д.П., майка на ответницата, установява, че дъщеря й и
ответника се запознали и заживели заедно през есента на 2017г., в гр. ****,
като той й намерил там работа. Тъй като ищецът имал запорирани сметки,
когато продавал една къща помоли ответницата да внесе получените пари по
нейна сметка. След това през ден, два той идвал в Русе и тя от близък
банкомат теглела от тези пари и му ги върнала. По това време ответницата
живеела в гр. Русе. Започнала работа в **** през септември 2017г., а с ищеца
се разделили през февруари 2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
В исковата си молба, както и в нейното последващо уточнение по в. гр.
3
д №751/2021 на ОС – Русе, ищецът е посочил, че „между страните е
съществувала договорка“, т.е. без писмен договор същите са постигнали
съгласие продажната цена за имота на ищеца да бъде преведена от
купувачите по банкова сметка на ответницата, която се е съгласила при
поискване от негова страна да му предоставя каквато част от нея му е нужна.
За такава договорка (договор) свидетелства и Нина Петкова. В първоначалния
отговор на исковата молба ответницата също не оспорва твърдението на
ищеца, че е била уведомена от ищеца, съответно не е и възразила, че сумата
от продажбата на имота ще бъде преведена по негова сметка. Не са наведени
и други твърдения и възражения, че е била налице различна причина за това
действие, за превеждане на паричните средства по банковата сметка на
ответницата. Поради това и с оглед съществуващите към него момент близки
отношения и доверие между страните, следва да се приеме, че между тях е
било постигнато съгласие за банковия превод, т.е. съгласие ответницата „да
услужи“ с банковата си сметка на ищеца. Таза уговорка между страните
разкрива белезите на договор за неправилен влог.
Безспорно е по делото, че банковият превод е осъществен и по
сметката на ответницата е постъпила продажната цена от имота на ищеца в
размер на 15330лв. Безспорно е по делото, че тя няма основание за задържане
на тази сума и е следвало да я предостави (върне) на ищеца, каквото
възражение е направила по делото. Да установи изпълнението на това
договорно задължение, доказателствената тежест е изцяло на ответницата. По
делото обаче липсват доказателства в подкрепа на възражението.
Представеното банково извлечение установява тегленето на различни суми в
периода след сделката, но не е доказателство, че тези суми са предадени на
ищеца. Показанията на свидетелката Нина Петкова в тази насока не могат да
бъдат ценени тъй като са твърде общи и противоречиви, твърди, че парите са
теглени и предавани на ищеца в Русе, а според банковото извлечение
тегленето е било в гр. ****. Също така и свидетелката като майка на
ответницата е заинтересована от изхода на спора и при липса на други
доказателства, които да подкрепят изложени от нея факти, то показанията й
не биха могли да бъдат ценени.
Доводите на ответницата, че ищецът не е работел и не е имал никакви
доходи през определен период от време, като единствените средства, с които
е разполагал са тези, които тя му е предоставяла, са недоказани. Липсват
4
доказателства установяващи, че ищецът е погасявал свои задължения със
средства от продажната цена. От къде е разполагал с такива е въпрос
ирелевантен за настоящото производство. Такива са и въпросите относно
дали действително ищецът е имал запори на банкови сметки, какви
задължения е имал, как се е издържал, как биха могли да бъдат
квалифицирани действията му във връзка с процесната уговорка и пр., поради
което съдът намира, че не следва да обсъжда и представените от ответницата
по делото доказателства в тази насока.
Изложеното дава основание да се приеме, че предявеният като главен
иск за връщане на сумата от 9000лв. на основание договор между страните се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1170лв. се
намира в положение на акцесорност на главния иск и също следва да бъде
уважен. Размерът на обезщетението изчислен с електронен калкулатор
възлиза на претендирания за периода от изпратената до ответницата
нотариална покана до предявяване на иска.
С оглед изхода на производството по главния иск, съдът не следва да
разглежда предявения в условията на евентуалност иск за неоснователно
обогатяване.
При този изход на спора ищецът има право да получи поисканите и
направени от него разноски по делото. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е поискал присъждане на „направените в настоящото
производство разходи от моя доверител, изразяващи се в размера на
адвокатския хонорар, съгласно пълномощно, представено в днешното
съдебно заседание“. Представеното пълномощно не удостоверява заплащане
на адвокатски хонорар. В представения на гърба на пълномощното договор за
правна защита и съдействие от 13.06.2022г. е отбелязано, че е уговорено
между ищеца и адвоката му възнаграждение в размер на 2000лв., но не е
отразено, че то е действително платено. Поради това и доколкото на
присъждане подлежат само действително направените разноски, то след като
няма доказателства за това, не следва да се присъждат разноски в полза на
ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИГЛ. Й. ГЮРЧ. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *** да
заплати на Б. МЛ. СТ. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Николай Здравков“ №18, вх.А сумата от 9000лв., представляваща
невъзстановена част от предоставена за съхранение сума, ведно със законната
лихва върху нея считано от 24.07.2019г., както и сумата от 1170лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 12.04.2018г. до 23.07.2019г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6