№ 212
гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110115887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 16.05.2022 г., 23.12.2022 г. и в
открито съдебно заседание от 31.10.2023 г., от А. С. В. против А. Л. В., в която са изложени
твърдения, че страните по спора са в тежък развод по исков ред, предмет на гр. д. №
46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 158 състав,
като във връзка с влошените отношения между съпрузите били образувани и производства
по реда на Закона за защита от домашно насилие. Ищцата поддържа, че на 14.07.2020 г. по
силата на Заповед за незабавна закрила по ЗЗДН от 02.07.2020 г., издадена по гр. д. №
28021/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139 състав,
била отстранена от семейното жилище лична собственост на съпругата, находящо се в гр.
(адрес), като в имота останали ответникът и родените от брака деца С. А. В. и С. А. В.. В
исковата молба са изложени твърдения, че в хода на производството по гр. д. № 28021/2020
г. била издадена Заповед за защита от 05.10.2020 г., съгласно която ответникът бил
задължен да заплаща на ищеца сумата в размер на 100 лева месечно за ползването на
семейното жилище, като ищецът намира, че така определеното обезщетение не е съобразено
с наемните пазарни цени. Страната поддържа, че по силата на издадените заповеди по ЗЗДН
била лишена от правото на ползване върху недвижимия имот, като доколкото ответникът
ползва чужда вещ дължи обезщетение в размер на 2500 лева за периода от 14.07.2020 г. до
подаване на исковата молба на 25.03.2022 г. с изключение на месеците май, юни, юли и
август 2021 г., ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно
погасяване на вземането. В подадената молба-уточнение от 16.05.2022 г. ищецът поддържа,
че размерът на претенцията е формиран по следния начин: 1200 лева за периода от
14.07.2020 г. до 07.05.2021 г., представляваща сбор от месечна наемна цена от 200 лева с
приспадане на заплатените от ответника в периода октомври 2020 г. до април 2021 г. по
силата на Заповедта за защита от 05.10.2020 г. общо 700 лева, и 1300 лева за периода от
02.09.2021 г. до подаване на исковата молба, представляваща сбор от месечна наемна цена
от 200 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че по време на брака страните придобили
право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху лек автомобил
1
марка ****, комби, с рег. № ***** черен на цвят. Ищецът поддържа, че считано от
отстраняването му от семейното жилище на 14.07.2020 г. е лишен и от право на ползване
върху семейния автомобил, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 1260
лева за периода от 14.07.2020 г. до подаване на исковата молба на 25.03.2022 г., ведно със
законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно погасяване на вземането.
В открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху процесния недвижим
имот чрез увеличение на предявения размер, като претенцията се счита за предявена за
сумата в размер на 4713,13 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. В подадения отговор са изложени съображения, че доколкото в периода от
14.07.2020 г. до 07.05.2021 г. страните по спора са били в граждански брак ползването на
семейното жилище е осъществено на законово основание, а именно разпоредбите на
Семейния кодекс, съгласно които семейството живее заедно в семейното жилище и
съпрузите заедно издържат семейството. Изложеното изключвало възможността ищецът да
предявява претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД, в какъвто смисъл била и съдебната
практика. На следващо място ищцата разполагала с правна възможност да иска изменение
на определеното от съда със Заповед за защита от 05.10.2020 г. обезщетение за ползване
върху имота. В допълнение страната поддържа, че ищцата е изведена от семейното жилище
по реда на ЗЗДН, поради което ползването на семейното жилище заедно с децата от брака е
осъществено на годно правно основание, което изключва възможността за претендиране на
обезщетение. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
право на ползване върху процесния автомобил ответникът поддържа, че ищцата никога не е
отправяла искане за ползване върху движимата вещ. В допълнение в подадения отговор са
изложени твърдения, че макар и рядко семейният автомобил бил ползван за семейни нужди
свързани с грижите за децата от брака – транспортирането им до училища или други
мероприятия. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за обезщетение за лишаване от право на ползване върху собствен на страната недвижим
имот е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на
собственост върху процесния недвижим имот, че вещта се ползва от ответника и настъпило
в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, и размера на
вземането. В доказателствена тежест на ответника е да установи годно правно основание за
ползването на имота, изключващо правото на собственика да ползва лично или чрез трето
лице имота, респ. да представи доказателство, че е заплатил обезщетение за ползването в
размер на средния пазарен наем.
По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение № 105683/12.07.1995г. се
установява, че на 12.07.1995 г. страните по спора са сключили граждански брак, от който са
родени децата С. А. В. ( роден на 24.02.2008 г. ) и С. А. В. ( родена на 30.03.2011 г.).
Страните не спорят също така, че ищцата притежава право на лична собственост върху
процесния недвижим имот, находящ се в гр. (адрес), който представлява семейно жилище
по смисъла на § 1 от Семейния кодекс.
Със Заповед за незабавна защита от 02.07.2020 г., издадена по гр. д. № 28021/2020г.
по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139 състав, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, ищцата е отстранена от семейното жилище за срок от три месеца,
считано от постановяване на съдебния акт. Със Заповед за незабавна защита от 05.10.2020 г.
2
по същото дело А. С. В. е отстранена от семейното жилище за срок до приключване на
производството по делото или до постановяване на привременни мерки в частта относно
семейното жилище по гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав
( което настъпи по-рано), като А. Л. В. е задължен да заплаща на ищцата в настоящото
производство сумата в размер на 100 лева месечно, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на жилището, като страните не спорят, че в периода от месец
октомври 2020 г. до месец април 2021 г. ответникът е заплатил в полза на ищцата 700 лева.
С Определение № 20150978/04.07.2021 г. по гр. д. № 46662/2020 г. са постановени
привременни мерки, като упражняването на родителските права върху родените от брака
деца е предоставено на А. Л. В.. Страните не спорят, че в месеците май, юни, юли и август
2021 г. А. С. В. е имала достъп до процесното жилище. С протоколно определение от
02.09.2021 г. по гр. д. № 46662/2020г. постановените привременни мерки са допълнени, като
ползването на семейното жилище е предоставено на А. Л. В..
По делото е представено извлечение от невлязло в сила към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт Решение № 20008377/28.01.2022 г. по гр. д. №
46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с което бракът между страните
е прекратен, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца
е предоставено на бащата, на който и е предоставено за ползване процесното семейно
жилище.
С Решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г. на ВКС, III ГО, е прието, че
съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика / ППВС 1/1979 г., така и
Решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ ГО, Решение № 446/22.01.2013 г.
по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV ГО и др./ вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от
деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е
невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на
правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59
ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като по
делото следва да е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и
отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би
плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот,
който би се получил за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е
налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, тъй
като отстраняването на собственика от имота по административен ред не съставлява
основание за правомерно разместване на блага. Тогава, когато собственикът на вещта е
отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за защита от
домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си на ползване върху
имота, което право през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на
него за този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание,
макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая рестриктивните
мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за
периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без основание, който за този период
спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение
за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период.
Следователно, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване
на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период
от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без
основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна
3
цена. Предвид изложеното доводите на ответника, че не дължи заплащане на сумата,
равняваща се на спестения от него пазарен наем за вещта, с която се е обогатил за сметка на
ищеца-собственик, са неоснователни.
Производството по издаване на заповед за незабавна защита по реда на Закона за
защита от домашно насилие е такова по спорна администрация на гражданските
правоотношения. Извън предмета на образуваното производство по искане за издаване на
заповед за защита е какъв е средния пазарен наем на процесния имот, респ. определеният от
съда размер на обезщетение в хода на висящия процес до постановяване на привременни
мерки в производството по гр. д. № 46662/2020 г. не се ползва със сила на пресъдено нещо,
респ. не изключва възможността отстраненото лице да претендира обезщетение в по-голям
размер.
Обстоятелството, че процесното жилище е семейно по смисъла на § 1 от Семейния
кодекс не препятства възможността лишеният от право на ползване върху вещта собственик
да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен. С Решение № 99/05.03.2010 г. по
гр. д. № 533/2009 г. на ВКС, III ГО, е прието, че не съществува пречка при фактическа
раздяла, респ. в хода на висящ браковоразводен процес, съпругът, който е лишен от
ползването на имот в режим на СИО да бъде обезщетен от другия съпруг за ползите, които е
лишен за времето, през което вещта е ползвана само от другия съпруг, независимо от
обстоятелството, че съсобствеността е бездялова. В разглеждания случай имотът е лична
собственост на ищцата, поради което и с оглед дадените по-горе разяснения на още по-
голямо основание същата има право на обезщетение за обедняването свързано с лишаване
от възможността за ползване на имота.
С т. 5 от ППВС № 12/1971 г. е прието, че родителите са длъжни да обезпечат жилище
за децата си независимо дали са в брак или не. Съгласно Тълкувателно решение № 46/1965
г. на ОСГК до пълнолетието си децата живеят в жилището на родителя-собственик на свое
собствено основание, произтичащо от задължението му да ги обезпечи с жилище. Децата не
дължат наем / или обезщетение/ за ползването на имота. Предвид изложеното и доколкото
страните не спорят, че децата от брака ползват процесното жилище, то ответникът дължи
заплащане на припадащата му се 1/3 част от средния пазарен наем за вещта.
От приетото по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза, което съдът
цени като обективно и компетентно дадено се установява, че средният пазарен месечен наем
на процесния имот за периода от 14.07.2020 г. до 25.03.2022 г. възлиза на сумата общо в
размер на 16239,40 лева. Предвид обстоятелството, че ищцата не е била лишена от ползване
на имота за месеците май, юни, юли и август 2021 г. дължимият за сочения период среден
месечен наем в размер общо на 3214,06 лева следва да бъде изключен от изчислената от
вещото лице сума или за исковия период средният пазарен наем за имота възлиза на
13025,34 лева, от която сума при съобразяване на обстоятелството, че имотът се ползва
заедно с децата от брака между страните, на ответника се пада 1/3 част или сумата в размер
на 4341,78 лева. От сочената сума следва да бъде приспадната заплатената от ответника по
силата на Заповед за незабавна защита от 05.10.2020 г. по гр. д. № 28021/2020г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139 състав, сума в размер на 700 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е
основателен за сумата в размер на 3641,78 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 4713,13 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху дължимото вземане
следва да бъде присъдена и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на
задължението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС за обезщетение за лишаване от право на ползване върху съсобствен на страните лек
автомобил е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по спора
са съсобственици на моторното превозно средство, че ответникът е ползвал самостоятелно
4
съсобствената вещ, че ищецът е поискал писмено да му бъде заплатено обезщетение за
ползата, от която е лишен, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение. Ответникът
не оспорва, че е ползвал семейния автомобил, но поддържа, че това било свързано основно с
упражняване на предоставените му родителски права с цел превозване на децата до
училище и различни мероприятия. След изслушване на изявленията на страните с
протоколно определение от 31.10.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът не е отправил нарочна писмена покана за ползване на процесния лек
автомобил.
Както бе посочено по-горе с Решение № 99/05.03.2010 г. по гр. д. № 533/2009 г. на
ВКС, III ГО, е прието, че не съществува пречка при фактическа раздяла, респ. в хода на
висящ браковоразводен процес, съпругът, който е лишен от ползването на имот ( движима
вещ) в режим на СИО да бъде обезщетен от другия съпруг за ползите, които е лишен за
времето, през което вещта е ползвана само от другия съпруг, като претенцията намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, която се прилага по аналогия
доколкото собствеността върху вещта в режим на СИО е бездялова. Обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС обаче би могло да се претендира и досежно вещи в СИО, по време на фактическа
раздяла на съпрузите, само след писмено поискване. Законът не предвижда какво следва да
бъде съдържанието на поканата за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, а
единствено, че искането отправено от лишения от ползване съсобственик до собственика,
ползващ еднолично вещта, да е в писмена форма. Искането може да бъде нарочно или да
бъде обективирано в друг акт - най-често искова молба, с която се претендира заплащане на
обезщетение. С Решение № 13/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, I ГО, е прието, че
значението на писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от право на
ползване върху съсобствена вещ може да има и заявеното в открито съдебно заседание
искане от страната, която не ползва вещта, направено в присъствието на ползващия общата
вещ, като с отразяване на искането в съдебния протокол предвидената от закона писмена
форма следва да се счита за спазена.
Видно от представения по делото препис от протокол от проведено открито съдебно
заседание от 02.09.2021 г. в хода на бракоразводния процес ищцата в присъствие на
ответника поискала заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху
придобития в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил в размер на 60
лева месечно. Предвид изложеното и с оглед разясненията дадени с посоченото по-горе
решение на касационната инстанция съдът намира, че така направеното волеизявление от
страна на А. С. В. в присъствие на А. Л. В., обективирано в сочения съдебен протокол,
представлява писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. От изложеното следва, че за
периода от 14.07.2020г. до 02.09.2021 г. за ищеца не е възникнало право на обезщетение за
лишаване от право на ползване върху процесния автомобил.
Ответникът не оспорва, че ищцата е била лишена от право на ползване върху лекия
автомобил, поради което за периода от 02.09.2021 г. до 25.03.2022 г. дължи обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС. При съобразяване на застрахователната стойност на вещта съгласно
сключения между страните Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
07.07.2023 г. в размер на 1800 лева, по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира, че исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата в размер на 140 лева, като за разликата до
предявения размер от 1260 лева и за периода от 14.07.2020 г. до 02.09.2021 г. следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част
от исковите претенции. Ответникът следва да заплати сумата в размер на 1015,77 лева,
представляваща сбор от държавна такса, депозит по допусната експертиза и адвокатско
възнаграждение пропорционално на уважената част от предявените искове.
5
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложените направените от ответника съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция. Ответникът претендира разноски в размер на 1700 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. При съобразяване на своевременно заявеното от
ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК намира, че уговореният и заплатен
адвокатски хонорар съотнесен към правната и фактическа сложност на повдигнатия спор,
цената на предявените искове, вида и характера на извършените процесуални действия, се
явява прекомерен, поради което следва да бъде намален до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 1197, 31 лева, като по съразмерност в тежест ищеца следва да бъде
възложено да заплати 439, 45 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на А. С. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), на основание чл. 59 ЗЗД, сумата в размер
на 3641,78 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху
собствен на ищцата имот, находящ се в гр. (адрес), за периода от 02.07.2020 г. до 25.03.2022
г., с изключение на месеците май, юни, юли и август 2021 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба на 25.03.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
4713,13 лева.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на А. С. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в
размер на 140 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху
съсобствен на страните лек автомобил марка ****, комби, с рег. № ***** черен на цвят, за
периода от 02.09.2021 г. до 25.02.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата
над уважената част до пълния предявен размер от 1260 лева и за периода от 14.07.2020 г. до
02.09.2021 г.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на А. С. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 1015,77 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА на А. С. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (адрес), да заплати
на А. Л. В., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 439, 45 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6