РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. К., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200191 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № К – ЗНССПЕЕН 112-1/22.03.2021
година на Н. РУ на МВР К. към ОДМВР П., на Н. Т. Г. с ЕГН ********** от
с.В.Л., обл. П., ул. „**“ № * е наложено административно наказание на
основание чл. 37 от Закона за Национална система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) - глоба в размер на 200 лв., за
нарушение на чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 37 от Закона за Национална система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112).
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяна на същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва се твърдяното нарушение. Излагат се доводи за
несъставомерност на деянието.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адв. Г. – надлежно упълномощен, който поддържа
жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не
претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не се
представлява, но взима отношение по жалбата, като с писмено становище
моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните свидетели Б. Б. и Пл. Х., както и приобщените
писмени доказателства – НП № К – ЗНССПЕЕН 112-1/22.03.2021 година,
АУАН №1/16.02.2021 г.,експертно решение, заповед № З-991/24.01.2014 г.,
заповед № Iз-619/09.03.2011г. на Министъра на МВР, писмо от РП П.,писмо
от ЦПЗ П., Определение №104 от 03.06.2013г. по ЧНД №420/2013г. по описа
на РС К., ведно с мотиви, докладна записка, писмо от Н. на РЦ112 К. до
ОДМВР П., писмо от РУП К. до Н. на РЦ 112 К., обяснения, съдът намира за
установено следното:
С писмо с рег. № 10585р-371 от 04.02.2021 г. Н. на РЦ 112 К.,
уведомил ОД на МВР П., че в периода от 04.12.2020 г. до 02.02.2021 г. Н. Т. Г.
с ЕГН ********** от с.В.Л., обл. П., ул. „**“ № * извършила 462 броя
нерегламентирани /не по предназначение/ обаждания към ЕЕН 112, които
осъществила от телефонен номер *********** и с локализация обхващаща
населени места в общ.К.. Справка за приетите повиквания от този телефон
били предоставени на електронен носител – компакт диск, който е веществено
доказателствено средство съгласно чл. 17 от ЗНССПЕЕН 112.
2
На 16.02.2021 г. св. Б. Б. – на длъжност мл. п. и. в РУП К., в
присъствието на Н.Г. и св. П. Х. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1 с бл. № 787384, серия АА,
предявявайки на лицето административно-наказателно обвинение за
нарушение на чл.28, ал.1, във вр. с чл. 37 от Закона за Национална система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112),
конкретно за това, че в периода 04.12.2020 г. до 02.02.2021 г. от номер
********** регистриран на лицето Н. Т. Г. са регистрирани 462 броя
повиквания с локализация населени места в общ.К., като при повикванията
лицето говори неадекватно и не по предназначение с оператора на тел.112.
При предявяването на акта Н.Г. не вписала, че има възражения срещу
констатациите, като допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН тя не депозирала.
Административно-наказващият орган (АНО) след преценка на
обстоятелствата по чл.53, ал. 1 от ЗАНН издал обжалваното НП, с което на
основание чл.37 от ЗНССПЕЕН 112 наложил на Н.Г. административно
наказание глоба в размер на 200 лв., при идентично описани с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
данни за извършителя.
НП било връчено на жалбоподателя на 05.04.2021 г.
Съгласно приложената заповед с рег. № Iз-619/09.03.2011г. на
министъра на вътрешните работи актосъставителят Б. разполага с материална
компетентност да състави процесния АУАН, тъй като е п. и. в РУП К., която
длъжност го прави полицейски орган от структурата на ОД на МВР П.. НП
също е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото
заповед с рег. № З-991/24.01.2014г. на д. на ОД на МВР П..
Не се спори по делото, че мобилният оператор "** Б." ЕАД е
установил, че телефонен номер ************* е регистриран на името на
жалбоподателката Н.Г., която не посочва да го е предоставила за ползване на
друго лице. След като деецът е титуляр на телефонния номер от който е
извършено обаждането не по предназначение до ЕЕН 112, то същият следва
да понесе отговорност за евентуално осъществено нарушение.
3
Според чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, предназначението на ЕЕН 112 е
да се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за
живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 съдържа няколко
хипотези, а именно с посочения текст се забранява ползването на ЕЕН 112 не
по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с
изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани
съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ, като на основание чл. 37 от същия закон се санкционира
лице, което ползва не по предназначение ЕЕН 112, т. е. осъществява първата
хипотеза на чл. 28, ал. 1.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, предвид
съдържанието на горепосочените правни норми, като съображенията са
следните:
На първо място трябва да се отбележи, че предявеното
административно-наказателно обвинение на жалбоподателката е, че я е
осъществила изходящо обаждане от своя телефонен номер ************ без
да е налице необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
сигурността и имуществото на гражданите, т. е. че с деянието същата е
нарушила забраната за използване на ЕЕН не по предназначение, което е
квалифицирано в АУАН като нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
При описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката е възпроизведено дословно съдържанието на предвидената
от законодателя противоправност в санкционната норма на чл. 37 от
ЗНССПЕЕН 112, но самото деяние не е ясно и изчерпателно конкретизирано в
достатъчна степен, така че да не възниква съмнение относно вменената на Г.
за нарушена административно-наказателна разпоредба на чл.37, вр. с чл. 28,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, т. е. във фактическото описание не са посочени
каквито и да са факти и обстоятелства, изложени от жалбоподателя при
конкретното обаждане, които се асимилират с наличието на тази хипотеза и
които да позволяват индивидуализацията на неговото поведение като
4
изпълнително деяние по посочения административно-наказателен състав.
Това е довело не само до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
но и до съществено затруднение при осъществяване на съдебния контрол
върху дадената правна квалификация на деянието. Касае се за нарушение на
императивно правило, каквото е това по чл.42, т.4 от ЗАНН, поради което е
допуснато съществено такова, тъй като е свързано с липсата на описание на
фактите, включени пряко в предмета на доказване по делото, които са от
съществено значение, предвид тяхната роля за законосъобразността на
административно-наказателното производство, което е самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП на формално процесуално
нарушение. Предвид санкционния характер на производството, описанието на
нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните по
преписката или от събраните пред съда доказателства, а извеждането на
обективните и субективни признаци на нарушението следва да стане
единствено въз основа на констатациите, които са обективирани при описание
на нарушението в АУАН и НП.
Констатираното по-горе нарушение на процесуалния закон е от
категорията на съществените, тъй като ограничава пряко правото на защита
на жалбоподателя и го лишава от възможността да разбере какво конкретно
нарушение му е вменено като извършено, съответно да организира и
реализира защитата си в пълен обем, като същевременно е невъзможно да се
извърши и пълен съдебен контрол досежно конкретните параметри на
предмета на доказване и съответно подлежащите на доказване обстоятелства,
релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства.
На следващо място за изчерпателност следва да се отбележи, че при
служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП, се установи,
че в хода на административно-наказателното производство е допуснато и
друго нарушение - на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. За да достигне до
този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда
четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне
на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един
или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за
5
изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели
факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта,
а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица,
които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на
нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага,
само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства, като съдът намира, че следва да посочи, че
съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на
административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на
нарушението посочено в акта. Във връзка с изложеното и при служебната
проверка на АУАН съдът констатира, че същият е съставен въз основа на
полицейска проверка, както и, че нито актосъставителят, нито свидетеля се
явяват очевидци на извършване на нарушението. Предвид изложеното съдът
намира, че в конкретния случай е нарушена процедурата по чл.40, ал.3 от
ЗАНН досежно необходимостта от присъствието и подписването на акта от
двама свидетели, т.е. допуснато е процесуално нарушение, което налага
отмяна на спорното НП. Административно наказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон -
ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административно-наказателното
производство по установяване на административното нарушение и по
налагане на административното наказание е опорочена поради допуснати
6
флагрантни процесуални нарушения, а това предпоставя цялостната отмяна
на наказателното постановление.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
С оглед изхода на делото право но разноски има жалбоподателя, но тъй
като такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
За това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № К – ЗНССПЕЕН 112-
1/22.03.2021 година на Н. РУ на МВР К. към ОДМВР П., с което на Н. Т. Г. с
ЕГН ********** от с.В.Л., обл. П., ул. „**“ № * е наложено административно
наказание на основание чл. 37 от Закона за Национална система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) - глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 37 от Закона за
Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
(ЗНССПЕЕН 112).
2.Решението подлежи на касационно обжалване пред А.С. П. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от
АПК. Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7