Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1445/16.7.2019г. Година
2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На петнадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2110 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0460-000018/31.01.2019г. на Началник РУ 05 „Зл.пясъци“ към ОДМВР - Варна , с което на Е.Ч.А.Ч. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл. 638 ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу НП , издадено от Началник РУ 05 „Зл.пясъци“ към ОДМВР - Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът сочи на допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 он ЗАНН. Оспорва компетентността на актосъставителя. Счита, че нарушението не е описано ясно.
Сочи, че автомобилът който е управлявал е собственост на „Еисако“ЕООД-гр.Смолян и тъй като дружеството било собственост на въззивника формира извод, че автомобила също е негова собственост и неправилно е квалифицирано нарушението.
Сочи че в НП бил погрешно посочен ЕИК на дружеството.
Визират се нарушения на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН както и не било обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивникът не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 01.01.2019г., около 14:20 часа въззивникът Ч. управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ СМ2582АР, собственост на „Еисако“ЕООД, в гр. Варна, кв.Виница, в района на строителна борса „ЕМ 13“, в посока към центъра на града.
Същият бил спрян за проверка от екип на 5 РУП при ОДМВР Варнпа, в състава на който влизал св. Н..
При проверката на документите на въззивника полицейските служители установили, че превозното средство се управлява от въззивника без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО”.
За констатираното управление на превозното средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.638 ал.3 от КЗ.
В графата за възражения въззивникът не вписал такива.
Впоследствие също не били депозирани възражения.
На 31.01.2019 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което изцяло е била възприета установената от полицейските служители фактическа обстановка. Извършеното от въззивника било квалифицирано като нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и било наложено административно наказание глоба на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.
Гореизложената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. Н., справка за нарушител; АУАН, заповед, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на материалния закон, като деянието правилно е било квалифицирано.
В обстоятелствената част на НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице. В същото се съдържа както описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелства на извършване, така и доказателства, които го потвърждават. Посочени са всички елементи от състава на нарушението, като обвинението е точно и ясно формулирано и позволява организирането на адекватна защита. Въз основа на описанието на нарушението правилно е изведена неговата правна квалификация и правилно е бил определен съответния санкционен текст от КЗ. Предвид на факта, че наказанието е с императивно определен размер, същия не е бил прецизиран от наказващия орган, а правилно е бил посочен като такъв от 400 лева.
Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид следното:
В жалбата си въззивникът сочи на допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението не е описано ясно.
Съдът намирае възражението за неоснователно като както е описано и по горе и в АУАН и НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице и не е необходимо тяхното преповтаряне.
Въззивникът оспорва компетентността на актосъставителя. Видно от приложената Заповед № 8121з/14.05.2018г. актосъставителят е компетентен да съставя АУАН, поради което и това възражение е неоснователно.
Въззивникът сочи, че автомобилът който е управлявал е собственост на „Еисако“ЕООД-гр.Смолян и тъй като дружеството било собственост на въззивника формира извод, че автомобила също е негова собственост и неправилно е квалифицирано нарушението.
Съдът намира, че нарушението е правилно квалифицирано доколкото няма спор, че управляваният от въззивника автомобил е собственост на юридическо лице „Еисако“ЕООД и правилно АНО е посочил, че нарушителят е лице, което не е собственик на МПС. Това, че лицето е собственик на юридическото лице не го легитимира като собственик на амтомобила поради и което съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни.
Сочи се, че в НП бил погрешно посочен ЕИК на дружеството. Съдът намира че ЕИК на дружеството собственик не е съществен реквизит от състава на нарушението поради което горното не съставлява съществено нарушение, което да обуславя отмяна на атакуваното НП.
Въззивникът възразява, че не било обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.Доколкото такова искане не е била направено пред АНО, то необсъждането му не е съществено нарушение. Съдът като взе предвид тежестта на нарушението както и че въззивникът е лице многократно санкционирано за нарушение на правилата за движение намери че не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: