№ 14
гр. Балчик, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА Т. Й.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20213210100376 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: ***“, представлявано от А. А. –
изп.директор срещу Д. И. Ц. ЕГН: **********, с посочен в исковата молба
адрес *** и правно основание чл. 79 ЗЗД с цена на иска 2630 лв. от които:
сумата в размер на 2292,97 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.март 2017 – м.април 2019 г. и 287
лв. законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 11.12.2018 г., както
и сумата в размер на 42,25 лв. представляваща главница за дялово
разпределение за периода м.юли 2017 – м.април 2019 г. и дължимата законна
лихва в размер 7,92 лв. лихва.
Ищецът твърди, че по смисъла на действащото законодателство
ответницата има качеството на потребител и на „битов клиент“ на
дружеството като собственик на имот. Ответницата е използвала услугите,
предоставяне от дружеството-ищец за домакинството си и не е заплатила
дължимите суми, предмет на исковата молба. Моли съда същата да бъде
осъдена да заплати дължимото в посочения по-горе размер.
Ответницата счита иска за допустим, но изцяло неоснователен.
Оспорва исковете, счита ги за неоснователни. Прави възражения за
изтекла погасителна давност на осн.чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Предвид спицификата на отчитане съобразно ЗЕ съдът, с доклада си е
приел, че е предявен иск по чл. 79 ЗЗД за сумата в размер на 2630 лв.,
представляваща главница в размер на 2335,22 лв. и лихва в размер на 295,24
лв.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено следното:
1
По отношение на допустимостта на иска и процесуалната легитимация
на страните:
Ищецът е търговско дружество и по смисъла на ЗЕ лицензирано
енергийно предприятие, с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и
топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности,
обслужващи основните, видно от ТР .
Ответницата е потребител по силата на чл. 153, ал.1 ЗЕ.
Направените възражения от ответницата с отговора на ИМ, че няма
качеството на потребител, респ. не е процесуално легитимирана по иска съдът
смята за неоснователно т.к. съгласно цитираната разпоредба, потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на потребител. Това качество е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот. В този смисъл представеният с иск.молба нот.акт №
170 /23.02.2017 г. по описа на нотариус И. Н..
Съгл.чл.149 и чл.150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в
т.2а от парагр.1 от ДР ЗЕ е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
По отношение на основателността на иска:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца наличието
на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал – доставил е на
ответницата ТЕ за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на
уговорената цена през процесния период, както и дължимата цена за
ползваната топлинна енергия за процесния период.
Съобразно постановеното в ТР № 2/25.05.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
2/2016 г., ОСГК НА ВКС за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР – чл.150 ал.2 ЗЕ, като писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тези Общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
2
публикуване , без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая ОУ са влезли в сила, не се оспорва, че са били
публикувани в един централен и в един местен всекидневник. Освен това по
делото не се твърди, нито има данни ответницата да е упражнила правото си
на възражение срещу ОУ по реда на чл.150 ал.3 ЗЕ.
По делото са представени Общи условия, приети с Решение по протокол
№ 7 /23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***“ ЕАД и одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, т.е.
действащи и към момента на възникването на правоотношението между
страните и регулиращи същото в процесния период.
Представени, приети и неоспорени са и договор от 18.10.2012 г.
сключен между ВЪЗЛОЖИТЕЛ - потребителите в сграда ЕС на адрес *** и
ИЗПЪЛНИТЕЛ - „***“ ЕАД с предмет – извършване услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, както и протокол № 1/27.09.2012 г. от
решение на собствениците на сградата на посочения адрес за избор на фирма
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представено е и заявление с вх.№ *** г. в ищцовото дружество с което
заявление ЕС уведомява *** ЕАД, че желае дяловото разпределение на
топлинната енергия от м.ноември 2012 г. да бъде извършвано от дружеството.
Няма данни сключеният договор между страните да е разВ.н, изменян или
прекратяван.
Съгласно чл.58 от ОУ клиентът се идентифицира по следния начин: с
трите имена, адрес на обслужвания имот, адрес за кореспонденция, телефон,
и/или електронен адрес, а съгл.чл.61 при промяна на собствеността или на
правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател са
длъжни да подадат до Продавача в срока по чл. 12, т. 11 и т. 12 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида по образец, като се прилага
съответно чл. 60. Не се установи клиентът да е изпълнил задължението си да
уведоми *** ЕАД в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка
промяна, свързана с данните, с които се индивидуализира пред Продавача или
със собствеността или други основания и доказателства в тази връзка от
ответника не са представени, поради което съдът смята, че не е налице
изменение в правоотношението между страните.
Представеното постановление за възлагане на недв.имот от 15.02.2019 г.
е вписано в АВ на 25.07.2019 г. и съответно от този момент то е публично
известно за трети лица вкл. за ищеца. Но, нито законът, нито ОУ условия
установяват презумпция за знание от третите лица за евентуално извършена
промяна в правото на собственост, нито задължение на ищеца да следи тези
изменения, макар и публично обявени. Представените доказателства за
образувано през 2020 г. от Прокуратурата производство за евентуални
противоправни действия във вр. с придобиването на имота й не обвързват
съда. По силата на чл.300 ГПК само влязла в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, т.е. представените доказателства не
обвързват настоящият състав в преценката му относно предмета на спора.
Отчитането и заплащането на топлинната енергия са регулирани
3
подробно също в представените ОУ.
Видно от изготвената и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза от
в.лице П. за периода м.03.2017 – м.април 2019 на абоната са извършени
начисления в размер на 2348,73 лв. както следва: ТЕ за отопление 353,69 лв.;
ТЕ за битово горещо водоснабдяване – 1939,28 лв., ТЕ отдадена от сградната
инсталация – 0,00 лв.; дялово разпределение 49,76 лв. Видно от представения
нот.акт за ПС на ответницата, същата е придобила имота на 23.02.2017 г. т.е. в
началото на периода за който се отнася претендираното вземане същата се
явява клиент и абонат на *** ЕАД София, респ. ползвал услугата потребител.
Според изчисленията на вещото лице М. Т. в т.2 от заключението му,
сумата, която абонатът дължи за ТЕ е в размер на 2305,75 лв. и в нея не е
включена сумата за дялово разпределение. Според вещото лице към
документите приложени по делото няма протокол от Общото събрание на ЕС
за избор на фирма за изпълнение на услугата „Топлинно счетоводство“ чрез
система за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ, няма и приложен
договор. Съдът не кредитира изявлението на вещото лице в тази му част,
предвид представените по делото писмени доказателства за сключения между
ЕС и *** ЕАД договор от 2012 г. По делото не е спорно, че сградата в режим
на ЕС, находяща се в *** е била присъединена към топлоснабдителната
мрежа още през 2012 г., като е била използвана топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограничено
вещно право на ползване се явяват подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповести общи условия на топлопреносното предприятие, съгл.
мотивите на ТР № 2/2017 г. на ОСГК ВКС. В качеството им на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за
битови нужди и дължат цената на доставената ТЕ. Не е спорно и, че ОС на ЕС
е провело избор на фирма за изпълнение на услугата „Топлинно
счетоводство“, а именно *** ЕАД. Налице е правоприемственост чрез
покупко-продажба на недв.имот в ЕС и в тази вр. и свидетелските показания
относно владението на имота са без правно значение.
Съобразно правилата чл.32 ал.3 от ОУ след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В тази връзка са
представени множество доказателства, вкл. съобщения към приложените по
делото фактури, които фактури включват задълженията на клиента, предмет
на настоящото производство.
По делото са представени съобщения до адресата Д. Ц. за издадените
фактури, поради което съдът приема, че продавачът е изпълнил
задължението си съгл. ОУ и е уведомил клиента за извършените начисления
съгл. представените фактури.
4
Не се установиха нарушения от страна на продавача при прилагане на
методиката за изчисляването на дължимите суми.
Не се установи изцяло или частично изпълнение на задължението от
страна на ответника.
Не се установи клиентът да е направил възражение пред продавача за
начислената сума за топлинна енергия.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че за процесния имот е
доставяне ТЕ съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е изчислено коректно. Доколкото ответницата дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне на дължимата цена следва да
се вземе предвид справката за всички посочени дължими суми за ТЕ за
процесния период съгл.извършените констатации от в.лице по ССЕ.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 33 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението за
заплащане на консумираната топлоенергия e задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения (ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС). Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа.
Съгласно чл.114 ал.2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня в който задължението е
възникнало. Следователно задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и посочената
правна регламентация е относима към тях. Исковата молба е входирана във
СРС на 31.08.2020 г. и давността се счита прекъсната от този момент.
Датата на издаването на фактурата не променя настъпването на датата
на изискуемостта на посочените в ССЕ вземания.
При това положение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 31.08.2017 са погасени по давност и съдът приема възражението за
частично основателно.
В тази връзка съдът ползвайки справката от вещото лице по ССЕ и
изчислявайки по реда на чл. 162 от ГПК, приема, че исковете за незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение са основателни до размера на
сумата 2151,87 лв. (изключвайки задълженията описани в табл.1 т.т.
1,2,4,5,6,8,10 от заключението - 183,86 лв) от общо претендирания им размер
2335,22 лв.
Задължението за дължима лихва е акцесорно задължение и се погасява с
погасяване на главното задължение. Съдът смята искът за основателен и
доказан и за дължима лихва в размер на 269,68 лв от общо претендираната
5
лихва 294,92 лв. изчислено съгл. таблица 3 към ССЕ (изключвайки
задълженията в т.т. 1,2,4,5 в общ размер на 25,24 лв.)
В останалата им част исковете следва да бъде отхвърлени.
Съобразно чл.78 ГПК на ответника следва да се възложат направените
по делото разноски , съобразно уважената част от иска и съобразно
представения списък с разноски /л.98 от делото/.
Воден от изложеното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Ц. ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес
*** и настоящ адрес ***, да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: *** сумата в размер на 2151,87 лв. лв. представляваща
незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.март
2017 – м.април 2019 г. по посочената от ищеца банкова сметка *** , КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска до размера от 2335,22 лв.
ОСЪЖДА Д. И. Ц. ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес
*** и настоящ адрес ***, да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: *** ,сумата в размер на 269,68 лв. лихва за забава за
периода от 15.09.2017 г. до 11.12.2018 г. по посочената от ищеца банкова
сметка сметка ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до размера от 294,92 лв.
ОСЪЖДА Д. И. Ц. ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес
*** и настоящ адрес ***, да заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: ***, сумата в размер на 832.80 лв., представляваща
съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6