№ 5659
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110138464 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу В. В. Б. и Й. С. С. иск с правно основание чл.
135, ал. 1, ЗЗД, с които се иска прогласяване на относителна
недействителност спрямо ищеца на извършената на 12.06.2018 г. сделка,
обективирана в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими
имоти № 134 от 12.06.2018 г., том III, рег. № ****, дело № **** от 2018 г., на
нотариус Ц.С., рег. № *** при НК, вписан в Служба по вписванията под вх.
№ 37611 от 12.06.2018 г., акт № *****, том ***, а именно: дарение на 1/30
ид.ч. на сграда с идентификатор *************.3, находяща се в
г/административен адрес/, с площ от 36 кв.м., а съгласно документ за
собственост представлява Масивна сграда от приземен етаж, находяща се в
дъното на дворното място, в което е построена сградата, а по данъчна
декларация с площ от 49 кв.м., състояща се от стая, кухня и антре и мазе под
стаята, заедно с 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *************, находящ се
в г/административен адрес/, с площ 445 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайна ползване: ниско застрояване, с
номер по предходен план 713, кв. 46, парцел XII, при съседи: ПИ с
идентификатор ***********, имот с идентификатор ************, имот с
идентификатор ***********, имот с идентификатор ************, и имот с
идентификатор ************, представляващ по документ за собственост
******, с площ 430, а по документ за собственост 400 кв.м. от кв. 46, в м.
***********, при граници по графични данни: /административен адрес/,
*********, *******, *********, ********.
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника В. В. Б., който е съдлъжник
по силата на Договор за стандартен кредит за оборотни средства №
*************** от 27.02.2018г. и Анекс № 1 от 12.06.2019г. и Договор за
кредитна карта за бизнес клиенти № ************* от 11.12.2012г. и Анекс
1
№ 1 от 11.03.2015 г. Съгласно договорите ищецът отпуснал кредит в размер
на 48500 лв. на „Фирма, представлявано от ответника В. В. Б., който е
солидарен длъжник по двата договора. Поради неизпълнение от страна на
длъжника в полза на банката са издадени Заповед за незабавно изпълнение по
гр.д. № 71326/2019 г. по описа на СРС, 119 състав и Заповед за незабавно
изпълнение по гр.д. № 71327/2019 г. по описа на СРС, 79 състав. Поддържа,
че заповедите са влезли в сила, като понастоящем дългът възлиза на 60000 лв.
Сочи, че на 12.06.2018 г. солидарният длъжник по двата кредита В. В. Б. е
дарил на Й. С. гореописаните имоти, като сделката е обективирана в
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 134 от
12.06.2018 г., том III, рег. № ****, дело № **** от 2018 г. Поддържа, че
сделката е сключена след възникване вземанията на банката, като намалява
имуществото на В. В. Б. и цели изключване на имотите от патримониума на
последния. Сочи, че датата на дарението предхожда първите просрочия при
обслужването на кредита, които датират от м.12.2018 г., заради което е
подписан и Анекс № 1. Считано от м.06.2019 г. обслужването на кредита е
преустановено. Поддържа, че са налице предпоставките по чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страните поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК в условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В. Б. е депозирал отговор на
исковата молба. Поддържа, че сделката не е увреждаща кредитора, както и че
липсва субективният елемент, а именно намерението за увреждане. Сочи, че
за вземането по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
************* от 11.12.2012г. е изтекла погасителна давност, а по отношение
на Договор за стандартен кредит за оборотни средства № *************** от
27.02.2018г. дарението е извършено преди ответникът да е изпаднал в забава
и преди да бъде инициирано заповедното производство. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител
на ответника поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й. С. С. е депозирал отговор на
исковата молба. Поддържа, че видно от подписания анекс от 12.06.2019 г. В.
В. Б. не е бил в неизпълнение на договора за кредит. Сочи, че дарението е
извършено една година преди това. Твърди, че не са налице предпоставките
по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ответницата не е знаела, че В. В. Б. е бил солидарен
длъжник по договор за кредит. Моли съда да отхвърли иска. Пред съда
процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че ответникът В. В. Б. е солидарен длъжник по Договор за
2
стандартен кредит за оборотни средства № *************** от 27.02.2018г.,
Анекс № 1 от 12.06.2019 г. и Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
************* от 11.12.2012 г. и Анекс № 1 от 11.03.2015 г., сключени с
ищеца. Така посочените обстоятелства се установяват и от представения
договор за стандартен кредит за оборотни средства № *************** от
27.02.2018 г., сключен между Фирма в качеството му на кредитор, „Фирма
като кредитополучател и солидарни длъжници Фирма и В. В. Б., по силата на
който се предоставя стандартен кредит за оборотни средства в размер на
44500 лв., с краен срок за погасяване на главницата 26.02.2019 г. По делото е
представен и Анекс № 1 от 12.06.2019 г. към договор за стандартен кредит за
оборотни средства № *************** от 27.02.2018 г.
Представен и договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
************* от 11.12.2012 г., сключен между Фирма и „Фирма със
солидарен длъжник В. В. Б., по силата на който е открита картова сметка с
разрешен кредит от 4000 лв. и със срок на ползване на кредита до 30.11.2016
г., като е представен и Анекс № 1 от 11.03.2015 г., към договора.
Представена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 16.12.2019 г. издадена по ч. гр. д. №
71326/2019 г. по описа на СРС, както и изпълнителен лист от 19.12.2019 г., по
силата на които „Фирма, Фирма и В. В. Б. са осъдени да заплатят солидарно
на Фирма сумата от 40000 лв., представляваща главница по договор за кредит
№ *************** от 27.02.2018 г., ведно със законната лихва от 06.12.2019
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1367.99 лв. за периода от
15.06.2019 г. до 27.11.2019 г., лихва в размер на 114.84 лв., за периода от
15.06.2019 г. до 05.12.2019 г., наказателна лихва в размер на 955.56 лв. за
периода от 15.06.2019 г. до 05.12.2019 г., лихва в размер на 3028.12 лв., за
периода от 15.06.2019 г. до 27.11.2019 г. и 2367.62 лв. разноски по делото.
От представената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.12.2019 г. издадена по ч. гр. д. №
71327/2019 г. по описа на СРС, както и изпълнителен лист от 18.12.2019 г., се
установява, че „Фирма и В. В. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Фирма
сумата от 4136.40 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта
за бизнес клиенти № ************* от 11.12.2012 г., и Анекс № 1 от
11.03.2015 г. и споразумение от 12.06.2019 г., ведно със законната лихва от
06.12.2019 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 861.71 лв. за
периода от 15.06.2019 г. до 05.12.2019 г. и 591.92 лв. разноски по делото.
По делото е представен и нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижими имоти № 134 от 12.06.2018 г., том III, рег. № ****, дело № ****
от 2018 г., на нотариус Ц.С., рег. № *** при НК, вписан в Служба по
вписванията под вх. № 37611 от 12.06.2018 г., акт № *****, том ***, по
силата на който В. В. Б. дарява на Й. С. С. 1/30 ид. ч. от следните недвижими
имоти, а именно: сграда с идентификатор *************.3, находяща се в
г/административен адрес/, с площ от 36 кв.м., а съгласно документ за
собственост представлява Масивна сграда от приземен етаж, находяща се в
дъното на дворното място, в което е построена сградата, а по данъчна
декларация с площ от 49 кв.м., състояща се от стая, кухня и антре и мазе под
3
стаята, заедно с 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *************, находящ се
в г/административен адрес/, с площ 445 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайна ползване: ниско застрояване, с
номер по предходен план 713, кв. 46, парцел XII, при съседи: ПИ с
идентификатор ***********, имот с идентификатор ************, имот с
идентификатор ***********, имот с идентификатор ************, и имот с
идентификатор ************, представляващ по документ за собственост
******, с площ 430, а по документ за собственост 400 кв.м. от кв. 46, в м.
***********, при граници по графични данни: /административен адрес/,
*********, *******, *********, ********.
По делото е представена и справка от Агенция по вписванията по
отношение на В. В. Б. за периода от 01.01.1991 г. до 31.10.2022 г.
Съгласно приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
в периода от 05.08.2017 г. до 14.02.2019 г. В. В. Б. е работил по трудов
договор в Фирма с основна заплата 880 лв., като за периода на усвояване на
кредита /27.02.2018 г./ до сключване на прехвърлителната сделка /12.06.2018
г./ бил получил доход в общ размер 4830.72 лв. Вещото лице е посочило, че
по банковата сметка обслужваща кредита, в периода от 28.02.2018 г. до
15.11.2018 г. са били извършени плащания в размер на 8390 лв., които били
послужили за погасяване на вноски с падеж от 10.03.2018 г. до 10.11.2018 г.
включително. Вещото лице посочва, че не била погасена месечна вноска с
падеж 10.12.2018 г. и нямало последващи плащания по кредита. Съгласно
заключението заплатените суми по кредита лично от В. В. Б. били в общ
размер на 3270 лв., като плащанията били извършени на 27.02.2018 г.,
17.04.2018 г., 15.08.2018 г., 06.11.2018 г., 07.11.2018 г. и 15.11.2018 г.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора
да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. Правноирелевантно е дали длъжникът след
разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
В доказателствена тежест на ищеца по предявеният иск е да установят
следните обстоятелства качеството си на кредитор, извършеното от длъжника
увреждащо действие /чрез осъществяването на дарение обективирано в
нотариален акт № 134 от 12.06.2018 г./, намерение на длъжника за увреждане
на кредитора.
По делото е прието за безспорно, че ответникът В. В. Б. е длъжник по
4
Договор за стандартен кредит за оборотни средства № *************** от
27.02.2018г., Анекс № 1 от 12.06.2019 г. и Договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № ************* от 11.12.2012 г. и Анекс № 1 от 11.03.2015
г., сключени с ищеца, а ищецът в резултат на издадените изпълнителни листа
от 18.12.2019 г. и 19.12.2019 г. по ч. гр. д. № 71327/2019 г. и ч. гр. д. №
71326/2019 г. по описа на СРС е имал качеството на кредитор по отношение
на В. В. Б. във връзка с така посочените договори за кредит. По отношение на
възраженията на ответника Б. следва да бъде посочено, че страната, поискала
отмяна по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес – в този смисъл
решение № 328/24.03.2010 г. по гр. д. № 879/*****9 г. ВКС. Качество на
кредитор е налице, ако ищецът твърди и съществуването на вземането му
произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да бъде ликвидно и изискуемо или
установено в влязло в сила решение. Извод за несъществуване на вземането
може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на
пресъдено нещо, какъвто не е настоящият случай, още повече, че и от
представените по делото доказателства се установява, че ищецът се е снабдил
и със изпълнителни титули. Законът не съдържа условие вземането да е
установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по-малко отрича
правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по отношение
на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост на
вземането.
В процесния случай между страните е безспорно установено, че по
силата на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №
134 от 12.06.2018 г., том III, рег. № ****, дело № **** от 2018 г., на нотариус
Ц.С., рег. № *** при НК, вписан в Служба по вписванията под вх. № 37611 от
12.06.2018 г., акт № *****, том *** В. В. Б. дарява на Й. С. С. следните
недвижими имоти, а именно: 1/30 ид. ч. от сграда с идентификатор
*************.3, находяща се в г/административен адрес/, с площ от 36
кв.м., а съгласно документ за собственост представлява Масивна сграда от
приземен етаж, находяща се в дъното на дворното място, в което е построена
сградата, а по данъчна декларация с площ от 49 кв.м., състояща се от стая,
кухня и антре и мазе под стаята, заедно с 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор
*************, находящ се в г/административен адрес/, с площ 445 кв.м.,
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайна
ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 713, кв. 46, парцел
XII, при съседи: ПИ с идентификатор ***********, имот с идентификатор
************, имот с идентификатор ***********, имот с идентификатор
************, и имот с идентификатор ************, представляващ по
документ за собственост ******, с площ 430, а по документ за собственост
400 кв.м. от кв. 46, в м. ***********, при граници по графични данни:
/административен адрес/, *********, *******, *********, ********. Като
горното обстоятелство се установява както от съдържанието на самия
нотариален акт з № 134 от 12.06.2018 г., том III, рег. № ****, дело № **** от
5
2018 г., така при прилагане на последиците на чл. 161 от ГПК, доколкото с
определение от 31.10.2022 г. ответниците изрично бяха предупредена за
последствията при непредставяне изискания нотариален акт.
С оглед на безспорно установената фактическа обстановка по делото,
настоящият състав намира, ищецът има неудовлетворени от ответника В. В. Б.
парични вземания. След възникване на вземанията с оспорваната сделка
длъжникът е подарил свои имоти на другия ответник Й. С. С.. Процесната
сделка уврежда кредитора, тъй като затруднява удовлетворението му.
Длъжникът е знаел за увреждането, тъй като е знаел фактите и
обстоятелствата, от които произтичат задълженията му, а намаляването на
имуществото му произтича от негов акт на разпореждане. Предвид
безвъзмездността на оспорвана сделка, наличието на знание за увреждането у
надарената е без правно значение. По делото е безспорно, а и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че договорът за стандартен
кредит за оборотни средства № *************** от 27.02.2018 г. е бил
обявен за предсрочно изискуем след пълното преустановяване на
обслужването му през м.06.2019 г., а увреждащата сделка е била извършена на
12.06.2018 г. В случая от значение е вземането да предшествува по време
увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди лицата,
който вече са кредитори, т. е. които имат възникнало вече вземане. Такова е и
вземането, което е било обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора за възникнало вече вземане
/условията за което са предварително уговорени между страните - забава на
плащането на погасителна вноска за определен срок и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем/, настъпващо с
волеизявление само на едната от страните. Когато след възникване на
задължението длъжникът се е лишил безвъзмездно от свое имущество,
поради което имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е
намалено, това разпоредително действие уврежда кредитора, без значение
дали се дължи плащане на погасителни вноски на падеж или се търси
погасяване на дълга изцяло при условията на обявена предсрочна
изискуемост – в този смисъл решение № 362 от 16.11.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2574/2015 г., IV г. о., ГК. По тези съображения, неоснователно се явява
възражението на ответниците, че до обявената предсрочна изискуемост на
кредита, вземането на кредитора се счита за невъзникнало. Няма основание да
се приеме, че задължението на възниква едва когато длъжникът изпадне в
забава. Дори и да е вярно твърдението на ответника Й. С. С., че не знаела за
увреждането, нито за взетите кредити, подобно знание не е и необходимо по
аргумент на чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД, тъй като дарителят не е получил
престация по сделката и интересът на кредитора в този случай по силата на
закона е предпочетен, а доводи за симулативност на сделката не са
въвеждани. Също така следва да се посочи, че възраженията на ответника Б.
за притежавано от него на друго имущество в настоящия случай са
ирелевантни, доколкото състоянието на длъжниковото имущество би имало
значение единствено в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ГПК какъвто не е
настоящият случай. С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява
6
основателен и следва да бъдат уважен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът имат право на разноски, като
страната претендира сумата от 50 лв., за платена държавна такса, 10 лв.
държавна такса за вписване, както и сумата от 360 лв. с ДДС, заплатено
адвокатско възнаграждение, които суми следват да бъдат присъдени. При
този изход на спора на ответниците не следват да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на Фирма,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сделката по нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижими имоти № 134 от 12.06.2018 г., том III, рег. №
****, дело № **** от 2018 г., на нотариус Ц.С., рег. № *** при НК, вписан в
Служба по вписванията под вх. № 37611 от 12.06.2018 г., акт № *****, том
***, с която на 12.06.2018 г. В. В. Б., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, е дарил на Й. С. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Т., собствените си недвижими
имоти, а именно: 1/30 ид.ч. на сграда с идентификатор *************.3,
находяща се в г/административен адрес/, с площ от 36 кв.м., а съгласно
документ за собственост представлява Масивна сграда от приземен етаж,
находяща се в дъното на дворното място, в което е построена сградата, а по
данъчна декларация с площ от 49 кв.м., състояща се от стая, кухня и антре и
мазе под стаята, заедно с 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор *************,
находящ се в г/административен адрес/, с площ 445 кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайна ползване:
ниско застрояване, с номер по предходен план 713, кв. 46, парцел XII, при
съседи: ПИ с идентификатор ***********, имот с идентификатор
************, имот с идентификатор ***********, имот с идентификатор
************, и имот с идентификатор ************, представляващ по
документ за собственост ******, с площ 430, а по документ за собственост
400 кв.м. от кв. 46, в м. ***********, при граници по графични данни:
/административен адрес/, *********, *******, *********, ********.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/и
Й. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. В. Т., да заплатят на Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
в размер на 420 лв., представляващи разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7