№ 34916
гр. София, 22.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110129355 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца **********., ЕГН
**********, чрез **********, личен № **********, с адрес на кантората ***********
срещу „*******“ ******, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***********, отрицателни установителни искове за признаване установено, че ищецът
не дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по
давност, следните вземания:
1/ 20 398,00 лв., представляваща главница, договорни и наказателни лихви,
разноски, по Договор за потребителски кредит, сключен между *********** и
**********., за която сума е издаден изпълнителен лист на 20.03.2012 г. по гр.д.
***********, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
18.01.2016 г.;
2/ 24 920,00 лв., представляваща главница, лихви и разноски, по Договор за
финансов лизинг на лек автомобил от 04.09.2008 г., сключен между ***********, от
една страна, и *************“ ****** и **********., от друга страна, за която сума е
издаден изпълнителен лист на 21.02.2013 г. по т.д. ***********, вземанията по който
са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г.
С уточняваща молба с вх. № ***********. ищецът е направил искане за
задължаване на ответника да заличи задълженията от ********, по отношение на което
искане съдът намира следното: задължението на институцията по чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 22 на ******** от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, има
административен характер, за неизпълнението на което може да се ангажира
отговорността на институцията за вреди или да се предяви иск за установяване
недължимост на претендираните, вписани в регистъра суми (какъвто именно е
предявен в настоящото производство). Гражданският съд в исковия процес не
разполага с компетентност да задължи кредитна институция да подаде информация в
********, още по-малко информация с определено съдържание за задлъжнялост или
липса на такава на клиент на институцията. В случай че клиентът твърди невярност на
информацията в ********, свързана със задълженията му, то той има право да поиска
корекция на информацията съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата (в този смисъл
определение № 10332 от 19.10.2022 г. по ч. гр. д. № ******** на Софийски градски
съд). С оглед изложеното предявеният иск е процесуално недопустим, като на
основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по
1
делото прекратено в тази част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът е направил възражение за родова неподсъдност на делото пред Софийски
районен съд с оглед цената на предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 104,
т. 4 ГПК на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. В настоящия случай са предявени
кумулативно съединени искове за признаване установено недължимостта на суми, за
които са издадени отделни изпълнителни листове, които касаят различни вземания,
като всяка сума, която ищецът иска да се признае за установено, че не дължи, е под
25 000 лв. Следователно родово компетентен да разгледа предявените искове е
Софийски районен съд като първа инстанция, поради което и възражението за
неподсъдност се явява неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без
уважение.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за изискване на препис от изпълнително дело № **********,
по описа на ********, съдът намира за основателно и следва да уважи.
Искането на ищеца за изискване от камарата на частните съдебни изпълнители и
от съдебно изпълнителна служба при СРС на справки относно наличието на
образувани изпълнителни дела въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.03.2012
г., с оглед становището на ответната страна, следва да се остави без уважение.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от **********., ЕГН ********** срещу *********, ЕИК
**********, искова молба по отношение на предявения иск за задължаване на
ответника да заличи задълженията на ищеца, произтичащи от Договор за финансов
лизинг на автомобил от 04.09.2008 г. и Договор за потребителски кредит №
********** от 15.09.2011 г. от Централния кредитен регистър към ******** и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20251110129355 по описа на СРС, 157-ми
състав в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение възражението на ответника за родова неподсъдност на
делото пред Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК, ********, с рег. № **********, с
район на действие СГС, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да
представи по делото заверен препис на изпълнително дело № **********.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ********, с рег. № **********, с район на
2
действие СГС, с препис от определението за неговото задължаване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване от камарата на
частните съдебни изпълнители и от съдебно изпълнителна служба при СРС на справки
относно наличието на образувани изпълнителни дела въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 20.03.2012 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от 14,10 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
17.12.2024 г. е направил справка за кредитна задлъжнялост в ******** към ********,
от която се установило, че ответникът подава информация за просрочия по активни и
погасени кредити - лично задължение с балансова експозиция от 20 398 лева и
задължение като сьдлъжник с балансова експозиция от 24 920 лева. Сочи, че на
21.03.2025 г. е направил искане до ********* за връчвана на ответника извънсъдебна
покана относно недължимост на посочените по-горе суми поради погасяването им по
давност, като поискал и заличаване на данните от ********. В отговор на поканата,
ответникът отказал да заличи данните на ищеца от ******** към ********. С
уточняваща молба с вх. № ***********. /л.49/ и в изпълнение указанията на съда,
ищецът е посочил, че на 04.09.2008 г. е сключен Договор за финансов лизинг на
автомобил между *********** /лизингодател/, от една страна, и *************“
****** /лизингополучател/ и **********. в качество на солидарен длъжник, от
друга страна. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от
договора за лизинг, на 21.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист по т.д. № *********,
въз основа на който било образувано изпълнително дело № ********** при ********.
Сочи, че вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г.
Съгласно удостоверение с изх. № ********., издадено от ********, последното
валидно изпълнително действие сочи, че е молба с вх.№ ********** Аргументира, че
в период от две години, считано от 08.10.2016 г. не са предприемани изпълнителни
действия, поради което счита, че изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона с оглед настъпилата перемпция. Поддържа, че на 08.10.2021 г. вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че с постановление на **** от
03.04.2020 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Сочи, че на 15.09.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** с
***********. Поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора,
банката завела гр. дело №***********, по което на 20.03.2012 г. бил издаден
изпълнителен лист, след което не били извършвани никакви действия. Твърди, че
вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
18.01.2016 г. Аргументира, че сумите, за които е издаден изпълнителния лист, са
погасени по давност на 20.03.2017 г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
прави възражение за родова неподсъдност, като счита, че с оглед цената на иска,
3
компетентен е Софийски градски съд. Сочи, че искът за недължимост на сумите по
договора за кредит е допустим единствено за остатъка от непогасената главница в
размер на 15 430 лв., а искът за недължимост на сумите по договора за лизинг - за
остатъка от непогасена главница в размер на 8 349,91 лв. Развива съображения в
насока, че липсва правен интерес за предявяване на иск по отношение на акцесорните
вземания. Признава, че към дата на предявяване на иска е погасено правото на
принудително изпълнение. Аргументира подробно, че не е дал повод за завеждане на
иска, поради което прави искане разноските да останат в тежест на ищеца. Не оспорва,
че въз основа на издадения на 20.03.2012 г. в полза на *********** не е образувано
изпълнително дело. Не оспорва също и че въз основа на издадения изпълнителен лист
в полза на *********** на 21.02.2013 г. е образувано изп. дело ********** по описа на
********, по което последното изпълнително действие е от 08.10.2016 г. Подробно
излага, че към датата на предявяване на иска няма висящи изпълнителни дела и в тази
връзка отново сочи, че не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че между страните
са водени преговори за погасяване на задълженията с отстъпка. Излага, че има
административно задължение да предоставя на ******** информация за кредитната
задлъжнялост на всички свои клиенти. Оспорва като недопустимо искането на ищеца
за задължаване на ответника да заличи от ******** процесните задължения. Моли
съда да уважи предявените искове, като остави в тежест на ищеца претендираните
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
вр. 124 от ГПК.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ че на 04.09.2008 г. е сключен Договор за финансов лизинг на автомобил
между *********** /лизингодател/, от една страна, и *************“ ******
/лизингополучател/ и **********. в качество на солидарен длъжник, от друга
страна; че поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора за лизинг,
на 21.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист по т.д. № *********, въз основа на който
било образувано изпълнително дело № ********** при ********; че вземанията са
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.04.2019 г., както и че последното
валидно изп. действие, годно да прекъсне погасителната давност е от 08.10.2016 г.;
2/ че на 15.09.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит № **********
с ***********; че поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора е
заведено гр. дело №***********, по което на 20.03.2012 г. е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който не е образувано изп. дело; че към дата на предявяване на
иска вземанията произтичащи от договора за лизинг и договора за кредит са погасени
по давност.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявените отрицателни установителни искове с правно
4
основание чл. 439, вр. 124 ГПК е да докаже правния си интерес от предявените искове,
в частност наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила.
В тежест на ответника по предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК е да докаже наличието на факти, при
настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на погасителната
давност, в случай че твърди такива.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6