О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово, 16.06.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети юни през двехиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д.№165 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.413 във вр. с чл.274 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД против Определение
№15/09.01.2020г. по ч.гр.д.№953/2019г. на РС Севлиево, с което е обезсилена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №543/11.09.2019г.
срещу длъжника В.Б.Д., на осн. чл.415, ал.5 ГПК.
В
жалбата се твърди, че съдът е постановял обжалваното определение при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не бил
спазил разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК след изменението й от 20.122019г.
относно изискванията за редовно връчване на издадената заповед за изпълнение.
Заповедта била връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, но съдът не бил съобразил
предписанията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, а именно връчителят да е събрал данни,
че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и да е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Моли
съда да отмени обжалваното определение, като даде на указания за връчване на
заповедта съобразно разпоредбата на чл.415 ГПК, а ако съдът прецени, че са
спазени всички предписания на чл.415 ГПК и не са установени достоверни данни,
че длъжника не живее на адреса, то да бъде разпредено издаване на изпълнителен
лист.
Въззивният
съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице и
против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.
Ч.гр.д.№953/2019г.
на РС Севлиево е образувано въз основа на подадено от Агенция за контрол на
просрочени задължения ЕООД Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против В.Б.Д., за сумата от 262,14лв. главница, 26,81лв.-договорна
лихва, 223,97лв.-неустойка за неизпълнение на задължение, 45лв.-разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, 17,10лв.-законна лихва.
Районният
съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№543/11.09.2019г., с която е уважил подаденото заявление.
При
извършена справка е установено, че длъжника има постоянен адрес *** и настоящ
адрес в Гърция.
Съобщението
за изготвената заповед за изпълнение до длъжника е върнато в цялост, с отбелязване от
връчителя, че лицето е в чужбина и няма кой да се ангажира с получаване на съобщението.
В долния край на съобщението е отбелязано, че са извършени съобщения на
16.09.2019г., на 28.09.2019г. и на 10.10.2019г.
Районният
съд е констатирал, че лицето няма регистриран действащ трудов договор, поради
което на 23.10.2019г. е разпоредено да се извърши процедурата по чл.47 ГПК .
В
изпълнение на тези указания връчителят е залепил уведомление на таблото в
кметството, тъй като лицето от години било в чужбина и негови роднини не се ангажирали с получаване на
съобщението. След изтичане на двуседмичния срок съобщението е върнато в съда в
цялост, с отбелязване, че същото не е потърсено от лицето или негови близки.
Предвид
невъзможността съобщението да бъде връчено на лицето първоинстанционния съд е
указал на заявителя да предяви в месечен срок иск за установяване на вземането
си. такъв иск не е предявен в указания срок, поради което съдът е постановил
обжалваното определение, като е обезсилил издадената заповед.
Въззивният
съд намира възраженията на жалбоподателя, че при връчване на заповедта не са
спазени разпоредбите на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, след изменението от 20.12.2019г.
Връчването на заповедта за изпълнение е извършено преди обнародване на
цитираните от жалбоподателя изменения, поради което не е имало възможност
първоинстанционният съд да ги вземе предвид, тъй като към онзи момент такива
разпоредби не са съществували. Въпреки това обаче, настоящият състав намира, че
предвид обстоятелството, че в настоящият случай връчител на съобщението е Кмета
на с.Батошево, не е необходимо изрично в съобщението да се отразява, какъв е
източника на сведенията, че лицето на живее на адреса. Поради изложеното съдът
счита, че при връчване на заповедта за изпълнение районният съд е спазил
изискванията на чл.47, ал.5 ГПК и чл.415, ал.1, т.2 ГПК, действащи към момента
на връчването и правилно на заявителя са дадени указания за предяввяане в
месечен срокна иск за установяване на вземането.
По делото не са представени доказателства, че
в указания срок заявителя-жалбоподател е предявил установителен иск, а и в жалбата
не се твърди, че това е сторено, поради което районният съд обезсилвайки
издадената заповед за изпълнение е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
Поради
оставяне на жалбата без уважение на жалбоподателя не се следват направените в
настоящото производство разноски.
Водим от гореизложеното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№15/09.01.2020г. по ч.гр.д.№953/2019г. на РС Севлиево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :