МОТИВИ: Срещу подсъдимия Й.М.К.,
роден на ******,
****, ***** ***, ****, с ****, ****, ****, *******, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 11.02.2019г. в гр. Хасково, обл.
Хасково дал подкуп /дар/ - парична сума в размер на 50 евро / една банкнота с номинал от
50 евро със серия и номер № ******/ с левова равностойност от 97, 80 лв. на
длъжностни лица, имащи качеството на полицейски орган, а именно на Р. Б. Т. и И.
Р. М. и двамата
- ***** в група "*****" на сектор "****" към ***** при ОД на МВР - Хасково, за
да не извършат действие по служба - да не уведомят дежурен служител при
Оперативно дежурна част на РУ Хасково за изпращане на ***** от сектор „******"
при ОД МВР - Хасково за установяване на допуснатото от него, като водач на МПС
нарушение по Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал.1 НК
Подсъдимият разбира в
какво е обвинен и се признава за виновен. Той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на
доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези факти. С оглед тези
негови изявления и установената от съда подкрепа на направеното самопризнание
от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по делото беше
разгледано по реда на глава XXVII от НПК в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Й.К. /л.
17, л.24 от ДП/ е роден в *****, живее в същото населено място на адрес *****, заедно със
семейство си. Същият е с чисто съдебно минало и положителни характеристични данни. Й.К.
е правоспособен водач на МПС,
но е бил санкциониран за извършени от него
нарушения по ЗДвП по административен ред, видно от справка за нарушител/водач /л. 42-46 от ДП/.
Свидетелят И. Р. М.
/л. 26 от ДП/ е назначен на длъжността **** в група "******" на сектор
"****" към ***** при ОД на МВР - Хасково със Заповед № 272з -
701/22.04.2015г. на Директор ОД МВР Хасково /л.66 от ДП/, като посочената
длъжност свидетелят
заемал и към датата 11.02.2019г. и е полицейски орган. Свидетелят Р. Б. Т. /л. 28 от
ДП/ е назначен на длъжността ***** в група "*****" на сектор "****"
към **** при ОД на МВР - Хасково със Заповед № 272з - 701/22.04.2015г.на директор ОД МВР
Хасково /л.65 от ДП/, като посочената
длъжност свидетелят заемал и към датата 11.02.2019г. Същият е полицейски
орган.
Сред правомощията на
свидетелите М. и Т. били дейности по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението и др./чл. 14, ал. 1 ЗМВР/. Наред с това, едни от
основните длъжностни задължения на свид. М. и Т. били предотвратяване,
пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения, контрол по охрана на обществения ред,
както и изпълнение на други задачи, възложени им от служебното
ръководство съобразно предоставените им от ЗМВР правомощия.
На 31.01.2019г. от началника на
Районно управление - Хасково бил утвърден седмичен график /л. 60-62 от ДП /
за дежурствата на полицейските органи изпълняващи ППД /патрулно-постова
дейност/ на група „***" - сектор ****** за периода от 04.02.2019г. до
10.02.2019г.. Съгласно визираният график, за времето от 19:00 часа на 10.02.2019 г. до 07:00 часа на
11.02.2019 г., за автопатрул с позивна 253 в
трети патрулен участък на гр. Хасково, били определени св.Р. Т., като водач и св. И. М., като старши на
патрула. При констатиране на нарушения по ЗБЛД /Закона за българските документи
за самоличност/ свидетелите можели да
съставят Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, но при констатиране на извършени нарушения по ЗДвП /Закона за движение по
пътищата/, те нямали правомощия да
извършват проверки и да съставят АУАН, като следвало съгласно чл.59 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014г. за
патрулно-постова дейност да докладват
на ОДЧ /оперативно дежурна част/ за констатираното правонарушение и да поискат съдействие от
служители - автоконтрольори на „****", които разполагали с правомощия да
извършат проверка и съставят АУАН на
водача на МПС.
На 11.02.2019г. около 00.15 часа, по
време на носене на службата си, свидетелите Т. и М. извършвали обход в
поверения им район. Движейки се със служебен автомобил, марка „Грей уол" с
рег. № ******, с поставени на него отличителни знаци „***" по ул. „****" в
гр. Хасково, посочените
полицейски служители възприели излизането на управлявания
от поде. И. К. лек автомобил, марка „Фолксваген Шаран" с рег. № **** от черен път и включването му за движение по същата улица в посока кв. „Болярово" на гр.
Хасково. Тъй като по това време
нямало движение на други моторни превозни средства, св. Т. и М. решили да последват този автомобил и да
извършат проверка на водача му. До
ул. „***" №*** в гр. Хасково св. Т. подал светлинен сигнал. Последният бил възприет от подс.И. К. и той преустановил движението си. Непосредствено
след него, св. Т. спрял служебния
автомобил и слезнал. Отишъл до подсъдимия, легитимирал се, поискал документите му и го поканил за извършване
на проверка до полицейския автомобил.
След това св. Т. се върнал при колегата си св. М. в служебното МПС, като седнал на шофьорското място. Подс. И. К. се подчинил на полицейското разпореждане.
Взел
документите си и тръгнал към
полицейския автомобил. Заставайки до предната му лява врата, през отворения й
прозорец подс. К. подал документите си на св. Т., а последният ги предал на
колегата си св. М., за да впише данните на подсъдимия в доклада. Извършвайки
проверка на представените им документи, свидетелите М. и Т. установили, че водач на л.а. марка
„Фолксваген Шаран" с рег. № **** е подс. И. К., като в хода на проведения с него разговор на
полицейските служители им направило
впечатление, че същият се държи нервно и неадекватно. На въпроса употребил ли е алкохол, той признал, че е изпил две ракии. Чувайки посоченото, а и
мотивирани от възприетото неадекватно
поведение, полицейските служители взели решение да потърсят съдействието на колегите си от сектор „****ия"
при ОД - МВР -Хасково, за да извършат проверка за употреба на алкохол от
страна на подсъдимия, поради което св. Т.
обяснил на поде. К., че ще извикат
екип на „****" - ****, за да му извършат проверка с техническо средство „Алкотест дрегер" за
употреба на алкохол, като му разпоредил
да остане на место и да изчака пристигането на ****. Докато св. Т. водил
разговор с подсъдимия, св. М. докладвал случая на св. Х.Я./л.30 от ДП- дежурен служител при оперативно дежурна част при РУ МВР - Хасково и поискал
съдействие, като тези действия на св.
М. останали незабелязани от страна на подсъдимия.
Стоейки до
полицейския автомобил и съзнавайки, че е управлявал МПС след употреба алкохол,
както и обстоятелството, че при евентуална проверка това негово
противоправно поведение ще бъде констатирано и в последствие санкционирано,подсъдимият
взел решение да избегне тези неблагоприятни за него последици, като даде дар -
парична сума на полицейските служители -свидетелите Т. и М. с цел да ги мотивира да
не извършат действия по служба - да не докладват за случая и да не търсят
съдействието на колегите си автоконтрольори.
В изпълнение на
взетото решение подс. Й.К. извадил от джоба на дрехата си една банкнота с номинал
от 50 евро, сгънал я и я пуснал през отворения прозорец в купето на
полицейския автомобил, като заявил на свидетелите Т. и М. „ Да се почерпите. Няма
смисъл да викате КАТ да ме проверяват. Да не правим глупости."
Действията на
подсъдимия по пускането на банкнотата в полицейския автомобил с искането
да не извършат дължимите действия по служба били недвусмислено възприети и от
двамата полицейски служители, като даване на подкуп, за да не уведомят дежурен
служител при Оперативно дежурна част на *** за изпращане на автоконтрольори от сектор
„****" при ОД МВР - Хасково за установяване на допуснатото от него, като водач на
МПС нарушение
по Закона за движение по пътищата.
Свидетелите Т. и М., категорично отказали
да приемат дадения им подкуп, като по
станцията се свързали отново с ОДЧ и докладвали,
че подс. К. им е дал подкуп. Наред с това св. Т. и
М.
запазили
местопроизшествието до пристигането на
разследващ полицай.
Междувременно на
място пристигнал *** от сектор „***" при ОД МВР - Хасково, а имено - *****
Т. П. /л. 31 от ДП/. Той
тествал с техническо средство „Дрегер 7510" подсъдимия Й.К., като резултатът от проверката показал - 0,74
промила на хиляда алкохол в издишания
от него въздух. Св. П. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване, но той отказал да даде
кръвна проба.
Съставен му бил АУАН с
бланков № 801386/11.02.2019г. /л.47 от ДП/ за извършено от него нарушение на чл. 5,
ал. З, т. 1 ЗДвП. С акта бил иззет контролния талон на подсъдимия. На място
пристигнала и следствена група. Бил извършен оглед на местопроизшествие /л.8-13
от ДП/, като със съставения протокол била иззета инкриминираната банкнота - 1бр. банкнота
с номинал от 50 евро със серия и номер № *************.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и
приложените по делото писмени доказателствени
средства. Информацията от тези доказателствени източници напълно кореспондира с направените от подсъдимия
самопризнания и с възприетите от
обвинението фактически положения. Заради това, признанието на фактите не може да се счита за декларативно, изолирано от
доказателствения материал и обслужващо
единствено претендиралия диференциран
ред за провеждане на съдебното следствие. Напротив, то изцяло се подкрепя от доказателствата, които
обвинението е посочило в подкрепа на
своята теза, илюстрация на което са на първо място еднопосочните и последователни показания на
свидетеля Р. Б. Т. и И. Р. М..
Разказаното от тези свидетели е конкретно и ясно относно времето, мястото и начина, при които са извършвали възложената им работа, като несъмнено именно във
връзка с изпълнението на произтичащите
от трудовата функция на тези свидетели задължения е бил проверен автомобилът,
управляван от подсъдимия К.. Точен и последователен
е разказът и на двамата полицейски служители и за механизма, по който подсъдимият е дал дар,
подхвърляйки банкнота от 50 евро и
отправяйки думи, недвусмислено сочещи на нейното предназначение. Казаното от К. в момента, в който е пуснал
банкнотата в полицейския автомобил и
е им е казал да се почерпят и да не викат КАТ, по несъмнен начин обосновават и преследваната от
подсъдимия цел -полицейските
служители да пропуснат да изпълнят възложените им задължения. Няма повод
представените от двамата свидетели факти да бъдат подлагани на съмнение относно истинността им, защото те кореспондират
не само с признанието на подсъдимия, но и с показанията на свидетелите , на които двамата са се обадили. Това
от своя страна изключва както
възможната и предполагаема заради служебните обвързаности манипулация
върху показанията на тези свидетели, така и вероятността от преднамерено уличаване на К. от страна на
полицейския служител,
като липсата на каквито и да е
предхождащи между двамата отношения допълнително потвърждава този извод.
Така установените
фактически положения сочат, че от обективна страна подсъдимият К. е дал дар на
полицейските сужители Т. и М., като извършеното пряко е кореспондирало с
преследваната цел - да пропуснат изпълнение на служебните си задължения, включващи
да не извършат действие по
служба - да не уведомят дежурен служител при Оперативно
дежурна част на **** за изпращане на автоконтрольори
от сектор „****" при ОД МВР - Хасково за установяване на допуснатото от него, като водач на МПС нарушение по Закона за движение по пътищата
Полицейският служител
е извършвал служебна дейност по повод одобрения план на специализираната полицейска
операция на територията, обслужвана от **** и утвърдения седмичен график за
дежурствата, съгласно който за времето от 08.00 до 20.00 часа на 06.08.2018 г. той е
бил определен
за участие в полицейската операция, свързана с проверки на моторни превозни
средства и контролиране както на тяхната редовност, така и тази на водачите
им с цел предотвратяване на нарушения по пътищата.
Съгласно чл. 5, ал.
З, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да не
управлява МПС, ако е употребил алкохол. Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
месеца и глоба 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията
на алкохол в кръвта, чрез измерването му в
издишвания въздух. На същия се отнема и СУМПС като принудителна административна
мярка, съгласно чл. 171, т. 1,6.
„б" ЗДвП.
Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1от ЗМВР охранителната дейност е дейност по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Дейността се осъществява от полицейските
органи съобразно компетентността им чрез патрулно-постова дейност.
Съгласно чл.2, ал.
1, т. 1 и т. 2 Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова
дейност / наричана по долу Инструкцията/ - Патрулно-постовата дейност е вид
охранителна дейност, свързана със: опазване на обществения ред; превенция,
предотвратяване и пресичане на противообществени прояви и престъпления; и др.Съгласно
чл. 45 от Инструкцията:
Нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД, и на
дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Съгласно чл. 59 ал. 1
т. 1 от Инструкцията: „Нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко изменение в оперативната
обстановка, извършено правонарушение,
прилагано полицейско правомощие и взето отношение.
Съгласно чл. 30, ал.
1, т. 2, 5 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите,
определени със закон, чрез
проверки на документи и на място;
проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата
изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни
превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация
и документи.
Сред правомощията на
двамата свидетели са дейности по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението (чл. 14. ал. 1 ЗМВР). Съгласно чл.67 полицейските органи
предотвратяват, пресичат, разкриват и
разследват престъпления. Съгласно Закон за движението по пътищата, (чл.165 ал.1 т.1ДП) определени от
министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за
движение от участниците в
движението...като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост;
При изпълнение на функциите си по този закон (чл.165 ал.2 ЗДвП) определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да спират
пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи,
свързани с управляваното превозно средство... .не допускат управлението на моторно превозно средство от
водач, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или
техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишалия
въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; Съгласно чл.170 ЗДвП
контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията,
определени от закона и издадените въз основа
на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. Същите налагат и предвидените в
този закон наказания. Актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон (ЗДвП), се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. (чл. 189ДП).
Като краен извод и
видно от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства
(Заповед 8121з-515/14.05,2018г. на Министъра на вътрешните работи
(л.50-52ДП), заповеди за назначаване (л.65,66ДП), може да се заключи, че към
11.02.2019г. И. Р. М. и Р. Б. Т. са назначени на държавна служба в ОДМВР Хасково и имайки властнически правомощия
за осъществяване дейности на това основно
структурно звено, имат качеството на длъжностно лица по смисъла на чл. 93, т.
1,б. „а" НК. Наред с това са и полицейски органи по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата
на чл.304а НК.
Казаното дотук
обуславя извода, че обективните признаци на престъплението по чл.304 ал.1 от НК следва да
се приемат за установени. Същото се отнася и за по-тежко квалифициращия деянието
признак по чл.304а от НК - подкупът е даден на „полицейски органи" - „*****" в група „*****"
на Сектор „*****"
в горепосоченото полицейско управление. Качеството „полицейски орган" е
обусловено от обстоятелството, че свидетелите са били назначени в Сектор „*****"
и към инкриминираната
дата са изпълнявали охранителна и контролна дейност, които съгласно
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл.30 ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР, се извършват само от полицейските
органи.
Последното, като кореспондиращо
и обуславящо субективната страна на престъплението, е показател за формираното
отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението му. Имайки представи както за
длъжностното качество на лицата, на които дава подкуп, както и за това, че те
в момента изпълняват функции, вменени на „полицейски орган", подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на стореното, предвиждал е
противоправните му последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо съдът прие, че престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, свидетелство за което е
и безспорното наличие на представи
относно качество на проверяващите го и характера на предприетите от тях действия, уведомявайки
колегите си, натоварени с отпочване
на административно-наказателна процедура, чиито последици подсъдимият несъмнено е познавал. Съпътстващите
извършеното думи, изречени от К./"да
се почерпите , дане викаме КАТ и не е нужно да правим глупости"/ илюстрират осъзнатата връзка между даваната сума и
преследваното неизпълнение на задълженията от извършващия полицейската
работа свидетел.
Безспорно в случая
деянието е било довършено. Подсъдимият не само е предприел действията, които са
поставили началото на изпълнителната
дейност по чл.304 ал.1 от НК - „даване на дар на длъжностно лице", но и е довършил тази дейност, след като
е пуснал банкнотата и тя е останала в
служебния автомобил, въпреки отказа да бъде приета. Независимо от това, парите са били пренесени във
фактическата власт на намиращите се в автомобила полицейски служители, което
изключва възможността деянието да
бъде квалифицирано като опит да бъде даден дар, защото, както вече се посочи,
подсъдимият е завършил фактическата последователност,
предизвикала промяна в държателя на парите, а с това съставомерната изпълнителната дейност е била
приключена. Не се касае и за „предлагане
на дар", защото отправените към полицаите думи са съпътствали, а не предхождали действието
„даване", заради което казаното от
К. следва да се разглежда единствено в аспекта на умисъла и преследваната
от него противоправна цел.
Изложеното мотивира
съда да приеме, че извършеното от подсъдимия е съставомерно по чл.304а вр. 304
ал.1 от НК, за каквото престъпление той беше признат за виновен.
При определянето на наказанието съдът
отчете обществената опасност на извършеното и сведенията за опасността на
самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му факти. Подсъдимият К. има необременено съдебно
минало и добри характеристични данни, женен е, полага грижи към непълнолетни деца,
трудово ангажиран е, оказал е изначално съдействие още на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина. Липсват сведения за противоправна дейност, извън
констатираните нарушения на Закона за движение по пътищата. Ето защо съдът прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - добрата характеристика, семейните и трудови
ангажименти, чистото съдебно минало и
направеното още в хода на досъдебното производство
признание на вината, сочат, че наказание „лишаване от свобода" дори и в най-ниския предвиден от
закона размер, не би било подходящата
санкция, защото не би съответствало нито на тежестта на извършеното,
нито на обществената опасност на самия деец. Ето защо, съдът определи наказанието при условията на чл.55 ал.1
т.2 б."б" от НК и замени предвиденото
в чл.304а от НК наказание „лишаване от свобода за срок до десет години" с наказание „пробация".
Прие се на следващо място, че двете задължителни пробационни мерки биха
били достатъчни, за да се въздейства както
възпитателно, така и превантивно спрямо К. и че за да бъдат постигнати в
пълнота тези цели не е необходима друга мярка. Относно срока на мерките се намери, че продължителност от „шест
месеца" е съответна на тежестта
на извършеното и на очакванията за настъпване на превъзпитателния резултат, а също и на необходимите генерални превантивни ефекти, чийто приоритет е
наказателното санкциониране. Адекватно допълнение на стремежа към
превъзпитание е кумулативно предвиденото наказание „глоба", което съдът
реши да наложи, за да разшири санкционния
периметър и засили гарантиращите превенцията механизми. При отчитане на
данните за имотното състояние на подсъдимия /съдържащи се в приложената по делото декларация и съобщени от самия него/ съдът
определи размера на по-лекото по вид наказание „глоба" на „триста
лева".
|
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:
|
На основание чл.307а
от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: една
банкнота с номинал от 1бр. банкнота с номинал от 50 евро със серия и номер № ********