ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4497
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110133727 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Е. Т. К. искове. След
многобройни уточнения на исковата молба, възражения от ответника за недопустимост
на някои от предявените искове, и последно уточнение на исковата молба от 02. 10.
2023 г., съдът приема следното.
Съдът следи служебно за абсолютните процесуални предпоставки, свързани със
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Ищецът заявява с
последното уточнение на исковата молба, че поддържа и че не е оттеглял, нито е
правил отказ от иска за прогласяването на нищожността на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № *, том *, рег. №
***, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус В. Г.а. Но въз основа на твърдяното в
исковата молба този нотариален акт е всъщност един удостоверителен, а не
диспозитивен документ. Той не съдържа волеизявление на частноправен субект за
прехвърляне на право на собственост, а само един фактически извод на нотариуса въз
основа на обстоятелствена проверка в рамките на едностранно охранително
(нотариално) производство за придобиването на правото на собственост на оригинерно
основание. Искът за установяването на нищожността на правна сделка може да бъде
насочен само срещу диспозитивни нотариални актове, тоест срещу документи,
съдържащи волеизявления на частноправни субекти, насочени към пораждането на
правни последици (договори и едностранни сделки). Констативният нотариален акт не
спада към категорията на диспозитивните документи. Както е известно от
тълкувателната практика на ВКС, фактическият извод на нотариуса в рамките на
едностранното производство не обвързва с материална доказателствена сила съда и
може да бъде опроверган в рамките на производство по иск за собственост, което се
развива между две страни и при условията на състезателност. Опровергаването на
извода на нотариуса има за последица отменяването на констативния нотариален акт
съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК. Но това е само една законова последица от уважаването на
съответния иск за собственост, а не самостоятелен иск, камо ли иск за прогласяване на
нищожност на констативен нотариален акт. В този смисъл са разясненията, дадени още
с Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. дело № 150/85 г., ОСГК на ВС,
1
които не са изгубили значение. Законът не предвижда иск за установяване на
нищожност на констативен нотариален акт. Той предвижда друг ред на защита.
Поради тази причина така предявеният иск е процесуално недопустим.
На следващо място, ищецът първоначално беше съединил положителен
установителен иск за собственост с отрицателен установителен иск за собственост.
След указания на съда положителният установителен иск за собственост беше оттеглен
и производството по делото беше прекратено в съответната част (л. 55). По този начин
въпросът дали е процесуално допустимо съединяването на положителен отрицателен
иск за собственост с отрицателен установителен иск за собственост по отношение на
един и същ имот отпадна. Във връзка с допустимостта на поддържания отрицателен
установителен иск за собственост обаче продължиха да стоят други въпроси. От една
страна, ищецът твърди, че е носител на 4/450 идеални части от правото на собственост
върху процесния недвижим имот. От друга страна, той отрича ответникът да е
собственик на 284/1011 идеални части от правото на собственост (това са всички
идеални части, за които е съставен констативният нотариален акт). При подвеждане на
двете дроби под общ знаменател излиза, че ищецът твърди да е носител на 4 044/454
950 идеални части от правото на собственост върху имота, а отрича ответникът да е
придобил 127 800/454 950 идеални части от него.
С Тълкувателно решение № 3 от 25. 10. 2022 г. по тълк. дело № 3/2021 г., ОСГК
на ВКС предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Може
ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за
идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?“ беше
отклонено. Според мотивите към цитирания акт по този въпрос всъщност не е налице
противоречива съдебна практика на състави на ВКС. Изтъква се, че „При всеки
конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на
обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото.
След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот,
надхвърлящи неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес,
съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и
правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или
отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта
му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота“.
„Цитираното ТР“ е Тълкувателно решение № 8 от 27. 11. 2013 г. по тълк. дело
№ 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. Според него ищецът по отрицателния установителен иск
трябва да докаже наличието на правен интерес от воденето на отрицателния
установителен иск. Освен това е разяснено, че правен интерес би могъл да е налице,
ако „ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника“. Тълкуването, че правният интерес трябва да бъде „доказан“, налага
извода, че правният интерес трябва да е конкретен и належащ, а не хипотетичен. В
разглеждания случай, за да прецени дали ищецът въвежда обосновани твърдения, въз
основа на които се извежда конкретен и належащ правен интерес от воденето на
отрицателен установителен иск и за онези идеални части от собствеността на имота,
които надхвърлят притежаваните от него, съдът му даде нарочни указания още с
разпореждане № *** от 14. 07. 2021 г. В изпълнение на тези първоначални указания с
молба от 27. 07. 2021 г. ищецът заяви, че „правният интерес на доверителя ми да
оспори процесния НА се обуславя от обстоятелство, че същият твърди, че
2
притежава идеални части от правото на собственост съгласно посочения по-горе
НА“. С разпореждане № *** от 19. 08. 2021 г. съдът отново даде указания на ищеца да
уточни какъв е правният му интерес да предявява отрицателен иск за собственост за
идеални части в по-голям размер от тези, за които твърди, че са негова собственост.
Така с уточнителната молба с вх. номер от 09. 09. 2021 г. ищецът вече съобрази
цитираното тълкувателно решение и заяви, че „е налице правен интерес от завеждане
на отрицателния установителен иск на две основания: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва и се позовава на фактическо състояние
(липсата на реално владение от когото и да било от съсобствениците по отношение
на имота). Считаме, че доколкото в конкретния случай се твърди липсата на
осъществен факт (давностно владение), а самият нотариален акт е за идеални
части, житейски нелогично е да се твърди, че е имало давностно владение по
отношение на едни идеални части, а по отношение на други – не е имало. И доколкото
се оспорва именно този факт, от който ответникът черпи права, считаме, че не
бихме могли да предявим иск единствено за собствените на ищеца идеални части, а за
целия имот – като отново заявявам, че твърдим, че същият не е владян от
ответника до датата на издаване на нотариалния акт“. Този текст е преповторен
накратко от ищеца и в следващата уточнителна молба от 30. 09. 2021 г., а също така и в
последната уточнителна молба от 02. 10. 2023 г.
Съдът все пак намира, че в разглеждания случай ищецът не е обосновал
конкретен належащ правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск и
по отношение на идеалните части от правото на собственост, надхвърлящи
притежаваните от него идеални части. Не може да бъде споделена тезата на ответника
и съдът не подлага на съмнение наличието на правен интерес от воденето на
отрицателен установителен иск до размера на идеалните части от правото на
собственост, за които ищецът твърди, че ищецът притежава – в този случай важат
разясненията на вече цитираното тълкувателно решение, че правният интерес е налице,
когато „ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва“. Твърдението
на ищеца, че притежава 4/450 идеални части от правото на собственост (равняващи се
на ******* идеални части) обаче само по себе си е недостатъчно, че да обоснове
правен интерес да се води отрицателен установителен иск и за останалите отричани
идеални части от правото на собственост с оглед на последните разяснения; за да
обоснове наличие на правен интерес да предяви отрицателен установителен иск и за
тях, ищецът трябва да се позове съгласно същото тълкувателно решение вече и на
„фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника“. Това ищецът се е опитал да стори, заявявайки, че твърди липсата на един
факт (владение) и че при това положение не би могло да се поддържа давностно
владение по отношение на едни идеални части и липса на давностно владение по
отношение на други (всъщност подобни твърдения не са невъзможни). Съдът обаче не
споделя тезата, че позоваването на твърдяното фактическо състояние, че ответникът
изобщо не е владял всички отричани идеални части от правото на собственост,
обуславя съответен правен интерес. Всъщност последните цитирани разяснения на
тълкувателното решение трябва да бъдат разбирани в съответствие с мотивите към тях.
А според мотивите „С отрицателен установителен иск могат да се защитават и
фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е
отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което
неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
3
права“. В дадения случай ищецът не е въвел фактически твърдения, че е владял
идеалните части от правото на собственост на другите наследници, за които
ответникът си е набавил констативен нотариален акт, и това негово владение е било
смутено от ответника. Той също така не е обосновал и възможност да придобие на
оригинерно основание (например придобивна давност) или по реституция тези
идеални части от правото на собственост, които надхвърлят неговите наследствени
идеални части. Затова и според настоящия съдебен състав, преценявайки конкретния
случай и всички въведени от ищеца обосновани твърдения след неколкократно давани
указания за обосноваване на правен интерес, ищецът в крайна сметка не обоснова свой
собствен правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за съответните
идеални части от правото на собственост. В съответната част отрицателният му
установителен иск е предявен в защита на чужди материални права без законът да
предвижда подобна възможност. Така поради липса на активна процесуална
легитимация в съответната част предявеният отрицателен установителен иск за
собственост е процесуално недопустим.
В обобщение, допустимият предмет на делото според настоящия съдебен състав
би следвало да бъде само отрицателният установителен иск за отричане на
придобиването на 4/450 идеални части от правото на собственост. След
стабилизирането на настоящото определение делото следва да продължи с
разглеждането по същество само на този предмет.
Разноски. Понеже настоящото частично прекратяване на делото се прави след
подаването на отговор на исковата молба, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени пропорционално претендираните от него деловодни разноски.
Ответникът е представил доказателства за уговорено и реално заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на общо 6 000 лева. Няма данни каква част от
възнаграждението за кой иск е уговорено, поради което следва да се приеме, че то
поравно се разпределя за „иска за установяване на нищожността на нотариалния
акт“ и отрицателния установителен иск за собственост (по положителния
установителен иск производството е било прекратено преди връчването на преписите
от исковата молба и всички нейни уточнения на ответника). Недопустимата част на
отрицателния установителен иск за собственост е ******* (******* – *******) и след
съотнасяне към целия предявен отрицателен установителен иск обуславя
присъждането на разноски в размер на 2 905 лева и 7 стотинки. Тогава ищецът трябва
да бъде осъден да заплати разноски в размер на общо 5 905 лева и 7 стотинки.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № по описа на Софийския районен
съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., в частта, в която ищецът Е. Т.
К. с ЕГН ********** претендира срещу ответника Н. Г. Н. с ЕГН **********
прогласяването на нищожността на констативния нотариален акт № *, том *, рег. №
***, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус В. Г.а.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № по описа на Софийския районен
съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., в частта, в която ищецът Е. Т.
К. с ЕГН ********** иска да бъде установено, че ответникът Н. Г. Н. с ЕГН
4
********** не е носител на 123 756/454 950 идеални части от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор № *******, находящ се в град С., област С./*,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***
г., адрес град С., "Адрес", с площ **** кв. м., и иска отменяването на констативния
нотариален акт № *, том *, рег. № ***, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус В.
Г.а, в съответната част.
ОСЪЖДА ищеца Е. Т. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на ответника Н.
Г. Н. с ЕГН ********** сумата 5 905 лева и 7 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, сторени във връзка с недопустимите искове.
Определението подлежи на обжалване от с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5