Р Е Ш Е Н
И Е
Гр.София, 03.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на трети август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 9014 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е
по жалба вх. № 29708/16.05.2018 г. на
длъжника по изпълнението "ЗД Е.Р.“ ЕИК ******срещу
Разпореждане от 09.05.2018 г. по изп.дело № 20188380401567 на ЧСИ М.Б., рег.№
838, с район на действие СГС, с което адвокатското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело е
намалено от съдебния изпълнител от 2 000 лв. на 1 500 лв. Жалбоподателят поддържа, че размерът не е
определен в рамките на закона, като счита сумата от 200 лв. за напълно
съответна на вида, тежестта и обема на адвокатската услуга. Моли съдът да
отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител и да намали
възнаграждението като прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
В срока за
отговор взискателят В.П.К., чрез
пълномощника си адв.Р.Р., оспорва жалбата, поддържа нейната неоснователност по
съображения развити в писмено възражение от 08.06.2018 г., като по-конкретно
твърди, че възнаграждението за един адвокат по изпълнителното дело е в
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждение минимален размер.
Частният съдебен изпълнител, чието
действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
настоящия състав за последното са следните:
Изпълнително дело № 20188380401567
по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на действие СГС е образувано по изпълнителен лист от 27.04.2018 г., издаден по гр.д.№ 1245/2018
г. по описа на АпС - София, с който длъжникът "ЗД
Е.Р.“ ЕИК ******е осъден да заплати на взискателя В.П.К., ЕГН ********** сумата от 60 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от смъртта на неговия баща П.В.К., настъпила на 19.12.2014 г.
вследствие ПТП по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите В.К.П., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.12.2014 г. до окончателното изплащане.
Длъжникът "ЗД Е.Р.“ ЕИК ******е узнал за размера на адвокатското възнаграждение на представителя по пълномощие на взискателя в размер на
2 000 лв. с получаване на
поканата за доброволно изпълнение изх.№ 42865/02.05.2018 г. на 03.05.2018 г.
С Молба вх.№ 28265 от 08.05.2018 г. длъжникът "ЗД Е.Р.“ е поискал ЧСИ
да намали размера на адвокатското възнаграждение, който счита за прекомерно завишен.
С обжалваното разпореждане от 09.05.2018 г. съдебният изпълнител е намалил адвокатското
възнаграждение от 2 000 лв. на 1 500 лв.
Според
съдържащите се в изпълнителното дело книжа длъжникът "ЗД Е.Р.“ е получил покана
за доброволно изпълнение изх.№
42865/02.05.2018 г. на 03.05.2018 г., като не е спорно, а това се установява
и от приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен превод
от 10.05.2018 г. (л.16), че в срока за доброволно изпълнение е изплатил изцяло
задължението по изпълнителния лист по сметка на ЧСИ.
В поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ се съдържа покана към длъжника "ЗД
Е.Р.“ да
заплати по сметка на ЧСИ 60 000 лв.- главница, ведно със законната лихва от
19.12.2014 г., която към момента е 20 540.75 лв., неолихвяема сума за
такса за образуване в размер на 48.00 лв.; 2 000 лв.- адв. възнаграждение по
изп. дело; и дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 5 425.96 лв.
Предвид
горното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу обжалваното
разпореждане на ЧСИ е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна.
Въпросът за разноските
се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част
първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в която е уредено задължението на
длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските
по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не
е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип
за отговорност за разноски, т.е.
за възмездяване на неоснователно
причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато
правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и
разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния
изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/.
По
общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно производство,
така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника- чл.78, ал.1 ГПК. В случая от
страна на длъжника „ЗД
Е.Р.“,
заплатил целия дълг по приложения изпълнителен лист непосредствено след
образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение,
е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, което по преценка на
настоящия съд е основателно.
Изпълнителното
дело, за което са определени /“признати“/ от ЧСИ спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за
принудително изпълнение, към датата на издаване на атакуваното разпореждане за
разноски от адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради
което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер, несъответен на
осъщественото процесуално представителство. При това положение направеното от
длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено,
а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 1 500 лева
следва да бъдат намалени до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. размер, а именно до размер на сумата
200 лв.
Обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител от 09.05.2018
г., с което на длъжника са възложени разноски за
адвокатско възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78,
ал.5 ГПК размер от 1 500 лв., следва да бъде отменено като неправилно в
частта за горницата над сумата 200 лв.-
дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение,
защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за
удовлетворяване на паричното вземане. По делото не е спорно, че в срока
за доброволно изпълнение длъжникът е погасил изцяло задълженията по
изпълнителното дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е
депозирана единствено молба за образуването му, която е задължителна
предпоставка за предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други
действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на
взискателя не са предприемани.
При тези съображения
обжалваното от длъжника разпореждане на ЧСИ по определянето разноски по
изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв.- разноски за платено
от взискателя адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на "ЗД Е.Р.“ ЕИК ********– длъжник по изпълнението, разпореждане от 09.05.2018 г., издадено по
изпълнително дело № 20188380401567 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838, с район на
действие СГС, в частта му относно възложените на длъжника "ЗД Е.Р.“ разноски по изпълнението за дължимо на
взискателя В.П.К. адвокатско възнаграждение над сумата 200 лв. /двеста лева/ до
признатите от ЧСИ разноски от 1 500 лв., при зачитане на възражението за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване- съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.