Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в
закрито заседание на четиринадесети юли
две хиляди и двадесета
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
ч.гр.д. № 3966 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435, АЛ. 1 И 2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат З.К.- особен представител на длъжника М. Ц.Б. *** срещу действия на ЧСИ У.Д., с peг. № 858 в КЧСИ, с район на
действие – СГС, по изп.д. № 20168580401509,
изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело,
да намали
определения размер на таксите и разноските по изпълнително дело, вкл. и на юрисконсултското възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК, както
и отказа за промяна на определеното възнаграждение за особен представител в
размер на 30 лева. Твърди
се, че изпълнителното дело е образувано на 08.12.2016 г. и с тази молба взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия.
След това в период по-дълъг от година не било поискано извършване на нови
изпълнителни действия от страна на взискателя. Последваща молба от взискателя с искане да се наложи запор по банковите
сметки на длъжника М.Б., както и запор върху трудовото й възнаграждение е с
дата 01.08.2018 г. като същата изхожда от Г.Т., която не разполага с
представителна власт да представлява взискателя.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е депозирана от друго лице и по
делото не е представено пълномощно от което да е видно какви са правата на Г.Т.
по конкретното изпълнително производство. Ето защо намира, че с подаването на молбата от 01.08.2018 г. не е
прекъснат двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Посочва, че депозираната
от Г.Т. молба е бланкетна. От една страна по делото
са наложени запори след образуване на изпълнителното дело по всички банкови
сметки на длъжника, а от друга страна длъжницата няма трудов договор в
страната, тъй като от 01.01.1986 г. е с настоящ адрес
във Франция. Последното е видно от приложената по делото справка от Национална
база данни. Тези обстоятелства лесно биха били установени ако по изпълнителното
дело се извърши справка от взискателя и се поискат
нови изпълнителни действия съобразно наличната по делото информация за
имущественото състояние на длъжника. Обратното води до извършване на
изпълнителни действия, които не са необходими, но за същите се начисляват такси
от съдебния изпълнител, които са в тежест на длъжника. Последното е видно от
факта, че за дълг от 23,63 лева главница, 9,30 лева мораторна
лихва и 350,00 лв. присъдени разноски са начислени такси в изпълнението около
700 лв. Ето защо доколкото не се изявява воля за извършване на изпълнителни
действия по конкретното изп. дело, то и молбата от
01.08.2018 г. не е прекъсвала 2- годишния срок, в който следва да се поиска
извършване на изпълнителни действия. С
оглед изложеното счита, че са налице основания за прекратяване на
изпълнителното дело.
По въпроса за юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от взискателя
счита, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал събиране от длъжника на
възнаграждение за юрисконсулт в изпълнителното дело в размер на 300 лв. Така претендираният размер от 300 лева не е съобразен с нормативните
разпоредби. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, приложим и в изпълнителните
производства, страната има право на юрисконсултско
възнаграждение, ако е била представлявана от юрисконсулт като възнаграждението
му не може да надвишава максималния размер, определен съгл. чл. 37 от Закона за
правната помощ. В чл. 37 от Закона за правната помощ е предвидено, че
заплащането на правната помощ се определя в Наредба, а Наредбата за заплащането
на правната помощ определя в чл. 27, че дължимото възнаграждение за представителство
по изпълнително дело е от 50 до 100 лв. Предвид материалния интерес по делото моли съда да намали юрисконсултското възнаграждение в размер на 50,00 лв.
вместо претендираните 300 лв.
По
въпроса за възнаграждението на особения представител
твърди, че на 27.11.2019 г. по банковата й сметка е преведена сумата от 30,00 лв. с
основание „такса за особен представител по изп. д. №
20168580401509 като счита, че така определеният размер на
възнаграждение за особения представител не съответства на ГПК и на Наредбата
1/2014г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 430 от ГПК
съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в
изпълнителното дело в случаите на чл. 47, ал.6 от ГПК, какъвто е и конкретният
случай. В разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК е посочено, че възнаграждението
на особения представител се определя съобразно фактическата и правната сложност
на делото, като размерът му може да бъде и под минималния, но не по-малко от 1/4
от него. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по изпълнителни дела е определен в чл. 10
на Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
чл. 10, т.4 от Наредбата е посочено, че минималният хонорар за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което
има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 е в размер на 200 лв. Следователно така
изплатената сума от 30,00 лв. е многократно по-ниска от минимално дължимата, поради
което моли съда отмени обжалването постановление в тази му част и да определи
възнаграждение за особен представител в размер на 200,00 лв.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, редовно уведомен, не е депозирал възражение по
подадената от длъжника жалба, в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК.
Частният съдебен
изпълнител по изп.
дело № №
20168580401509 - ЧСИ У.Д., с peг. № 858 в КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, изпраща по реда на чл.436,
ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно
допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № № 20168580401509 - ЧСИ У.Д., с peг. № 858 е образувано по
молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.07.2016 г. от СРС, 70 с-в за следните суми: от 23,63
лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 1.7.2014
г. до 31.7.2014 г. ведно със законна лихва за периода от 14.12.2015 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 3,01 лв. за периода от
1.9.2014 г. до 3.12.2015 г. и 325 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Със запорно съобщение до „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“АД /с изх.№ 2679/06.01.2017 г./ е наложен
запор на банковите сметки на длъжника.
С молба вх.№ 16415/01.08.2018 г., взискателят е поискал
извършване на действия по изп. дело.
Със запорно съобщение до „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/ЕАД /с изх.№
24368/26.09.2018 г./ е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
Постановлението за разноски по изпълнително дело е обективирано в съобщение с изх. № 24745/29.10.2019 г. до длъжника М.Б., чрез адв. З.К.- особен
представител, връчено на 14.11.2019 г.
В него са включени разноски за взискателя за
възнаграждението по чл.78 ал.8 от ГПК и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ.
Разноските за възнаграждението за взискателя по чл.78
ал.8 от ГПК са 350 лева /посочени като разноски по изп.
дело/, а 335.71 лева с ДДС са за такси по ТТР към ЗЧСИ. Сумата 335.71 лева за
такси по ТТР към ЗЧСИ е формирана както следва: Обикновени такси: такса по т.1 от Тарифата - 24 лева, четири такси по т. 3 - 24 лева, пет такси по т. 5 - 120 лева, три такси но т.9-54 лева, такса по т.10 - 18
лева, допълнителни разноски по т. 31 - 52.40 лева /вкл. възнаграждение за
особен представител в размер на 30 лева/. Пропорционална такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ - 36.09 лева без ДДС /43.31 лева с дължимия ДДС/
На 21.11.2019 г. е депозирана молба с вх. № 27001 от адвокат З.К.- особен
представител на длъжника М. Ц.Б. с
която е поискано да намаляване
на определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело, вкл. и на
юрисконсултското възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК,
както и прекратяване на изп. производство.
С молба с вх. № 27511/28.11.2019г.
адвокат З.К.- особен представител на длъжника
М. Ц.Б. е поискала да бъде редуциран размера на определеното възнаграждение
за особен представител.
С Постановление от 21.01.2020 г. е
отказвано намаляване на определения размер на таксите и разноските по
изпълнително дело, вкл. и на юрисконсултското
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК. Отказано е
прекратяване на изп. производство, както и е
отказвана промяна на определеното възнаграждение за особен представител в
размер на 30 лева /определено по реда на чл. 10, т. 2, във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Разпореждането е връчено на 04.02.2020 г. на адвокат Звезделина Кралева.
На 06.02.2020 г. е
депозирана жалба срещу отказа на ЧСИ обективиран в Разпореждане от 21.01.2020 г., за която взискателят е
надлежно уведомен и не е депозирал в срок писмени възражения.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По силата на
императивната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може
да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно
за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното
изпълнение;
7. разноските по изпълнението.
Съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. перемпция, настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният
процес взискателят има задължението със своите
действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от
това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В настоящия случай не се установява
поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради това, че взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
Противно на доводите в жалбата т. нар. перемпция е
налице, когато взискателят въобще не е поискал
извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са
приложени поради някаква причина, вкл. поради липсата на притежавано от
длъжника имущество. За да настъпи перемпцията е
необходимо бездействие на взискателя в продължение на
две години, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване
на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е
приложен, но ако е приложен или се прилага, бездействие също не е налице в
периода на прилагането. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. д. № 2/2013 г. реалното извършване на изпълнителни
действия /а не само поискването им/ е от значение за прекъсването на давността
по чл. 116, буква
"в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното
основание по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай от видно от данните по
делото със запорно
съобщение до „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“АД /с
изх.№ 2679/06.01.2017г./ е наложен запор на банковите сметки на длъжника. С
молба вх. № 16415/01.08.2018 г., взискателят е
поискал извършване на действия по изп. дело. Със запорно съобщение до „РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ /ЕАД /с изх.№
24368 (26.09.2018г.) е наложен запор на банковите сметки на длъжника. Ето защо правилен и
законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.
По жалбата в частта досежно възражението
за намаляване на определеното юрисконсултско
възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл. 37 от ЗПрП, заплащането е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, за представителството в
изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до 100 лева. Предвид
конкретните обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната
помощ - чл. 37 от ЗПрПом и с оглед осъществените от
юрисконсулта на взискателя действия, размерът на задължението и липсата на
фактическа и правна сложност, възнаграждението в случая е съизмеримо с
минималния размер от 50 лв.
С оглед гореизложеното, направеното
от длъжника възражение по отношение следващите се на взискателя
разноски за юрисконсултско възнаграждение е
основателно и обжалваното постановление на съдебния изпълнител в частта на
отказа му да уважи това възражение следва да се отмени, като се постанови
намаляване на разноските за юрисконсултско
възнаграждение от претендирания размер от 300 лв. до
размера от 50 лв.
Съгласно чл. 26, ал. 1
ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като със Забележка е
пояснено, че при
частично събиране на паричното вземане таксата
се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната
сума. Дългът се формира от размера на паричното вземане по изпълнителния лист
(главница и лихви), както и от разноските на взискателя,
които – на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка на длъжника. Със Забележка
№ 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, че в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси, законодателят е изключил от размера на вземането само този
разход на взискателя, не и другите му разноски, сред
които е и платеното адвокатско възнаграждение. При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ,
към момента на определяне разноските по настоящото изпълнително дело дългът се
формира от 26,64 лева – задължение по изпълнителен лист ДТ в размер на
25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева. или, основата за изчисляване на пропорционалната такса е в размер на
101,64 лева, а размерът на пропорционалната такса е 11,80 лева без ДДС, а с ДДС
– 14,16 лева.
По жалбата в частта досежно възражението за промяна
на определеното възнаграждение за особен представител в размер на 30 лева
/определено по реда на чл. 10, т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 435 от ГПК
урежда подаването на жалби в изпълнителното производство, като въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на
обжалване действия.
По отношение искането за разноски, дължими на особения
представител в настоящото производство, съдът намира, че искането е
основателно. На осн. чл. 25а ал.2 от Наредбата за
правната помощ следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв., вносимо от взискателя по
изпълнителното производство по арг. от чл. 38 от ЗА.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат
З.К.- особен представител на длъжника М.
Ц.Б. *** срещу действия на ЧСИ У.Д., с peг. № 858 в КЧСИ, с район на
действие - Софийски градски съд, по изп.д. №
20168580401509, изразяващи се в отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело съобразно Постановление от 21.01.2020 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТМЕНЯ, по жалба на
адвокат З.К.- особен представител на длъжника М. Ц.Б. *** Постановление от 21.01.2020 г. на ЧСИ У.Д., с peг. № 858 в КЧСИ, с район на
действие - Софийски градски съд, по изп.д. №
20168580401509, с което е отказано изменение на постановление за приемане на разноски по
изпълнението, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за претендирано от взискателя „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* и дължимо от длъжника М. Ц.Б. по изпълнително дело 20168580401509 по описа на ЧСИ У.Д., с peг. № 858, юрисконсултско
възнаграждение, от 300 лв. на сумата
50 лв.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело № 20168580401509 по описа на ЧСИ У.Д., с peг. № 858, дължима на основание
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размер на сумата 14.16
лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на адв. З. Б. К., ЕГН
**********,*** сумата 80 (осемдесет) лева – възнаграждение за изготвяне на
частна жалба пред настоящата съдебна инстанция на осн.
чл. 25а от Наредбата за правната помощ във вр. чл. 38
от ЗА.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******да заплати по сметка на
СГС държавна такса в настоящото производство размер на 12.50 лв. (дванадесет
лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА М. Ц.Б., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в настоящото производство размер на
12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.