Р Е Ш Е Н
И Е
гр.
Пазарджик, 17.07.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на четиринадесети
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Наталия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 726 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно
постановление № КГ-2144/05.04.2018 г., издадено от Зам.-Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух на „П.“ ООД с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „...“ № 20за
нарушение на чл.8,
ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.6, т.1 от Приложение № 1 от Наредбата за изисквания за
качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол.
Срещу наказателното
постановление е подадена в срок жалба от „П.“ ООД, в която се навеждат доводи
за незаконосъобразност и се моли да бъде отменено. Сочи се, че са налице
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление,
довели до затрудняване защитата на наказаното лице.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира доказателства и
излага доводи за отмяна на атакуваното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния му представител, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата,
становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 10.01.2018 г. в обект - бензиностанция, управляван
от „П.“ ООД, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „...“№ 3, е била извършена
проверка за установяване на съответствието на предлаганото гориво с
изискванията на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина на техния контрол (НИКТГУРНТК). Проверяващите
служители на ГД „ККТГ“ при ДАМТН, между които и свидетелят Е.С., установили, че
последната доставка на горивото – автомобилен бензин А-95Н е била в количество
2018 л. по нареждане за експедиция № 51814/12.12.2017 г. и с Декларация за
съответствие № 0453/24.11.2017 г., издадена от „Л. България” ЕООД, за партида №
0453, в количество 3 000 т. Наличното количество в резервоара, свързан с
бензиноколонка № 1 в момента на проверката било 2 059 л. В хода на
проверката от бензиноколонка № 1 са взети контролна и арбитражна проба от течно
гориво – автомобилен бензин А-95Н, за което е съставен и протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № Пд - 002/10.01.2018 г. Вземането на пробите
станало в присъствието и със съдействието на свидетеля Димитър Кръстев –
служител в бензиностанцията.
След изпитване на контролна проба в стационарната
изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД
ККТГ - гр. София, бил издаден протокол от изпитване № С-005 от 12.01.2018 г. На
основание издадения протокол от изпитване в ГД ККТГ била извършена експертиза и
бил изготвен Констативен протокол № № КП - 0007/12.01.2018 г. за съответствие
на течно гориво с изискванията за качество, съгласно който течно гориво -
автомобилен бензин А-95Н, по показател „Дестилационни характеристики” „край на
кипене”(°С) не съответства на изискванията за качество, както следва:
Полученият резултат от изпитването бил 228.1 °С, при
норма максимум 210,0 °С - отклонение с 18.1 °С над максимално допустимата
стойност. В БДС EN ISO 3405
„Нефтопродукти. Определяне на дестилационните характеристики при атмосферно налягане”,
по който е проведено изпитването за „дестилационни характеристики - край на
кипене”, при получен резултат от изпитването над 214,0 °С, продуктът не
съответства на изискването за температура на край на кипене. По показател
„Дестилационни характеристики” продуктът не съответства на изискванията за
качество. Следователно, изпитването на контролната проба е показало
несъответствие на разпространяваното течно гориво - автомобилен бензин A 95Н по
посочените показатели с изискванията към него в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са
били връчени на дружеството на основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК с писмо изх.
№ 84-01-14/12.01.2018 г. и известие за доставяне от 17.01.2018 г.
С писмо-покана, изх. № № 84-00-16/15.01.2018 г., представител
на дружеството е бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. На
16.03.2018 г. на дружеството е съставен АУАН в присъствието на управителя му,
който АУАН му е надлежно предявен и връчен на същата дата. В срок е постъпило
писмено възражение от последния срещу съставения АУАН, като твърдял, че
горивото е от държавния резерв. Възражението е прието за неоснователно, като на
основание съставения АУАН, е издадено и настоящото НП. В него са изложени
мотиви, че гореописаното съставлява нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка
с чл.6, т. 1, Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, тъй като на 10.01.2018 год.
гореспоменатото дружество е разпространявало течно гориво - автомобилен бензин
А-95Н, несъответстващо на изискванията за качество, както е описано по-горе и е
било установено със заключението в Констативен протокол № КП – 0007 от
12.01.2018 г. По отношение на възражението е посочено, че в Декларация за
съответствие № 0453/24.11.2017 г., с която се разпространява горивото на
посочения обект, за доставен документ е посочено Нареждане за експедиция №
51814/12.12.2017 г., поради което не са необходими други документи за
установяване произхода на горивото.
НП е надлежно връчено на управителя на дружеството на
13.04.2018 г. Жалбата против НП е подадена чрез АНО на 20.04.2018 г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
са абсолютно непротиворечиви по отношение на горните обстоятелства. По делото
са разпитани като свидетели актосъставителя Е.С. и Димитър Кръстев – служител на бензиностанцията,
присъствал по време на проверката от контролните органи. Съдът кредитира
показанията на свидетелите. Същите са ясни, логични и взаимно се допълват. Те
се допълват и от приложените по делото писмени доказателства.
При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател управлява
гореописаната бензиностанция. Установи се от показанията на свидетеля Димитър
Кръстев, че в деня на проверката, дружеството-жалбоподател като краен
разпространител е разпространявало течни горива. Сред тях е и проверения автомобилен
бензин А-95Н. Установи се също, че бензинът, обект на проверката, не е
съответстващ на изискванията за качество. Със заключението на експертизата, обективирано в КП – 0007 от
12.01.2018 г. е установено отклонение от допустимите стойности по
показателя „Дестилационни
характеристики” с подробно описаното по-горе отклонение в подпоказателя „край на кипене” (°С). Ето защо по отношение
на съставомерните признаци от обективна страна се доказа по категоричен начин,
че дружеството е извършило вмененото му нарушение.
Несъстоятелно е възражението на пълномощника на
жалбоподателя в смисъл, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на наказаното ЮЛ. На първо място видно от
обстоятелствената част на атакуваното НП, в него недвусмислено е посочено, че
нарушението е извършено на 10.01.2018 г., като е установено по време на
извършената проверка на същото дата, т.е. времето на извършването и на
установяването му изцяло съвпадат. Това е напълно възможно, като се изхожда от
изпълнителното деяние на вмененото нарушение по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ –
разпространение на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в Наредбата. Легалната дефиниция за „Разпространение на
течни горива”, дадена в § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, сочи, че то съставлява
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от
вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне
на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5. В този смисъл е и
легалната дефиниция в § 1, т.16 от Наредбата.
Несъстоятелно е и възражението на пълномощника на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процедурата по вземането на
пробите. Следва да се посочи, че вземането на общо 6-те броя проби по време на
проверката е станало в пълно съответствие с изискванията на чл.18 от
НИКТГУРНТК. От показанията на свидетелите Е.С. и Димитър Кръстев, които съдът
кредитира изцяло като обективни и достоверни, безспорно се установи, че общото
количество бензин, взето за проби е било 6 литра. Това е отразено и в
изготвения по време на проверката протокол Пд-002/10.01.2018 г. , както и на
касовия бон на лист 18 от делото. Вземането на пробите е станало в съответствие
с чл.18 ал.3 от наредбата, а именно присъствал е служителят на обекта Димитър
Кръстев. Последният е съдействал при вземането на пробите и е подписал
констативния протокол. В протокола е отразено, че пробите са били взети и
разпределени в чисти метални съдове за еднократна употреба, с помощта на
удължител за автомобилен бензин, каквото е изискването на чл.18 ал.1 от
Наредбата. Пак в тази правна норма е посочено, че съдовете се запълват до около
85 на сто от вместимостта им. От показанията на горните двама свидетели стана
ясно, че всеки от съдовете е запълнен с 0.800 литра гориво, а преди това всеки
съд е бил промит с 0.200 литра гориво. От това излиза, че количеството
необходимо за промивката на съдовете /6 броя/ е общо 1.2 литра, а количеството
за запълването на шестте съда е общо 4.8 литра, като сумарно общото взето
количество от бензиноколонката е точно 6 литра, каквото е било взето всъщност
за проба. Взетата проба гориво е разпределена в шест съда, етикетирани и
пломбирани от проверяващите, като етикетите са били подписани и от служителя на
обекта Кръстев. Един от съдовете е бил оставен в обекта на проверката, при
което жалбоподателят по никакъв начин не е затруднен да установи каква е
вместимостта на този, респ. останалите пет съда, и с какво количество гориво
той е бил запълнен. Несъстоятелно е и възражението, че е нарушен реда за
вземането на пробите, т.к. пробите не били взети в предварително охладени
съдове. Пак от показанията на двамата свидетели се изясни, че преди вземането
на пробите съдовете са били в хладилна чанта, а след вземането им те отново са
били поставени в тази чанта и според С. транспортирани, като са били доставени
в Агенцията в гр. Пловдив, където са предадени на куриер за транспортирането им
до лабораториите в Бургас и София. Всичко това запълва изискванията на чл.21 от
Наредбата, където е посочено, че пробите от автомобилни бензини се вземат в
предварително охладени съдове и се транспортират, като се вземат мерки за
охлаждането им и няма разписано изискване за конкретно ниво, респ. степен на
охлаждане. Пробите са съхранени по начин ненакърняващ тяхната цялост, заедно с
поставените върху тях етикети съдържащи данни, които са доказателство за
тяхната идентичност.
Спазено е изискването на Наредбата на дружеството-жалбоподател
да се изпратят копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване,
след като такова бъде проведено. В настоящия казус това е направено, което е
видно от уведомително писмо и обратна разписка, находящи се по делото, т.е
изпълнено е изискването на чл.22 ал.8 от наредбата, а в срока по ал.9
дружеството не е поискало провеждане на арбитражна проба.
В случая няма доказателства, че
изпитванията в Подвижна лаборатория Бургас и в Стационарна лаборатория София са
негодни, тъй като изпитванията са проведени в акредитирани лаборатории.
Получаването на Сертификат за акредитация от дадена изпитвателна лаборатория е
официално признаване на компетентността й да извършва специфични изпитвания или
видове изпитвания на продукти по показатели и по стандартизирани методи за
изпитване, които са евро норма и изпитването на конкретното гориво е извършено
в съответствие с всички изисквания на Българската служба по акредитация. Неслучайно
чл.30а, ал.1, т.2 и чл.30б, ал.1, т.6 от ЗЧАВ изискват установяването на
съответствието на течни горива с изискванията за качество да се извършва чрез
изпитване в акредитирани лаборатории. В случая и двата резултата от изпитване в
две акредитирани изпитвателни лаборатории за анализ на ГСМ и показват
еднозначно несъответствие на горивото с изискванията за качество по показател
„Дестилационни характеристики“, като в КП 0007 е посочена по-благоприятната
стойност за наказаното лице. Тя е изведена от изпитването в Стационарната
лаборатория София и е извършено съгласно изискванията на Наредбата по БДС ЕN
ISO 3405. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че горивото е придружено с
декларация за съответствие по никакъв начин не може да докаже, че наличното
процесно гориво към момента на проверката е съответствало на изискванията за
качество по чл. 6, т.1, Приложение 1 от НИКТГУРНТК. В тази връзка съдът споделя
доводите на АНО за това, че произходът на горивото е установен по категоричен
начин от представените от самото дружество документи по време на проверката,
които са приложени и по делото.
Съдът не намира основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28
от ЗАНН. В действителност нарушението е извършено за първи път (поне няма
данни за друг подобен вид нарушения), което именно е обосновало правилно
прилагане в случая на административна санкция в минимален размер. Легалната
дефиниция на „маловажен случай” е дадена в чл.
93, т.9 от НК, според която такъв е този, при който извършеното деяние с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, установени в хода
на производството по налагане на административното наказание, които да
обусловят по-ниска степен или липса на обществена опасност от извършеното
нарушение. Самото нарушение е на формално извършване и принципно чл.8 от ЗЧАВ
не изисква настъпването на реални вреди. В случая обаче вредни последици са
напълно вероятни, като същите биха се изразявали неминуемо в замърсяване на
околната среда при продажба на некачествено горивото на крайните потребители.
Обществените отношения свързани с опазване на околната среда, регулирани от ЗЧАВ
са от изключителна важност. Във всички случаи следва да се има предвид и целта
на ЗЧАВ, обективирана в чл. 1 от закона, а именно да се защити здравето на хората и на тяхното потомство,
животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и
културните ценности от вредни въздействия, както и да се предотврати
настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на
атмосферния въздух в резултат на различни дейности, което безспорно е
изключително висок приоритет.
С оглед изложеното правилно е била ангажирана
обективната административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на
чл.34 ал.2 от ЗЧАВ. При определяне размера на имуществената санкция АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания. Правилно е отчетена обществената опасност на
нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път, както и че
отклонението в качеството на горивото по процесния показател не е драстично.
При това положение правилно АНО е
наложил имуществената санкция в
минимален размер от 10 000 лева, с което ще бъдат постигнати целите по
чл.12 от ЗАНН и което е съответно на тежестта на извършеното нарушение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва
да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
КГ-2144/05.04.2018 г., издадено от Зам.-Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл.34, ал.2 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух на „П.“ ООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „...“ № 20 за нарушение на чл.8,
ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.6, т.1 от Приложение № 1 от Наредбата за изисквания за
качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: