№ 1
гр. Ловеч, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101162 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на
вземания по договор за кредит.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД /сега ООД/ – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт *****,
срещу М. М. Д., с адрес: с. Дойренци, ул. „Недялко Русинов“ № 14, по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за паричен заем
№ 3703065/05.12.2019 г., а именно: 546.92 лева – главница, 43.03 лева – договорна лихва и
35.62 лева – мораторна лихва, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 493/2021 г. на РС-Ловеч.
Установява се, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника М. М.
Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това за ищеца е налице правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията си срещу него.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 3703065, сключен на 05.12.2019 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответника М. М. Д.
/заемател/, по силата на който на заемателя е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева, както
и Договор за поръчителство от 05.12.2019 г. между М. М. Д. /потребител/ и „Файненшъл
България“ ЕООД /поръчител/. Съгласно клаузите на договора за заем, заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, отговарящи на определени
1
изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят; 3. Одобрено от заемодателя
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Посочва се, че в тази връзка,
на 05.12.2019 г., между ответника /потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /поръчител/
е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № 3703065, по силата на който потребителят
възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: 1. Задължение
за връщане на заемната сума; 2. Задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. Задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски,
адвокатски хонорари.
В Договора за предоставяне на поръчителство било уговорено, че същият влиза в
сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения договор за паричен
заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция.
Твърди се още, че страните са уговорили, че за поемане на всички задължения по
договора за паричен заем, потребителят дължи възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/ на поръчителя в размер на 313.95 лева, платимо разсрочено на вноски,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
Пояснява се, че „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет
на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Изтъква се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор
за паричен заем № 3703065 от 05.12.2019 г., ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора,
като в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 43.03 лева за периода от 12.12.2019 г. /датата
на първата вноска/ до 30.04.2020 г. /датата на настъпване на падежа на договора/.
Твърди се, че длъжникът – ответник не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната
сума, съгласно условията на договора за паричен заем, поради което, на 03.08.2020 г., заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт“ АД отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото
дружество-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, вследствие на което на същата дата
последното заплатило дължимата сума в пълен размер на 623.16 лева към „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от който
момент за дружеството поръчител е възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
заемателя.
Посочва се, че на основание сключения договор за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължи законната лихва върху заплатената от поръчителя сума. Така
задължението на длъжника – ответник към дружеството – поръчител произтичало от
заплатеното от страна на последния спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД изискуемо задължение по
договора за паричен заем, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита – главница, договорна лихва,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно с дължимото възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/ по договора за предоставяне на поръчителство и дължимата законна лихва от датата на
погасяване на дълга към „Изи Асет Мениджмънт“ АД до депозиране на заявлението в размер на 35.62 лева, както
и до окончателното изплащане на главницата. Длъжникът е трябвало да възстанови сумата, платена от
дружеството-поръчител, ведно с възнаграждение по гаранционната сделка /поръчителство/, но не е изпълнил
2
задължението си.
Твърди се още, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 03.08.2020 г. между „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД (цесионер) и „Файненшъл България“ ЕООД (цедент), по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цедентът
„Файненшъл България“ ЕООД е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД от името на първия и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия, като ищецът – цесионер прилага към настоящата искова молба
уведомление за извършената цесия от името на цедента, което моли да се счита за връчено
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на изложеното и тъй като дружеството-поръчител е погасило
задълженията на ответника по договора за кредит към „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вследствие на
което е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, ищецът-цесионер предявява настоящия
установителен иск, с който моли за постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че той има следните вземания от ответника по договора за потребителски
кредит от 05.12.2019 г., а именно: главница – 546.92 лева, договорна лихва – 43.03 лева за
периода от датата на първа вноска – 12.12.2019 г. до 30.04.2020 г. /датата на последната
вноска/, мораторна лихва върху непогасената главница – 35.62 лева за периода от датата на
настъпване на забавата /01.05.2020 г./ до 19.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Претендира присъждане и на направените разноски по делото, включително
възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, в
размер на 350.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат
Ц.Ж., назначена за особен представител на ответника, с който не оспорва предявения иск,
тъй като няма доказателства за извършени плащания от негова страна по кредита.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, процесуалният му представител поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от особения си представител адвокат Ж., която счита,
че искът следва да бъде уважен. Относно разноските на ищеца, моли възнаграждението за
процесуално представителство да бъде присъдено в минимален размер, съгласно Наредбата.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
493/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите и становищата на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 1329/02.03.2021 г., от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 493/2021 г. по описа на
3
Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 283/05.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника – ответник М. М. Д., за сумата 625.57 лева,
от която главница в размер на 546.92 лева, 43.03 лева – договорна лихва от 12.12.2019 г. до
30.04.2020 г., 35.62 лева – мораторна лихва от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г., ведно със
законната лихва от 02.03.2021 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на
вземането, както и за разноските по заповедното производство: 25.00 лева – държавна такса
и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем с №
3703065, сключен на 05.12.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника на 23.02.2016 г. във
връзка с Договор за кредит № 351023/23.02.2016 г., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по силата
на Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение
№ 1 към него от 03.08.2020 г., с цедент „Файненшъл България“ ЕООД.
С Разпореждане № 788/12.05.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по
делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок
по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява се, че на 05.12.2019 г. е сключен посочения в исковата молба и
приложен към нея Договор за паричен заем № 3703065 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
в качеството на заемодател, и ответника М. М. Д., в качеството на заемател, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 600.00 лева, представляваща
потребителски заем. Договорен е размер на седмична погасителна вноска – 31.05 лева, срок
на заема – 21 седмици и брой вноски – 21, като в чл. 2, т. 5 от договора изрично са посочени
датите на плащане на всяка от погасителните вноски. Фиксираният годишен лихвен процент
по заема е 40.00 % и годишен процент на разходите - 49.10 %. Страните са уговорили, че
общата сума, която е дължима от заемателя, е 652.05 лева, състояща се от размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и изчислена
към момента на неговото сключване. В чл. 3 ал. 2 от договора е отразено, че договорът има
силата на разписка за предадената заемна сума, по-конкретно съответен остатък от нея след
извършено прихващане на насрещни изискуеми задължения на заемателя по друг текущ
заем.
Съгласно клаузата на чл. 4 от договора, заемателят се задължил в срок до 3 дни от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, отговарящи на определени изисквания, банкова гаранция с бенефициер -
заемодателят, в размер на цялото задължение по договора, със срок на валидност – 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията, или одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
4
В чл. 8 от договора е уговорено, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената
сума за всеки ден забава.
Установява се, че на 05.12.2019 г., между ответника /потребител/ и „Файненшъл
България“ ЕООД /поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с №
3703065, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи
Асет Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем,
както следва: 1. Задължение за връщане на заемната сума в размер на 600.00 лева; 2. Задължение за плащане на
възнаградителна лихва; 3. Задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането,
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.
В Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в
сила, в случай че потребителят - заемател не изпълни задължението си по сключения
договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция.
Не се спори, че ответникът не е изпълнил горното задължение, както и задължението си да върне
заемната сума, съгласно условията на договора за паричен заем, като на 30.04.2020 г. е настъпил падежа на
последната погасителна вноска. Поради това, на 03.08.2020 г., заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД
отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител
„Файненшъл България“ ЕООД, вследствие на което на същата дата последното заплатило
дължимата сума в пълен размер на 623.16 лева към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по този начин
дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Тези
факти се установяват от приложеното „Актуализирано искане за плащане от „Изи Асет Мениджмънт“ АД до
„Файненшъл България“ ЕООД /л. 20-22 от делото/ и преводно нареждане от 03.08.2020 г., от което е
видно, че дружеството-поръчител е заплатило сумата от 623.16 лева на заемодателя по процесния кредит №
3703065 /л. 19 от делото/.
На 02.03.2020 г., между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на
„продавач“ /„цедент“/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в
качеството му на „купувач“ /„цесионер“/, е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/, включващ и вземането по процесния договор за заем
/приложение № 1/03.08.2020 г. към договора за цесия – л. 23-25 от делото/.
Приложено е и потвърждение от „Файненшъл България“ ЕООД за сключената
цесия, на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като е посочено, че вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1/03.08.2020 г., представляващо неразделна част от
рамковия договор за цесия от 02.03.2020 г.
Съгласно приложено пълномощно, цедентът „Файненшъл България“ ЕООД е упълномощил
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания на Дружеството, които то цедирало /прехвърлило/, съгласно рамковия договор за цесия от
02.03.2020 г.
С оглед на това, е приложено писмено уведомление от упълномощеното
дружество до ответника М. М. Д., с което го уведомява за извършената цесия, както и че
5
негов кредитор по процесния договор за паричен заем вече е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. Няма данни това уведомление да е изпратено на адресата.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
като заемодател, и ответника, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за
паричен заем № 3703065/05.12.2019 г., по силата на който заемодателят е предоставил на
ответника паричен заем в размер на сумата 600.00 лева, а той се е задължил да го върне.
Безспорно е също, че изпълнението на задължението му по договора е обезпечено
с поръчителството на трето лице - „Файненшъл България“ ЕООД, което по силата на
сключен договор за предоставяне на поръчителство се е задължило да отговаря солидарно с
потребителя – заемател пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като след настъпване на крайния падеж е заплатило
дължимата сума в пълен размер на 623.16 лева към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по този начин е
встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1/03.08.2020 г.
към него, който е валидно сключен между „Файненшъл България“ ЕООД /цедент/,
суброгирал се в правата на заемодателя, и ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД /цесионер/, който има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия и че ищецът е
новият му кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия,
връчено чрез особения му представител заедно с преписа от исковата молба със
съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№
12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото решение на ВКС относно института на
особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо
отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението за цесията, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия
кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по
силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III
г.о./.
Възникналото между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД правоотношение
по договор за паричен заем се урежда от разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
6
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на
кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.
В настоящия случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в
тази връзка са спазени изискванията на закона.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и
т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски паричен заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съдът намира,
че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, но не е
конкретизирано как е формиран този размер, а само декларативно е посочено, че ГПР е
изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от ЗПК и
Приложение № 1 към него. Разпоредбата на чл. 19 от ЗПК изрично предвижда, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая тези разходи не са включени в договора, като не е конкретизирано кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.10%.
7
Поради липсата на яснота в договора как е формиран конкретния размер на ГПР,
съдът приема, че договорът е недействителен, като за недействителността съдът следи и
служебно и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Съобразявайки последиците на тази недействителност
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съдът счита, че потребителят – ответник по
настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи договорна
лихва.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът дължи връщане на
претендираната като неизплатена главница /заемната сума/ в размер на 546.92 лева, поради
което за тази сума положителният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. Тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание,
съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответникът дължи
обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на законната лихва от деня на забавата. С
оглед на това, искът за установяване на вземане за мораторна лихва следва да бъде уважен в
размер на претендираната сума от 35.62 лева, считано от посочения начален период на
допуснатата забава – 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г. В този смисъл ответникът дължи и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /02.03.2021
г./ до окончателното изплащане на задължението.
Искът в останалата част, за установяване дължимост на сумата 43.03 лева –
договорна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 30.04.2020 г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен, при съобразяване цитираната по-горе разпоредба на чл. 23 от ЗПК.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т.
12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно
уважената част на претенцията.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 69.84 лева,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 349.21 лева,
включващи държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът
ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата 150.00 лева от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415
от ГПК, по отношение на М. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***** че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД /сега
ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, следните суми по
Договор за паричен заем № 3703065/05.12.2019 г., а именно: 546.92 лв. /петстотин четиридесет и
шест лева и деветдесет и две стотинки/ – главница и 35.62 лв. /тридесет и пет лева и
шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 19.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/02.03.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 283/05.03.2021 г. по
ч.гр.дело № 493/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, а искът в останалата част, за
установяване дължимост на сумата 43.03 лева – договорна лихва за периода от 12.12.2019 г.
до 30.04.2020 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД /сега
ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, сумата 69.84 лв.
/шестдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 349.21 лв. /триста четиридесет и девет лева и
двадесет и една стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/
от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на М. М. Д..
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в
полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД
/сега ООД/:
IBAN: ****
BIC: BPBIBGSF, „Юробанк България“ АД
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
493/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9