Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 14907 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.08.2019 г. по гр.д. № 46655/16г.,
СРС, ІІІ ГО, 113 с-в е признал за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 535 ТЗ, че Г.В.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат С.Т., е носител на правото
на парично вземане по отношение на В. Г.К., ЕГН *********** със съдебен адрес: ***, адвокат В.Т., в размер на сумата от
5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.11.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден
от Г.К.М.на 01.10.2015 г. в гр. София, с падеж - 02.11.2015 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 23.11.2015 г. по ч. гр.д. №
70803/2015 г. на CPC, III ГО, 113 с-в., като е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен. Осъдил е В.Г.К., ЕГН ***********, със съдебен адрес: ***, адвокат В.Т. да заплати на Г.В.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат С.Т., сумата от 150
лева - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и
разноски за заповедното производство в размер на 100 лева. Осъдил е Г.В.Е., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адвокат С.Т. да
заплати на В. Г.К., ЕГН ***********, със съдебен адрес: ***, адвокат В.Т., сумата от 100
лева - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
в осъдителната част е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.Г.К., ЕГН ***********, чрез пълномощника си по делото адвокат В.Т.,*** с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че за да постанови своето решение,
съдът е игнорирал обстоятелството, че нито процесният запис на заповед, нито
разписката са били подписани от наследодателя на ответницата. Фактът, че
документите са написани от лицето, включително и че под подписа са изписани
имената му, не прави завършен фактическия състав на издаване на диспозитивен
частен документ. Разсъжденията на съда, че ръкописното изписване на името и
фамилията представляват подпис биха имали смисъл ако документите изобщо нямат
подпис или е положен неистински подпис. След като подписът е неистински, то
следва да се приеме, че и документът по отношение на подписа е неистински, т.е.
съдържащото се в него изявление не е направено от лицето, посочено като автор,
доколкото именно то не се подписало, за
да удостовери, че това изявление изхожда от него.
Ето защо моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира
разноски за двете инстанции, а за настоящата, само за държавна такса от 100 лв.
Въззиваемият
Г.В.Е., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Т., със съдебен адрес:*** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ за признаване за установено,
че ответницата в качеството на наследник на Г.К.М.дължи на ищеца Г.В.Е.
сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като вземането произтича от издаден от Г.К.М.запис на заповед от 01.10.2015г.,
предявен за плащане на 02.11.2015 г., за която сума са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.11.2015 г. по ч.гр.д.№
70803/2015 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът Г.В.Е. твърди, че Г.К.М.се е задължил да плати по
издаденият от него запис на заповед 01.10.2015 г. сумата от 10 000 лв., но
въпреки настъпването на падежа не изпълнил задължението си. Твърди, че
процесният запис на заповед е издаден във връзка със сключения между него и Г.К.М.Договор
за паричен заем от 01.10.2015 г., по силата на който предоставил на Г.К.М.сумата
от 10 000 лв., като за предаването на сумата била съставена и разписка от
01.10.2015 г. от Г.К.М.. Г.К.М.не изпълнил задължението си, поради което подал
заявление и се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, която обаче законните наследници на
починалия на 11.01.2016 г. Г.К.М.оспорили с възражение. Сочи, че процесният
запис на заповед е редовен от
външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити.
Ответницата В. Г.К. оспорва иска по основание и размер.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
По делото е приложен запис на заповед, издаден от Г.К.М.на
01.10.2015 г., се установява, че Г.К.М.се е задължил на уговорения падеж - на
определен ден - 02.11.2015 г. да заплати на ищеца Г.В.Е. сумата от 10 000 лева.
Представен е Договор за паричен заем от 01.10.2015 г., по силата на който
ищецът се е задължил да предаде в собственост на Г.К.М.сумата от 10 000 лв., а
последният се е задължил да върне същата сума в едномесечен срок. Лихва
съгласно така предоставения договор не е уговорена. От представената разписка
от 01.10.2015 г. се установява, че ищецът е предал на издателя й Г.К.М.сума в
размер на 10 000 лв. От приетата по делото съдебно-графологична/СГЕ/ експертиза се установява, че подписите
в графи „заемател” и „получил сумата” на представените по делото Договор за
паричен заем от 01.10.2015 г. и разписка от 01.10.2015 г. не са положени от Г.К.М., както и че подписът в графа „подпис на
издателя” на процесния запис на заповед от 01.10.2015г., не е положен от Г.К.М..
От допълнителното заключение на СГЕ се установява, че са налице
съвпадения с образците по общи и частни признаци, подробно описани в
експертизата, които съвпадения са достатъчни за извода, че така положеният и
подложен на изследване ръкописен текст върху всеки от трите документа в графи
съответно „Заемател“, „Получил сумата“ и „Подпис на издателя“ са написани от едно и също лице, т.е. Г.К.М.От правна страна:
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно.
Записът на
заповед представлява едностранна формална абстрактна сделка, с която издателят
(акцептант) се задължава да заплати на падежа на друго лице (поемател,
ремитент), или на негова заповед, определена парична сума. Едновременно с това,
записът на заповед представлява ценна книга, която следва да съдържа
предписаните от закона реквизити, визирани в разп. на чл. 535 от ТЗ:
наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика,
на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. Записът на
заповед като документ е форма за валидност на едностранната сделка, доколкото
обективира абстрактното менителнично волеизявление на издателя му за
задължаване. От друга страна, като конститутивна ценна книга записът на заповед
материализира правата, които поражда менителничното волеизявление, и които възникват
едва с неговото съставяне в предписаната от закона форма. Съществен реквизит от
съдържанието на записа на заповед, както като формална абстрактна сделка, така
и като ценна книга, изрично предвиден в чл. 535, т. 7 ТЗ, е подписът на неговия
издател. Както при менителницата, така
и при записа на заповед подписът
на издателя е
съществено условие за неговата действителност – чл.535, т.7 ТЗ и липсата на такъв, положен от лицето, посочено като
издател води до недействителност на изискваната от закона форма на записа на
заповед. Ако се установи, че записът на заповед не е подписан от издателя си, то и менителничния
ефект не го обвързва и той не е задължен по него..
Настоящата инстанция
приема, че разглеждан
като ценна книга процесният запис на заповед е редовен от външна страна. Същият
съдържа всички, изискуеми от закона реквизити, като относно подписът на издателя, приема следното:
Както бе посочено по-горе и предвид приетите основна и допълнителна СГЕ се
установява, че подписът не е положен от поемателя Г.К.М., като същевременно
ръкописния текст върху всеки от трите документа в графи съответно „Заемател“,
„Получил сумата“ и „Подпис на издателя“ са написани от едно и също лице, т.е. Г.К.М..
При тази колизия на положен подпис не от лицето и ръкописно изписване на трите
имена от лицето, кой подпис следва да се приеме за автентичен. Районният съд е
посочил, че в „разпоредбата на чл. 580, т. 6 ГПК, която се отнася до
нотариалните актове, се предвижда към подписа на лицето да са изписани и трите
му имена, когато лицето не е нотариусът. Тази по-тежка форма за действителност
се явява изключение и не следва да се прилага по аналогия. Словесното упоменаване
на мястото за подпис и поставянето на точки след така изписана думата или
словосъчетанието не е реквизит на частния диспозитивен документ, в това число и
записа на заповед. Разпоредбата на чл. 535 ТЗ не поставя такова изискване. При
конкретните обстоятелства всеки от подписите, изразяващи се в изписване на
трите имена на издателя/заемателя, следва да се счита за автентичен, а
съответният документ, върху който такъв подпис е положен - за действителен.
Изписването в мястото за подпис на трите имена саморъчно от лицето, за което
именно се сочи, че подписва документа, е нужно да се третира като действително
значимото полагане на подпис.“ Настоящата инстанция възприема тези доводи.
Следва де се добави, че според тълкуванието, дадено в Българския тълковен речник,
подписът представлява собственоръчно изписано име или знак за името, който
обикновено съдържа инициалните букви и може да се изразява в кратък текст или
написано на ръка изображение на нечие име, или дори просто знак "х"
или друг знак, чрез който едно лице удостоверява личността си върху даден
документ. В този смисъл, документ, който съдържа собственоръчно изписване на
името на лицето, сочено за негов издател, е подписан и се ползва с предвидената
в закона формална доказателствена сила. Настоящият състав възприема това
тълкуване, предвид нормата на чл.9, ал.1 ЗНА, съгласно която разпоредбите на нормативните актове се формулират на
общоупотребимия български език. Самото изписване на трите
имена, което само по себе си сдържа повече знаци, дава по-голяма сигурност да
изхожда от лицето, което го е извършило отколкото полагането на някакъв знак, за
който да се твърди, че представлява подпис/параф/ на това лице.
Изводът
е, че процесният
запис на заповед съдържа подпис и от
формална страна е действителен, като следва да се приеме, че той е изпълнен от лицето, посочено за негов
издател, именно че Г.К.М.е издател на менителничния ефект,
вземането по който е предмет на установителния иск по делото.
Относно
твърденията на ищеца за евентуалното каузално правоотношение, което записът на заповед
обезпечава, а именно
договора за заем, съдът приема следното:
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не
е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на
ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни
отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за
заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях
следва да докаже твърдяните от нея факти и
обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата
на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването
на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на
задължението и неговия размер, а длъжникът-да изчерпи и докаже възраженията си
срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието
на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията
му с кредитора. В конкретния казус ищецът твърди, че записът на заповед е
издаден за обезпечение на договор за заем от 01.10.2015г., както и разписката към
него, което настоящата инстанция приема за доказано. При преценка съдържанието
на сключения между Г.В.Е. и Г.К.М.договор от 01.10.2015г., то същият представлява договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 ГПК, съгласно
който заемът за потребление е договор, с който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и
качество. Заемът за потребление е реален договор , счита се за сключен не в момента,
когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да
получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или
заместими вещи бъдат предадени на заемателя. В конкретния казус, ищецът,
представяйки издадени от Г.К.М.разписка
за получена от него парична сума и запис
за заповед, като двата
документа, сочат паричната сума в размер на 10 000 лв. и са издадени на дата
01.10.2015 г., доказва при условията на пълно и главно доказване, че Г.В.Е. е
изпълнил задължението си съобразно уговореното в сключения Договор за заем от
01.10.2015 г., да предостави на Г.К.М.заем в размер на сумата от 10 000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
и предявената претенция въззивницата следва да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. Предвид направеното възражение за
прекомерност следва да се има предвид, че сумата е по-малка от посочената в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията изм. ДВ, бр.28 от 2014 г. предвид
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.08.2019 г. по
гр.д.№ 46655/2016г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ***********, чрез пълномощника си по делото адвокат В.Т.,*** да
заплати на Г.В.Е., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.Т., със съдебен
адрес:*** направените
по делото разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.