РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. К., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. А.
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20235100500063 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 450/30.12.2022 г., постановено по гр.д. №*21/2022 г. по
описа на РС - К., Е. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „М.“ №*, е
осъден да заплати на М. Е. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К.,
общ. К., с. Ч., ул. „П.“ № * сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
че ще бъде убит, страдание, психическа травма възбудена от страх, че ще
бъде убит и засегнато самоуважение и самочувствие, претърпени от М. Е. С. в
резултат на отправена закана за убийство с думи и с действия от Е. Г. В. на
22.07.2019 г., за което ответникът е признат за виновен с присъда № 260018
по НОХД №1190/2020 г. по описа на Районен съд - К., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането 22.07.2019 г. до
окончателното й заплащане, като искът в останалата му част до предявения
размер от 20 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото
решение Е. Г. В. е осъден да заплати на М. Е. С. разноски в размер на 1450
лв., а по сметка на РС - К. държавна такса в размер на 400 лв.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Е. Г.
В., представляван от процесуалния представител - адв. Р. Р., който го обжалва
като неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 500 лв. до
присъдения размер от 10 000 лв. В жалбата се сочи, че при наличието на
влязла в сила присъда следва да се приеме, че действително по време на
извършване на деянието-предмет на присъдата, ищецът е претърпял
неимуществени вреди. Твърди се, че по отношение на размера на
обезщетението, което следва да се присъди на потърпевшия ищец, съдът
допуснал нарушение на закона, тъй като не е приложил правилно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, изискваща обезщетението да се определи по
справедливост. Сочи се, че неприятните изживявания от отправената закана с
убийство съществували само по време на осъществяването на деянието, което
продължило броени секунди. Веднага след като въззивникът извадил газовия
пистолет и го насочил към ищеца, заплашвайки го че ще го убие, се намесили
двамата свидетели на инцидента и отнели оръжието от ръцете му, като
заплахата към въззиваемия веднага била отстранена. Интензитетът на самата
заплаха като закана с убийство бил нисък, защото бързата намеса на двамата
свидетели - близки познати на ищеца, ограничила стреса и неприятните му
изживявания. Много малко вероятно било възможно изпълнението на
заканата с убийство в присъствието на още двама души. Нямало основания да
се твърди, че неприятните изживявания на въззиваемия са продължили и след
самото деяние, още повече че самият той е разбрал, че се касае до газов
пистолет, чиято употреба трудно можела да застраши живота. След деянието
не би следвало да е имало никакви последващи и трайни негативни
последици за въззивника. Е. В. извършил деянието, за което е осъден, в
момент на емоционална превъзбуда от размяната на реплики по-рано с ищеца,
довела до внезапната му непремислена реакция. Съдът не съобразил в
достатъчна степен заключението на съдебно-медицинската експертиза, като
се задоволил да посочи само, че ищецът е преживял остра стресова реакция,
като непосредствено след това е настъпило тревожно-депресивно състояние с
прояви на страхови изживявания, нарушен сън в рамките на разстройство в
адаптацията и са обусловили състояние на сериозен физиологичен
дискомфорт. Съдът не обърнал внимание на изрично посоченото в
експертизата, че преживяването на страх е било интензивно, но краткотрайно
2
и, че понастоящем няма данни за психотравматизираши фактори, както и, че
не може да се обсъжда посттравматично стресово разстройство. Вещото лице
заключавало, че острата стресова реакция продължила от няколко часа до
няколко дни, но не и повече. Не били регистрирани данни за
психопатологични явления и тенденции. От съществено значение било
обстоятелството, че потърпевшия не е търсил психиатрична или
психологична помощ за целия 3 годишен период последвал преживяването.
Сочи се също, че в момента на извършване на деянието страната ни била в
сравнително стабилно икономическо и финансово състояние, нямало е
пандемична криза, инфлацията е била много ниска, за разлика от сега. Всички
тези обективни обстоятелства обуславяли един по-нисък размер на
определеното обезщетение. Размерът на присъденото на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди бил изключително завишен и не
отговарял на принципите и критериите за справедливост, както изисква чл.52
ЗЗД. Моли съда да отмени решението на РС – К. в обжалваната му част, с
която предявеният иск е уважен за разликата от 2500 лева до уважения размер
от 10000 лева, като да потвърди същото решение в частта му, в която искът е
уважен до размер на 2500 лева. Претендира разноски. В съдебно заседание,
представляван от процесуалния си представител – адв.Р. Р. поддържа
въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемият М. Е. С., представляван от пълномощника си - адв. С. М.,
е представил отговор, наименован възражение, на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се сочи, че доколкото
понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, представлявали пряка и непосредствена последица от деянието,
същите подлежали на обезвреда, като обезщетението следвало да се определи
от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза било
установено, че ищецът е преживял остра стресова реакция, като
непосредствено след това е настъпило тревожно-депресивно състояние с
прояви на страхови изживявания, нарушен сън в рамките на разстройство в
адаптацията и са обусловили състояние на сериозен физиологичен
дискомфорт. Следвало да се отчете вида и характера на настъпилите вреди, а
именно, че на въззиваемия били причинени психически болки от преживян
страх, че ще бъде убит, страдание, психическа травма възбудена от страх, че
3
ще бъде убит, засегнато самоуважение, самочувствие и злепоставяне в
обществото, посттравматично стресово разстройство. Моли съда да отхвърли
въззивната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван
от процесуалния си представител поддържа становището си, изразено в
отговора. Представя писмена защита.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъпление. Ищецът сочи в исковата молба, че ответникът бил признат за
виновен с влязла в сила присъда за извършено спрямо него престъпление по
чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК – закана за убийство, като тази закана би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Твърди също, че
от престъплението е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни притеснения и страдания, изпитал силно чувство на страх, че ще
бъде убит, срам, унижение, засегнато самочувствие и злепоставяне в
обществото.
Ответникът оспорва иска по размер, като излага съображения, че
неимуществените вреди от престъплението били моментни и краткотрайни,
силно ограничени във времево отношение. Интензитетът на заканата бил
нисък и било малко вероятно същата да бъде изпълнена.
С присъда № 260018/23.02.2021 г. по НОХД № 1190/2020 г. по описа на
РС –К., влязла в сила на 19.11.2021 г., Е. Г. В. е бил признат за виновен в това,
че на 22.07.2022 г. в гр.К., до бившия полигон на СБА, понастоящем база на
фирма „Е.т.“, отправил закана с убийство на М. Е. С., като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което
4
е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели Н.С.Е. – леля на въззиваемия, и Т.Б.Е. се установява, че след
случая М. С. е бил уплашен и притеснен за живота си.
От писменото заключение на вещото лице д-р Н.Г.А. по назначената
съдебно-психиатрична експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че по време на претърпяното престъпление на 22.07.2019 г.,
състоянието на въззиваемия М. Е. С. съответства на преживяване на Остра
стресова реакция (код по МКБ -10 F 43.0), която е продължила от няколко
часа до няколко дни. Непосредствено след това е настъпило тревожно-
депресивно състояние с прояви на страхови изживявания, нарушен сън в
рамките на Разстройство в адаптацията (F 43.2), което по правило отзвучава
до 6 месеца след стресовото събитие. Същият не е търсил психиатрична и/или
психологична помощ за целия 3-годишен период последвал преживяването.
Разстройството в адаптацията принадлежи към невротичния регистър и
представлява разстройство на здравето, което е временно и неопасно за
живота. Както за минал период от време, така и към момента на изследване не
се установяват данни за психотични нарушения от ендогенния или
психоорганичния регистър. Не се регистрират данни за психопатологични
явления и тенденции.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
основателен и доказан до размера на 10 000 лв., а решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка, и
зачитайки правните последици на влязлата в сила присъда, основният въпрос
по делото е какво е необходимото и достатъчно обезщетение за
овъзмездяване на причинените на въззиваемия неимуществени вреди
съобразно принципа за справедливост, закрепен в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.
5
От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на
вещото лице д-р Н.Г.А. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, се
установява, че по време на претърпяното престъпление на 22.07.2019 г.,
състоянието на въззиваемия М. Е. С. съответства на преживяване на Остра
стресова реакция (код по МКБ -10 F 43.0), която е продължила от няколко
часа до няколко дни. Непосредствено след това е настъпило тревожно-
депресивно състояние с прояви на страхови изживявания, нарушен сън в
рамките на Разстройство в адаптацията (F 43.2), което по правило отзвучава
до 6 месеца след стресовото събитие. Разстройството в адаптацията
принадлежи към невротичния регистър и представлява разстройство на
здравето, което е временно и неопасно за живота. Както за минал период от
време, така и към момента на изследване не се установяват данни за
психотични нарушения от ендогенния или психоорганичния регистър. Не се
регистрират данни за психопатологични явления и тенденции.
Също така от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.С.Е. –
леля на въззиваемия, и Т.Б.Е. се установява, че след случая М. С. е бил
уплашен и притеснен за живота си.
Заканата, или заплахата за отнемане на човешки живот е може би най-
силното въздействие върху психиката на човека. Безспорно тя предизвиква
остри и силни емоционални преживявания, които несъмнено влияят на
психичното здраве на човека и водят до настъпване сериозни последици. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
обстоятелството, че на М. Е. С. са били причинени: остра стресова реакция
(код по МКБ -10 F 43.0), която е продължила от няколко часа до няколко дни;
непосредствено след това е настъпило тревожно-депресивно състояние с
прояви на страхови изживявания, нарушен сън в рамките на Разстройство в
адаптацията (F 43.2), което по правило отзвучава до 6 месеца след стресовото
събитие; разстройството в адаптацията принадлежи към невротичния
регистър и представлява разстройство на здравето, което е временно и
неопасно за живота. Отчитайки всички данни по делото, съдът намира че за
възмездяване на причинените неимуществени вреди на основание чл.52 от
ЗЗД са необходими и достатъчни 10 000 лв.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че
обезщетението следва да бъде намалено, тъй като неприятните изживявания
6
от отправената закана с убийство съществували само по време на
осъществяването на деянието, което продължило броени секунди.
Продължителността на психичното въздействие не е основен фактор за
настъпване на вредните последици, а неговата сила и интензитет. Както бе
посочено по-горе, заплахата за отнемане на човешки живот притежава може
би най-силното въздействие върху психиката на човека. В тази връзка не
може да бъде споделен доводът, че краткотрайността на въздействието
намалява неговата сила. Напротив, дори и най-краткотрайната закана за
убийство е способна да предизвика много силни психични преживявания.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция в размер на 2000 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 450/30.12.2022 г., постановено по гр.д.
№*21/2022 г. по описа на РС - К..
ОСЪЖДА Е. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „М.“ №*, да
заплати на М. Е. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К., общ. К., с.
Ч., ул. „П.“ № *, разноски за въззивна инстанция в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличие
на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7