Р Е Ш Е Н И Е
№1870
гр.Пловдив, 17.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5385 по описа
за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо устройство или система серия Г № 0005215 на ОДМВР
Пловдив с който на „БЕРГИН“ ООД със
седалище и адрес на управление с.Старосел, ул.“Георги Димитров“ № 52, ЕИК *********
със законен представител на фирмата И.И.Б.с адрес *** на основание чл.638, ал.4
от Кодекса за застраховане (КЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Дружеството – жалбоподател, чрез неговия
законен представител И.И.Б.обжалва издадения електронен фиш и моли съда за
неговата отмяна като незаконосъобразен. В жалбата се представят доводи за
несъобразяване на издадения ЕФ с императивните искания на процесуалния закон
установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че направените правни изводи относно
нарушението не почиват на конкретни факти. Представят се доводи и за неяснота
на приложения закон, че липсва посочване на издателя като конкретно лице на
електронния фиш и дата на издаването му, както и подпис на длъжностното лице
което го е издало. С жалбата се представят доводи и относно не надлежно сертифициране
на процесното автоматизирано средство за измерване и за необходимите технически
прегледи.
Дружеството – жалбоподател редовно
призовано, в съдебно заседание се
представлява от адв.Б.И. който поддържа жалбата и искането за отмяна на
издадения ЕФ. В пледоарията си представи доводи по същество на искането за
отмяна на атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата на дружеството.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата, становището на жалбоподателя и
след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно обжалвания ЕФ е
констатирано извършено нарушение от юридическо лице (ЮЛ) - „БЕРГИН“ ООД с ЕИК ********* съгласно
Търговския закон (ТЗ) собственик на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес
Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № *** по
отношение на което не е сключило договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, като нарушението е установено с АТСС (ARH CAM S1).
АТСС (ARH CAM S1) е мобилна система за
видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743са която
представлява радар ARH CAM S1, който се поставя на стойка с три „крачета“, по
известна с името „тринога“ камера. Посоченото автоматизирано техническо
средство фиксира скоростта на превозното средство, регистрационния му номер,
датата и точния част, посоката на движение, както и координатите на мястото
където е установено МПС. АТСС (ARH CAM S1) като мобилно съгласно §6, т.65,
б.“б“ от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл.189, ал.4 от ЗДвП и с
Наредба № 81213-532/2015г. като вид техническо средство с което да се
установяват нарушения, и одобрено съгласно Удостоверение № 17.09.5126 като тип
средство за измерване със срок до 07.09.2027г.
От представената по делото разпечатка – снимка
№ 11743СА/0201543 от 11.07.2019г. се установява, че на 11.07.2019г. в 17:50
часа в гр.Пловдив, ул.Васил Левски до № 214 е заснет товарен автомобил „Мерцедес Спринтер
313 ЦДИ“ с рег. № *** с превишена
скорост – при ограничение 50 км/ч. е фиксирана скорост 80 км/ч.
От представените по делото
доказателства съдът намира, че не е надлежно доказано извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ от страна на дружеството – жалбоподател. По делото няма
представена справка или разпечатка от проверка извършена в Гаранционен фонд
установяваща че лекия автомобил, собственост на дружеството заснет на 11.07.2019г.
с АТСС с превишена скорост, не е имал валидно сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ към тази дата.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.638,
ал.1, т.2 от КЗ на лице по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице
или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на
същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.
В настоящия случай съдът намира че
е налице несъответствие между нарушението описано в ЕФ и фактическият състав на
нарушението, за което е предвидено санкциониране посредством ЕФ, а именно -
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. При установено управление на такъв автомобил е
предвидено санкциониране с ЕФ на собственика на моторното превозно средство с
предвидената имуществена санкция в размер на 2000 лв. В настоящия случай
дружеството – жалбоподател е санкционирано само за липса на валидно действащ
договор, без да е посочено установено
посредством АТСС управление на автомобил без задължителната застраховка.
Съдът намира, че при издаване на
атакувания ЕФ е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което е във
връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Както вече беше посочено, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира
императивното изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба е
предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е
предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014г. по
т.д. № 5 /2013г. на ВАС, институтът на “имуществената санкция”, въведена с
разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания, не е идентичен с “глобата”, която е
едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора
“Административни нарушения и наказания” от
ЗАНН. Предвидените в чл.13 от
ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица,
тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то
трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от
ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и 26 от ЗАНН. Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1
от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно текста на чл.83, ал.1 от ЗАНН,
в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци
може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената
санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта
“Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични
търговци”, която е след глава втора
“Административни нарушения и наказания”.
Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти. Двата института са
самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни
разпоредби. Поради това правилата,
приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се
прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични
търговци. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите,
касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. С оглед изложените
съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен.
Във връзка с изложеното и на
основание чл.63,
ал.1от ЗАНН , Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо устройство или система серия Г № 0005215 на ОДМВР
Пловдив с който на „БЕРГИН“ ООД със
седалище и адрес на управление с.Старосел, ул.“Георги Димитров“ № 52, ЕИК
********* със законен представител на фирмата И.И.Б.с адрес *** на основание
чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане КЗ) е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административния съд на
гр. Пловдив по реда на глава ХІІ
от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.