РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. ХАСКОВО, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря В. И. К.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500134 по описа за
2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, с вх. № 260038/24.01.2023 г., подадена от А. Г.
Г., ЕГН: ********** от **** чрез адв. Д. К., като пълномощник против Решение №
260000/06.01.2023 г. на Районен съд – Димитровград по гр.д. № 21/2020 г. по описа на съда.
С Решение № 260000/06.01.2023 г., постановено по гр. дело № 21/2020 г.,
Районен съд - Димитровград е осъдил А. Г. Г. от ****, по иска с правно основание чл. 109
ЗС на Ж. М. В. от ***, М. Т. В. и М. С. В., от ****, да премахне трайно прикрепеното
метално пано от южната страна на изградената метална ажурна ограда (между точките 1 и 2
на скицата приложена към исковата молба) в ПИ **** по КККР на ****, с площ по КК - 402
кв.м., трайно предназначение урбанизирана, стар идентификатор- няма, номер по предходен
план ***, кв.***, парцел **, при съседи: ****, **** и да осигури достъп на ищците за
ползване на пътеката от бетонни плочки намираща се в ПИ ****, по източната дължина на
къщата до входната врата на имота на ул. „***“ и да предаде на ищците ключ от входната
врата на имота на ул. „***“ № **, като е отхвърлил иска в частта относно действията: да
премахне бетонни строителни блокчета плътно до страничната врата на сграда ****.
С решението съдът е отхвърлил насрещния иск на А. Г. Г. против Ж. М. В., М. Т.
1
В. и М. С. В., с правно основание чл. 109 ЗС - за осъждане на ищците по първоначалния иск
да премахнат металната оградата между т. А и т. Б (т. 1 и т.2) на скицата и да дадат достъп
до северната част на терена на ПИ **** по КККР на *** с разположени общи ел. табло и ел.
табло и ВиК инсталация или за разпореждане за предоставяне на ключ от вратата, поставена
върху тази ограда, както и за разпореждане да премахнат вратата от южната част от къщата,
сграда № 4 и тераса на северната страна на къщата, като неоснователен. Отхвърлил е и
насрещния иск на А. Г. Г. против Ж. М. В., М. Т. В., и М. С. В., с правно основание чл. 32,
ал. 2 ЗС - за извършване на ново разпределение на ползването на терена - ПИ *** по КККР
на гр. ****, при вземане предвид на новопостроените сгради в имота и ищецът по
насрещния иск да ползва югоизточната част от терена, цялата пътека по източната стена на
къщата и 15 кв. м. от северната част, а ответниците по насрещния иск да ползват северната
част от терена, югозападната част от същия като се запази достъпа им до имота през гаража
им - сграда № 6 и достъпа до къщата от вътрешна улица - източната част на терена.
РС- Димитровград е осъдил А. Г. Г. да заплати на Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В.
сумата в размер на 1700,00 лева - деловодни разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А. Г. Г., който чрез
пълномощника си го е обжалвал в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност, в частта, в която е уважен предявеният срещу него негаторен иск
досежно премахването на трайно прикрепено метално пано и осигуряване достъп за
ползване на пътека от бетонни плочки в ПИ ****, както и предаването на ключ от входната
врата на имота на ****, както и в частите, в които са отхвърлени предявените насрещни
искове по чл.109 от ЗС и чл. 32, ал.2 от ЗС.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по фактите и
обстоятелствата, които са били установени от първоинстанционния съд, които според
въззивника водят до извод, различен от този, който е бил направен в постановеното по
делото решение. Твърди се, че първоначалният иск е неоснователен, тъй като не били
налице предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаването на същия. Изложени са съображения
във връзка с основателността на насрещния иск с правно основание чл. 109 и чл. 32, ал. 2
ЗС.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд -
Димитровград в обжалваните му части и вместо него да постанови ново по съществото на
спора, с което да отхвърли изцяло първоначалния иск като неоснователен и недоказан, и да
се уважат предявените насрещни искове по чл. 109 ЗС и чл.32, ал. 2 от ЗС. Претендира се и
присъждането на разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите Ж. М.
В., М. Т. В. и М. С. В., чрез пълномощника им – адв. М. Г., с който се оспорва подадената
въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд – Димитровград.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
2
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните поддържат
изложеното във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба. По делото са постъпили
писмени бележки от двете страни.
Пред настоящата инстанция не са направени доказателствени искания.
За изясняване на спора от фактическа страна, във връзка с предмета на доказване
на иска по чл.32, ал. 2 от ЗС и на основание чл. 195 от ГПК, въззивната инстанция назначи и
изслуша нова съдебно-техническа експертиза.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и
против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран първоначално с предявен иск с правно
основание чл. 109 ЗС от Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В. срещу А. Г. Г., и с два обективно
съединени при условията на кумулативност насрещни иска с правно основание чл. 109 ЗС и
чл. 32, ал. 2 ЗС, предявени от А. Г. Г., срещу Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В..
С исковата молба, ищците Ж. В., М. В., М. В. са поискали районният съд да
осъди ответника А. Г. да премахне трайно прикрепено метално пано от южната страна на
изградената метална ажурна ограда (между точки 1 и 2 на скица, приложена към исковата
молба) в ПИ **** по КККР но **** с адрес: ****, с площ 402 кв.м. и да осигури на ищците
достъп за ползване на пътеката от бетонови плочки, намираща се в гореописания имот по
източната дължина на къщата до входната врата на имота на ****, както и да премахне
бетонни строителни блокчета плътно до страничната врата на сграда **** и да предаде на
ищците ключ от входната врата на имота на ****.
В постъпил отговор на искова молба от ответника по първоначалния иск – А. Г.,
и постъпили два броя насрещни искови молби са предявени 1/. иск по чл.109 ЗС – с искане
ищците по първоначалния иск да бъдат осъдени да премахнат метална ажурна ограда между
т. А и т. Б, като осигурят достъп до северната част от терена, в която били разположени
общи ел.табло и ВиК инсталация, или да предоставят ключ от вратата, поставена върху
оградата, както и да премахнат врата, разположена на южната част на къщата, сграда №4 и
тераса на северната страна на къщата, всички находящи се в ПИ **** и 2/. Иск по чл. 32, ал.
2 от ЗС за извършване на ново разпределение на ползването на терена.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства за релевантните за спора между страните факти и
обстоятелства – писмени доказателства, събраните в хода на първоинстанционното
производство гласни доказателства на св. Д. К. - В., св. Т. В., св. Г. Б., св. Г. Г., констатации
от извършен оглед на имота на основание чл. 204 от ГПК, отразени в протокол от
25.03.2022г., заключение и допълнително заключение по назначена СТЕ.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
3
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно, постановено от законен състав, в
рамките на неговата компетентност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав напълно споделя възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.
Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът по
първоначалния иск по чл.109 ЗС - Ж. В. и ищецът по насрещните искове -А. Г. са
съсобственици на ПИ **** по КККР на **** с адрес: ****, с площ по КК - 402 кв.м.
Видно от Нотариален акт за дарение от 05.07.19 г. М. В. и М. В. – също ищци по
първоначално предявения иск, са дарили на Ж. М. В. 230/388 ид.ч. от ПИ с идентификатор
**** по КККР на ***, целият с площ от 402 кв.м., номер по предходен план *** кв.***,
парцел Х, ведно с построените в имота сгради: 1. СОС с идентификатор **** – жилище
апартамент на първи етаж, ведно с прилежащата част от избено помещение с вход от първия
етаж и съответните идеални части от общите части на сградата; 2. СГРАДА с
идентификатор **** – 20 кв.м. складова база, склад; 3. СГРАДА с идентификатор **** с
площ 12 кв.м., сграда за търговия/павилион/; СГРАДА с идентификатор **** с площ 16
кв.м., хангар, депо, гараж; СГРАДА с идентификатор **** с данъчно декларирана площ 28
кв.м., складова база, като дарителите са си запазили правото на ползване върху имота и
сградите.
С нотариален акт от 01.12.1998 г. ответникът А. Г. – ищец по насрещните искове,
придобил по силата на договор за гледане и издръжка, сключен между последния и Г. Г. и
В.Г., 188/388 ид.ч. от дворно място, за който имот пл. № *** е отреден парцел Х в кв.***,
със съдържание на имота в парцел десети от 400 кв.м., ведно с построените в парцела втори
етаж от двуфамилна сграда и съответните ид.ч. от ОЧС и правото на строеж.
По делото няма спор и че преди придобиване на имотите от страните, на
24.08.1988 г., с нотариална заверка на подписите от 21.09.1988 г. между Т. В. (праводател на
праводателите на ищеца по първоначалния иск – Ж. В.) и Г. Г. и В. Г. (праводатели на
ищеца по насрещните искове – А. Г.) е бил сключен Договор за разпределение на
ползването на съсобствен недвижим имот – съсобствено дворно място от 388 кв.м., за което
е отреден парцел Х пл. № *** кв.**, ***, като Т. В. ще използва имота от към северната част
на двора в границите определени както следва: на север – южната стена на построената в
двора къща, на изток и запад – граничи със самите граници на имота, фиксирани от
построената ограда, на юг – до южната стена на построения от съсобствениците Г. Г. и В. Г.
гараж, като общата площ на този терен, определен от посочените граници е 119,15 кв.м.
плюс терена намиращ се в южната част на имота и намиращ се срещу двете южни мазета на
къщата като границите са: север-стената на двете юни мазета, запад и юг – естествените
4
граници на имота, фиксирани от ограда и изток-точката която е перпендикуляр на линията
почваща от запад на изток с дължина на линията 8,3 м., като цялата площ в тези граници е
21,90 кв.м., Г. Г. и В. Г.а ще използват имота в южната част на парцела както следва – терен
от 61,75 кв.м. хххххххх (не се чете) на юг и изток естествените граници на имота,
фиксирани от ограда до пътеката в южната част на имота, на север по линията на северната
стена на къщата и 10,5 кв.м. площ намираща се между пътеката в южната част на имота,
източното мазе, улицата и на запад до двете южни мазета/перпендикулярна линия разделяща
южните мазета от западното мазе/ плюс 7 кв.м. от северната част на парцела, намиращи се
срещу източната част на собствения им гараж. Намиращата се по източната дължина на
къщата пътека от бетонови плочки страните са се споразумели да ползват общо по
предназначение.
Всеки от съсобствениците следва да ползува своята част, както намери за добре,
без обаче да си пречат един на друг.
Прехвърлянето на така създадените облигационни права за ползуване на имота
може да се извърши заедно с прехвърлянето на имота, но всяка от страните съсобственик
може да иска ново разпределение на използуването, след като заплати подобренията, които
другият съсобственик е направил в използваната от него част.
При продажба на съсобствена част от имота на трето лице, даденото съгласие за
продажба на имота по чл.33 ЗС се отнася и за използване на имота. При спор между
страните, договорът предвижда приложение на разпоредбите на чл.32 ЗС.
Що се отнася до възникналия спор относно квотите на всяка от страните в
съсобствеността, и в частност досежно 30/388 ид.ч., за които ищецът по насрещните искове
А. Г. излага доводи във въззивната жалба, че му принадлежат, видно от Нотариален акт
№**** за продажба на недвижим имот, праводателите му Г. Г. и В. Г. са прехвърлили
същите тези 30/388 ид.ч. от собствените им 188/388 ид.ч. на Т. В. (праводател на
праводателите на ищеца по първоначалния иск – Ж. В.) срещу сумата от 150 лв., изплатени
в брой, поради което е настъпил вещно-транслативният ефект на прехвърлителната сделка.
В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е определил квотите в съсобствеността:
за А. Г. – 230/388 ид.ч., а за Ж. В. – 158/388 ид.ч., излагайки подробни мотиви в тази насока.
С оглед предмета на предявените негаторни искове по чл. 109 ЗС - първоначален
и насрещен, спорът между страните по делото е свързан с изследване на твърдените от
страните действия, техният неоснователен характер и пречат ли тези действия на
упражняването на собствените права на всеки от съсобствениците.
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на
чл. 109 ЗС дава, е осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи
на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези
5
действия /иск за прекратяване на нарушението/, както и осъждането на лицето, поддържащо
неоснователно създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да
премахне това състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от
нарушението на правото на собственост/.
Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са:
неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг
съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на
упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват
ползването на общите части.
В настоящия случай, с оглед събраните доказателства – представените писмени
и гласни доказателства, както и констатациите от извършения от съда оглед на имота,
обективиран в протокол от 25.03.2022г., който настоящият съдебен състав кредитира и
намира за обективен и безпристрастен, предвид обстоятелството, че районният съд е събрал
непосредствени впечатления, се установява, че от ищците Ж. В. и М. В. е била изградена
метална ажурна ограда с врата между т.1 и т.2/т.А и т.Б, намираща се в частта, отредена за
тяхно ползване съгласно Договор за разпределение на ползването от 1988г. Не се установява
по делото, поставените ажурна ограда и врата да представляват неоснователни действия,
които да пречат на ищеца по насрещния иск – А. Г. да достъпва до северната част на имота
Напротив, вратата била поставена поради необходимостта от спиране достъпа на трети за
имота лица към северната му страна, когато при строежа на сграда №7 – павилион за
закуски, използвана от ищеца по насрещния иск – А. Г., част от оградата на имота била
премахната и достъпът на външни лица станал безпрепятствен. На южния край между
същите точки, върху вратата на ажурната ограда, било поставено, трайно закрепено -
метално пано с размери 1,70х1,30м. от А. Г., което спирало възможността на ищците по
първоначалния иск за преминаване през вратата на оградата и чрез нея по пътеката,
отредена за общо ползване, съгласно Договор за разпределение на ползването от 1988г., да
имат достъп до*****. В тази връзка, приемайки, че действията на А. Г. са неоснователни и
създават пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост от страна на
ищците Ж. В. и М. В. и М. В., предявеният иск се явява основателен, и районният съд
правилно е уважил иска с правно основание чл. 109 ЗС, като е осъдил А. Г. да премахне
паното, като по този начин се възстанови ползването на общата пътека и достъпът до
ул****.
По отношение на насрещната искова претенция по чл.109 ЗС и изложените във
въззивната жалба доводи, касаещи искането на А. Г. ответниците да премахнат врата на
гараж, намираща се от южната страна на къщата, тераса, и сграда №4 – представляваща
складова база, склад, от представените книжа за изградените в имота второстепенни сгради,
от извършения оглед и показанията на св. Т. В. /л.88 от ГД№21/2020г./, настоящият състав
намира, че същите не представляват неоснователни действия на ответниците, нито пречат
6
да се упражнява пълноценно правото на собственост от страна на ищеца. Що се касае до
сграда №4 - №****, за която по делото няма доказателства за учредено право на строеж не е
представена документация за строеж, респ. за узаконяването й, следва да се има предвид и
се допълни, че не е достатъчно строежът да е незаконен, за да се приеме, че е налице
неоснователно действие, а е необходимо установяване на действие от страна на ответника,
надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен
режим на ползване на имота (в случая с постигнато съгласие по силата на Договор за
разпределение на ползването от 1988г.), водещо до накърняване правата на другия
съсобственик (така Решение №51 от 07.05.2013г. на ВКС, II г.о., ГК), което не се установява
по делото и не се доказва от ищеца по насрещния иск А. Г..
Спорният момент в настоящото производство във връзка с отхвърлената от
първоинстанционния съд насрещна претенция по чл.32, ал. 2 ЗС се свежда до въпрос по
съществото на материалноправния спор, а именно налице ли са настъпили съществени
промени в обстоятелствата, при което е било разпределено ползването на процесния
съсобствен имот по силата на Договор за разпределение на съсобствен недвижим имот от
24.08.1988 г. с нотариална заверка на подписите от 21.09.1988 г., сключен между Т. В.
(праводател на праводателите на ищеца по първоначалния иск – Ж. В.) и Г. Г. и В. Г.
(праводатели на ищеца по насрещните искове – А. Г.).
В производството пред първата инстанция е назначена съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза с вещо лице – инженер, който е
изготвил пет варианта за ново разпределение на ползването в изпълнение на поставените му
задачи. При изслушването му в съдебно заседание се установява, че в процесния имот е
налице застрояване след датата на сключване на Договора за разпределение на съсобствен
недвижим имот от 1988 г., представляващо второстепенно такова.
От назначената и изслушана в настоящата инстанция съдебно-техническа
експертиза, заключението на която съдът намира за безпристрастно и обективно дадено се
установява, че към настоящия момент ползването на имота е в съответствие с договореното
през 1988 г. ползване, като новопостроените след първоначалното разпределение сгради и
второстепенни постройки не са довели до промяна в ползването на имота, като всеки обект
попада в частта от имота, отредена за ползване от съсобственика, който я е построил – видно
от Приложение № 1 и 2 /на л. 81 и 82/. В заключението е посочено още, че при направените
замервания и изчисления, се установява, че въззиваемите ползват 5кв.м. повече от
припадащата им се част според квотите, за сметка на въззивника, което основно се дължало
на изключване на площ от 7 кв.м. източно от Сграда 2, отредени за ползване на въззивника с
Договора за разпределение от 1988г. В тази връзка е представен изготвеният вариант –
Приложение №3 /л.83/ за изравняване на ползваните площи.
При изслушване в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че разликите в
площите, посочени в Договора от 1988г. – 388кв.м. и тези, посочени по кадастралната карта
се дължат на първо място на методите, по които били правени планът от 1983г. – графичен
модел и този от 1996г. – цифровизиран модел, а така също и на промяна уширението на
7
имота откъм източната граница в рамките на дължината си с 50 см до 60 см, която площ е
била добавена към процесния имот и отделно бил изведен контур, източно от гараж №2,
отреден за „Комплексно жилищно строителство и трафопост“. Вещото лице категорично
заема становище, в подкрепа на разпределението по Приложение №2 към експертизата, т.е.
такова, каквото е към настоящия момент, като според същото разликата от 5 кв.м. са
несъществени и са в границите на допустимото, като едно евентуално влизане навътре в
имота, в северната част, визирайки Приложение №3 към заключението, би затворило на
практика входа на въззиваемите откъм пешеходната алея.
Според настоящия въззивен състав, последващото след 1988г. застрояване в
имота не води до промяна на ползването на съответните части от имота, отредени за
страните, тъй като при сравнение на Приложение №1 и Приложение №2, всички
новопостроени сгради в съсобствения имот са изградени изцяло в частта, отредена за
ползване на всеки от съсобствениците съгласно сключения договор за разпределение на
ползването на съсобствения имот от 1988г.
Получената при изчисленията разлика от 5 кв.м. в площта за ползване от
въззиваемите за сметка на въззивника, съдът приема за допустимо несъответствие, в каквато
насока е и заключението на съдебно-техническа експертиза назначена от въззивната
инстанция. При евентуално допускане на ново разпределение за изравняване на ползваните
площи на страните, съобразявайки фактическото положение на имота, с наличното
застрояване в него и свободната незастроена площ би се достигнало до отнемането на 5
кв.м. от югоизточната част, отредена за ползване от въззиваемите, по начин посочен в
Приложение №3 към експертизата, което съдът намира за нецелесъобразно, предвид
обстоятелството, че на отбелязаното място в приложение №3 понастоящем е разположен
единственият вход, който се използва от въззиваемите, ищци по първоначално предявения
иск, осигуряващ им достъп към имота откъм пешеходната алея /сервизна улица/.Не всяка
промяна е основание за ново разпределение на ползването. Такова преразпределение би
било основателно ако настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие
установеното ползване с правата на съсобствениците. В тази връзка настоящият състав на
съда счита, че отнемането на 5 кв.м. от югоизточната част, отредена за ползване от
въззиваемите не е основание за ново разпределение на ползването по начина посочен в
Приложение № 3 към заключението, тъй като изравняването на ползваните площи на
страните предполага извършване на значителни преустройства, които ще създадат
неудобства по-големи от обикновените, както за въззиваемите така и за въззивника.На
следващо място всички второстепенни сгради са изградени от съсобствениците на имота и
се ползват съобразно постигнатото с договор от 1988г. съгласие между страните, в
съответните отредени за всеки съсобственик части от имота, който договор обвързва и
последващите приобретатели на съответните идеални части от имота, вкл. относно
изградените преди прехвърляне на собствеността обекти, представляващи допълващо и
второстепенно застрояване, а получената при изчисленията разлика от 5 кв.м. е
несъществено отклонение спрямо общата площ на имота, което обстоятелство не е
8
основание налагащо ново разпределение на ползването между страните – съсобственици на
процесния недвижим имот.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди в
обжалваните му части.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът А. Г. Г.,
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите Ж. М. В., М. Т. В. и М. С. В., направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. ,съгласно списъка по чл.80
ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000/06.01.2023 г. по гр.дело № 21/2020 г. по
описа на Районен съд - Димитровград.
ОСЪЖДА А. Г. Г., с ЕГН **********, от ****, да заплати на Ж. М. В.,с ЕГН
********** от ****, М. Т. В.,с ЕГН **********, М. С. В., с ЕГН **********, от ****,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1 500,00 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС–София, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9