№ 200
гр. Велико Търново , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000191 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 6/14.01.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
Д. Д. Д., ЕГН **********, сума в размер на 37 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП,
реализирано на дата 07.12.2018 г. около 20.00 ч. на главен път I-4 (гр. София – гр. Варна)
при км. 124+100, в близост до разклона за с. Леденик, обл. Велико Търново, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница за
периода от 21.06.2019 г. до 04.07.2019 г. вкл., като неоснователна и недоказана. Със същото
решение е отхвърлен предявеният от Д. Д. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София
осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал.
1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 13 000 лв. над уважения до
пълния предявен размер от 50 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
1
отхвърлената главница, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, сума в размер на 80 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за установяване на
телесни увреждания във връзка с провеждането на лечение във връзка с ПТП, реализирано
на дата 07.12.2018 г. около 20.00 ч. на главен път I-4 (гр. София – гр. Варна) при км.
124+100, в близост до разклона за с. Леденик, обл. Велико Търново, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница за периода от
21.06.2019 г. до 04.07.2019 г. вкл., като неоснователна и недоказана. Отхвърлен е
предявеният от Д. Д. Д. против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София осъдителен пряк иск на
увредено лице с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение
за имуществени вреди за разликата от 25 лв. над уважения до пълния предявен размер от 105
лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано
от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407,
район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, сума в
размер на 1 224.18 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, ЕИК *********,
сума в размер на 2 157.97 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищцата безплатна адвокатска помощ по делото в хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
съразмерно с уважените искове. С решението е осъдена Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сума в размер на 748.67 лв.,
представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски окръжен съд, сума в размер на
786.85 лв., представляваща остатък от ДТ за довнасяне върху уважения размер на исковете,
ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. Д.Н. от АК –
Габрово, съд. адрес: гр. Габрово, ********, против Решение № 6/14.01.2021 г., постановено
по т. д. № 156/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в частта, с която ответното
2
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 37 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 лв.,
мораторна лихва и съдебни разноски, е незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че
съдът не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната
съвкупност. Сочи се, че от доказателства не може безспорно да се установи, че причина за
настъпилото ПТП е изцяло противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил ,“Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ВТ 0446 ВТ, застрахован при
жалбоподателя. Развити са съображения, че от доказателствата по делото се установява по
безспорен и категоричен начин значителният принос от страна на Д. Д. Д. за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като същата е била без поставен обезопасителен колан, какъвто е
имало в лекия автомобил, и в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП.
Неправилно първоинстанционният съд не взел предвид разясненията на вещото лице за
причините за настъпване на ПТП, съгласно които, ако водачът на ПТП се движел с
позволена скорост то удар нямало да настъпи. Налице било и съпричиняване от другия
водач с констатираното неправилно боравене от негова страна с органите на управление
(волан, спирачки). Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера
на обезщетението в размер на 37 000 лв., както и степента на съпричиняване от страна на
ищцата в размер на 40 %. Сочи се, че обезщетението не съответства на реално претърпените
от Д. Д. Д. болки и страдания и на принципа на справедливост. Излагат се доводи за
значително по-голям принос на ищцата при настъпване на вредоносния резултат. Освен това
лисвала причинна връзка между двете – поради предходни заболявания и поради
неправилното си лечение, Д. Д. Д. сама се е поставила в състояние, довело до настъпилото
увреждане.
Иска се въззивният съд да се отмени проверяваното решение в обжалваната му част и
да отхвърли иска по чл. 432 от КЗ отчасти над горницата от 20 000 лв., както и иска за
присъдените имуществени вреди – изцяло, като неоснователни и недоказани. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Д. Д.,
ЕГН ********** от гр. Велико Търново, *********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Банат“ № 11 – 13, офис 5. С доводи за увеличаване размера на присъденото обезщетение и
липса на съпричиняване от нейна страна, заема становище за неоснователност на въззивната
жалба.
В законния срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********
от гр. Велико Търново, *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11 – 13, офис
5 против Решение № 6/14.01.2021 год., постановено по т. д. № 156/2019 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е определил
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не е съобразил
характера на уврежданията и степента на болките и страданията, които ищцата е претърпяла
3
и продължава да търпи, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че
така определеното обезщетение е в противоречие с принципа на справедливостта,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.
Извежда се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с
който да бъде уважен изцяло предявеният иск. Иска се въззивният съд да уважи жалбата,
като отмени обжалваното решение в частта, с която за разликата от присъдените 37 000 лв.
до претендираните 50 000 лв., искът за неимуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба
от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К. - изп. директори.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 156/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от Д. Д. Д. от гр. Велико Търново против ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София, искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 105 лв. В
исковата молба се излага следното:
Ищцата твърди, че на 07.12.2018 г. около 20.00 ч. на главен път I -4 (гр. София – гр.
Варна), при км. 124+100, в близост до разклона за с. Леденик, обл. В.Търново, А. Н. Н. при
управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ 04****, допуснал грубо нарушение на
ЗДвП, като предприел извършването на маневра „обратен завой“ при наличието на
забраняваща пътна маркировка тип „М15“, в резултат на което настъпил сблъсък с попътно
движещия се в същата лента за движение в посока гр. София, л.а. „Фиат Палио“ с рег. № ВТ
47****, управляван от водача Й. В. А., в резултат на което ПТП ищцата е пострадала, като е
била пътник на предна дясна седалка в процесния л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ
04****, като е получила сериозни телесни увреждания. Твърди, че за процесното ПТП е
съставен КП за ПТП с пострадали лица № 616/07.12.2018 г. и образувано ДП № 1103/2018 г.
по описа на РУ на МВР - Велико Търново, което не било приключило към настоящия
момент с краен акт на прокуратурата. Сочи, че след ПТП е била в безсъзнание, прегледана е
на място от екип на ЦСМП, приета по спешност в МАБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, където
след прегледи й била поставена диагноза закрити множествени счупвания на ребра
(фрактура на V-IХ ребрени дъги в лява гръдна половина), кръвонасядане по лявата предно –
странична част на лява гръдна половина, кръвонасядане и оток в областта на клепачите на
лявото око, довели до стесняване на очната цепка и кръвонасядане в областта на лява
мишница по задната й повърхност с оток на меките тъкани. Сочи, че фрактурите на пет
4
ребра (V-IХ ребра) в лявата гръдна половина са довели до трайно затрудняване на
движението на снагата и съгласуваните й действия с крайниците за период по-дълъг от 30
дни, а останалите травматични наранявания по главата, тялото и крайниците са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания за
период от около 20 дни. Твърди, че била настанена за болнично лечение в периода
07.12.2018 г. – 17.12.2018 г. в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, през който била под
постоянно наблюдение, след което лечението продължило в домашни условия. Твърди се, че
седмица след изписването й състоянието й се влошило драстично и отново била приета в
МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД, където след прегледи и образни изследвания било
установено настъпило усложнение и й е поставена диагноза – масивен плеврален излив в
лява гръдна половина, отслабено везикуларно дишане в ляво, плеврален излив в дясна
гръдна половина, като в резултат на усложненията и симптоматиката на бронхобелодробен
синдром, била приема за болнично лечение в Първо отделение по вътрешни болести при
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД за периода от 28.12.2018 г. до 03.01.2019 г., когато била
изписана за лечение в домашно – амбулаторни условия. Твърди, че на 07.01.2019 г.
състоянието й отново се влошило и била приета по спешност в УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД – Варна за периода от 07.091.2019 г. до 14.01.2019 г., като при приемането е страдала от
прогресиращ задух при извършването на минимални физически усилия, уморявала се лесно,
изпитвала е тежест и болка в лява гръдна половина, поставена й била диагноза – превритис
ексудатива синитра (плеврален излив), фрактури косте V-IХ синитре (счупвания на ребра V-
IХ в лява гръдна половина) и на 07.01.2019 г. била извършена оперативна процедура –
дренаж кави плевре синтре, като с оглед поставения дренаж й били евакуирани 850 мл.
кървениста течност, с което плевралният излив е бил евакуиран и била изписана на
14.01.2019 г. за лечение в домашно – амбулаторни условия. Излага се, че в резултат от
процесното ПТП претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания – в резултат от
затрудненото движение на снагата за дълъг период от време, удовлетворяването на семпли и
ежедневни хигиенни и битови нужди й съставлявало същинско изпитание, нуждаела се от
постоянна помощ от близки за водене на нормален начина на живот, формирало се у нея
чувство на непълноценност и зависимост, допринесли за депресивно състояние, изпитваните
болки персистират и към настоящия момент, изпитвани стрес и уплаха, страдала от
безсъние, чувство на паника и тревога, изпитвани и към настоящия момент, станала
затворена в себе си притеснителна, поради трайното затруднение на снагата, ползвала
отпуск по болест за общо 41 дни, които неимуществени вреди оценява на 50 000 лв., като от
ПТП е претърпяла и имуществени вреди в размер на 105 лв. за проведено лечение и
прегледи, съгласно разходни документи. Твърди, че към датата на ПТП л. а. „Фолксваген
Пасат“, с рег. № ВТ 04****, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Бул Инс“ АД с полица №
BG/02/118000844277, валидна от 17.03.2018 г. до 16.03.2019 г. Твърди, че е отправила
писмена застрахователна претенция до ответния застраховател, по която била образувана
щета № **********, по която застрахователят двукратно й изисквал допълнителни
документи, с които не разполага, като с писмо изх. № НЩ-4790/21.06.2019 г. й отговорил, че
5
няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение, като към момента на
предявяване на исковата молба срокът за произнасяне по претенцията е изтекъл, като
застрахователят не се е произнесъл по претенцията й, не е изпратил и полагащото й се
обезщетение.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да заплати 50 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди, понесени от ищцата в резултат на
настъпилото ПТП, както и законната лихва за забава върху претендираната главница,
считано от 21.06.2019 г. (датата на отказа) до окончателното изплащане, а така също да
бъде осъденo да заплати сумата от 105 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 21.06.2019 г. (датата
на отказа) до окончателното ѝ изплащане. Иска се присъждане на сторените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД ,,Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът
признава единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ВТ 04****. Оспорва се механизмът на ПТП, описан в
исковата молба. Оспорва се осъществяването на деликт от водача на застрахованото МПС.
Навежда се довод за липса на противоправност и вина в поведението на същия. Твърди се
съпричиняване на ПТ от страна на другия водач – частник в ПТП, като се твърди, че той е
управлявал технически неизправен автомобил (с гуми под нормативно изискуемият размер).
Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, тъй като пътувала
без поставен обезопасителен колан. Оспорват се по вид и степен изложените в исковата
молба телесни повреди, както и че те са резултат именно от настъпилото ПТП. Оспорва се
също и твърдяната продължителност на болките и страданията. Оспорва се претенцията за
имуществени вреди, като се сочи, че представените с исковата молба документи не
установяват, че разходите за описаните в тях услуги и лекарства са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Претенцията се оспорва и по размер.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба със
становище по възраженията на ответника.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба,
в който се поддържа изцяло отговора на исковата молба.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.12.2018 г., около 20.00 ч. на главен път I-4 (гр. София – гр. Варна) при км.
124+100, в близост до разклона за с. Леденик, обл. Велико Търново при управление на л. а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ВТ 04****, А. Н. Н. нарушил разпоредбите на ЗДвП,
като предприел извършване на маневра „обратен завой“ при наличието на забраняваща
пътна маркировка тип „М 15“, поради което настъпил сблъсък с попътно движещия се в
същата лента за движение в посока гр. София л. а. „Фиат“, модел „Палио“, с рег. № ВТ
6
47****, управляван от водача Й. В. А.. В резултат на процесното ПТП е пострадала ищцата
по делото Д. Д. Д., която е била пътник на предна дясна седалка в л. а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № ВТ 04****, управляван от А. Н., с когото съжителстват на съпружески
начала, в резултат на което ПТП е получила сериозни телесни увреждания. След ПТП, видно
от медицинската документация, Д.Д. била приета и настанена за болнично лечение в
периода 07.12.2018 г. – 17.12.2018 г. в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД с диагноза закрити
множествени счупвания на ребра (фрактура на V-IХ ребрени дъги в лява гръдна половина),
кръвонасядане по лявата предно – странична част на лява гръдна половина, кръвонасядане и
оток в областта на клепачите на лявото око, довели до стесняване на очната цепка и
кръвонасядане в областта на лява мишница по задната й повърхност с оток на меките
тъкани, през който била под постоянно наблюдение, след което лечението продължило в
домашни условия. Седмица след изписването й състоянието й се влошило драстично и
отново била приета в МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД, където след прегледи и образни
изследвания било установено настъпило усложнение и й е поставена диагноза – масивен
плеврален излив в лява гръдна половина, отслабено везикуларно дишане в ляво, плеврален
излив в дясна гръдна половина, като в резултат на усложненията и симптоматиката на
бронхобелодробен синдром, била приема за болнично лечение в Първо отделение по
вътрешни болести при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД за периода от 28.12.2018 г. до
03.01.2019 г., когато била изписана за лечение в домашно – амбулаторни условия. На
07.01.2019 г. състоянието й отново се влошило и била приета по спешност в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна за периода от 07.091.2019 г. до 14.01.2019 г., диагноза – превритис
ексудатива синитра (плеврален излив), фрактури косте V-IХ синитре (счупвания на ребра V-
IХ в лява гръдна половина) и на 07.01.2019 г. била извършена оперативна процедура –
дренаж кави плевре синтре, като с оглед поставения дренаж й били евакуирани 850 мл.
кървениста течност, с което плевралният излив е бил евакуиран и била изписана на
14.01.2019 г. за лечение в домашно – амбулаторни условия.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 616/07.12.2018 г. на ПП при
ОД на МВР гр. Велико Търново в графа „пострадали” е отбелязано лицето Д. Д. Д. (пето до
девето ребра в ляво фрактури).
Образувано е досъдебно производство № 1103/2018 г. по описа на РУ на МВР –
Велико Търново, което е прекратено с Постановление от 23.09.2020 г. на Районна
прокуратура – Плевен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 и чл. 343,
ал. 2, т. 2 от НК, тъй като пострадалата Д. Д. Д., която е заявила съгласие за прекратяване.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че на дата
07.12.2018 г. е реализирано при следния механизъм: Л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВТ
04**** след като е спрял в дясната (северната) пътна лента на ПП I-4 (София – Варна) при
км. 124+100 м. започва движение в посока към гр. София, извършвайки маневра „Завиване в
обратна посока“ към гр. Велико Търново. В същия момент и в същата посока към гр. София
7
се движи л. а. „Фиат Палио“, с рег. № ВТ 47****, със скорост – 105.5 км/ч. Когато л. а.
достига на разстояние – 71.1 м. от мястото на удара, водачът реагира на опасност и
задейства аварийно спирачната система. Предвид това, че опасната зона за спиране – 99.3 м.
е по-голяма от разстоянието, на което се намира в този момент л.а. от мястото на удара –
71.1м., при което водачът на л.а. „Фиат“ няма възможност и време да преустанови
движението преди мястото на удара. Блокираните колела на л. а. „Фиат“ го привеждат в
състояние на неуправляемост и той продължава движение в първоначалната му зададена
посока, при което траекторията му на движение се пресича с тази на маневриращия
автомобил и между тях настъпва удар, който по характер за л.а. „Фиат“ е челен
ексцентричен, а за л. а. „Фолксваген“ страничен. При удара първоначално в контакт влизат
лявата част на предна броня на л.а. „Фиат“ и лявата страна на л.а. „Фолксваген“ в района на
средна лява колонка и предна лява врата. След удара автомобилите извършват транслация и
ротация обратна на часовата стрелка и преустановяват движението си на места, посочени в
скицата на местопроизшествието. Дадено е заключение, че ПТП е настъпило извън населено
място, през тъмната част от денонощието (20.00 ч.) на изкуствено осветление от
автомобилни фарове, на главен път I-4, при км. 124+100, който представлява прав пътен
участък, ориентиран в посока изток – запад. Налична е пътна маркировка, разчертана,
съобразно приложените снимки и принципна схема, като пътните ленти са ограничени с
единична непрекъсната линия М1 и участъци с разчертани коси успоредни линии – М15.
Мястото на ПТП се реализира в северната пътна лента на южното пътно платно, полагащо
се за движение на ППС в посока към гр. Велико Търново. Двата автомобила са се намирали
в северната пътна лента на пътното платно, предназначено за движение на ППС в посока
към гр. София, като л.а. „Фолксваген“ е бил спрял с включени аварийни светлини, а л.а.
„Фиат“ се е движил в дясната пътна лента с включени фарове на къси светлини. Вещото
лице дава заключение, че водачът на л.а. „Фиат“ е имал възможност да види през предно
панорамно стъкло включените аварийни светлини на л.а. „Фолксваген“ от достатъчно
разстояние и да реагира адекватно при управление на автомобила, съответно – водачът на
л.а. „Фолксваген“ също е имал възможност да възприеме своевременно и от достатъчно
разстояние в обзора на страничните огледала и огледалото в купето на автомобила за
обратно виждане идващия зад него л. а. „Фиат“, който е бил с включени фарове. От
заключението се установява, че предвид съотношението на разстоянията на опасната зона за
спиране – 99.3 м. и това, на което се е намирал л.а. „Фиат“ от мястото на удара при
възникване на екстремалната пътна ситуация – 71.1 м., водачът на л.а. „Фиат“ няма
възможност и време да преустанови движението на автомобила преди мястото. Дава
заключение, че при движение на л. а. „Фиат“ с разрешената максимална скорост за пътния
участък – 90 км/ч. съотношението е ОЗ – 76.6 м. > 71.1 м., при което водачът на л.а. „Фиат“
няма възможност и време да преустанови движението на автомобила преди мястото на
удара. При обсъждане възможностите за предотвратяване на ПТП от водачите на
автомобилите вещото лице пояснява, че: водачът на л.а. „Фиат“ е следвало да отпусне
спирачния педал, при което л.а. щеше да стане управляем и може да продължи движението
си по свободната пътна лента пред него и водачът на л.а. „Фолксваген“ е следвало да си
8
изясни пътната обстановка, респ. разстоянието, на което се намира идващия зад него
автомобил и при невъзможност да направи това, не е следвало да предприема маневрата
„Завиване в обратна посока“. Вещото лице дава заключение, че причините за настъпилото
ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка са: 1) Неправилна преценка на пътната
обстановка от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, който предприема маневра „Завиване в
обратна посока“, без да се увери, че не създава опасност за другите участници в движението;
2) Неправилно боравене с органите за управление (волан, спирачки) от водача на л.а.
„Фиат“, който след аварийно задействаната спирачна система и блокиране въртенето на
колелата в продължение на – 39.5 м. и е привел автомобила в неуправляемо състояние.
Необходимо е било да отпусне спирачния педал и чрез волана да промени траекторията му
на движение в безопасна посока; 3) От експлоатационно – техническа гледна точка
извършване на маневрата „Завиване в обратна посока“ от водача на л.а. „Фолксваген“,
където пътната маркировка е – М15, на която пресичането й е забранено, на практика
дезориентира останалите участници в движението, в частност водача на л.а. „Фиат“.
Според заключението на комплексната съдебномедицинската експертиза, неоспорена
от страните и приета като доказателство по делото, както и представената медицинска
документация се установява, че ищцата е получила травма на главата със сътресение на
мозъка и контузия в зоната на лявото око с оток и кръвонасядане; тежка контузия на левия
гръден кош със счупване на множество ребра от 5-то до 11-то по средната аксиларна линия
със значително кръвонасядане по предно-страничната част на левия гръден кош; има и
контузия на левия бял дроб, както и плеврален излив (хемоторакс), вследствие на тези
травми. Според заключението описаните телесни увреждания кореспондират да са получени
спрямо механизма на настъпилото ПТП. На тялото бива придадена значителна кинетична
енергия, което е довело до травмите. Вещите лица установяват, че от начало е било
приложено консервативно лечение, подкрепено с адекватна антибиотична и обезболяваща
терапия, тъй като плевралният излив не се е резорбирал, е била предприета активна
хирургична намеса за евакуация на този плеврален излив, което вторично е довело и до
необходимото пълно разгъване на левия бял дроб. Според заключението, през първите 15-20
дни ищцата е имала трайни, до силни и много силни болки по гръдния кош, заради
цитираните множество счупвания на ребра, както и впоследствие, заради излива в лявата
белодробна основа. Механиката на дишане на левия бял дроб е била значително нарушена,
най-вече заради болката, но и заради настъпилите изменения в лявата гръдна клетка,
вследствие на счупените ребра. След 30-тия ден болките постепенно са затихвали, но са
продължавали и през втория и дори третия месец от травмата. Дават заключение, че за в
бъдеще не се очаква да има болки, освен при смяна на времето – т.н. метеотропни реакции.
Според вещите лица периодът на възстановяване от тези травматични увреждания е около 3-
4 месеца, имало е усложнения, като основното усложнение от описаните травми е наличния
плеврален излив в лявата белодробна основа, който не е успял да се резорбира от
проведеното консервативно лечение и дори се е увеличил по обем, което е наложило
активно хирургично поведение – евакуиране на излива. Вещите лица установяват, че по
9
отношение на скелета и счупените ребра в лява гръдна половина няма остатъчни последици.
Счупванията са завършили с дефинитивно костно срастване. Дават заключение, че дори и
ищцата да е била с правилно поставен обезопасителен колан, пак са щели да настъпят
травматични увреждания у ищцата. Законтрянето на колана е основната му функция, за да
ограничи политането на снагата, но удара в него може да се тълкува по същия начин, както
и във всяка една друга част от автомобилното купе. Дават заключение, че оказва влияние
състоянието, в което се намира лицето върху степента на травмите. Ако тялото е отпуснато,
поради различни причини, е възможно травматичните увреждания да са в различна степен,
тъй като има много фактори за тяхното реализиране.
Вещите лица дават заключение, че описаните телесни увреждания имат етиологична
връзка и са последствие на настъпилото ПТП. Дават заключение, че въпреки
рентгенологично доказване на двустранен плеврален излив в ляво до 4-то ребро по МДКЛ, а
в дясно до 7-мо ребро по МКЛ, в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е направена
плеврална пункция или плеврален дренаж с постоянна аспирация, като е проведено
хирургично лечение на ищцата в Клиника по гръдна хирургия гр. Варна, където на Д. е
поставен торакален дренаж в ляво с пиг тейл катетър, чрез който по време на болничния
престой са евакуирани 850 мл хеморагична течност, която е изследвана цитологично –
бенигнен материал с морфология на възпалителен процес, микробиология на плеврален
пунктат – негативна, проведено и АБ лечение, което повтаря комбинацията от АБ,
използвани в предходни хоспитализации, общо е била хоспитализирана 25 дни. Видно от
заключението по време на хоспитализациите пациентката е имала изразен болков синдром,
свързан с фрактурите на ребра и контузия на главата, също така е имала комоцио церебри,
депресия и страхова невроза – описани в епикризата, имала е фебрилитет, който може да
бъде свързан с развиващият се вторично възпалителен процес, а също може да е от
централен произход. След травмата, поради нарушената механика на движение на гръдният
кош, дължаща се на множеството фрактури на ребра, ищцата е имала клинико лабораторен
синдром на остра дихателна недостатъчност – Ро2-59, съответно диспнея, която се е
подобрила и овладяна след евакуиране на плевралният излив във Варна. Дава заключение,
че при осъществен от вещото лица д-р Тасева личен преглед на ищцата на 06.08.2020 г.
последната не съобщава за персистираща болка, за в бъдеще може да има болка в областта
на фрактурираните ребра и мястото на осъществен плеврален дренаж при влошаване на
времето или интеркурентни инфекции, предимно като метеотропни реакции, може да има
епизоди на посттравматично главоболие. Според вещите лица е имало усложнения – остра
дихателна недостатъчност, като основно усложнение е плевралният излив, който става
двустранен, нарушава механиката на дишането, води до дихателна недостатъчност и
вторично се инфектира, най-вероятно се дължи на разкъсване на кръвоносни съдове в
плеврата. Видно от заключението при извършения на ищцата личен преглед няма данни за
дихателна недостатъчност, има леко изразена рестрикция, т.е. невъзможност за пълно
разгъване на белият дроб, което може да бъде свързано с остатъчно срастване след
преживян хеморагичен плеврален излив. Дават заключение, че при страничен удар (както в
10
случая) задържащото действие на колана не е така ефикасно, притискането на тялото не е
така изразено и в тези случаи от колана се получават по-леки и нехарактерни увреждания
или не се получават такива. Лицата в спящо и отпуснато състояние са значително по-
уязвими при ПТП и получават значително по-големи увреждания – ъгъл на удара, придадена
кинетична енергия, площ на удара.
В съдебно заседание поясняват, че при правилно поставен обезопасителен колан биха
могли да бъдат получени процесните травми и че като се изхожда от характера и вида на
травмите, по-скоро пострадалата е била с поставен колан. Посочват, че усложнението, което
е получено – плеврален излив, би могло да бъде животозастрашаващо. Вещото лице д-р
Тасева установява, че когато закарват пострадалата в болницата е имала остра дихателна
недостатъчност и са видели фрактури на 5 ребра, не са видели, че има дислокация на
фрактурите на две ребра, т.е. разместване, което, според Тасева, е причина за директно
увреждане на плеврата и за плевралния излив. Дава заключение, че грешките в лечението на
ищцата са усложнили състоянието й, както и че плевралния излив е вследствие на ПТП, но
нямаше да се усложни толкова, ако не се проследи в динамика става двустранен, както и че
според нея ищцата е била с колан, че няма връзка между настъпилите усложнения и факта,
че Д. е била с астма.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от А. Н. Н., „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № ВТ 04****, собственост на Д. Д. Д., бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/118000844277, със срок на действие от
17.03.2018 г. до 16.03.2019 г. в ответното ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
Д. Д. Д. е депозирала пред застрахователя претенция от 04.04.2019 г., с която е
поискала да бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от настъпилото
на 07.12.2018 г. ПТП вреди. С писмо с изх. № НЩ-4790/21.06.2019 г. по описа на ЗД „Бул
Инс“ АД е посочено, че липсва основание дружеството да удовлетвори претенцията. До
момента на подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно виновния
водач, не е било изплатено обезщетение.
От показанията на св. Г. К. Ц. – приятелка на ищцата се установява, че видяла Диляна
още на другия ден след процесното ПТП, била в болницата във физически много тежко
състояние, била с катетър, не можела да става, окото й било отекло, почти синьо, почти
затворено, била в съзнание, но не много в кондиция. Майка й била при нея, за да й помага,
защото не можела да става, казвала, че я болят гърдите, много трудно дишала. След
изписване от болницата се прибрала при родителите си, защото трябвало някой да й помага,
където се прибрала и след изписването й от клиниката в гр.Варна. Св. Цачева установява, че
възстановяването на ищцата продължило около 2-3 месеца след ПТП, защото много трудно
се обслужвала, започнала работа края на февруари 2019 г. Психически ищцата се повлияла
от ПТП, като отначало била депресирана много, все затворена, все вкъщи. Диляна страдала
от диабет още от дете. Заявява, че сега ищцата се чувствала непълноценна и зависима, страх
я било да се вози и до ден днешен имала паника при возене в автомобил. Заявява за ищцата,
11
че била зависима от помощта от близки и се чувствала неудобно, че ги ангажира, била
притеснителна, затворена в себе си. В началото след ПТП не можела да спи от болка, губели
й се моменти от ПТП, нямала спомен как точно е станало.
От показанията на св. Й. В. А., участник в ПТП – водач на лек автомобил „Фиат“,
модел „Палио“ се установява, че в момента, в който водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е
тръгнал, св. А. се е изнесъл в ляво и му е изчезнал от погледа, но е разчитал, че А. Н. може
да го види. Когато св. Н. направил обратен завой, св. А. натиснал спирачката, но нямало
ефект, ударил се с 90 км/ч. Св. А. установи, че след удара ищцата и св. А. Н. били в колата,
бели като платна и не били в съзнание, решил, че са мъртви, извадили момичето от колата и
то тръгнало да се връща в съзнание. Заявява, че първо дошла патрулка, после Спешна помощ
и накрая пожарна, момичето било в шок, „крещеше, викаше, плачеше неадекватно.
Очевидно много я болеше.“ Закарали ги в Спешна помощ, като момичето я носили на
носилка, изглеждала много зле. Св. А. установи и че л.а. „Фолксваген Пасат“ тръгнал, спрял
и затова св. А. сметнал, че ще се изчакат взаимно и продължил със същата скорост 90 км/ч.
От показанията на св. А. Н. Н. – съжител на ищцата и другия участник в ПТП,
управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ се установява, че на процесната
дата пътували с ищцата в посока към гр. София, като тя била седнала отпред на дясната
седалка. Малко преди разклона за с. Леденик тя му споменала че усеща болка в гръдната
област – посочила сърцето, което не е симптом на диабета и свидетелят се притеснил и
малко след разклона за с. Леденик отбил в дясно, бил на аварийни, фаровете светели,
попитал ищцата как е, тя му казала, че болката продължава и той решил да направи обратен
завой за Велико Търново, като последното, което си спомня е, че видял в страничното ляво
огледало фарове, които приближават и разчитал на 12 годишния си опит като шофьор, дал
на първа и с възможно всичка газ се опитал да завърти колата към Велико Търново, видял
фаровете към него много близо и светлина, удара не го помни. Св. Н. заявява, че ищцата е
била с поставен обезопасителен колан и преди удара Диляна не е изпадала в безсъзнание.
Заявява, че след ПТП той бил при неговите родители, а ищцата – при нейните, видели се
през това време само 2-3 пъти, тя била доста разстроена, нервна и плачела, когато се чували,
казала, че не помни нищо от ПТП. Той и ищцата ходили малко на психолог. След като се
събрали й били изписали от невролог хапчета за настроение. Ищцата била доста нервна,
безсъние имала рядко, до ден днешен, когато свидетелят завива наляво ищцата си затваря
очите, останал този лек страх при обратен завой.
Настоящата инстанция при преценката на показанията на този свидетел с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид факта, че е съжител на ищцата и е заинтересован
от изхода на делото, намира, че те касаят лично възприети от свидетеля факти, като
показанията са житейски логични, не се опровергават от останалите доказателства по делото
и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
12
Решение № 6/14.01.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново, е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД – противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
13
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 04.04.2019
г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ).
Спорните моменти в настоящето производство са размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Д. Д. Д., както и вината на водача на л.
а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, застрахован в ответното застрахователно дружество.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
07.12.2018 г., около 20.00 ч. на главен път I-4 (гр. София – гр. Варна) при км. 124+100, в
близост до разклона за с. Леденик, обл. Велико Търново при управление на л. а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ВТ 04****, А. Н. Н. нарушил разпоредбите на ЗДвП,
като предприел извършване на маневра „обратен завой“ при наличието на забраняваща
пътна маркировка тип „М 15“, и реализирал ПТП с попътно движещия се в същата лента за
движение в посока гр. София л. а. „Фиат“, модел „Палио“, с рег. № ВТ 47****, управляван
от водача Й. В. А.. В резултат на процесното ПТП е пострадала ищцата по делото Д. Д. Д.,
която е била пътник на предна дясна седалка в л. а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №
ВТ 04****, управляван от А. Н., с когото съжителстват на съпружески начала, в резултат на
което ПТП е получила сериозни телесни увреждания – закрити множествени счупвания на
ребра (фрактура на V-IХ ребрени дъги в лява гръдна половина), кръвонасядане по лявата
предно – странична част на лява гръдна половина, кръвонасядане и оток в областта на
клепачите на лявото око, довели до стесняване на очната цепка и кръвонасядане в областта
на лява мишница по задната й повърхност с оток на меките тъкани.
От изложеното се налага категоричния извод, в случая са установени всички
елементи на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Настъпилите за ищцата и описани по-горе
неимуществени вреди се намират в причинно-следствена връзка с виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Пасат“. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд
в тази им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
14
Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди трайната
съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о.
и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размерa на обезщетението за
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответният
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от Д. Д. Д. болки и страдания
вследствие на причиненото травматично увреждане, периодът за пълното възстановяване,
нейната възраст, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Д. Д. Д. неимуществени вреди,
изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав споделя в тази им
част (освен определения размер) и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
Д. Д. Д..
По отношение на претендираните имуществени вреди се установи от представените
по делото писмени доказателства: фискален бон от 11.12.2018 г. за сумата от 80 лв. и
Фактура № 20562/08.01.2019 г. за сумата от 25 лв., че първото е за издаденото съдебно -
15
медицинско удостоверение, а второто за копие на история на заболяването. В тази връзка
основателно се явява възражението, че представените по делото документи не установяват,
че описаните в тях дейности са в пряка връзка с настъпилото ПТП. Поради, което този иск
следва да се отхвърли.
По повод въпроса за съпричиняването, като съобрази т. 7 от ППВС № 17/1963 г.,
както и Тълкувателно решение № 1/2014 по т.д. № 1/2014 на ОСТК на ВКС, настоящият
състав намира, че не е налице принос от Д. Д. Д. за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В случая тези условия не са налице.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази
им част, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Напълно споделяме и изводите и относно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП и водач на л.а. „Фиат Палио“ и
също препращаме към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Д. Д. Д. против ЗД
„Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер от 30
000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното
покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на
условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта
16
до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.
86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда
не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с
новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ – отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След
предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава –
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2)
с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл.
498, ал. 3 във вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В настоящия случай уведомяването на застрахователя е на 04.04.2019 г. По
отношение забавата на застрахователя е приложим тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, тъй като по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ не са искани доказателства, които увреденото
лице да е било в обективна възможност да представи към този момент – 24.04.2019 г., от
която дата е уведомлението от представителя на дружеството. От пострадалата е изискано
да се представят: влязъл в сила съдебен акт - наказателно постановление, присъда, решение
или споразумение по наказателно дело, постановление за прекратяване на наказателно
производство и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано или заверено
копие; автотехническа експертиза; съдебно медицинска експертиза; медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания и оздравителния период, каквито доказателства не
са съществували към посочената дата.. До момента на подаване на исковата молба от страна
на застрахователя, съответно виновния водач, не е било изплатено обезщетение.
Следователно срокът изтича на 04.07.2019 г., т. е. забавата на застрахователя е от 05.07.2019
г. Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване – 04.04.2019 г. до
04.07.2019 г. застрахователят не е в забава на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, за този период
той дължи законна лихва за забава върху присъдените обезщетения вреди, но на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на застрахования
делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ във вр. с чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
17
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, съдът приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 04.04.2019 г. с предявяване на
застрахователната претенция, поради което за периода от 04.04.2019 г. до 04.07.2019 г.,
дружеството дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени
вреди, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. С
оглед горното разрешение за периода от датата на деликта – 07.12.2018 г. до предявяване на
претенциите пред застрахователя обезщетение за забава за претърпените вреди се дължи от
деликвента на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния
договор. След 05.07.2019 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
На следващо място претендираната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, искана от датата на отказа – 21.06.2019 г., е основателна, считано от 04.04.2019 г. (а
не както е присъдена от първоинстанционния съд – от 05.07.2019 г.) до окончателното
изплащане.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за сумата от
30 000 лв. до сумата от 37 000 лв. и предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 80
лв., както и в частта за законната лихва и разноските, като се постанови друго, с което
предявените искове бъдат уважени в размер на 30 000 лв. – неимуществени вреди, а
законната лихва да се присъди от 04.04.2019 г. до окончателното й изплащане. В останалата
си част решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София следва да заплати на Д. Д. Д. от гр. Велико Търново направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 148.52 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗД „Бул
Инс“ АД, гр. София следва да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“, гр. София
направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 2 923 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция Д. Д. Д.
от гр. Велико Търново следва да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 2 534.40 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове пред първата инстанция, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 927.48
лв. по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
18
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 6/14.01.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА , с която е уважен предявеният от Д. Д. Д.,
ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ********* против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори иск
за сумата от 30 000 лв. до сумата от 37 000 лв. (неимуществени вреди) и иск за сумата от 80
лв. (имуществени вреди), както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Велико Търново,
********* против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори иск за разликата над уважения размер от 30 000 лв.
до 37 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на дата 07.12.2018 г.
около 20.00 ч. на главен път I-4 (гр. София – гр. Варна) при км. 124+100, в близост до
разклона за с. Леденик, обл. Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и акцесорната претенция за
законна лихва върху уважената главница за периода от 21.06.2019 г. до 03.04.2019 г. вкл.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Велико Търново,
********* против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори иск за сумата от 80 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от ПТП, реализирано на дата 07.12.2018 г. около 20.00 ч. на главен път I-4 (гр.
София – гр. Варна) при км. 124+100, в близост до разклона за с. Леденик, обл. Велико
Търново, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до
окончателното изплащане, както и акцесорната претенция за законна лихва върху уважената
главница за периода от 21.06.2019 г. до 03.04.2019 г. вкл., като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯВА Решение № 6/14.01.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
19
Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, е осъдено да
заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, *********, законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, *********, законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/14.01.2021 г., постановено по т. д. № 156/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, *********, направените по делото разноски пред двете инстанции в размер
на 1 148.52 (хиляда сто четиридесет и осем лв. и 52 ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“,
със седалище и адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11 – 13, офис 5 направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 2 923 (две хиляди деветстотин двадесет и три)
лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ********* да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. –
изпълнителни директори направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на
2 534.40 (две хиляди петстотин тридесет и четири) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново сумата от 927.48 (деветстотин двадесет и седем лв. 48 ст.)
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
20
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21