Решение по дело №24077/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 678
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20221110124077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110124077 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ***********,със седалище и адрес на управление
гр.С***********представлявано от *********** А.,против Н. Б. Г.,ЕГН
**********,с адрес гр.С***********,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 2394,23 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г.
до м.04.2020 г.,422,59 лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до
18.08.2021 г.,15,71 лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2019 г.
до м.04.2020 г.,2,24 лева лихва за забава за периода 31.07.2019 г. до 18.08.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи,че страните се намират в договорно
правоотношение и ответницата като клиент на топлинна енергия е задължена
да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока по общите условия.
Твърди се,че за процесния период цената не е заплатена и възлиза на 2394,23
лева. Ищецът поддържа,че претендираната главница съответства на реално
доставено количество топлинна енергия в имота. С оглед обстоятелството,че
цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от
422,59 лева. С исковата молба са заявени и искове за заплащане сума за
дялово разпределение и мораторна лихва върху същата,съответно в размер от
15,71 лева и 2,24 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
връчването на заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление е
налице интерес от предявяване на установителната искова претенция.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата Н. Г. чрез особения представител адв.Т. със становище за
допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че паричните суми
са погасени по давност,защото приложимата погасителна давност е
тригодишната давност,твърди се,че не е доказано общите условия да
обвързват ответницата,твърди се,че между страните не е сключван писмен
договор и ответницата не е встъпила в договорно правоотношение.
Третото лице помагач „*********** намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК *********** претендира
издаването на заповед за изпълнение против Н. Б. Г. за сумите от 2394,23 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г.,422,59
лева лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. до 18.08.2021 г.,15,71 лева сума за дялово разпределение за
периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г.,2,24 лева лихва за забава върху сума за
дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 18.08.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 50978/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на *********** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от договор,сключен между ***********,като възложител,и
***********,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а възложителят приема да определя размера на
задълженията на отделните потребители според данните от дялово
разпределение.
Представен е договор,сключен между ***********,като изпълнител,и
етажните собственици в сградата в ж.к.“***********като възложители,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
изпълнителят приема да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
По делото са приети фактури,издадени от *********** от 31.07.2018 г.
и 31.07.2019 г.
Със заявление декларация от 16.11.2003 г. Н. Б. Г. е поискала откриване
на партида при *********** за жилище в ж.к.“**********************
Със заповед № ЖН-04-066/05.11.2009 г. на Столична община район
„***********“ е настанена Н. Б. Г. в недвижим имот общинско жилище в
гр.С**********************като от справка от общинската администрация
за периода м.05.2017 г. до м.08.2020 г. имотът е нает от Н. Б. Г..
2
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и
отразяват показанията на индивидуални разпределители и на водомер.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита по електронен път на
първо число всеки месец,след което се приспадат технологичните
разходи,които остават за сметка на доставчика,топломерът е преминавал
периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,дяловото
разпределение е реализирано в съответствие с действащата нормативна
уредба с изключение на топлинна енергия от сградна инсталация за периода
2018/2019 г.,при което дължимата главница възлиза на 2791,64 лева.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
към 06.12.2022 г.са направени частични плащания в размер на 1028,47 лева,с
което са заплатени 959,65 лева главница и 68,82 лева мораторна лихва,а са
останали неиздължени 2110,61 лева за топлинна енергия и 15,71 лева сума за
дялово разпределение,а размерът на мораторна лихва е 391,73 лева върху
главница за топлинна енергия и 2,54 лева върху сума за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,т.е. в настоящия случай следва да бъде възприето,че
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия,да бъдат доказани уговорените права и задължения,да бъде
доказано доставеното количество топлинна енергия и цената на същата.
Законът урежда фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на
31.08.2021 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответницата
Г. се явява клиент на топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване
върху имота,а с приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 7/2017 г. на
ОСГК на ВКС е възприето,че договорното правоотношение може да възникне
и с лице,което ползва имота на облигационно основание,ако са спазени
предпоставките за това. В конкретния случай по делото е представена
настанителна заповед,издадена в полза на ответницата Г.,според писмо от
Столична община район „***********“ имотът е нает от ответницата за
периода до м.08.2020 г.,а и ответницата е подала заявление за откриване на
партида. Съдът,съобразявайки обстоятелството,че договорно правоотношение
може да възникне и с лице,което се намира в имота на облигационно правно
3
основание,както и като отчете,че ответницата Г. с подаването на заявление за
откриване на партида е отправила изявление относно възникване на
договорно правоотношение,приема,че е доказано,че страните се намират в
договорно правоотношение. В подкрепа на разбирането,че договорно
правоотношение съществува е и наличието на доказателства за реализирани
частични плащания,тъй като плащанията също сочат,че страната признава
съществуване на договор. Неоснователен е доводът на ответната страна чрез
особения представител,че договор не съществува,защото не е сключен такъв в
писмена форма. Следва да се посочи,че законът не поставя изискване за
сключване на договори в писмена форма по отношение на имоти,които са
присъединени към топлоснабдителната мрежа към влизане в сила на ЗЕЕЕ (
отм.) и ЗЕ. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните се
регламентират според общите условия на дружеството доставчик. За да бъде
точно изпълнението на задължението за заплащане цената на топлинна
енергия,същата следва да е заплатена в срока по общите условия. От
събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен
извод,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение,т.е. за всеки от отделните апартаменти се
заплаща стойност на топлинна енергия,определена от дяловото
разпределение. Наличието на документи за главен отчет,подписани за
абоната,изравнителните сметки,както и заключението по съдебно-
техническата експертиза позволяват да бъде възприето,че исковата претенция
за главница за топлинна енергия е доказана по размер за сумата от 2791,64
лева,тъй като според експертното заключение за един от отчетните периоди е
допуснато нарушение при определяне стойността на топлинна енергия от
сградна инсталация. Предвид обстоятелството,че заключението по съдебно-
техническата експертиза определя стойността на топлинна енергия за
процесния период,без да има включени задължения извън процесния
период,както и при съобразяване,че посочената от заключението стойност
съответства на действително потребената и определена при спазване на
нормативната уредба стойност на топлинна енергия,съдът приема,че искът за
главница за топлинна енергия е доказан по основание,а по размер за сумата
от 1831,99 лева,формирана като разликата между сумата от 2791,64 лева и
реализираните частични плащания от 959,65 лева,установени според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за разликата до пълния
претендиран размер от 2394,23 лева искът подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че искът за сумата от 15,71 лева за дялово
разпределение подлежи изцяло на уважаване при съобразяване клаузата на
чл.36,ал.2 от общите условия,както и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,според което сумата за дялово разпределение е незаплатена.
Изводът на съда,че исковете за главница за топлинна енергия и за сума за
дялово разпределение са доказани по основание налага да бъде разгледано
своевременно формулираното възражение за погасителна давност в писмения
отговор. Възражението за погасителна давност е регламентирано в полза на
длъжника,който може да се позове на погасителна давност,ако в определен
период от време,считано от възникване изискуемост на вземането кредиторът
бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна
енергия е тригодишна давност съгласно приетото Тълкувателно решение на
ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай ищецът е
4
предприел действия по реализиране на вземането си чрез предявяване на иска
– на 31.08.2021 г.,което означава,че са погасени по давност задълженията за
главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.06.2018 г.,докато
за задължението за топлинна енергия за м.07.2018 г.,платимо в периода
01.08.2018 г. до 15.09.2018 г. и за по-новите задължения искът е предявен
преди да са изминали три години,считано от изтичане срока за плащане. Така
мотивиран,съдът намира,че възражението за давност е основателно за сумата
от 897,88 лева,представляваща неиздължената част от главницата за периода
м.05.2017 г. до м.04.2018 г.,както и за начислените за м.05.2018 г. и м.06.2018
г. суми в размер съответно от 44,62 лева и 37,18 лева,т.е. искът следва да бъде
уважен за сумата от 852,31 лева и да бъде отхвърлен до пълния претендиран
размер. С оглед това,че сумите за дялово разпределение са начислени за
периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г.,погасени по давност задължения за сума
за дялово разпределение няма.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в срока за
изпълнение,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение за забава. Ако за изпълнението за
задължението няма определен срок,длъжникът изпада в забава,ако
кредиторът му отправи покана. Съдът приема,че искът за заплащане на
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е неоснователен,защото
за изпълнението на задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение липсва регламентиран срок,а същевременно ищецът не е
доказал да е отправил покана. Софийският районен съд счита,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по основание.
Според приложимите към процесния период общи условия цената на
доставена топлинна енергия следва да бъде заплатена в срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката. Следователно с изтичането на
този срок,ако цената не е заплатена,клиентът на топлинна енергия изпада в
забава за неиздължената парична сума. Съдът намира,че исковата претенция
за мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от 179,92
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК върху неиздължената и
непогасената по давност главница,тъй като с погасяване на част от главницата
по давност погасени се явяват и акцесорните задължения върху същата.
При този изход на делото и като съобрази уважената част от исковете
съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебноделоводни разноски в размер от 42,68 лева за заповедното
производство и в размер от 629,23 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Н. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С***********,че
съществува вземане на ***********,със седалище и адрес на управление
гр.С***********представлявано от *********** А.,в размер от 852,31 лева (
5
осемстотин петдесет и два лева тридесет и една стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.04.2020 г., в размер от 15,71
лева ( петнадесет лева седемдесет и една стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г.,в размер от 179,92 лева
( сто седемдесет и девет лева деветдесет и две стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. до 18.08.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 31.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 50978/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска в частта за разликата над 852,31 лева до пълния претендиран
размер от 2394,23 лева главница за топлинна енергия,в частта за разликата
над 179,92 лева до пълния претендиран размер от 422,59 лева мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия,за сумата от 2,24 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н. Б. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С*********** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ***********,със
седалище и адрес на управление гр.С***********представлявано от
*********** А. сумата от 42,68 лева ( четиридесет и два лева шестдесет и
осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и в размер от 629,23 лева (
шестстотин двадесет и девет лева двадесет и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„***********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6