№ 1192
гр. Плевен, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430106522 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
1000,00 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска
247,46 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска
62,72 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ***, със седалище и адрес на управление: *** против Н. Б. Б.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че „***“ АД е небанкова финансова
институция, вписана в търговския регистър на Република България под ЕИК:
***. Основният предмет на търговска дейност на дружеството е
предоставянето на краткосрочни потребителски заеми посредством
използването на търговска мрежа или чрез специално създадена он-лайн
платформа. Твърди, че на 05.05.2021 г. Н. Б. Б. е кандидатствал за целеви
потребителски кредит при „***“ АД и в резултат е сключен Индивидуален
договор за Потребителски кредит под № ***/05.05.2021 г. („договора“) между
„***“ АД, в качеството на Кредитор и Н. Б. Б., съответно в качеството му на
Потребител. Твърди, че въз основа сключения договор за кредит №
***/05.05.2021 г. на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 1000
лв. Твърди, че сумата по кредита в размер на 1000 лв. за текущи нужди
1
Кредиторът е превел по посочената от Потребителя банкова сметка съгласно
чл. 8 от договора - банкова сметка с IB AN: *** с платежно нареждане за
извършен кредитен превод с реф. № ***. Твърди, че съгласно чл. 11.4 от
договора за кредит общият размер на задължението, което Потребителят се е
задължил да върне за срока на договора е в размер на 1247.46 лв. (Хиляда
Двеста четиридесет и седем лв. и 46 ст.), при лихвен процент на кредита. 40 /о
/чл. 9 от договора/ и ГПР на кредита: 48.19% (чл. 10 от договора), от която
обща сума, на връщане подлежат по пера 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) -
размера на предоставения кредит; сума в размер на на 247.46 лв. (Двеста
четиридесет и седем лв. и 46 ст.) - договорена възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне
получения паричен заем /главница/, ведно с договорената възнаградителна
лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Твърди,
че срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 12 месеца,
съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна
погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора е
20.05.2022 г. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при
просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на
кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието. Твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, както и към настоящия момент, кредитът е изцяло падежирал, но сумата
не е възстановена на Кредитора като не_е заплатена нито една от вноските по
погасителния план. Така, длъжникът е в неизпълнение на задължението с по
чл. 11.7 от договора за заплащане на месечните вноски, съгласно
погасителния план, като към момента са падежирали и не са заплатени
описаните по погасителния план вноски в общ размер от 1000 лв. главница и
247,46 лв. договорна лихва. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника Н. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на
ищеца „***“ АД, ЕИК: ***, произтичащи от договор за кредит №
***/05.05.2021 г. следните суми: - 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) -
представляваща 12 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г.; - 247.46 лв. (Двеста четиридесет и
седем лв. и 46 ст.) - представляваща 12 броя незаплатени вноски по договорна
възнаградителна лихва, дължими за периода 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г.;
- 62.72 лв. (шестдесет и два лв. и 72 ст.) - лихва за забава за периода на
2
просрочието от 21.06.2021 г. до 01.06.2022 г. и законната лихва върху
главницата по кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост
на предявените искове. Оспорва ги като неоснователни и недоказани поради
липсата на доказателства, че ответникът не е заплатил дължимите към
кредитора суми: главница - 1000 лв., и възнаградителна лихва 247.46 лв. Не е
установено и дали размерът на годишния процент на разходите е определен
съгласно правилото на чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Договор за потребителски кредит № ***/05.05.2021 г. „***“
АД, в качеството си на кредитор е отпуснал на Н. Б. Б., съответно в
качеството му на потребител паричен кредит в размер на 1000 лв. Съгласно
чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което
Потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на
1247.46 лв., при лихвен процент на кредита 40% /чл. 9 от договора/ и ГПР на
кредита: 48.19% (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане
подлежат по пера 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) - размера на предоставения
кредит; сума в размер на 247.46 лв. (Двеста четиридесет и седем лв. и 46 ст.) -
договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от договора,
Потребителят се задължава да върне получения паричен заем /главница/,
ведно с договорената възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5
от договора погасителен план. Срокът, за който е предоставен
потребителския кредит е 12 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът
за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния
план по чл. 11.5. от договора е 20.05.2022 г. Страните са уговорили съгласно
чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска,
потребителят дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочието.
Видно от платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. №
3
*** сумата по кредита в размер на 1000 лв. за текущи нужди Кредиторът е
превел по посочената от Потребителя банкова сметка съгласно чл. 8 от
договора - банкова сметка с IBAN: ***.
Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза
като компетентно, безпристрастно, обективно и обосновано. От него се
установява, че по Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между
„***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ няма
извършени плащания. Дължимите суми по Договор за кредит №
***/05.05.2021 г., сключен между „***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН
********** /Потребител/ към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК - 08.08.2022 г. са както следва: - Главница - 1000,00 лв., - Лихва за
периода от 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г. - 247,46 лв., - Лихва за просрочие за
периода от 21.06.2021 г. до 08.08.2022 г. - 86.17 лв. Общо: 1 333,63 лв.
Дължимите суми по Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между
„***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ са отразени в
Таблица №1 и към датата на подаване на исковата молба - 12.12.2022 г. са
както следва: - Главница - 1 000,00 лв., - Лихва за периода от 20.06.2021 г. до
20.05.2022 г. - 247,46 лв., - Лихва за просрочие за периода от 21.06.2021 г. до
12.12.2022 г. - 130.17 лв. Общо: 1 377,73 лв. Към датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК - 08.08.2022 г., както и към датата на подаване на
исковата молба /12.12.2022г./ Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен
между „***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ не е
обслужван изобщо.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 1000,00 лв.-главница :
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
4
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за
заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на
заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Писмена форма за действителност е предвидена само по отношение уговорка
за евентуално дължима от заемателя лихва – арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е
препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните - чл.164,
ал.1, т.3 ГПК.
Безспорно се установява от представения по делото Договор за
потребителски кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между ищеца и
ответника, че същият има характера на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Видно от съдържанието
на договора, че по силата на постигнатото между страните съгласие ищцовото
дружество, в качеството на кредитор е предоставило на отвтника, в
качеството на клиент сумата от 1000 лв., а последния се е задължил да
заплати извършването на предоставената финансова услуга чрез периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сключването на договора
не е спорно между страните.
Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по
смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в
Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния
Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва
да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
5
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва
да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която
се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му. С разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на
договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и
липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия
размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане
за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9 лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т.
11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
6
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Кредитополучателят по процесния договор за потребителски кредит
има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита
на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Като наследник а потребител
ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи и служебно, освен по изрично
направени възражения. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
7
2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съдът намира, че процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен
план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Към договора няма отделни
Общи условия, те са инкорпорирани в самия договор.
Предвид гореизложеното и от представените по делото доказателства
по безспорен начин се установява сключения между страните договор за
потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е
изпълнило в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при
условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да върне сумата. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2022 г. размерът на
усвоената и непогасена от ответника главница е в размер на 1000,00 лева, тъй
като ответника по делото не е извършвал никакви погасителни вноски по
кредита. Предвид изложеното, искът се явява основателен и доказан в
8
предявения си размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 247,46 лв.:
Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на
задължението, което Потребителят се е задължил да върне за срока на
договора е в размер на 1247.46 лв., при лихвен процент на кредита 40% /чл. 9
от договора/ и ГПР на кредита: 48.19% (чл. 10 от договора), от която обща
сума, на връщане подлежат по пера 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) - размера на
предоставения кредит; сума в размер на 247.46 лв. (Двеста четиридесет и
седем лв. и 46 ст.) - договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от
договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен заем
/главница/, ведно с договорената възнаградителна лихва, съобразно посочения
в чл. 11.5 от договора погасителен план. Срокът, за който е предоставен
потребителския кредит е 12 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът
за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния
план по чл. 11.5. от договора е 20.05.2022 г.
Установи се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че
неплатената уговорена възнаградителна лихва към 08.08.2022г. е в размер на
247,46 лв., поради което искат се явява основателен и доказан в предявения
си размер и следва да бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 62,72 лв.
Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие
на дължима погасителна вноска, потребителят дължи на кредитора законната
лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на иска за главница по договора за заем и и с оглед
основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание
и в предявения размер от 62,72 лв. за периода от 21.06.2021г. до
20.05.2022г., съобразно заключението на комплексната съдебно-технико-
икономическа експертиза и след самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
9
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 386,20 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за адвокатско възнаграждение, държавна такса, депозит за вещо лице и за
особен представител /517,20 лв+125,00 лв.+200 лв.+300 лв./ в размер на
1142,20 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника Н. Б.
Б., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 1000,00 лева, представляващи задължение
за главница по договор за кредит № ***/05.05.2021г. в едно със законната
лихва от 08.08.2022г. до изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 2397/08.08.2022 по ч.гр.д.********** 4270/2022 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ответника Н. Б.
Б., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 247,46 лева, представляваща договорна
лихва за периода 20.06.2021г. до 20.05.2022г. по договор за кредит №
10
***/05.05.2021г. в едно със законната лихва от 08.08.2022г. до изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2397/08.08.2022 по
ч.гр.д.********** 4270/2022 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86, по отношение на ответника ответника Н. Б. Б.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 62,72 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 21.06.2021г. до 01.06.2022г. по договор за кредит №
***/05.05.2021г. в едно със законната лихва от 08.08.2022г. до изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2397/08.08.2022 по
ч.гр.д.********** 4270/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Б. Б., ЕГН**********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 386,20 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.**********
4270/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Б. Б., ЕГН**********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 1142,20 лв. направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11