МОТИВИ:
Подсъдимата
Д. Й. Х. *** е предадена на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл. 120 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимиата
се признава за виновна и чрез процесуалния си представител прави искане за
съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371 т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл. 372
ал.4 от НПК съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата
Д.Х. ***, в къщата на свекърва й, а съпругът й, към датата на деянието,
изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. Х. подържала интимна връзка с лице
познато й с прякора Н.. Забременяла от него,като му съобщила за това, но не
казала на никой друг. Разбрала,че е бременна още в третия или четвъртия
месец,поради спиране на менструалния й цикъл. Към момента на зачеването живеела
при майка си А. в ***. Подс.Х. имала още пет деца,
две от тях, които са момичета А. и Н. се намират в приемно семейство в град
Хасково. Другите три деца е отглеждала заедно със свекърва си. Бащата на децата
е С.Н.М., който от близо две години излежавал присъда в затвор.
В
шестия-седмия месец от бременността й Х. отишла да живее в дома на свекърва си-
св.Н. М.. При пристигане в домът й св.Н. М. забелязала, че снаха й е напълняла,
при което Х. и обяснила,че е вследствие на прекомерното хранене. Св.М.
предложила да я заведе на лекар,поради опасения от развитие на някакво
заболяване, но Х. отказала,тъй като я било страх, че свекърва й ще разбере за
бременността й.
На
18.12.2018 г. около 07:30часа -08:00 часа Х. тръгнала с децата си от къщата на свекърва си
за да ги заведе на училище и детска градина. Когато оставила детето си Б. в
детската градина започнали родилните болки. Х. имала болки и през нощта. След
като излязла от двора на детската градина Х. седнала на тротоара до оградата в
задната част на детската градина. Усетила ,че главичката на бебето излиза и
застанала между две паркирани коли. Тогава решила да изхвърли детето във водите
на река Арда, тъй като се страхувала ,че близките й ще разберат ,че детето е от
друг мъж. Свалила панталона, с който била облечена до областта на коленете,
напънала се и бебето излязло,като си помогнала и с ръце. Хванала пъпната връв и
с ръце я скъсала. Част от пъпната връв останала към бебето. Видяла,че същото е
момче. Когато бебето се отделило от нея е проплакало. Подс.Х.
взела остатъка от пъпната връв и я изхвърлила встрани от колите. Същата носела
дрехи, които й били дадени от детската градина. Изкарала едно яке- черно на
цвят и блестящо, с което завила бебето, като завързала ръкавите от якето около
гърба на бебето. През цялото време от подсъдимата Х. е течала кръв. След като
завила бебето, взела чантите и тръгнала по една стръмна пътечка към река
Арда/Водно огледало/. Пристигнала до пешеходния моста над река Арда. Оставила носените
торби до стълбите на моста и слязла по тях до парапетите и тръгнала с бебето по
посока на новия мост. След като стигнала по средата на двата моста се огледала
дали наоколо има хора. След като видяла,че няма хора подс.Х.
протегнала двете си ръце и пуснала бебето във водата. Когато бебето паднало във
водата проплакало. След като го чула да плаче Х. решила да го вземе, но
незнаела как,тъй като се намирала на високо място и нямала възможност да го
спаси. Наблюдавала какво се случва с бебето, като забелязала,че главичката му
потъва, а крачетата му стояли над водата. Докато
гледала това започнала да съжалява и да плаче. Последно е видяла крачетата на бебето, които се виждали над водата и си
тръгнала. Отишла в къщата на свекървата си. Докато вървяла от нея течало доста
кръв. Когато подс.Х. се прибрала свекървата й я попитала защо има толкова много кръв, на
което подс.Х. отговорила, че й дошъл цикъла. Св. Н. М.
не и повярвала, като й заявила да си каже истината. Подс.Х.
й разказала какво се е случило. Поради обстоятелството, че кръвотечението
продължавано извикали Бърза помощ, след
което е пристигнала полиция.
По
досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска /гинекологична/
експертиза, от заключението на която е видно, че:
-Не може
да се определи,точната дата и месеца на забременяване,тъй като пациентката не
знаела датата на ПРМ, не е правила ехографски и
др.изследвания и не е проследявала бременността си. Най вероятно Д.Х. е
забременяла през месец март или месец април 2018г.;
-Раждането
се е случило не по-малко от 24 часа към момента на извършване на прегледа, а
именно 17.00часа на 18.12.2018г.
От
заключението вещото лице по назначената съдебна психиатрично-психологична
експертиза се установява,че:
1.Към
момента на извършване на деянието подекспертната
страда от: Реакция на дезадаптация
с протрахирано развитие, с предимно
тревожно-депресивни прояви/ МКБ-10/. Разстройствата от тази група се разглеждат и като
неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес поради това, че те пречат
на механизми за справяне и по този начин водят до нарушение на личностовите особености с предхождаща Реакция
на дезадаптация по време на екстремен
биологичен момент - процеса на
раждане са
обстоятелства, които в значителна
степен са я затруднявали при овладяване на контрола на действията й или в обсъждането на
алтернативни механизми и средства за справяне с нежеланата /може да се
предположи непоносима/ ситуация и същевременно
са я улеснявали в значителна степен в извършването на деянието. В конкретния случай
раждането е съпроводено със стеснение на съзнанието,недооценка на реалността, и
от интензивни емоции в много широк диапазон. Състоянието й към момента на извършване на деянието не достига ранга на
такава душевна болест,която изключва разбирането и свойството и значението на
деянието.
Назначена
е и допълнителна съдебно психиатрично психологична експертиза.Заключението на
същата е ,че :
Състоянието й към момента на извършване на деянието не достига ранга на
такава душевна болест, която изключва разбирането и свойството и значението на
деянието.
Назначена е и комплексна
биологична и ДНК експертиза.Видно от Протокол за извършена експертиза
№19/ДНК-346,се установява по т.9.2.Д.Й.Х. е
възможно да бъде биологична майка на новороденото бебе,от което произхожда
изследваната трупна кръв на марля/обект №3/ и вероятността за майчинство е
:РР=0,*********/при гранични стойности от 0 до 1/.
Назначена
е и съдебно-медицинска експертиза/аутопсия/.От заключението на същата се
установява следното:
Детето е
новородено; Детето е зряло и доносено; Детето е било животоспособно;
Детето е живородено; Детето е живяло повече от час
след раждането; Липсват уродства.
Причината
за смъртта на детето:Установената асфиктична трупна
картина при съдебномедицинското изследване на трупчето на детето от мъжки пол,и
данните от огледа на местопроизшествие,предварителни сведения дават основание
да се приеме,че смъртта на детето се дължи на -механична асфикция от запушване на дихателните
пътища с вода-удавяне.
Тази фактическа обстановка се потвърди и
прие от съда при условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът прецени, че
всички те са еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи на самопризнанията на
подсъдимия, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С посоченото деяние и по описания начин, подсъдимата Д.Х.
*** е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 120 от НК- на 18.12.2018г. в гр.Кърджали,в река Арда/Водното
огледало/,като майка,умишлено е умъртвила
новородената си рожба
от мъжки пол,веднага след раждането,чрез пускането й в течащите води на
река Арда,в следствие на което е настъпило удавяне.
От
обективна страна умъртвяването на новороденото (лишаването му от живот) е
осъществено чрез действия - установено е, че подс.Д.Х.
непосредствено след раждането го е изхвърлила във водите на река Арда/водно
огледало/,при което е настъпила механична
асфикция от запушване на дихателните пътища с
вода-удавяне.
За субекта
на престъплението по чл. 120 от НК е характерно нервно напрежение на майката,
предизвикано от раждането, което може да доведе до отслабване на задръжките.
Наказателния кодекс, обаче не го въздига в признак на състава, а се задоволява
единствено с това да укаже две обективни обстоятелства - умъртвяването да е
осъществено от майка по отношение на нейна рожба и това да е станало веднага
след раждането.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата виновно, при форма на
вина пряк умисъл. Характерно за престъплението по чл. 120 от НК е, че не е
необходимо да се установява наличие на афект, при който да се оформя и осъществява
умисъла. Специфично от субективна страна е, че убийството, извършено от майка
върху рожба веднага след раждането, се обуславя от по-ниската степен на вина,
дължаща се на особеното психично положение, в което се намира тя поради процеса
на самото раждане. Особено психично състояние е състояние, в което изпада един
напълно нормален и адекватен човек, когато е поставен е екстремна ситуация, а
раждането представлява точна такава ситуация. Всяка майка се намира във
възбудено психическо състояние, което стеснява съзнанието. Съдебната практика
приема, че особеното психическо състояние не подлежи на изследване посредством
съдебно психиатрична експертиза, тъй като наличието на такова състояние при
родилките следва от закона. От друга страна особеното психично състояние не
представлява нито психоза, нито психопатия, а е нормално състояние в екстремна
ситуация, в кризисен момент. Няма съмнение, че раждането е биологична криза, а
при това положение всякога родилката веднага след раждането се намира в особено
психическо състояние, при което се стеснява съзнанието.
Причини за
извършване на инкриминираното деяние са незачитане и неспазване на установените
правила и норми за поведение в обществото от страна на подсъдимата, както и
ниското й правно съзнание, особеното психично състояние в което се е намирала
тя поради процеса на самото раждане.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК
– принципите за законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
Обществената
опасност на деянието по чл.120 от НК е над типичната за този вид престъпления,
с които се засягат обществените отношения, свързани с правото на живот.
Безспорно е, че е прекъснат един човешки живот, макар и в самото му начало, но
следва да се има предвид обстоятелството, че Х. през цялото време е криела
бременността си, породена от прелюбодеянието й, и ако разследването беше
извършено по задълбочено биха могли да се установят данни за наличен предумисъл
за извършеното деяние, което би изключило тази квалификация.
Обществената
опасност на дееца е ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.Като смекчаващи такива следва да се отчете чистото съдебно минало
на подсъдимата, добрите й характеристични данни, обстоятелството, че същата
оказва съдействие за разкриването на обективната истина.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за
срок от 2 години. Така определеното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373
ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК, следва да
бъдат намалени с 1/3, или наказанията, които следва да изтърпи подсъдимото е
лишаване от свобода за срок от 16 месеца, което с оглед липсата на формални
пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и възможността подсъдимата
да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчвана от свойствената й социална и
семейна среда, както и да полага грижи за децата си, наказанието лишаване от
свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Така наложеното наказание по вид
и размер напълно отговаря на извършеното
и ще осъществи изцяло целите на
личната и генерална превенция на закона.
При този изход на делото подсъдимата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ОДМВР-Кърджали направените по делото разноски
по назначените експертизи общо в размер
на 2051.49 лева, а по сметка на РС-Кърджали 50 лева, представляващи
възнаграждение за назначения на Х. преводач.
Веществените доказателства- дрехи, след влизане в сила на
присъдата следва да бъдат върнати на собственика-подсъдимата Х..
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: