Р Е Ш Е Н И Е
№...
15.06.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 05.06.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №72 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “О.Б.Б.” АД гр.С., представлявано от адв.М.Д.срещу М.М.Д. ***. С исковата молба се твърди, че на 05.07.2008г. страните са сключили Договор за издаване на кредитна карта, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. Задължение на кредитополучателя било да заплаща дължимите месечни погасителни вноски съобразно усвоените суми от кредитната карта. Ответницата е усвоила цялата сума от кредитния лимит, като съгласно чл.17 от Общите условия на ОББ АД за кредитни и дебитни карти, кредитополучателят е длъжен ежемесечно да погасява задължението си към банката на датата на падежа, а датата на падежа е 14 дни след издаване на извлечението. След този срок се начисляват наказателни лихви. Ответницата не била заплатила две поредни месечни погасителни вноски – на 29.08.2008г. и на 29.09.2009г. и изпаднала в просрочие. Съгласно чл.42 от Общите условия на ОББ АД за кредитни и дебитни карти, при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. По силата на тази разпоредба ищецът счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 30.09.2008г. Освен това, при условията на евентуалност ищецът счита, че целият дълг е изискуем поради настъпване на крайния срок за използване на отпуснатия под формата на кредитна карта кредит. Съгласно чл.8 от договора, същият действа до изтичане срока на валидност на картата. Валидността на картата е 2 години. Срокът на договора се подновява автоматично с още 2 години, освен ако картодържателят заяви, че не желае. Първоначалният срок на договора е бил до 05.07.2010г., бил е подновен и е действал до 05.07.2012г. С настъпване на крайния срок, всички суми е следвало да бъдат издължени от ответницата. Същата не е заплащала дължимите месечни погасителни вноски от 29.08.2008г. до 05.07.2012г.
За дължимите суми по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, по което е образувано ч.гр.дело №171/2013г. по описа на РС-Тополовград. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сума по сключен договор за кредитна карта в размер на 1181,16лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, която претенция е частична, като не се претендират лихвите – договорната и наказателната върху главницата.
При условията на евентуалност предявява и осъдителни искове, като в случай, че съдът приеме за неоснователни предявените установителни искове, да осъди ответницата да му заплати сумата от 1181,16лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2008г., сумата от 708,69лв. – наказателна лихва на основание чл.4, т.3 и чл.4, т.4 от договора за периода от 30.01.2014г. до 30.01.2017г., представляваща част от общо дължимата наказателна лихва в размер на 1676,66лв. за периода от 29.08.2008г. до 30.01.2017г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание не изразява становище.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №171/2013г. по описа на РС-Тополовград, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1181,16лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2008г., 23,97лв. – договорна лихва за периода от 29.08.2008г. до 15.09.2013г., сумата от 879,38лв. – наказателна лихва за периода от 29.08.2008г. до 15.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №241/19.09.2013г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от страна на ответника.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на: Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD от 05.07.2008г. се установява, че ответникът е кредитополучател по Договор за кредитна карта, сключен с ищеца. По силата на договора ответникът е получил кредитна карта с кредитен лимит от 1000,00лв. В договора са предвидени лихви при безкасово плащане на стоки и услуги, както и при теглене на суми в брой от банкомат. Предвидени са месечни погасителни вноски в зависимост от ползвания размер на кредитния лимит, както и лихви при просрочие или неизпълнение на някое от задълженията на кредитополучателя. Договорът е със срок от две години, като има клауза за автоматично продължаване на срока за още две години. При изтичане на срока на договора кредитополучателят – ответник в настоящото производство, следва да погаси всички дължими суми към банката. Видно от приложеното към ч.гр.д. №171/2013г. по описа на РС-Тополовград извлечение от счетоводните книги на ищеца, погасителни вноски по кредита не са правени, а кредитния лимит е усвоен. От същото извлечение се установява размерът на дължимите суми по кредита към 15.09.2013г., за който размер е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за част от който размер е предявен и настоящият иск. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил обстоятелствата, изложени в исковата молба относно сключването на договора за кредит и относно неплащането на погасителните вноски. С възражението си срещу издадената заповед за изпълнение ответницата е направила изявление, че договорът не е подписан от нея, но такова твърдение не е направено в настоящото производство, нито са ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение.
Претенцията на ищеца, предявена със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на предсрочна изискуемост на кредита, която съобразно Общите условия на ОББ АД за ползване на кредитни карти, настъпва автоматично при неплащане на две поредни погасителни вноски. Заявлението е подадено на 19.09.2013г. – преди постановяване на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК. Със същото решение ВКС прие за задължителна практиката на съдилищата, съобразно която, независимо от предвидената в договора или в общите условия автоматична предсрочна изискуемост на кредита, кредиторът е длъжен да уведоми длъжника за настъпването й преди да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание извлечение от счетоводните си сметки. В случая ищецът не е уведомил ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради което съдът приема, че такава не е настъпила.
От друга страна безспорно се установява, че Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD от 05.07.2008г. е с изтекъл срок. Същият е бил сключен за срок от две години, автоматично продължен за още две години, след което на 04.07.2012г. срокът му е изтекъл. Кредитополучателят по договора – ответникът, е следвало да погаси всички дължими към ищеца суми.
За установяване размера на задължението съдът
назначи съдебно-икономическа експертиза, заключението на която не бе оспорено
от страните и бе прието от съда като компетентно и мотивирано. Съгласно
заключението на вещото лице към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумите: 1181,16лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от
05.07.2008г., включваща сумата за закупена стока, сума изтеглена в брой и
банкови такси и застраховки, 23,97лв. – договорна лихва за периода от
29.08.2008г. до 15.09.2013г., сумата от 879,38лв. – наказателна лихва за
периода от 29.08.2008г. до 15.09.2013г. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда плащания по кредита не
са постъпвали от страна на ответника.
Предвид заключението на вещото лице съдът намира предявения иск за основателен и доказан за размера, за който е предявен, а именно че ответникът дължи на ищеца заплащане на сума по сключен договор за кредит в размер на 1181,16лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2008г., включваща сумата за закупена стока, сума изтеглена в брой и банкови такси и застраховки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Начислените лихви по кредита не се претендират от ищеца. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за
съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина
с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв.,
представляващи платената от ищеца държавна такса, 375,22лв. – адвокатско
възнаграждение и 200,00лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази
причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното
производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №241/19.09.2013г. по
ч.гр.д. №171/2013г. по описа на РС-Тополовград.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.Д. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2008г. дължи на “О.Б.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С.С.” №*, представлявана от С.П.В. и Р.И.Т., в качеството му на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на 1181,16лв. /хиляда сто осемдесет и един лева и 16 стотинки/ - главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.07.2008г., включваща сумата за закупена стока, сума изтеглена в брой и банкови такси и застраховки, която сума е част от общото задължение от 2084,51лв., включващо посочената главница и договорна и наказателна лихви, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 19.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №241/19.09.2013г. по ч.гр.д. №171/2013г. по описа на РС-Тополовград.
ОСЪЖДА М.М.Д. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “О.Б.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С.С.” №*, представлявана от С.П.В. и Р.И.Т., направените разноски по делото в размер на 600,22лв. /шестстотин лева и 22 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М.М.Д. с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на “О.Б.Б.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С.С.” №*, представлявана от С.П.В. и Р.И.Т., направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 41,69лв. /четиридесет и един лева и 69 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 243,05лв. /двеста четиридесет и три лева и 05 стотинки/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение №241/19.09.2013г. по ч.гр.д. №171/2013г. по описа на РС-Тополовград.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: