№ 445/13.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 164 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба на С.И.Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес *** подадена чрез адв. С. *** против решение № 639/21.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 545/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по съществото
на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
редовно призована, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна,
за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата
молба на С.И.Д. против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр.
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал наказание в Затвора
- Пазарджик, за сума в размер на 25 000 лева. Претърпените неимуществени вреди
е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия (липса на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, естествено осветление, лоша хигиена и
медицинско обслужване) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода"
в този затвор.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е
събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото
факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск
за сумата от 25 000 лева за претърпени неимуществени веди за престоя в Затвора
– Пазарджик за периода от 04.07.2014 г. до 09.04.2015 г. и от 20.12.2017 г. до
20.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й плащане.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване
на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно
и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая ищецът не доказал първата предпоставка на
иска си, а именно незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, изразяващо се в неосигурявани на минимална жилищна площ. Съдът е
приел, че за целия исков период на ищеца е осигурена площ за пребиваване от 4
кв.м., а само за период от 4 месеца, е бил на 3 кв.м., което е в границите на
желателния минимум пространство съобразно делото „Нешков и други против
България“.
Неоснователни са доводите на касатора за доказаност на претърпените от него
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението
на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик,
където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са съответни с изискванията
за минимална жилищна площ, за осветеност, наличие на санитарен възел и течаща
вода, т.е. налице са минимално необходимите критерии и стандарти на живот. Съдът
правилно е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация, същата е създала условия за изтърпяване на наказанията,
с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника водят до неоснователност на предявения иск, при установените
условия на живот, които покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение
на човешкото достойнство.
Независимо, че за част от периода /четири месеца/, ищецът е пребивавал на
площ от 3.02 кв.м., то не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени
вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени,
съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и
усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя
произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията
и договорите.
В случая изводите на съда за недоказаност на неимуществените вреди съответстват
на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното
им отражение върху състоянието на ищеца. Преценката на кумулативното въздействие
на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост
правилно с обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което настоящата касационна инстанция не следва да се произнася в тази част.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 639/21.10.2019 г., постановено по адм. дело №
545/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/